РЕШЕНИЕ
№ 442
гр. Пловдив, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501700 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределение юг“ ЕАД против
Решение № 261486/17.05.2021г., пост. по гр.д.№ 7961/2020, ПдРС, в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на осн. чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД на
„Богалита Трейд“ ЕООД сумата от 617,61лв., представляваща заплатена, без наличие
на валидно правно основание за това, такса за пренос по електроразпределителната
мрежа до обекта на ниско напрежение за м. август 2018 г., за която е издадена фактура
№ **********/31.08.2018 г., и сумата от 186,79лв., представляваща заплатена без
наличие на валидно правно основание за това цена за пренос и достъп през/до
електропреносната мрежа за м. август 2018 г., за която е издадена фактура №
**********/31.08.2018 г., ведно със законна лихва върху сбора на претендираните
главници, считано от датата на предявяване на исковата молба – 09.07.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, като се присъдени и разноски.
Жалбоподателят „Електроразпределение юг“ ЕАД обжалва решението, като
поддържа, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Счита, че събраните по делото доказателства не
могат да послужат за формиране на крайните изводи на съда за основателност на иска.
Настоява, че ищецът дължи такса пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа,
независимо от местоположението на точката на измерване. Посочва, че присъдените
суми не кореспондират с процесната фактура за м.08.2018г., поради което и не става
1
ясно за какво се отнасят. Развива доводите си относно тълкуването и приложението на
чл.16, ал.1 от ПИККЕ/2007/ относно заварените случаи и поддържа, че потребителят е
следвало да реконструира съоръжението си и го приведе в съответствие с
нормативната база. Прави възражение, че дори да се приеме твърдението за дължимост
на платената сума за пренос на ел.енергия за ниско напрежение, то същата следва да се
прихване с таксата пренос за средно напрежение, при което дължимата за връщане
сума би била 374,75лв. Развива доводи, че съоръжението на ищеца е присъединено при
действието на предходна нормативна уредба, при която извършеното измерване е
законосъобразно, т.к. мястото на измерване и нивото на напрежение се договарят към
момента на присъединяване. По отношение на претенцията за връщане на сумата,
платена като цена за достъп до електропреносната мрежа , поддържа че правната
уредба предвижда всички клиенти да заплащат подобна цена , т.к. друг метод за
получаване на ел. енергия освен присъединяване към разпределителната или
преносната мрежа не съществува. На следващо място се твърди, че претендираните
суми не се дължат, т.к. не се намират в патримониума на дружеството, а са заплатени
от него на „ЕСО“ ЕАД съгл. чл.29, ал.3 от ПТЕЕ. Моли за отмяна на решението и
постановяване на ново , с което се отхвърлят исковете. Евентуално моли за
присъждане единствено на разликата между заплатените суми , начислени за пренос и
достъп до мрежата за ниско напрежение с дължимите суми, които би следвало да се
начислят за преноса и достъп до мрежата за средно напрежение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение над минималните
размери по Наредба №1/2004 МРАВ.
Въззиваемата страна „Богалита трейд“ ООД не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице
– ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Обжалва се решение, в частта му, в която е уважен иск за осъждане на
ответника да върне заплатени без основание суми за такса пренос по
електроразпределителната мрежа и цена за пренос и достъп по електропреносната
2
мрежа. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по
делото не се доказва основание, на което да са заплатени процесните суми.
Предявеният иск е по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на даденото без
основание. За да се докаже основателността на предявения иск по чл.55, , ал.1, пред.
първо от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че е дал претендираното. Ответникът,
от своя страна, следва да установи основанието, на което е получил, за да докаже
неоснователността на исковата претенция.
По делото се установява, че между “Богалита трейд“ ООД и „ЕВН България
електроразпределение“ ЕАД /с ново наименование Електроразпределение юг ЕАД/ е
сключен Договор за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната
мрежа №2347/16.01.2015г., с който ЕВН ЕР като собственик и оператор на
електроразпределителната мрежа / ЕРМ/ предоставя на „Богалита трейд“ ООД като
мрежов клиент право на ползване на ЕРМ с цел снабдяване на неговите обекти с
електрическа енергия. Този договор е такъв по чл.11, т.3 от ПТЕЕ - договор за достъп
и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа.
Съдържанието и страните са определени нормативно в чл.14 от ПТЕЕ , съгласно който
„предмет на договорите по чл. 11, т. 3 е предоставянето на услугите "достъп до
електроразпределителната мрежа" и "пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа", като договорите се сключват между оператора на
електроразпределителна мрежа, от една страна, и крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа при общи условия“. Съгл. чл.29, ал.3 от ПТЕЕ
клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат цена „за достъп
до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа“. За тях цената за достъп до и за пренос по
електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Следователно е
нормативно определено задължението за заплащане на осигурения достъп до и пренос
по електропреносната мрежа, както и за достъп до и пренос по
електроразпределителната мрежа. Наличието на сключен договор между ищеца
„Богалита трейд“ ООД и ЕР ЮГ ЕАД, като притежаващ лицензия за ЕРМ е
основанието за дължимост на тези такси.
Представена е фактура № **********/31.08.2018г., от която се установява, че
„Богалита трейд“ ООД е заплатило на ЕР ЮГ ЕАД за периода 01.08.-31.08.2018г.
следните суми : 514,59лв. без ДДС/ 617,51лв. с ДДС/ - пренос през ЕРМ, 155,66лв. без
ДДС/ 186,79лв. с ДДС/ - пренос и достъп но електропреносната мрежа, 36,86лв. без
ДДС / 44,23лв. с ДДС/ - достъп до ЕРМ. Не е повдиган спор относно получаване на
тези суми от мрежовия оператор. Тук е мястото да се отговори на оплакването на
3
жалбоподателя ЕР ЮГ ЕАД относно това, че исковите претенции не съответствали на
заплатеното по фактурата, като се посочи, че исковите претенции съответстват на
заплатената цена за пренос през ЕРМ и пренос и достъп но електропреносната мрежа
по представената фактура, като в исковата молба същите са посочени с платеното ДДС
по пера, а по фактура дължимото ДДС е посочено като обща стойност.
Ищецът Богалита трейд ООД основава претенцията си за недължимост на
извършеното плащане поради факта, че свързването с ЕРМ е чрез мачтов трафопост за
преобразуване на ел. енергията от средно в ниско напрежение , като всички разходи по
поставянето му и поддръжката ги извършва сам. Поддържа, че уредите за измерване на
електроенергията за краен потребител са монтирани от страната на преобразуваното
ниско напрежение, т.е. не на точката на свързване. При това положение счита, че
заплащайки процесните две суми на база измерена ел. енергия ниско напрежение е
заплатил услуги и дейности, които не са му предоставени.
По отношение собствеността на посочения трансформатор, по делото са
представени нотариални актове за собственост на земята, геодезично заснемане,
разрешение за строеж, фактура, разрешение за ползване, които доказват, че в
собствения на дружеството имот е изградено съоръжението трафопост и то е негова
собственост. В този смисъл неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя ЕР
ЮГ ЕАД, че по делото не е доказана собствеността на същото.
За установяване на твърдението къде са монтирани измервателните уреди / за
които няма спор , а и по закон са собственост на разпределителното дружество/ по
делото е допусната и изготвена СТЕ, както и е представена кореспонденция между
двете дружества и списъци за монтираните измервателни уреди. От последните се
установява, че в имота на Богалита трейд ООД в с. Б. е монтирано измервателно
устройство за измерване на ниско напрежение. От кореснопденцията между двете
дружества се установява, че Богалита трейд ООД е възразило през 2019г. по отношение
начина на изчисляване на дължимите такси за достъп и пренос през разпределителната
и преносната мрежи, като е поддържало, че е присъединено към мрежи със средно
напрежение, а не ниско, а ЕР ЮГ ЕАД е отговорило, че мачтовия трафопост следва да
се преустрои, за да позволи монтиране на измервателни уреди за измерване на средно
напрежение. Приетата и неоспорена от страните СТЕ, която се възприема от съда като
обективна и компетентна, установява, че мачтовият трафопост е присъединен към ЕРМ
на ЕР ЮГ ЕАД на страна 20кV и се захранва със същото напрежение. В долния край
на железорешетъчния стълб, под площадката за трафомашината е разположено
разпределителното табло ниско напрежение, където е монтирана и измервателнага
група – търговски електромер и понижаващи токови трансформатори ниско
напрежение. Въз основа на тези констатации, експертизата заключава, че измерването
4
на електроенергията се извършва на изхода на трафопоста, на страната ниско
напрежение и след преобразуването му от средно такова. Съгласно действащите
ПИКЕЕ, относими към периода на действие на процесния договор, респ. процесната
фактура, обнародвани в ДВ бр.98/2013, в чл.14 е посочено, че при отдаване на ел.
енергия от електроразпределителната мрежа към краен клиент, мястото на измерване е
от страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента.
Експертизата установява, че в процесния период е налице и разлика в цената за пренос
за двата вида напрежение, като при отчитане на ниско напрежение цената е по-висока.
В този смисъл се явява основателно оплакването на ищеца, че при определяне на
дължимата цена за достъп до разпределителната и преносната мрежи е използвано
неправилно отчитане на количеството енергия, като е отчитана енергия с ниско
напрежение, вместо реално предоставената – със средно. Според експертизата по
процесната фактура , за отчетеното количество енергия са надвзети като цена за пренос
по ЕРМ 374,75лв. без ДДС. Експертизата установява и че съществуващият трафопост
технологично не позволява монтиране на средство за измерване на ниво средно
напрежение без преустройство на същия, като е посочило и набора ремонтни дейности,
които представляват сериозна реконструкция на самия трафопост.
По делото е изготвена и приета ССЕ, също неоспорена от страните , която се
възприема от съда като компетентна и незаинтересована, която установява вече
посочената разлика за достъп до ЕРМ в стойността на цената между средно и ниско
напрежение с оглед остойностяването при измерено количество енергия на ниско
напрежение.
С оглед на така установените фактически и правни отношения между страните,
се налага изводът, че процесните две суми по фактурата от м.08.2018г. не са дължими
на претендираното от жалбоподателя основание – договор от 2015г.. Категоричен е
изводът, че на мрежовия оператор се дължи такса за достъп и пренос както до ЕРМ,
така и до преносната мрежа, като последната той дължи на „ЕСО“ ЕАД /съгл. чл.29,
ал.3 от ПТЕЕ/. Доколкото тази такса е функция на преминалата енергия , която се
измерва по нормативно определен начин и предвид безспорно установеното измерване
в противоречие с разписаното в ПИКЕЕ , то на практика липсва измерване на
енергията от мрежата средно напрежение. Това води до недължимост на
претендираните във процесната фактура суми. Същите не са образувани на база
ел.енергия средно напрежение, за каквато енергия страните имат сключен договор
помежду си. Заплащането на цените по процесната фактура не се основава на договора
между страните, а друго основание по делото не се установява. Не може да бъде
споделено становището на жалбоподателя, че следва да бъдат преизчислени тези цени
като се вземе предвид измереното количество ниско напрежение и се приложи цената
за средно напрежение. Липсва както нормативно, така и договорно основание за това.
5
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че цената за пренос цели компенсиране
на технологичните разходи, които съответния оператор прави за трасето от
разпределителната уредба на средно напрежение на подстанцията до мястото на
търговско измерване / чл.27, ал.4 от Наредба №1/14.03.2017 за регулиране цените на
ел.енергия/. В случая услуга по трасе за ниско напрежение не е предоставена, поради
което и няма как да се калкулират цени на база ниско напрежение. Не може да бъде
споделено и оплакването на ЕР ЮГ ЕАД относно това, че не може да задължи
крайният клиент да преустрои съоръжението в собствения си имот, т.к. същото няма
отношение към дължимостта на сумите по фактурата. Тези оплаквания могат да бъдат
отнесени към спорове относно сключването, изпълнението и съществуването на
договора помежду им, но към момента той е такъв, какъвто страните са се съгласили и
са сключили. Неоснователно е и становището, че се касае за заварени отношения,
които са били уреждани от нормативна уредба от Закон за електросопанството, обн.
ДВ бр.№95/1975, отм. ДВ бр.64/1999 и Правилник за прилагане на Закона за
електросопанството и ПИКЕЕ, обн.ДВ бр.67/2004г., отм. 2007г./. На първо място,
процесният договор между страните е сключен през 2015г. и въпросът дали страните са
имали отношения в миналото и как са били уредени те е без правно значение за
настоящия спор. Спорът по делото е за установяване на факта дали по този договор се
дължат спорните суми и той не може да бъде разрешен като се изследват евентуални
минали правоотношения между страните. На следващо място отношенията между
страните по процесния договор е следвало да се подчинят на действащата към момента
на сключване на договора нормативна уредба, а именно ПИКЕЕ/ обн. ДВбр.98/2013,
отм.2019/, като във вече посочения чл.14, ал.1 е регламентирано, че при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-
високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента.
Следващото оплакване на жалбоподателя е, че съдът не се е съобразил със старата
нормативна уредба, съгласно която начинът на присъединяване се определя от
нормативната уредба към момента на присъединяване. От една страна, липсват такива
правила в действащата нормативна уредба , а от друга – по делото нито е имало
твърдение относно това кога е присъединен обекта, нито са ангажирани доказателства
в тази насока, нито пък в процесният договор страните са уговорили приложението на
този начин на измерване с оглед съгласието им, че е налице заварено положение.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът ЕР ЮГ ЕАД не доказва
основание, на което да получи плащане за пренос през разпределителната мрежа и за
пренос и достъп през преносната мрежа, определено чрез измерване на електричество,
преобразувано в ниско напрежение, т.к. сключеният помежду им договор касае
свързване към мрежата на оператора за електричество средно напрежение. Липсата на
6
основание, на което да е извършено плащането, обуславя основателност на иска за
връщане на даденото.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд
в своето решение, поради което и решението като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
По разноските
Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради което и такива няма да
се присъждат.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261486/17.05.2021г., пост. по гр.д.№ 7961/2020,
ПдРС, в частта, в която Електроразпределение Юг ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да
заплати на осн. чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД на „Богалита Трейд“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 617,61лв., представляваща заплатена, без наличие на валидно
правно основание за това, такса за пренос по електроразпределителната мрежа до
обекта на ниско напрежение за м. август 2018 г., за която е издадена фактура №
**********/31.08.2018 г., и сумата от 186,79лв., представляваща заплатена без наличие
на валидно правно основание за това цена за пренос и достъп през/до
електропреносната мрежа за м. август 2018 г., за която е издадена фактура №
**********/31.08.2018 г., ведно със законна лихва върху сбора на претендираните
главници, считано от датата на предявяване на исковата молба – 09.07.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7