РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Пазарджик, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20215200900096 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „А.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Г., бул.„ С.“ № **, чрез
пълномощника адв Р.-М. Х. (АК-Г.) против „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление област П., гр.С., ул.„ Л.К. „ № **, след изпращането му
по подсъдност от ОС-Г. пред който производството е било първоначално
образувано.
Претенцията на ищеца по реда чл. 327, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 286, ал.2 ТЗ
във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 294 ТЗ е да се
осъди ответника да заплати следните суми :
3179,15 лв. - главница по фактура № ******* г.;
1239,12 лв. - главница по фактура № ******* г.;
4734,60 лв. - главница по фактура № ****** г. ;
10661,10 лв. - главница по фактура № ******* г.;
2386, 80 лв. - главница по фактура № ******** г.;
21499, 20 лв.- главница по фактура №****.;
982,80 лв. - главница по фактура № **** г. ;
2439, 84 лв. - главница по фактура № ****** г.;
1
4 734, 60 лв. - главница по фактура № ******г.;
6 838, 90 лв. - главница по фактура № *****г.;
2 104, 30 лв. - главница по фактура № ****** г.;
7 575, 36 лв. - главница по фактура № *****г.;
1 732, 68 лв. - главница по фактура № ******* г.
или общ размер на главницата - 70 108, 39 лв.; както и сумите :
541,34 лв. - мораторна лихва по фактура № ****, изд.на ****** г. за
периода от 06.08.2019 г. до 09.04.2021 г.;
210,31 лв. - мораторна лихва по фактура № ******, изд.на **** г. за
периода от 08.08.2019 г. до 09.04.2021 г.;
793,05 лв. - мораторна лихва по фактура № ****, изд.на *** г. за
периода от 16.08.2019 г. до 09.04.2021 г.;
1770,93 лв. - мораторна лихва по фактура № *****, изд.на ***г. за
периода от 21.08.2019 г. до 09.04.2021 г.;
390,51 лв. - мораторна лихва по фактура № *****, изд.на ***** г. за
периода от 30.08.2019 г. до 09.04.2021 г.;
3189,05 лв. - мораторна лихва по фактура № ******, изд.на *** г. за
периода от 24.10.2019 г. до 09.04.2021 г.;
145,78 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на *****г. за
периода от 24.10.2019 г. до 09.04.2021 г.;
311,08 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на * г. за
пер***иода от 07.01.2020 г. до 09.04.2021 г.;
576,04 лв. - мораторна лихва по фактура № ****, изд.на **** г. за
периода от 28.01.2020 г. до 09.04.2021 г.;
818,77 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на *** г. за периода
от 04.02.2020 г. до 09.04.2021 г.;
243,16 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на *** г. за периода
от 19.02.2020 г. до 09.04.2021 г.;
856,44 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на ** г. за периода
от 28.02.2020 г. до 09.04.2021 г.;
193,96 лв. - мораторна лихва по фактура № ***, изд.на ** г. за периода
от 03.03.2020 г. до 09.04.2021 г.;
или общ размер на мораторната лихва 10 040, 23 лв.
Посочено е, че общия размер на исковите претенции възлиза на
2
сумата от 80 148, 62 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска до окончателно изплащане на процесните суми.
Претендират се и разноските по делото, в т.ч. съдебни такси и адв.
възнаграждение.
В молбата са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че между страните по делото е бил сключен устен договор за
продажба на инструменти, въз основа на който ответното дружеството „К.“
АД закупило от „А.“ ООД стоки на обща стойност от 70 108,39 лв., за което
били издадени описаните по-горе фактури.
Пояснено е, че по фактура № ****, изд.на **** г. на стойност 8749,87
лв. било извършено частично плащане, като неплатената част на главницата
по нея възлизала на 3179,15 лв. Останалите размери, посочени в петитума
съвпадат със стойностите на главниците по съответните фактури, както и на
лихвите, така както са описани от ищеца и в обстоятелствената част на
исковата молба. Фактурите били приети от страна на „К.“ АД и не били
оспорени.
Твърди се, че между страните са съществували дългогодишни, добри и
трайни търговски взаимоотношения и съвместната им работа се
осъществявала по следния начин: стоките били поръчвани от служител на
„К.“ АД, най-често с писмена поръчка, по електронната поща на ищеца, а
понякога и устно по телефон в офиса на ищцовото дружество. След
получаване на поръчката, ищцовото ООД изпращало поръчаните стоки по
куриерска фирма „Е.“ заедно с фактурата за сметка на купувача „К.“ АД, а
понякога стоките били доставяни до завода на ответника в гр.С. от служител
на „А.“ ООД или лично от управителя на ищцовото дружество. Твърди се, че
дълги години двете дружества работели по този начин и винаги ответникът
заплащал закупените стоки до няколко дни или седмици след получаване на
стоката.
В един по-късен етап, от справка в счетоводството на ищеца се
установило, че ответникът „К.” АД не е заплатил закупени и получени стоки
на приблизителна стойност около 200 000 лв. Започнали ежедневни разговори
и преговори, с които ищцовото дружество отправило множество покани до
ответника да заплати закупените стоки, представляващи инструменти.
Ответникът периодично извършвал плащания, но едновременно с това
3
продължавал да поръчва и нови стоки, да ги получава, но да не заплаща
стойността им.
Така, в началото на 2021 г. задължението на ответника за закупените,
получени и неплатени стоки възлизало в размер на 70 108, 39 лв., за която
сума били издадени процесните 13 фактури. Твърди се, че тъй като ответното
дружество не платило на падежа, то същото дължало и мораторна лихва на
основание чл. 294 ТЗ, в съответните размери, описани по-горе към всяка от
13-те фактури.
Въпреки многобройните разговори и обещания от страна на ответното
дружество не последвало плащане на задълженията по фактурите, което
обуславяло интереса от предявяване на процесните искови претенции.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с
който се оспорва основателността на предявените искове, тъй като
претендираното от ищеца задължение било платено на 14.05.2021 г.
Неоснователни също така била и претенциите за заплащане на лихва за
забава по всяка една от описаните фактури, в посочения размер и за
посочения период. В случая между страните не бил договорен срок за
извършване на плащането. Сочи се, че от представените към исковата молба
справки за изпратени пратки от ищеца до ответното дружество не ставало
ясно какво е съдържанието на пратките, не била ясна и датата на приемане на
стоката, нито срока за нейното заплащане. Позовава се на прочита на
разпоредбите на чл.327, ал.1; чл. 303а, ал.3 от ТЗ и на чл. 294, ал.2 от ТЗ.
В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба
се оспорват възраженията, направени с писмения отговор, като се уточнява и
допълва първоначално депозираната искова молба.
Сочи се, че производството по делото е образувано на 05.05.2021 г. пред
ОС-Г., докато цената на стоките по процесните фактури била платена на
14.05.2021 г., т.е. след завеждане на настоящия иск, поради което изложеното
възражение се явявало неоснователно и недоказано.
Оспорва се възражението, че между страните не бил договорен срок за
плащане на цената по процесиите фактури. Ответникът не ангажирал
доказателства в подкрепа на твърденията си и черпел права от собственото си
противоправно поведение, а именно забавата на плащанията.
Уточнява се, че ответното дружество получило процесните стоки, което
4
се установявало от приложените към исковата молба справки за изпратени
пратки, с изх.№ 8142 от 06.04.2021 г., изд.от „е. е.”. Видно от същите, в
колона 4 било посочено описание на стоките, съдържащи се във всяка една от
пратките, а в колона 10 - дата и час на доставката, което опровергавало
възраженията на ответника.
Твърди се, че претенцията за присъждане на мораторна лихва била
основателна, тъй като съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ, между търговци лихва се
дължи, освен ако е уговорено друго. В случая ответникът не представил
доказателства за наличие на обща уговорка между страните за отложено
плащане на главниците по фактурите, поради което презумпцията на чл.294,
ал.1 ТЗ останала необорена и купувачът дължал лихва за забава.
Оспорва се възражението, че ищцовото дружество проявило пасивност
да претендира плащане на задълженията по процесиите фактури. Позовава се
на писмени доказателства - покани за доброволно плащане до ответника от
датите: 19.04.2019 г., 14.01.2020 г., 09.06.2020 г., 10.08.2020 г. и 24 март 2021
г., с които ищецът многократно поканил „К.” АД да заплати задължението си
преди завеждане на настоящия иск. Акцентира се, че съгласно последно
изпратената покана за доброволно плащане, с дата 24.03.2021 г., ищецът е
поканил ответника да заплати сумата 70 108, 39 лв. до 24.03.2021 г., като
посочената сума напълно съответствала с цената на настоящата претенция,
заплатена от „К.” АД непосредствено след получаване препис от исковата
молба. Затова и възражението за недължимост на претендираните лихви било
неоснователно.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил отговор на ДИМ от ответника, в
който се поддържат изцяло всички съображения, оспорвания и възражения,
изложени в първоначалния отговор.
Страните по делото са представили доказателства в подкрепа на
твърденията и възраженията си.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, както и доводите на страните, и при спазване разпоредбата на
чл.235 и чл.236 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Предявеният иск с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ във връзка с
чл.286 от ТЗ и във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД е процесуално допустим, но по
съществото си неоснователен предвид безспорният по делото факт за
5
погасяване на 14.05.2021 г. на задължението по всичките процесни фактури от
страна на ответното дружество Така, макар и този факт да е настъпил след
завеждането на исковете на 29.04.2021 г., същият следва да се цени в процеса
и е основанието да се направи горния извод. В този смисъл предявеният
главен иск ще следва да се отхвърли.
Основателни са и ще следва да се уважат акцесорните претенции за
заплащане на изтекли лихви за забава така, както са заявени в исковата молба.
В този смисъл от приетата по делото СИЕ, която като компетентно изготвена
и неоспорена от страните съдът изцяло кредитира, се установява, че размера
на законните лихви върху всяко от претендираните задължения изчислен за
периода от датата, следваща датата на издаване на съответната фактура до
09.04.2021 г. е общо 10 041, 20 лева.
При така установеното, както и съобразно безспорно съществуващото
през посочения период задължение за плащане от страна на „К.“ АД, погасено
едва на 14.05.2021 г., се налага извода за основателност на претенциите за
обезщетение за забавено плащане предявени на основание чл.294 ал.1 от ТЗ
във връзка с чл.86 от ЗЗД. В случая няма спор, че извършената търговска
продажба ангажира ответника като страна - купувач по нея и същия съгласно
чл.327 ал.1 от ТЗ дължи плащане към момента на получаване на стоката,
което от приетите писмени доказателства – справка с изх.№8142 от Е.Е.ООД
относно изпратени пратки, а и последващото плащане от страна на ответника
е безспорен факт. Така, вземанията по процесните фактури са станали
изискуеми в деня следващ деня на падежа на паричното задължение до датата
09.04.2021 г., която предхожда както предявяването на иска, така и
погасяването на всяка една от главниците по отделните фактури. Ето защо
предявеният иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане ще следва
да се уважи до размера претендиран от ищцовото дружество – 10 040,23 лева.
Основателна е и ще следва да се уважи и втората от акцесорните претенции,
тази за заплащане на обезщетение за забава от датата на подаване на исковата
молба – 29.04.2021 г. до датата на погасяване на вземането – 14.05.2021 г.
С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК
ответното дружество „К.“ АД дължи на ищеца общо сумата 821,27 лева
сторени по настоящето делото и изчислени по компенсация с оглед изхода на
спора.
6
Воден от изложеното Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.Г., бул.„ С.“ № **, чрез пълномощника адв Р.-М. Х.
(АК-Г.) ПРОТИВ „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
област П., гр.С., ул.„ Л.К. „ № ** иск по чл.327 ал.1 от ТЗ, във вр.с чл.286
ал.2 от ТЗ, във вр.с чл.79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 70 108,39
лева, представляваща неизплатени задължения по 14 бр.фактури, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
област П., гр.С., ул.„ Л.К. „ № ** ДА ЗАПЛАТИ НА „А.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.Г., бул.„ С.“ № **, на основание
чл.294 от ТЗ във връзка с чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 10 040,23 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главница в размер
70 108,39 лева за периода от деня следващ деня на падежа на паричното
задължение по отделните 14 броя фактури до датата 09.04.2021 г., както и
законната лихва върху главницата от 70 108,39 лева от датата на подаване
на исковата молба – 29.04.2021 г. до датата на погасяване на вземането –
14.05.2021 г., както и сумата 821,27 лева, представляваща сторени от ищеца
съдебно деловодни разноски в производството, изчислени по компенсация и
представляващи платена ДТ, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7