Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 13 361 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 558
ал.5 вр. 557 ал.1 т.1 от КЗ за сумата от 80 000 лв.
В исковата молба на К.Ц.М. се твърди,
че на 19.09.2016 г., около 08.45 часа, в гр. София, на бул. „*******“, в района
на спирка на масовия градски транспорт – „кв. О.К.“, неизвестен водач на неустановено МПС, участващо в движението,
без да даде светлинен сигнал, за ад обозначи движението си, променил рязко
посоката си на движение и от лява пътна лента навлязъл в съседната лента, в
която попътно се движил автобус „Мерцедес № 345С“ с рег. № *******, управляван
от К.В.В.. Твърди се, че водачът на автобуса предприел рязко спиране, при което
ищцата, пътник в автобуса, паднала. Твърди се, че в следствие на това получила
счупване на двете рамена на пубиса вляво и счупване на гръдната кост. Била
хоспитализирана в УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов“ , където престояла до 26.09.2016 г. По
време на престоя си в болничното заведение на ищцата било извършено наместване
на фрактурата на пубиса без вътрешна фиксация. Проведено било медикаментозно
лечение като възстановяването й продължило в домашни условия. Твърди се в
исковата молба, че първият месец след ПТП-то ищцата била постоянно на легло и
не можела да се обслужва самостоятелно. Впоследствие започнала да се движи с
проходилка, а към депозиране на исковата молба – с бастун.
Предвид изложените фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Г. фонд да й заплати сумата 80 000 лв.– обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2016 г. Претендират се
разноски.
Ответникът Г. фонд, редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия
възражения. Претендира разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв.Й..
Възраженията на ответника се поддържат
в открито съдебно заседание от юрк. Ш..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и
съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К 824/19.09.2016 г. на СДВР –
отдел „ПП“, от който се установява, че на 19.09.2016 г., около 08.50 часа, в
гр. София на бул. „О.К.“ в района на № 1 е осъществено ПТП между автобус с рег.
№ ******* на „СКГТ Автотранспорт“ АД с водач К.В.В. и К.Ц.М., пътник в
автобуса, която пострадала с работна диагноза – фрактура на таз и гръдна кост.
Като обстоятелства и причини за ПТП в протокола е посочено, че пътничката е
паднала в салона на автобуса, при движението му по бул. „О.К.“ от ул. „Л.“ към
бул. „*******“.
Представено по делото е и удостоверение изх. № Д111436/16 г. на СДВР от
12.12.2016 г., от което се установява, че в хода на разследването е установено,
че ПТП, предмет на констативен протокол К-824 е настъпило в гр. София, на бул.
„*******“, в района на спирка на МГТ – квартал „О.К.“, а не както е отразено
първоначално в констативния протокол – на бул. „О.К.“ в района на № 1.
Представена по делото е молба - претенция вх. № 24-01-232/04.04.2017 г. от К.Ц.М.,
адресирана до ГФ за определяне на обезщетение.
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В същото вещото лице е обосновало извод, че при процесното ПТП
К.Ц.М. е получила счупване на двете рамена на пубиса /срамна кост/ - закрита
вляво и счупване на гръдната кост.
Обоснован е извод за проведено консервативно лечение с покой на легло,
обезболяващи, антибиотици и противосъсирващи медикаменти и рехабилитация. Вещото
лице е посочило в заключението си, че при нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения, периода на възстановяване от такова счупване на таза е
около 4 месеца, а за счупването на гръдната кост, периода на възстановяване е
около 2 месеца. Посочено е, че през периода на лечение, ищцата е търпяла болки
и страдания като първия месец болките са били с по-голям интензитет. Посочено
е, че при извършен преглед на ищцата не са установени трайни последствия от
получените увреждания. Обоснован е извод, че ищцата има придружаващо заболяване
остеопороза, при което се намалява плътността на костите, вследствие на което
се удължава периода на възстановяване.
По делото е изслушана и САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. В
заключението си вещото лице е посочило, че няма данни по делото за технически
причини за настъпване на произшествието като причината за неговото настъпване е
предприетата маневра за аварийно спиране от страна на водача на автобуса.
Посочено е, че водачът на неизвестния автомобил е имал техническата възможност
да пропусне преминаването на автобуса, след което да предприеме маневра за
преминаване в дясната лента. Вещото лице е обосновало извод, че няма данни за
съприкосновение между неизвестния автомобил и автобуса като при положение, че
водачът на автобуса е спрял без съприкосновение с неизвестния автомобил, то
неизвестния автомобил не е навлязъл на разстояние, по-малко от опасната зона за
спиране на автобуса. Вещото лице е посочило, че при предприемане на т.нар.
„конфронтабилно спиране“ със спирачно закъснение от 1,5 -1,8 м/сек, при което
пътниците не губят равновесие, най-вероятно водачът не е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на удар между автобуса и неизвестният
автомобил. Вещото лице е обосновало извод, че пътникът е имал техническата
възможност да заеме устойчиво положение и да се задържа здраво, доколкото е
възможно, за обособените места за задържане на пътници, или да използва
седалките до момента на установяване на автобуса в покой.
В съдебно заседание на 28.05.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите К.В. В. /водач на автобуса/ и К.В.Ф., дъщеря на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 557 ал.1 т.1 от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено. Потестативната възможност лицата да предявят
претенцията си пред съда е поставена в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е
предявена по доброволен ред
пред Г. ф.. В настоящия случай по делото
са налични доказателства, установяващи за предявяване на щетата пред ответника,
с оглед, на което са спазени изискванията на нормата на чл. 558 ал.5 от КЗ.
Страните не са формирали спор, че на 19.09.2016 г. е реализирано ПТП, от
което пострадал се явява ищцата К.Ц.М..
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е предмет на установена от законодателя оборима презумпция. Същата
се установява от констатациите на протокола за ПТП респ. изводите на вещото
лице по САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като обективна и
компетентно изготвена.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от съдебно-медицинската експертиза, която съдът
кредитира като компетентна и обективно изготвена. Тя установява характера на
получените увреждания от ищцата М.. От получените травми са последвали болки и
страдания за същата, установени от заключението на вещото лице, обосновало
извод, че възстановителният период е траел общо около 4 месеца като
най-интензивните болки и страдания ищцата е търпяла през първия от тях. Фактът
на понесени страдания се установява и от ангажираните гласни доказателства,
които съдът кредитира, при приложение на нормата на чл. 172 от ГПК, като
логични, последователни непосредствени лични впечатления, които пресъздават
обективно състоянието на ищцата.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените травматични увреди
представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на
репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по
арг. от чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че като се вземе
предвид възрастта на пострадалия /67 години към датата на увредата/, естеството
на травматичните увреди, продължителността на възстановителния период /около 4
месеца/ и страданията, които е преживяла същата от медицинска и емоционална
гледна точка и ограниченията, които е следвало да търпи в кръга на обичайно
извършваните от нея дейности настоящият съдебен състав намира, че следващото й
се обезщетение за причинените й неблагоприятни последици възлиза на сума в
размер на 30 000 лв., за която сума искът е основателен и следва да се уважи
като се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 80 000 лв.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил
възражение за съпричиняване. С оглед ангажираните по делото доказателства
настоящият съдебен състав намира същото за основателно. По делото е депозиран
протокол за разпит на ищцата в досъдебното производство, в който е обективирано
нейно изявление, че към момента на удара е била в изправено положение в салона
на автобуса като не се е държала за наличните захващащи приспособления в него, предназначени
за ползване от правостоящи пътуващи /“тръгнах да се хвана с ръка за самата
облегалка на седалката … в този момент автобуса рязко спря“/. Това изявление на
страната по делото по естеството си съставлява извънсъдебно признание на
неизгоден за нея факт и същото на общо основание е годно доказателствено
средство. Предвид на факта, че ищцата е пътувала правостояща в автобус на
масовия градски транспорт, без да осигури личната си безопасност като се държи
на наличните приспособления в салона на автобуса, за да гарантира стабилна
устойчивост със собственото си поведение е допринесла за настъпване на
неблагоприятния правен резултат. Настоящият съдебен състав намира, че процентът
на съпричиняване е 20% и с него следва да се редуцира определеното по-горе
обезщетение т.е. същото възлиза на 24 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че законната лихва
върху определеното обезщетение се следва след изтичане на предвидения в нормата
на чл. 496 ал.1 от КЗ срок за произнасяне, в каквато насока е и задължителната
съдебна практика /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893 ОТ 20.11.2014 Г. ПО Т. Д. №
1114/2014 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 105 ОТ 27.02.2015 Г. ПО Т. Д. № 1537/2014 Г., Т. К., ІІ Т.
О. НА ВКС и др./.
Ищцовата претенция е заведена при ответника на 04.04.2017 г., предвид
което началния период на законната лихва следва да се счита 05.07.2017 г.
/денят, следващ изтичането на предвидения в цитираната по-горе норма тримесечен
срок/.
По разноските:
Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в който е заявено
искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е заявено в
преклузивния по ГПК срок, в адвокатското пълномощно на процесуалния
представител на ищеца / стр. 56 в делото/ е посочено, че представителството е
на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което настоящият съдебен състав
счита, че са налице процесуалните предпоставки за приложение на горецитираната
правна норма. С оглед размера на заявения иск и уважената част от него,
извършените по делото процесуални действия и фактическата и правна сложност на
делото настоящият съдебен състав намира, че дължимото възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца възлиза на сума в размер на 879 лв., с оглед
определените минимални размери на адвокатските възнаграждения в Наредба 1/2004
г. Представени са доказателства, че процесуалният представител е лице,
регистрирано по ЗДДС, поради което върху този размер следва да се начисли и
дължимия ДДС и възнаграждението възлиза на 1054, 80 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 315 лв.
разноски вкл. за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
иска.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и сумата от 1 095 лв. – дължима ДТ и сторени разноски, платени
за сметка на бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 558 ал.5 вр. 557 ал.1 т.2
б. „а” от КЗ на К.Ц.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 – адв.Й.
сумата от 24 000 /двадесет и четири
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 19.09.2016 г. в гр. София, в района на спирка
на МГТ – кв. „О.К.“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2017
год. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до 30 000
лв. поради уважено възражение за съпричиняване, а за горницата до пълния
предявен размер от 80 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на АД „Й.
и Е.“ сумата от 1054, 80 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА К.Ц.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 – адв.Й. да заплати
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Г. Ф., с адрес: *** сумата от 315 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка
на СГС сумата от 1 095 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: