№ 522
гр. Враца , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иван В. Никифорски
Секретар:Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20201420101915 по описа за 2020 година
Производството е образувано по постъпила молба от Т. Н. В. като майка и
законен представител на непълнолетното дете Е. С. Г. срещу С. В. Г. за разрешаване на
въпросите по чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 59, ал. 9 СК а именно: упражняването на
родителските права върху детето, местожителството на детето, личните отношения с
родителя, на когото не са предоставени родителските права, както и относно
издръжката на детето, включително и за минал период. Предявен е и иск по чл. 143,
ал.4 СК за заплащане добавка към издръжката в размер на 100 лв. месечно за срок от 18
месеца, считано от датата на предявяване на иска.
Ищцата твърди, че с ответника С. Г. живяли на семейни начала от 2005г. до
2010г. в неговия дом в с. Згориград, общ. Враца, като от съвместното им съжителство е
роден техният син Е. С. Г., ЕГН **********.От раждането на детето и досега тя поела
изцяло ежедневно необходимите грижи по отглеждането му. Независимо, че с
ответника живяли 4 години във фактическо съжителство в с.Згориград, той рядко се
включвал в грижите за детето.
Посочва, че детето се родило с "умерена асфикция при раждане", което е видно
от Епикриза, из. № 2518/ 25.02.06г. на МБАЛ "Х.Ботев"АД- гр.Враца, като оттогава е с
мускулна хипотония и не движи лявата си ръка.Един месец след раждането му Емил
получил изкривяване на ходилата и ръцете. Впоследствие получил изоставане на
физическото развитие - не можел да седи и да се обръща от гръб по корем.На 7-
месечна възраст на детето била поставена диагноза "Вродена миопатия поради
увеличени стойности на СРК-1923 и ЕМГ данни за миогенна увреда" в НК СБАЛ
"Проф. д-р Иван Митев"ЕАД, като в резултат на това заболяване не е прохождало
никога и се придвижва е инвалидна количка. Емил е инвалидизиран с ЕР № 4404 от
31.08.2017г. на ТЕЛК- Враца още от 25.02.2006г. със 100 % ТНР и чужда помощ.В
периода от 2007г. до 2011г. детето било изследвано многократно в различни клиники,
1
като била установена генерализирана мускулна слабост от раждането, миопатен
синдром, костно-скелетни деформитети, флексионни контрактури в ставите на долни и
горни крайници и невъзможна самостоятелна походка и невъзможно изправяне от
легнало положение. Установена е също така S- образна сколиоза.През 2019г. детето
провело лечение в УМБАЛ "Александровска" ЕАД, поради бавна прогресия на
оплакванията. Диагнозата, която му е поставена там, е "Вродена миопатия".
Лекуващият лекар на детето от УМБАЛ "Александровска" ЕАД насочил ищцата към
генетично изследване с цел верификация на заболяването, което е видно от Епикриза,
ИЗ № 18199/2019г., издадена от същата болница. Обяснено било на ищцата, че следва
да се направи ДНК- експертиза на двете бета- хромозоми на детето. Това изследване,
обаче, не се заплаща от НЗОК и цената му е около 3600 лв. в лаборатория "Геника" в
гр. София.След като бъде извършена ДНК- експертизата, на Емил трябва да му се
направи вливане на спинараза в гръбначния стълб. Средствата за това вливане се
отпускат по европейски проекти, по които детето трябва да кандидатства.
Твърди на следващо място, че оглед заболяването му, синът им има множество
специализирани нужди от подходяща инвалидна количка, тоалетен стол, дишащи
дюшеци, ортопедични обувки.Емил има нужда и от специализиран комбиниран
тоалетен стол, който първоначално заплаща ищцата, а след представяне на разходните
документи, Дирекция "Социално подпомагане" й възстановява разходите.
Антидекубиталните дюшеци с помпа и въздушни камери, върху които Емил трябва да
спи, са много скъпи, като цената им започва от 200лв. и ищцата няма средства да ги
закупи, като тези средства не се възстановяват от Дирекция "Социално подпомагане".
Аргументира тезата, че от съществено значение за здравето на детето е той да
посещава балнео- санаториуми във Вършец, Павел баня, Сандански и то най- малко 2
пъти годишно, където да му се правят необходимите рехабилитационни и
оздравителни процедури.Детето е с установено трайно увреждане по смисъла на чл. 8д
от Закона за семейните помощи за деца, тъй като има издадено решение на ТЕЛК,
което предполага изплащане на помощ по смисъла на същия закон. Емил получава
месечна помощ за дете с трайни увреждания в размер на 930 лв. по чл.8д ЗСПД и
месечна помощ за дете по чл.7 ЗСПД в размер на 45 лв. от Дирекция "Социално
подпомагане"- гр.Враца или общо 975 лв. месечно.
На база изложеното счита, че претендираният размер на издръжката по чл.143,
ал.2 от СК в размер на 250 лв. е съобразен освен с нуждите на детето, но и с
възможностите на бащата С. Г., който работи по трудово правоотношение и получава
нетно трудово възнаграждение около средното за страната.Твърди, че до момента не е
получила от ответника никакви средства за издръжка на детето. Посочва, че синът й на
25.02.2020г. навършил 14 години и все още няма лична карта, поради липсата на
съдействие от страна на баща му.
Счита, че режимът на лични контакти между детето и бащата следва да бъде
съобразен със заболяването на детето и е необходимо режимът на лични контакти да
не изважда детето от ежедневието, което е нормално за него и да не нарушава неговия
режим за хранене, учене, лечение и възпитание.Посочва също така, че ответникът не е
полагал преките и непосредствени грижи за детето, не познава навиците му, дневния
режим на хранене, учене и лечение. Като се вземе предвид факта, че детето има нужда
от специализирани грижи, ищцата счита, че срещите на бащата с него следва да се
осъществяват за по няколко часа дневно във всеки от двата почивни дни, два пъти
месечно, без преспиване.
2
С оглед спешната необходимост от извършване на ДНК - изследване на бета-
хормоните на Емил, ищцата счита, че за покриване на тези изключителни нужди на
детето бащата следва да заплаща добавка към издръжката в размер на 100 лв. месечно
за срок от 18 месеца, считано от предявяване на иска.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
процесуалния му представител адвокат Ивац Митов.В същия се посочва, че ответникът
е запознат със състоянието и нуждите на детето Емил, както и че същото има
здравословни проблеми.Не оспорва обстоятелството, че дължи издръжка.Посочва,
обаче, че поисканият размер на издръжката е непосилен за него, поради
обстоятелството, че работи на временен трудов договор във „Водоснабдяване и
канализация ЕООД“ – гр. Враца, както и че се страхува, че ще остане без работа, ако
договорът му не бъде променен в безсрочен.Посочва също така, че има и друго дете, за
което следва да се грижи, а също така и болна майка, за която също полага
грижи.Заявява, че издръжката, която може да заплаща е в размер на 152.50 лева.
В проведеното открито съдебно заседание на 01.12.2020 г., ищцата поддържа
претенциите така, както са заявени с исковата молба.Ответникът поддържа
становището си заявено с отговора.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С изготвения проект за доклад на делото, обективиран в Определение №
1610/05.11.2020 г., който проект за доклад е обявен за окончателен такъв в проведеното
открито съдебно заседание на 01.12.2020.2020 г., съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че
страните са родители на детето, както и че считано от 2019 г. не живеят заедно, като
детето живее при ищцата.Тези факти се установяват и от събраните по делото
доказателства.
Представено е удостоверение за раждане на детето Е. С. Г., издадено въз основа
на акт за раждане № 0114/ 27.02.2006 г., от което се установява, че страните са
родители на процесното дете.
Представено е удостоверение за раждане на детето Мария Стоянова Стоянова,
издадено въз основа на акт за раждане № 0144/ 07.08.2015 г., от което се установява, че
ищцата Т. В. е родител на въпросното дете, а като баща е записано лицето Стоян
Димитров Стоянов.
Представено е удостоверение за раждане на детето Цветелина Славова
георгиева, издадено въз основа на акт за раждане № 0204/ 03.05.2016 г., от което се
установява, че ответника С. Г. е родител на въпросното дете, а като майка е записано
лицето Б. Йо..
Видно е от приложената по делото Епикриза, из. № 2518/ 25.02.06г. на МБАЛ
"Х.Ботев"АД- гр.Враца, че детето че детето се е родило с "умерена асфикция при
раждане".
Видно е от приложената по делото Епикриза, из. № 4603/ 2006 г. на НК СБАЛ
"Проф. д-р Иван Митев"ЕАД, че на детето Е. Г. е поставена диагноза "Вродена
миопатия поради увеличени стойности на СРК-1923 и ЕМГ данни за миогенна
увреда".Диагноза "Вродена миопатия“ е поставена на детето и при проведеното през
3
2019г. лечение на детето в УМБАЛ "Александровска" ЕАД.
Установява се от приетото като доказателство по делото ЕР № 4404 от
31.08.2017 г. на ТЕЛК- Враца, че от 25.02.2006г. на Е. Г. е определена 100 % ТНР и
чужда помощ.
Установява се от приетото като доказателство по делото удостоверение изх. №
0602 -94Т -00-2797 / 07.07.2020 г. на Дирекция „ Социално подпомагане“ – гр. Враца ,
че на ищцата Т. В., за периода от 01.05.2019 г. – 30.06.2020 г. за детето Е. Г. са
изплащани месечна помощ за дете с трайни увреждания в размер на 930 лв. по чл.8д
ЗСПД и месечна помощ за дете по чл.7 ЗСПД в размер на 45 лв. от Дирекция
"Социално подпомагане"- гр.Враца или общо 975 лв. месечно.
Приет по делото е и трудов договор от 17.04.2019 г., сключен за неопределено
време между майката Т. Н. В. и „СЕНСАТА ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Определено е основно месечно трудово възнаграждение в размер на 700.00 лева.
Прието като доказателство по делото е и допълнително споразумение № 611 /
09.10.2020 г. към трудов договор № 53 от 09.10.2017 г., сключено между бащата С. В.
Г. и „Водоснабдяване е Канализация“ ООД – гр. Враца, с което трудовия договор е
определен за безсрочен на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ.Определено е основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 628.00 лева.
От представените справки, издадени от ТД на НАП гр. Велико Търново се
установява, че към момента на изготвянето им както Т. Н. В., така и С. В. Г. имат
сключен трудов договор. От приетата справка за размера на осигурителния доход на
ответника Георгиев се установява, че за периода от месец Август – 2019 г. до месец
Септември – 2020 г., по осигурителната сметка на лицето са отразени 14 записвания,
последното от които е за м. Септември 2020, със среден размер на месечен
осигурителен доход от около 1100,00 лв. От приетата справка за размера на
осигурителния доход на ищцата Т. В. се установява, че за периода от месец Август –
2019 г. до месец Октомври – 2020 г., по осигурителната сметка на лицето са отразени
15 записвания, последното от които е за м. Октомври 2020, със среден размер на
месечен осигурителен доход от около 1000,00 лв.
От представения по делото социален доклад от Дирекция „ Социално
подпомагане“ – гр. Враца се установява, че имайки предвид възрастта на детето,
същото се нуждае от надзор на по възрастен.Емил има нужда от постоянна грижа и
задоволяване на потребностите му в сигурна семейна среда, която да предполага
пълноценното му физическо, емоционално и психическо развитие.Към този момент
потребностите на Емил са задоволени изцяло, майката полага необходимите грижи за
неговото отглеждане. До момента няма данни за наличие на проблеми, свързани с
отглеждането на Емил.Отразено е, че жилището което обитават майката,
съжителстващото лице и децата се намира на адрес: гр.****, ж.к. "***", бл. **, вх.
"***", ет.***, ап.**. Същото е гарсониера под наем, обзаведено е с всичко необходимо
за едно домакинство, уреди, пособия и принадлежности. Има необходимото лично
пространство за детето Емил.Жилищно-битовите условия са добри. Поддържа се
необходимата битова и лична хигиена. Желанието на Емил е и за в бъдеще да остане да
живее при майка си, тя много добре се грижела за него и той много я обича.Г-жа
Вачева желае да се грижи за децата си и е категорична, че може да им осигури
нормално бъдещо развитие и възпитание.
4
От приетото по делото удостоверение, издадено от СУ „Никола Войводов“ гр.
Враца, се установява, че детето Е. Г. е записано като ученик в VII клас за учебната
2019/2020 г. по специалността „Информационни технологии“.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
свидетели.
От показанията на свидетеля С. С. Д. – живеещ на семейни начела с ищцата, се
установява, че с ищцата живеят вече шест години на семейни начела, в гр. ***, ж.к
"****". детето Емил живее с нас, познавам го от както съм дошъл и живея с ищцата.
Детето в момента, откакто е дошъл е, с ДЦП увреждане с къси сухожилия, трябва да
му се правят упражнения всеки ден, да му се помага.Детето има нужда от
специализирани грижи - трябва да му се дава да се храни, трябва да го водят на
училище, трябва да се води до тоалетна, да му се правят упражнения. Емил се нуждае
от принадлежности – рехабилитация, която трябва да му се помага всеки ден по
няколко часа на ден, за да може да се закрепи здравословното му състояние, за да не
прогресира заболяването. Майката на Емил е говорила с невролози. Чакат от София да
се обадят, за да кажат какво е самото заболяване.Майката се обаждала за изследвания,
за тестове. Посочва, че за детето ежедневно се грижат той и майка му - ищцата. Емил
има нужда от инвалидна количка от стол, бюро за писане. В момента има инвалидна
количка, но му умалява вече. Трябва да му се закупи специален дюшек. От 2014
година, от както е с ищцата, бащата на детето – Слави не се е обаждал, нито го е
търсил. Веднъж Таня му се обадила за документи, но той казал, че е на работа и че ще
се обади на следващия ден, но така и не се обадил.Изяснява, че с Таня и детето живеят
в гарсионера под наем, който е в размер на 140,00 лева.Свидетеля гледа Емил, а Таня
работи в Ботевград. Емил няма личен асистент. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, като отчита тяхната вероятна заинтересованост по смисъла на чл. 172, ал. 1
ГПК, поради което следва да бъдат преценени с всички останали доказателства по
делото.
От показанията на свидетеля Ц. Б. Г. – познат на ответника С. Г. се установява,
че в момента последния живее с Боряна, това е жената, с която живее в момента на
семейни начела. Имат едно дете с Боряна, то е на 4-5 години. Боряна не работи от 2010
г. Свидетелят познава Боряна от приятелството си със Слави. Слави е с Боряна повече
от десет години. Освен с Боряна, Слави живее с майка си и бащата на Боряна в с.
Лиляче. Майката на Слави не работи. Майката на Слави е болна от диабет. Слави се
грижи за нея, полага финансови грижи за нея. Бащата на Боряна работи. Той помага в
домакинството и със средства. Помага им финансово защото не им стигат парите. За
отношенията на Слави с ищцата знае, че преди били семейство, а към момента не знае.
Свидетелят заявява също така, че помагал са на Слави финансово преди да започне
работа. Давал му пари безвъзмездно. Слави започнал да работи преди две три години.
Връщал му е парите, които му е давал.Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетеля.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исканията по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59 и чл. 143 СК
При произнасяне по въпроса на кого от родителите да се предостави
упражняването на родителските права, съдът изхожда преди всичко от интересите на
децата. Според чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал.
5
2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола
и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
социално обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са
възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и
при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).
Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в §
1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии, като
посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДет. сочи, че следва да се преценят желанията и
чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности;
възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето
или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за
детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и
др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДет. не е изчерпателно, като
цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно
проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и
благосъстоянието на детето.
Насока при преценката на обстоятелствата, касаещи висшите интереси на детето,
ни дава и Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ,
бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право
на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
При съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на детето Е. С.
Г., съдът прецени, че непосредственото упражняване на родителските права следва да е
от майката на детето, която разполага с необходимия капацитет за отглеждането му.
При определяне на родителя, който да упражнява родителските права съдът отчете и
специфичното здравословно състояние на детето.Освен това по този въпрос и относно
местоживеенето на детето не е налице спор между страните. Местоживеенето на
детето ще съвпада с местоживеенето на майката. При извършване на тази преценка
съдът съобрази и изразеното от детето желание и воля за това, отразени в изготвения
социален доклад - Желанието на Емил е и за в бъдеще да остане да живее при майка
си, тя много добре се грижела за него и той много я обича.
Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само
на единия родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и
задълженията си на такъв.
По отношение на личните отношения между детето Е. С. Г. и неговия баща
С. В. Г., с когото детето няма да живее, както и по въпроса за издръжката:
Личните отношения между децата и родителя, при когото те няма да живеят,
представляват последица на постановеното решение, като съдът се произнася,
изхождайки изцяло от принципа за осигуряване най-пълноценна защита на интересите
на децата.
Съдът намира за необходимо детето да поддържа връзка и със своя баща. По този
начин той ще може да участва пълноценно в живота му и да дава своя принос в
емоционалното му развитие и възпитанието му. В тази връзка съдът приема, че
6
режимът на лични контакти между детето и бащата следва да бъде съобразен със
заболяването на детето, като е необходимо режимът да не изважда детето от
ежедневието, което е нормално за него и да не нарушава неговия режим за хранене,
учене, лечение и възпитание.При определяне режима на лични контакти съдът отчете и
обстоятелството, че ответникът не е полагал преките и непосредствени грижи за
детето, не познава навиците му, дневния режим на хранене, учене и лечение. Като взе
предвид и факта, че детето има нужда от специализирани грижи,а също и
обстоятелството, че не е налице спор между страните по този въпрос и като отчита
най-вече интереса на детето, съдът намира, че на бащата следва да бъде определен по –
ограничен режим на лични отношения с детето, като бащата да има право да вижда
детето в дома на ищцата, два пъти месечно – всяка първа трета събота и неделя от
месеца от 09.00 до 12.00 часа във всеки от дните, без преспиване.
Задължението за издържане на децата до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на децата, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл.
142 от СК посочва, че минималния размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, която към момента на
постановяване на съдебния акт е в размер на 560,00 лева.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед
на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого живее,
като отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в
пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. От
данните по делото се установява, че детето живее с майка си и тя е тази, която полага
ежедневните грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Несъмнено е, че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в
рамките на своите способности и финансови възможности, условията за живот,
необходими за развитието на детето. Последните имат задължението да осигурят
такива условия за развитието на детето, в това число да предоставят такава издръжка,
каквато то би имало, ако те живеят в едно домакинство.
При съобразяване на размера на дължимата издръжка съдът съобрази от една
страна възрастта на нуждаещото се от издръжка дете, икономическите условия на
живот в страната и протичащите инфлационни процеси, и от друга - материалните
възможности на родителите. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплаща за в бъдеще /след предявяване на
исковата молба/ сумата от 180,00 лева. При определяне размера на дължимата
издръжка съдът съобрази и факта, че ответникът работи на трудов договор от една
страна, а от друга обстоятелството, че същия има и друго малолетно дете, за което
следва да полага грижи и да издържа.Що се касае до възражението, че ответника
полага грижи за своята майка, то трябва да се отбележи,че по делото не се доказа по
несъмнен начин, че грижата на ответника за неговата майка е свързана с разходване на
7
финансови средства, поради което съдът не взема предвид това твърдение.При
определяне размера на дължимата издръжка не може да бъде пренебрегнато и
обстоятелството, че детето получава помощ в размер на 975 лева месечно, която в
голяма степен покрива особените нужди, с оглед здравословното му
състояние.Останалата част до пълния размер на необходимите средства за
задоволяване издръжката на детето следва да се поеме от майката, която независимо,
че полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание, също има
задължение да го издържа. Предявения иск следва да бъде уважен частично, за сумата
от 180.00 лева. За разликата над 180 лв. месечно до пълния претендиран размер на
издръжката от 250лв. месечно, искът следва да бъде отхвърлен. Съдът намира, че така
определената издръжка за детето в посочения размер е съобразена с нуждите му и
възможностите на родителите му.
По иска с правно основание чл. 149 СК
Предявеният иск е за заплащането на издръжка за период от една година назад
преди завеждането на исковата молба /от 13.08.2019 г. до 13.08.2020 г./ в размер на
3000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
изплащането й. По делото се установи, че родителите на детето са разделени от 2010 г.,
като грижите и издръжката за детето Е. Г. през това време са поемани изцяло от
неговата майка Т. В.. Съдът указа на ответника, че носи тежестта да докаже, че в
процесния период е давал издръжка на детето и в какъв размер. По делото не се
представиха доказателства от ответника. Напротив, ищцата проведе насрещно
доказване /насрещното доказване може да не е пълно за разлика от главното/ на факта,
че ответникът не е полагал грижи и не е давал издръжка за процесното дете в този
период /свидетеля Стоян Димитров/.
С оглед на гореизложеното се налага извод, че предявеният иск за издръжка за
минало време е основателен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати издръжка за
детето за периода от 13.08.2019 г. до 13.08.2020 г. в определения по-горе според
нуждите и възможностите размер от 180,00 лв. на месец, или общо сумата от 2160,00
лв. за целия период, като до пълния предявен размер от 3000.00 лева искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 143, ал.4 СК
Съгласно разпоредбата на чл.143,ал.4 СК, по искане на родител или на лице,
което осъществява заместваща грижа по чл.137 СК, съдът може да определи добавка
към присъдената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на
детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения.
Предпоставките за определяне на добавката към месечната издръжка са въведени
кумулативно в чл.143, ал.4 СК, като посочената добавка има еднократен характер. При
преценката за основателността на претенцията, съдът следва да установи налице ли са
изключителни нужди на детето, изискващи разходване на допълнителни средства -
напр. заболяване, изискващо скъпо лечение, изключителен талант и др.подобни, които
извънредни нужди следва да бъдат установени с надлежни доказателства. В настоящия
случай се доказа, че е налице първата предпоставка, тъй като е налице заболяване на
детето, което изисква генетично изследване с цел верификация на заболяването, което е
видно от Епикриза, ИЗ № 18199/2019г., издадена от УМБАЛ "Александровска" ЕАД.
Наличието на първата предпоставка се установява и от показанията на св. Стоян
Димитров - Майката на Емил е говорила с невролози. Чакат от София да се обадят,
за да кажат какво е самото заболяване.Майката се обаждала за изследвания, за
8
тестове. Следва да се отбележи също така, че в отговора на исковата молба
ответникът признава, че е запознат със здравословното състояние на детето.По
изложените съображения съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника, че по делото не е доказано наличието на
„изключителна нужда“. Втората кумулативна предпоставка е възможността на
родителя да даде тази добавка "без особени затруднения" - тоест без да променя
съществено начина си на живот. В процесния случай, съдът, след като взе предвид
дохода на ответника, както и обстоятелството, че същия има друго малолетно дете,
което трябва да издържа, намира, че добавката, която може да заплаща към
издръжката, без това да му създава особени затруднения възлиза на 50.00 лева
месечно, за срок от 18 месеца.За сумата над 50.00 лева до пълния предявен размер от
100.00 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на сумата от 249,70 лв. съобразно
уважената част от исковете и приложения списък по чл. 80 ГПК / държавна такса и
адвокатско възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се следват разноски съобразно
отхвърлената част от исковите претенции, но с оглед обстоятелството, че същия не е
поискал и доказал извършване на разноски, то такива не следва да му бъдат
присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса върху присъдените издръжки в размер на 345,60 лв. в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Враца.
На основание чл. чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран, Врачанския районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права
над детето Е. С. Г., ЕГН ********** на неговата майка Т. Н. В., ЕГН: **********, като
постановява същото да живее при майката на адрес: общ.***, гр.***, ж.к. "***", бл.***,
вх. "***", ап.****
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С. В. Г. , ЕГН: ********** с
детето Е. С. Г., ЕГН **********, като бащата има право да вижда детето в дома на
майката Т. Н. В., два пъти месечно – всяка първа трета събота и неделя от месеца от
10.00 до 12.00 часа във всеки от дните, без преспиване.
ОСЪЖДА С. В. Г. , ЕГН: ********** да заплаща на детето Е. С. Г., ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител Т. Н. В., ЕГН: **********
9
сумите, както следва:
- на осн. чл. 143, ал. 2 СК месечна издръжка в размер на 180,00 лв., считано от
14.08.2020 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до 250,00 лв.
- на осн. чл. 149 СК сумата от 2160,00 лв., представляваща издръжка за минало
време за периода от 13.08.2019 г. до 13.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 3000,00 лв.
- на осн. чл. 143, ал. 4 СК месечна добавка върху месечната издръжка от 180.00
лева, в размер на 50.00 /петдесет/ лева за срок от 18 /осемнадесет / месеца, дължима
от 14.08.2020 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над присъдената
добавка от 50 лева до претендираната от 100 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК С. В. Г., ЕГН: ********** да заплати на Т.
Н. В., ЕГН: ********** сумата от 249,70 лв., представляваща направени разноски по
делото съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК С. В. Г., ЕГН: ********** да заплати
държавна такса върху присъдените издръжки в размер на 345,60 лв. в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Враца.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта на присъдената издръжка и месечната добавка към нея.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в частта по чл. 242 ГПК, имащо характер на
определение - с частна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10