Решение по дело №4798/2013 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

                                                         гр. Враца, 21.07.2014 г.

 

                                                 В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в откритото заседание на двадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА

 

при участието на секретаря Г. Ц., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4798 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание 145 ТЗ, чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.

Ищецът „Елтип-95” ЕООД твърди, че в периода от 22.08.2011г. до 06.03.2012г. ответникът Г.Г.Г. бил вписан като негов управител. В периода от м. август 2011г. до м. януари 2012г. ответникът теглил в брой парични суми от банковата сметка на дружеството, при което поради неупражнен контрол и липса на отчетност причинил на дружеството липси в размер на усвоени и неизразходвани в полза на  дружеството суми от общо 21 588,47 лв.  Твърди, че като управител на 16.09.2011г. и на 21.09.2011г. ответникът се разпоредил с два броя трактора, собственост на дружеството, на цени, значително по-ниски от пазарните, с което нанесъл на „Елтип – 95” ЕООД щети в размер на разликата между действително получените и средните пазарни цени за отчуждените движими вещи или по 25 000 лв. за всяка от двете сделки. Ищецът твърди, че след заличаването му като управител на „Елтип – 95” ЕООД ответникът не предал намиращите се в него счетоводни документи на дружеството и в резултат на бездействието му, поради невъзможност да обезпечи документално евентуална проверка от приходната администрация дружеството пропуснало ползата  от подлежащия на възстановяване ДДС за м. февруари 2012г., или 1 193,60 лв. В исковата молба се твърди, че едноличният собственик на капитала взел решение за предявяване на искове срещу заличения управител на дружеството за търсене на обезщетения за вреди от дейността му. Твърди се, че преди вписването му като управител на  „Елтип – 95” ЕООД в качеството му на пълномощник на дружеството ответникът получил сума в размер на 13 015 лв., която задържал и след вписването му като законен представител на дружеството, с което според твърденията в исковата молба отпаднало основанието за задържане на паричните средства, поради прекратяване на пълномощията му със сливане в негово лице на качествата на търговски пълномощник и законен представител. Също така счита, че легитимирайки се като ликвидатор на „Елтип-95” ЕООД пред данъчната администрация въз основа на невлязло в законна сила решение по т.д. №1/2012г. по описа на ВрОС по иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ, ответникът подал декларация по чл. 78 ДОПК, с което предизвикал проверка и нанесъл на ищеца вреди в размер на наложените имуществени санкции за констатираните нарушения на данъчните закони на обща стойност 1500 лв.

При така изложените фактически твърдения ищецът отправя искане към съда за осъждането на ответника да му заплати за сумата от 21 588,47 лв.- липсващи от касата на дружеството парични средства; 4 400 лв.- като частичен иск за сумата от 50 000 лв. като загуби от неизгодна продажба на два броя трактора на дружеството; 1193,60 лв. – като пропуснати ползи от невъзстановен ДДС поради неизпълнение на задължението на управителя да предаде счетоводството на дружеството след прекратяване на правомощията му като управител; 13 015 лв.- като получени суми от ответника като пълномощник на отпаднало основание; 1 500 лв., като загуби от платени санкции за административни нарушения, установени вследствие  уведомяването на приходната администрация за започване процедура по заличаване на търговеца без представителна власт. Претендира разноски.

Ответникът Г.П.Г. оспорва предявените срещу него искове.  Признава обстоятелствата, че имал качеството на пълномощник и управител на ищеца, че в това качество получил цитираните в исковата молба суми и че от името на дружеството на твърдените от ищеца дати и при цитираните условия извършил действия на разпореждане с два броя трактора, собственост на дружеството. Твръди, обаче, че разходил всички получени от дружеството суми за разплащане с доставчици и служители на дружеството, както й че след заличаването му като управител оставил всички намиращи се в него счетоводни документи в база в кв. Кула.  Възразява, че стойността, на която отчуждил собствените на дружеството трактори, била съобразена с влошено им техническо състояние. Претендира разноски.

Третото лице-помагач П.С.К. не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

 

По исковете по чл. 145 ТЗ

Правото на дружеството да търси имуществените последици от осъществения фактически състав на т.н. “управителски деликт” произтича от вземането на решението на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за предявяване на иск срещу управителя.

По делото се установява от представения протокол, че едноличният собственик на капитала на „Елтип-95” ЕООД, който на основание чл. 147, ал. 2 ТЗ решава въпросите от компетентността на общото събрание, на 12.06.2013г. е взел решение за предявяване на иск срещу Г.П.Г. за причинените по време на дейността му като управител имуществени вреди.

Фактически състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя – както за активно поведение, така и за въздържащи се действия, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди.

В тежест на ищеца –капиталово търговско дружество, е да докаже съществуващите между него и ответника договорно и органно правоотношения по управление и представителство, наличието на виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на ответника като управител, настъпването на вреди за дружеството по повод на управлението му от ответника, причинната връзка между поведението на управителя и вредите, както и конкретния им размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже допълнително настъпили правопогасяващи или правоизключващи факти, отричащи правопораждащия факт, които биха довели до погасяване на отговорността.

По делото е установено като безспорно и след справка в Търговски регистър, че ответникът е бил вписан като управител на ищеца и е имал това качество за периода от 22.08.2011г. до 06.03.2012г., когато по негова инициатива същият е заличен по реда на чл. 141 ал. 5 ТЗ.

Ответникът не оспорва изложените от ищеца твърдения за фактите, че в това си качество получил цитираните в исковата молба суми и че от името дружеството на твърдените в исковата молба дати и при цитираните условия извършил действия на разпореждане с два броя трактори, собственост на дружеството.

Спорът по исковете за обезщетение на липсите от неупражнен контол и отчетност и за пропуснати ползи от невъзстановен ДДС за м. февруари 2012г. се концентрира върху обстоятелството къде се е водело счетоводството на ищеца, дали същото е било в държане на ответника, дали след заличаването му като управител е предадено на ищеца, и дали съдружниците и следващия управител на търговеца П.С.К. са имали достъп до счетоводната документация. Установяването на тези обстоятелства е от решаващо значение за основателността на иска за липси, доколкото за установяване на съотношението между изтегленото и разходваното за целите на дейността на дружеството са необходими специални знания, а допуснатата по делото  съдебно-счетоводна експертиза съдържа изричната уговорка, че изводите й в частта за отчетените разходи и касова наличност не почиват на пълен икономически анализ, поради непредставяне на всички първични и вторични счетоводни документи за периода. Обстоятелството в чие държане се намират липсващите документи не е от компетентността на вещото лице, поради което съдът не взема предвид извода на вещото лице, че това се дължи на неоказване на съдействие от ответника. Това обстоятелството подлежи на установяване по делото от събраните доказателствата и евентуално би могло да се зачете с последиците по чл. 161 ГПК.

По отношение на така изведените спорни обстоятелство ищецът твърди, че през периода на управление на ответника съдружниците не знаели къде се водела и съхранявала счетводоната документация на дружеството, защото търговецът бил с регистриран адрес на помещение под наем, за което договорът бил прекратен през 2008г. Поддържа, че на 07.06.2012г. в присъствие на свидетели се сътавил констативен протокол в единствения известен офис на дружеството в кв. Кулата в гр. Враца за това, че там не са открити нито парични средства, нито счетоводни документи.  Във връзка с твърденията на ответника с отговора на исковата молба уточнява, че воденето на счетоводството на дружеството било възложено с договор на трето за спора лице – „ММ Комерс” ЕООД.

По отношение на същите обстоятелства ответникът твърди, че при заличаването му като управител на дружеството към 06.03.2012г. оставил цялата налична документация в базата на дружеството в кв. Кулата, поради липсата на избран управител, или на оправомощено от Общото събрание на дружеството лице, което да получи същата с оформянето на приемо-предавателен протокол. Навежда съображения, че с оглед последващото публикуване на годишните финансови отчети на търговеца за 2011г. и 2012г. и вписването на особен залог върху търговското предприятие на ищеца, същият е разполагал със счетоводната си документация.

От доказателствата по делото се установява следното:

От Удостоверение с изх. № 20130627092139/27.06.2013г. за вписаните обстоятелства по партидата на „Елтип -95” ЕООД за периода от 01.01.2008 г. до 27.06.2013 г. се установява, че с вписване от 24.10.2008г. като съдружници по партидата на търговеца са отразени Г.П.Г., П.С.К. и П. Йорданов Маринов.

С вписване от  06.06.2012г. същите са заличени, а като съдружник е вписан С.П.К..

От същото удостоверение се установява, че от 24.10.2008г. до 06.06.2012г. дружеството е с регистриран адрес гр. Враца, бул. „Христо Ботев” №18, както и че в периода от 06.03.2012г. до 06.06.2012г. дружеството не е имало вписан управител. С вписване от 06.06.2012г. по партидата на търговеца е отразено,че същият се управлява и представлява от управителя П.С.К..

            От удостоверението е видно, че на 13.02.2013г. по партидата на „Елтип-95” ЕООД е отразен залог на търговското предприятие.

            От справка за обявените актове по партидата на търговеца се установи, че годишният му финансов отчет за 2011г. е обявен на 06.12.2012г., а годишният финансов отчет за 2012г. – на 25.03.2014г.

            От договор за счетоводно-консултантско обслужване между „Елтип 95” ЕООД и „ММ Комерс” ЕООД се установява, че второто е поело задължение срещу възнаграждение да извършва писмени и устни счетоводно-консултанстски услуги, обезпечаващи функционирането на първото в съответствие с данъчното и счетоводното законодателство в страната. В договора са уредени правото на изпълнтеля да получава счетоводните и други документи, необходими за изпълнението на задълженията му по договора, които включват организиране и поддържане на счетоводното състояние на дружеството и връщане на цялата намираща се в него счетоводна документация при прекратяване на договора. В представения от ищеца протокол от общо събрание, проведено на 04.03.2012г. се съдържа изрично изявление от третото лице-помагач П.С.К., за това, че счетоводното обслужване на „Елтип 95” ЕООД се извършва от „ММ Комерс” ЕООД /на л. 5 от протокола/, което изявление е оформено с подписа на страната и съдът цени като извънсъдебно признание на факт.

            От нито едно от останалите събрани по делото доказателства не се установява, че ответникът е държал в себе си счетоводната документация на ищеца.

Представеният по делото констативен протокол от 07.06.2012г. има характера на частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на ответника, поради което не се ползва с обвързваща доказателствена сила за стоящите вън от него обстоятелства. В същото време, подписалия го свидетел Т.Т. в разпита си заявява, че не помни в базата на дружеството в кв. Кулата да са издирвани документи и дава противоречиви показания затова дали е имало офисна част, или не, поради което съдът не кредитира показанията му. От друга страна в разпита си свидетелят С. Къновски е категоричен, че дружеството е имало офис на друг адрес, поради което възпроизведените в разпита му обстоятелства - че помещението в кв. Кулата е намерено отключено и празно, не обосновават извод, че счетоводството на ищеца се държи от ответника. Такъв извод не следва и от показанията на св. Г.Т..

При горните съображения съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява, че липсващата първична и вторична счетоводна документация се намира в държане на ответника.

При тази констатация искът по чл. 145 ТЗ за сумата от 21 588,47 лв., претендирана като обезщетение за липси от неупражнен контрол и отчетност от дейността на ответника като управител, следва да се отхвърли, като недоказан, по съображения от разпределената доказателствена тежест по иска и липсата на успешно проведено доказване от ищеца.  От представените извлечение от сметка и разписки за теглене в брой и от заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, което съдът кредитира в частта на отговорите от първа до пета задача, се установява само, че общият размер на изтеглените в брой суми за периода от 22.07.2011г. до 06.03.2012г. е 28 036 лв., внесените суми по банковата сметка на ищеца за същия период са 10760 лв., единствен получател на всички изтеглени суми е ответника Г.П.Г., че общият размер на задълженията, включени в дневниците за покупки на „Елтип -95” ЕООД за периода от 07.2011г. до 03.2012г. е в размер на 86 294,04 лв., от които 16 550,99 лв. са разплатени по банков път  и че постъпленията по банков път, включени в дневниците за продажби на „Елтип-95” ЕООД за същия период са в размер на 27 097,16 лв. Съдът не кредитира заключението на вещото лице като необосновано  в частта, в която се дава отговор на въпросите за движението по сметка „каса”  и за извършените разплащания в брой, поради непредставяне на пълната счетоводна документация за периода, което не може да се вмени във вмени във вина на ответника с ангажиране на неблагоприятните за него последици по чл. 161 ГПК. Това е така, защото по делото не се установи, че непредставената на вещото лице счетоводна документация се намира в държане на ответника.

 

При съобразяване с изложеното следва да бъде отхвърлен като недоказан и искът за сумата от 1 193,60 лв., претендирана от  ответника като обезщетение за пропусната полза от невъзстановяване на ДДС за м. февруари 2012г.  От доказателствата по делото не се установява твърдяното противоправно бездействие на ответника. На следващо място, ищецът не е провел успешно доказване на вредата - сигурно увеличение на имуществото му, с ангажиране на надлежни доказателства за възникване на правото на възстановяване на данъчен кредит. Не се установява и причинна връзка между поведението на ответника и твърдяната вреда.

 

Предявеният частичен иск за сумата от 4 400 лв., претендирана като обезщетение  за претърпени загуби от неизгодна продажба на два броя трактора на дружеството, е основателен и следва да бъде уважен.

По този иск е безспорно, че не 16.09.2011г. и 21.02.2011г. в качеството му на управляващ и представляващ „Елтип – 95” ЕООД ответникът се е разпоредил възмездно със собствените на дружеството трактор МТЗ модел 82 с рег. № 01730 в полза на св. Т.П.К. срещу продажна цена от 2 400 лв. и с колесен трактор МТЗ модел 952 в полза на Милчо Н.Д. за сумата от 2 000 лв.

От заключението на изслушваната съдебно-оценителна експертиза по делото се установява, че пазарнатастойност към 16.09.2011г. на прехвърления с договор от същата дата между “Елит 95“ ООД и Т.П.К. трактор МТЗ, модел 82 с държавен регистрационен № ВР 01730 е 6 023 лв. Според вещото лице пазарната стойност към 21.09.2011г. на прехвърления с договор от същата дата между “Елит 95” ООД и М.Н.Д. трактор марка МТЗ, модел 952, с регистрационен № ВР 4317 Е А е 4 643 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и обосновано, и не споделя оплакванията на страните в тази насока. При изготвяне на заключението си вещото лице е съобразило данните за регистрацията на оценяваните вещи, изхождайки от предположение, че същите са в задоволително техническо състояние и отчитайки нормалното им изхабяване. Използвани са няколко метода на оценка, което гарантира обективност и достоверност на изводите.

За установяване техническото състояние на тракторите към момента на продажбата им съдът кредитира показанията на свидетеля Т.Т., който въпреки данните за евентуалната му заинтересованост /с оглед на служебните му отношения с ищеца/, излага логично и безпротиворечиво непосредствените си впечатления от работата с машините. За формиране на доказателствените си изводи относно състоянието на машините съдът не кредитира показанията на св. Т.К.. Съмнение в обективността на изнесеното от свидетеля внася на първо място противоречието на показанията му с приложения по делото договор, обективиращ сделката. Подписите за купувач и продавач под договора са нотарилано удостоверени без отбелязване, че нотариалното действие е извършено извън канцеларията на нотариуса, а в разпита му свидетелят твърди, че след като прегледал трактора, подписал договор на мястото в кв. Кулата. На следващо място, крайно нелогично е заявеното от свидетеля, че не търсел трактор за скрап, а търсел спешно трактор за работа, поради което закупил машина в силно занемарен външен вид, която не можела да се задвижи на собствен ход, и въпреки това броил на ръка сумата, която му поискали за работещ трактор, без да има конкретен спомен за размера й.

При тези съображения съдът намира, че предявеният частичен иск за вреди от неизгодната продажба на двата броя трактори е основателен до сумата от 10 666лв. /съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза/, поради което следва да бъде уважен  до пълния предявен размер от 4 400 лв.

 

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. трето ЗЗД

За доказване на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже даването на търсената сума и отпадането на основанието за задържането й с обратна сила.

В тежест на ответника е при доказване на горните факти е да установи съществуването на основание да задържи полученото.

По делото се установява от представеното пълномощно, че на 14.12.2010г. П. Йорданов Маринов като представляващ „Елтип 95” ООД е упълномощил ответника с общо пълномощно - да извършва от името и за сметка на дружеството всякакви правни и фактически действия пред всички лица, организации и учреждения на територията на страната и извън нея с примерно изброяване на действията, включени в обема на предтсавителната му власт.  Установява се от пълномощното от 31.05.2011г., че Г.П.Г. е бил упълномощен с изрично пълномощно да извършва разпоредителни действия със средства от цитираната в пълномощното банкова сметка *** „Елтип-95” в „Райфайзен Банк /България/ ЕАД” безсрочно, безусловно и с право на самостоятелен подпис.

От представените нареждания и касови тегления се установява, че на 06.07.2011г. Г.П.Г. изтеглил в брой от цитираната в пълномощното банкова сметка *** „Елтип-95” ЕООД сумата от 3015 лв. Не се спори, че на същия ден по личната му банкова сметка ***. от сметката на дружеството с основание на превода „фирмена дейност на Елтип 95”.

Съгласно чл. 41, ал. 1 ЗЗД пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или пълномощника, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица -  с прекратяването им. В случай, че упълномощаването е ограничено със срок, действието му се прекратява с изтичането на срока.

Изборът на пълномощник за законен представител на търговското дружество-упълномощител не води до сливане на качествата на пълномощник и упълномощител в едно лице. Това обстоятелство има за последица възникването на представителна власт за упълномощеното лице на още едно основание - по силата на закона, но не води до автоматично погасяване на пълномощията му с източник едностранната сделка по упълномощаване.  Наред с това, сливане на качества няма, защото не е налице идентичност между представляваното юридическо лице и представляващото го по закон физическо лице. При тези съображения съдът намира, че не е налице отпадане на основание с обратна сила, поради което така предявената кондикционна претенция за сумата от 13 015 лв.  следва да бъде отхъврлена, като неоснователна.

 

По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД

За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е осъществил противоправно действие, настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите.

По делото се търси обезщетение за вреди от наложени на ищеца имуществени санкции за установени административни нарушения. Ищецът твърди, че неправомерното поведение на ответника се състои в предприемането на действия по уведомяване на приходната администрация за започнала процедура по заличаването му по реда на чл. 78 ДОПК, за което ответникът се легитимирал като ликвидатор въз основа на невлязло в законна сила решение по предявен иск по чл. 151 т. 1 ТЗ.

По делото се установява, че с решение №23 от 26.04.2012г. по гр.д. №1/2012г. на ВрОС е постановено прекратяването на „Елтип 95” ЕООД на основание чл. 155 т. 1 ТЗ и откриването на производство по ликвидация с определен шест месечен срок за провеждането й. Със същото решение ответникът е назначен като ликвидатор на дружеството. Указан е реда за обжалване на решението.

Установява се, че срещу решението е постъпила жалба, както и че за проверка на правилността  му по реда на инстанционния контрол е образувано търговско дело № 2620/2012г. по описа на САС.

Установява се твърдяното противоправно поведение на ответника - видно от приложеното по делото уведомление до НАП, същото е подадено от Г.П.Г. на 17.05.2012г.  на основание чл. 78 ДОПК за предстоящо заличаване на търговеца „Елтип 95” ООД гр. Враца. Поведението на ответника е противоправно, защото същият е предприел действия от името на ищеца без представителна власт.

Установени са и твърдените от ищеца вреди -  във връзка с постъпилото уведомление е възложена и извършена проверка на търговеца, при която са констатирани нарушения, водещи до установяване на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. На ищеца, видно от представените наказателни постановления, са наложени  имуществени санкции в твърдения размер, които са потвърдени с влезли в законна сила съдебни решения. От приложените платежни нареждания се установява настъпването на вредите - с  плащането на наложените имуществени санкции имуществото на ищеца е намаляло.

На основание чл. 45 ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Ответникът по иска не е провел обратно доказване.

По делото не се установява твърдяната причинна връзка между поведението на ответника и вредата за ищеца. Причинната връзка е такава зависимост, при която деянието е предоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинноследствената връзка между поведението на деца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието (Решение по гр.д.

№ 3026/2008 г. на IV ГО ВКС). Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на делинквента, тя не би настъпила, т.е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на делинквента и настъпилия вредоносен резултат.

В случая и при изключване на поведението на ответника, вредата би настъпила, защото същата се дължи на обективни нарушения на данъчното законодателство, които при нормална работа и периодичен или инцидентен контрол от страна на приходната администрация по друг повод биха били разкрити и санкционирани и без подаването на уведомление по чл. 78 ДОПК.

При тези съображения искът по чл. 45 ЗЗД за сумата от 1193, 60 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

 

По разноските

 

Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 387,05 лв. съобразно уважената част исковете.

Ищецът следва да заплати на ответника разноски за настоящото производство в размер на 1551,24  лв. съобразно отхвърлената част от исковете.

Така мотивиран, съдът

 

 

 

                                   Р Е Ш И:

      

ОСЪЖДА на основание чл. 145 ТЗ  Г.П.Г. с ЕГН: **********,*** да заплати на „ЕЛТИП-95" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца,ж.к. "Дъбника", бл. Орбита 10, вх. А, ет. 5, ап. 15, представлявано от управителя Б.Ц. Къчовска сумата от 4 400 лв. по предявен частичен иск за причинени имуществени вреди от сключването на договор за покупко-продажба от 16.09.2011 г., с нотариална заверка на подписите per. № 5850/16.09.2011г. на нотариус № 338 Венцислав Василев за продажбата на трактор марка МТЗ, модел 82, с държавен per. № 01730 и на договор от 21.09.2011г, с нотариална заверка на подписите per. № 6027/21.09.2011 г. на нотариус № 338 Венцислав Василев на трактор,  марка МТЗ, модел 952, с per. № ВР4317 ЕА.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛТИП-95" ЕООД, ЕИК: ********* против Г.П.Г. с ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 145 ТЗ за сумата от  21 588,47 лв., представляваща обезщетение за вреди – липсващи парични средства от касата на дружеството, от дейността му като управител за периода от 22.08.2011г. до 06.03.2012г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛТИП-95" ЕООД, ЕИК: ********* против Г.П.Г. с ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 145 ТЗ за сумата от 1193, 60 лв., представляваща обезщетение за вреди – пропуснати ползи от невъзстановен ДДС за м. 02.2012г. от дейността му като управител за периода от 22.08.2011г. до 06.03.2012г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛТИП-95" ЕООД, ЕИК: ********* против Г.П.Г. с ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. трето ЗЗД за сумата от 13 015 лв., представляваща получени на 06.07.2011г. парични средства на отпаднало основание.

 ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛТИП-95" ЕООД, ЕИК: ********* против Г.П.Г. с ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 1 500 лв., представляваща вреди от заплатени имуществени санкции за установени административни нарушения вследствие на подаването на уведомление по чл. 78 ДОПК с вх. № 423/17.05.2012г. на ТД на НАП

ОСЪЖДА Г.П.Г. с ЕГН: **********,*** да заплати на „ЕЛТИП-95" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца,ж.к. "Дъбника", бл. Орбита 10, вх. А, ет. 5, ап. 15, на основание чл. 78, ал. 1  ГПК сумата от 387,05 лв. за разноски по делото.

ОСЪЖДА „ЕЛТИП-95" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца,ж.к. "Дъбника", бл. Орбита 10, вх. А, ет. 5, ап. 15 да заплати на Г.П.Г. с ЕГН: **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1551,24 лв. за разноски по делото.

Решението е постановено при участието на П.С.К. с ЕГН **********, като трето лице-помагач на страната на ответника Г.П.Г. с ЕГН: **********.

Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: