Решение по дело №596/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			21.06.2018
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	12.06.		2018

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		596		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

        

Настоящото производство е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е образувано по жалба на И.Н.М., ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адрес:***,,Полк. Димов“ № 3, адв. В.У. ***, против Електронен фиш Серия К № 1594374, издаден от ОДМВР Кюстендил, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 600.00 лева, на основание чл.189, ал. 4 вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят излага доводи, че електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен, поради което моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 23.04.2017 г. в 10:27 часа на ПП1-Е79, км 353+700, кв. Левски, гр. Кочериново, посока гр. София при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч за населено място и поставен пътен знак Е24 е установено нарушение заснето с техническо средство TFR1-M №577 и приспадната максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача при управление на МПС ,,Мицубиши Спейс Стар“ с рег. № Е2339КН. В електронния фиш са посочени данни за разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, установена стойност на скоростта 91 км/ч и превишена стойност на скоростта 41 км/ч. Като собственик на МПС е посочено лицето И.Н.М.. Като нарушена е посочена нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и като основание за налагане на санкцията е посочен чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. По делото са събрани писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира, а именно: ел. фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство; заверено копие на клип № 4770, снет от паметта на система за автоматично фиксиране тип TFR 1-M с фабр. № 577;  заверено копие на справка за собственост на МПС; заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г. издадено от Български институт по метрология; заверено копие на протокол за монтаж и настройка от 21.05.2012 г. на система за автоматично фиксиране тип TFR 1-M с фабр. № 577, изготвен от ,,Тинел Електроникс“ ООД; заверено копие на Протокол от проверка № 7-20-16/01.12.2016г.; заверено копие на Протокол за извършено обучение издаден от ,,Тинел“; заверено копие на писмо с рег. №ОВ-5090/19.07.2011г.; заверено копие на Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, ведно с приложение; заверено копие на Протокол за използване на АТСС от 23.04.2017 г., техническо описание и инструкция за експлоатация н мобилната система за видеоконтрол TFR 1-M.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2, вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство следва да отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи образец, приложение към т. 1 от същата заповед. Цитираният образец изрично предвижда, че електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното заплащане. Всички тези реквизити следва да са точно описани в електронния фиш, за да се приеме от съда, че не са налице процесуални нарушения при издаването на същия. Всички тези реквизити са категорично и точно описани в обжалвания електронен фиш, поради което съдът счита, че не са налице процесуални нарушения при издаването му.

Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо разпоредбите на ЗАНН, вкл. в частта относно реквизитите на електронния фиш. В случая, фишът има нормативно предвиденото съдържание. Приложимата разпоредба не въвежда изискване за дата на издаване на фиша, персонализация на издателя и негов подпис, както и в какъв срок и пред кой орган се обжалва. Датата не е необходима и по аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, предвид характера на специалната норма. Пак според лимитивните реквизити на фиша, изброени в правната норма, посочването на дееца съвпада с посочването на собственика, на когото е регистрирано моторното превозно средство. Собственикът е адресат на наказанието във връзка с правилото на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП поради липса в преписката на писмената декларация по чл. 189, ал. 5 от закона, подаването на която е задължение на собственика.

В електронния фиш липсва посочване на марката, модела и техническите параметри на използваното техническо средство, но такова изискване няма предвидено в закона и същите правилно не са посочени в издадения ЕФ. По същия начин не е налице задължение администртивнонаказващият орган да изпраща всички приложения към електронния фиш - снимков материал, съответните протоколи от проверките на техническото средство, други съпътстващи документи, поради което и съдът не възприе тези обстоятелства като нарушение.

Съобразно изискването на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (действаща към момента на извършване на описаното нарушение), местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, като пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. При указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24 разположението му се документира със снимка. В случая е представена такава снимка с административнонаказателната преписка, удостоверяваща, че е поставен пътен знак Е24. Отделно от това, представен е и протокол за използване на техническо средство за измерване на скоростта TFR1-M № 577, видно от който описаното техническо средство е било позиционирано на ПП1 Е-79, гр. Кочериново, кв. ,,Левски“ в посока на засичане гр. София, за времето от 09.56 ч. до 12.30 ч. на 23.04.2017г., като са описани и номерата на първото и последното заснето видеоизображение - съответно 4769 и 4773, брой установени нарушения – 5, като номера на видеоклипа от оспорения електронен фиш е 4770. Този протокол е подписан от съставилите го длъжностни лица, налице е дата и подпис на извършилия проверката.

Възраженията на жалбоподателя, че съществено е нарушена процедурата по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, съдът намира за основателни.

Съдът счита, че в случаи на заснети с мобилна система за видеоконтрол нарушения на правилата за движение по пътищата, не е приложима разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Цитираната разпоредба установява, че ,,при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш“. Систематичното място на ал.4 сочи, че уредената в тази правна норма хипотеза е изключение от общата уредба на производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания. В предхождащите алинеи – 1, 2 и 3 на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е регламентирано, че установяването на нарушенията по ЗДвП се осъществява чрез съставянето на акт за установяване на административно нарушение по реда на ЗАНН /аргумент от чл. 189, ал. 14 от ЗДвП/ от длъжностните лица в службите за контрол, предвидени в ЗДвП. Това е общата правна уредба, която предвижда редица гаранции за правото на защита на обвиненото в административно нарушение лице - присъствието му към момента на констатиране на нарушението от контролните органи, материализиране на тези констатации в АУАН, който следва да му бъде предявен и връчен лично, съответно възможност за вписване на възражения в АУАН при съставянето му, както и представяне на възражение в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Регламентираното в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изключение от общата уредба не съдържа тези гаранции за правото на защита на нарушителя. Именно поради това, както и заради санкционния репресивен характер на административнонаказателното производство въобще, изключението по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП следва да се прилага единствено в случаите, разкриващи ограничителните признаци на уредената в тази специална норма хипотеза. В разглеждания по делото случай скоростта е измерена и деянието е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е от одобрен тип. Използването на такъв вид автоматизирано техническо средство изключва отсъствието на контролните органи на мястото, където се извършва и установява нарушението. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на §6, т. 65 от ДР на ЗДвП, която по недвусмислен начин очертава какво представляват автоматизираните технически средства и системи и от какъв вид могат да бъдат те. В б. ,,б“ на §6, т.65 е дадено легалното определение на понятието ,,мобилно“ автоматизирано средство и система - това са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя средства, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало или край на работния процес, т.е. с посоченото определение се поддържа изложената до тук теза, че при мобилните системи е задължително присъствието на контролен орган и заснетите и установени с такива системи нарушения не могат да се отнесат към тези, за които разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда издаването на електронен фиш. Все в тази връзка следва да бъде посочено, че с новоприетата ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП /обн., ДВ, бр.19 от 2015 г./, на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР е издадена именно въз основа на този текст от закона и с нея се уреждат липсващите до този момент правила относно реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По отношение на използването на мобилни системи за видеоконтрол в чл. 9 от Наредбата е разписано, че за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, след което служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10. Както стана ясно от посочения текст, позиционирането на мобилното устройство, както и насочването на системата радар - камера и въвеждането на работните параметри е човешка дейност и пряко зависи от оператора на системата, т.е. човешката намеса не е изключена. В тази връзка следва да се посочи, че в Тълкувателно решение № 1 на Общото събрание на колегиите на Върховен административен съд от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело № 1/2013 г. е посочено, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. С оглед на това следва да бъде прието, че когато се касае за установяване на нарушение по чл. 21 от ЗДвП с помощта на мобилна автоматична система, процедурата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за налагане на административно наказание е неприложима, тъй като разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда издаване на електронен фиш за случаите на нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител. Липсата на препинателен знак ,,запетая“ в чл. 189, ал.4, изр.1 след думата ,,нарушител“ и преди израза ,,се издава“, не води до формиране на различен извод. Езиковото тълкуване на нормативния текст не може да разкрие истинския му смисъл, поради това винаги е необходимо тълкувателната дейност да продължи на следващо ниво, чрез осъществяване на логическо, систематично и сравнително тълкуване. Всъщност, извършеното вече систематично тълкуване, сочещо изключителния характер на уредената в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП хипотеза спрямо общия случай, формира извода, че един от специалните ограничителни критерии за прилагане на нормата е именно отсъствието на контролния орган и то при установяване и заснемане на нарушението, което е практически невъзможно при използване на мобилни системи за видеоконтрол. Несъблюдаването на този критерий би довело до превръщане на изключението по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в правило, до заобикаляне на общата правна уредба с присъщите й гаранции за правото на защита. С оглед изложеното следва да се приеме, че правилата на формалната и правната логика не дават основание да се счете, че законодателят е имал предвид в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП отсъствието на контролния орган към момента на издаване на електронния фиш. Моментът на техническо материализиране на заснетите данни е напълно ирелевантен и законодателят не държи сметка за неговите особености. Правно значение има единствено отрязъкът от време, в който се извършва нарушението и същевременно то се заснема и установява. Именно към него, според действително вложената законодателна воля, е необходимо отсъствието на контролен орган и този е разграничителният критерий за прилагане на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП спрямо общата правна уредба за установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания. Аргумент в подкрепа на изложените съображения е аналогичното съдържание на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН (Нова, ДВ, бр.10/2011 г.) спрямо чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, но с наличието на препинателния знак ,,запетая“ след думата ,,нарушител“.

Несъвършенството във формулирането на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП или по-точно неправилното й граматическо построяване, не следва да се тълкува в смисъл, че за нарушенията установени с мобилни системи, могат да се издават електронни фишове. Смисълът на разпоредбата е да се ограничи субективния фактор при установяване на нарушението. Затова следва да бъде прието, че идеята на законодателя е по-скоро да се издава електронен фиш по образец само при наличие на две кумулативни предпоставки - нарушението да е установено с помощта на автоматизирано техническо средство и това да е сторено в отсъствие на контролен орган. Такъв е случаят със стационарното видеонаблюдение. В този смисъл, съобразно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г., в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано, в отсъствието на контролен орган.

Вече с изменението на Закона за движението по пътищата, обнародвано в ДВ, бр. 54/05.07.2017 г. е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, включително мобилно.

Предвид изложеното съдът намира, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, издадения електронен фиш е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 1594374, издаден от ОДМВР Кюстендил за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на И.Н.М. с адрес *** е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 600.00 (шестстотин) лева, на основание чл.189, ал. 4 вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Кюстендил, по реда на АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: