РЕШЕНИЕ
№ 9252
гр. С., 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110148122 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. С. Д.
срещу ТП на Н. – С. град.
Предявени са установителни искове от И. С. Д. срещу ТП на Н. – С.
град, с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, с искане да се постанови
решение, с което да се установи трудовият стаж на ищеца за периода от
11.09.1978 г. до 13.01.1984 г. във Фабрика „Р.“ – гр. С., цех „Р.“ – Р., на
длъжностите „Л. II гр.“, „Л.“ и „Х.“.
Ищцата твърди, че при подаване на документите за пенсиониране в ТП
на Н. – С.-град, от нея е било изискано да представи удостоверение УП-13 за
трудов/осигурителен стаж за периода от 11.09.1978 г. до 13.01.1984 г., през
който период ищцата работила във Фабрика „Р.“ – гр. С., цех „Р.“ – Р.. Сочи, че
правоприемник на посоченото дружество е „Р.-Г“ ООД, като последното било
прекратено без правоприемник. С оглед подаденото заявление за издаване на
удостоверение УП-13, сочи, че й е постановен отказ с изх. № 5***-**-
***/19.09.2022 г. на началника на отдел „Осигурителен архив“ при ТП на Н.
С.-град, като в отказа било посочени, че с протокол № ***-**/29.05.2013 г. от
осигурителя „Р.-Г“ ООД са предадени трудови и осигурителни документи за
периода 01.01.1985 г. – 31.12.2007 г., респ. за претендирания от ищцата период
не била налична документация в архива на ТП на Н. и й било указано, че
трудовият и осигурителният стаж следва да се установят по реда на ЗУТОССР.
С оглед изложеното сочи, че й е издадено удостоверение № *****-**-** от
17.07.2024 г. на ТП на Н. С.-град на основание чл. 30, т. 1 от Инструкция № 5
от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и
трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във
връзка с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР.
1
Излага, че е постъпила на работа във Фабрика „Р.“ – гр. С., цех „Р.“ – Р.
на 11.09.1978 г. на длъжност „Л.ка II група“, като на 01.11.1978 г. била
преназначена на позиция „Л.ка“, а от 01.07.1981 г. изпълнявала длъжността
„Х.“ до прекратяване на трудовото й правоотношение на 13.04.1984 г. Сочи, че
е работила на пълен работен ден /8 часа/, със заплащане както следва: за
длъжност „Л.ка I I група“ надница 3,80 лв.; на длъжност „Л.ка“ с основно
месечно възнаграждение 120,00 лв., а на длъжност „Х.“ надница 6,87 лв.
Твърди, че за част от периода, през който е работила, заедно с нея е работила и
друга служителка, която била назначена на длъжност нормировчик и била
преназначена на длъжност отчетник-производство – М. Н. Х.. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът излага, че от представените от страна на ищеца доказателства, се
установявало, че за целия претендиран период са налице писмени
доказателства, годни да установят трудовия стаж, а именно – приложено
копие на трудовата книжка, поради което развива подробни съображения, че
липсва правен интерес за ищеца от водене на производството. Моли съда да
прекрати производството като недопустимо, евентуално да отхвърли иска
като неоснователен.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, по реда на този закон може да се
установява времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите тогава
разпоредби, а според чл. 3, ал. 2 от закона, искът за установяване на трудов
стаж се предявява пред районния съд по постоянния адрес на ищеца срещу
работодателя и съответното ТП на Н., а ако работодателят е прекратил
дейността си и няма правоприемник само срещу ТП на Н. По тази причина и с
оглед на това, че към настоящия момент Фабрика „Р.“ – гр. С. е прекратила
дейността си без правоприемник, то предявеният иск се явява допустим.
Представеното към молбата исковата молба удостоверение изх. №
*****-**-**/17.07.2024 г. представлява такова по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР и
обосновава правен интерес на ищеца за установяване на трудовия стаж по
съдебен ред.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 ЗУТОССР изрично предвижда,
че писмено доказателство, установяващо вероятността на трудовия стаж, са и
трудовите книжки.
Според легалното определение на трудовата книжка, дадено в чл. 347
КТ, тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. Като
официален удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от
съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които
се съдържат в нея. Тази доказателствена сила обвързва пенсионния орган, но
само за удостоверяваните в нея факти. Съгласно сега действащата разпоредба
на чл. 349, ал. 1, т. 9 КТ, в трудовата книжка задължително се вписва
продължителността на времето, което се признава за трудов стаж. От анализа
на цитираните разпоредби се налага извод, че работникът или служителят
разполага с правен интерес да води иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, само
ако трудовата книжка е засегната от порок, който я лишава от нейната
предвидена в закон удостоверителна сила по отношение на времето, което се
2
зачита за трудов стаж. Така е и в разглеждания случай. Пенсионният орган е
отказал да зачете на ищеца посочения в трудовата книжка стаж поради
ненадлежното й оформяне – липсвал печат на учреждението.
С оглед изложеното, представената по делото трудова книжка на ищеца
следва да бъде ценена не като документ, пряко установяващ
продължителността на трудовия му стаж съгласно чл. 349, ал. 1, т. 9 КТ, а само
като начало на писмено доказателство по чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР.
По делото е приет препис от трудова книжка на ищеца, съгласно която
ищцата през посочения период 11.09.1978 г. – 13.01.1984 г. е била в трудово
правоотношение с Фабрика „Р.“ – град С., ЦЕХ „Р.” – Р., за длъжностите „Л. II
гр.“ /11.09.1978 г. – 31.10.1979 г./, „Л.“ /01.11.1979 г. – 30.06.1981/ и „Х.“
/01.07.1981 г. – 13.01.1984 г./.
Настоящият съдебен състав приема, че описаното по-горе писмено
доказателство се явява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6
ЗУТОССР, установяващо вероятността на твърдяния трудов стаж за периода
от 11.09.1978 г. до 13.01.1984 г., което от своя страна прави допустими
свидетелските показания за доказването му, съгласно даденото в чл. 6, ал. 1
ЗОТУССР разрешение.
От събраните в хода на производството гласни доказателствени
средства, посредством разпита на свидетеля М. Н. Х., се установява, че през
процесния период ищцата е работила във Фабрика „Р.“. Разпитания по делото
свидетел е работил на същото място като „нормировчик“, когато ищцата е
работила като „хрометражист“ поради което е имал непосредствени
впечатления от удостоверените с показанията обстоятелства. Последното се
установява и от представения от ищеца и неоспорен от ответника препис –
извлечение от трудовата книжка на свидетеля.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, съдът
намира за безспорно установено, че за периода 11.09.1978 г. – 13.01.1984 г.
ищцата е упражнявала трудова дейност във Фабрика „Р.“ – град С., ЦЕХ „Р.” –
Р., на длъжностите „Л. II гр.“, „Л.“ и „Х.“, на пълен 8-часов работен ден.
При това положение съдът намира, че ищцата е провела успешно
доказване на предявения иск, който следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполага само ищцата – така Тълкувателно решение № 2 от
6.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГК.
Ищцата установява разноски в размер на 500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, което следва да й се присъди.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР е предвидено, че по делата за
установяване на трудов стаж не се плащат такси и разноски от ищеца.
Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал. 6 ГПК, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен
съд сумата от 40 лв., представляващи дължима държавна такса.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 1, ал. 1,
т. 3 ЗУТОССР по отношение на Т. поделение на Н. о. и. – С. град, адрес: гр. С.,
бул. „А. С.“ № **-**, че И. С. Д. – ЕГН **********, с постоянен адрес: град
С., ж.к. „З. ф.“, бл. **, вх.*, ап.*, за периода 11.09.1978 г. – 13.01.1984 г. е била
в трудово правоотношение с Фабрика „Р.“ – град С., ЦЕХ „Р.” – Р., за
длъжностите „Л. II гр.“ /11.09.1978 г. – 31.10.1979 г./, „Л.“ /01.11.1979 г. –
30.06.1981/ и „Х.“ /01.07.1981 г. – 13.01.1984 г./ при пълно работно време от
осем часа, което време се признава за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Териториално поделение на Н.
о. и. – С. град, адрес: гр. С., бул. „А. С.“ № **-**, да заплати на И. С. Д. – ЕГН
**********, с постоянен адрес: град С., ж.к. „З. ф.“, бл. **, вх.*, ап.*, разноски
за първоинстанционното производство в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Т. п. на Н. о. и. – С. град,
адрес: гр. С., бул. „А. С.“ № **-**, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД сумата от 40 лв., представляваща дължима държавна такса за
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4