РЕШЕНИЕ
№ 05.05.2017г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, І-ви граждански състав
На 05.04. 2017 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Хр. К.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 1987 по описа за
2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с
молба с вх. 388/12.01.2017г., от Д.П.Н. с ЕГН ********** ***, с адрес за
кореспонденция: гр. К. 14 против "Б.Д." ЕАД, със седалище и адрес на
управление ****, представлявана от В М С и Д Д М, чрез Финансов център гр. К и
"ОТП Факторинг" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от И М – изпълнителен директор и Е К - прокурист. Ищцата твърди, че е длъжник по изпълнително дело №
20088680400063/2008г. по описа на ЧСИ Р М, рег № . Същото било образувано по
молба на „Б.Д." ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело
№ 521/2008 год. по описа на Районен съд Казанлък, по силата на който била
осъдена заедно с още две лица: М.Б.Б. и Д.С.Д. да заплатят солидарно на
банката, в качеството на поръчители на С И Т – кредитополучател по Договор за
кредит за текущо потребление от 26.10.2004 год. следните суми: 8910.99 лв.
непогасена изискуема главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29. 02.2008 г. до
окончателното изплащане, 1849.35 лв. - редовна
лихва, начислена върху главницата; 184.76 лв. санкционираща лихва към 28.02.2008
год., както и 573.19 лв. съдебни разноски. Ищцата твърди, че договорът за поръчителство, сключен между нея и Банката е
нищожен поради невъзможен предмет. Възразява, че молбата за издаване на
изпълнителен лист била подадена в съда след изтичане на преклузивния срок по
чл.147, ал.1 от ЗЗД. Посочва, че Б.та-кредитор не била упражнила надлежно
правото си да направи кредита предсрочно изискуем, поради което към датата на
образуване на производство по чл. 237"в" от ГПК /отм./ не било налице
изискуемо вземане. Поради гореизложеното счита, че не съществува за нея
задължение за заплащане на сумите по Договор за текущо потребление от
08.04.2008 год.. След уточнение в съдебно заседание твърди, че по образуваното
изпълнително дело са й удържали суми за погасяване на дълга, както следва: за
периода 31.10.2011г. до 05.02.2014г. – 2528, 52 лв., които са преведени на
"Б.Д." ЕАД, а за периода 01.04.2014г. до 11.10.2016г. - 2818, 20 лв.,
преведени по сметка на "ОТП Факторинг" ЕАД, в качеството му на
купувач по договор за цесия от 12.02.2013г.. От съда се иска, да се постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на "Б.Д." ЕАД, че ищцата не дължи изплащане
на сумите, предмет на изпълнителен
лист от 18.03.2008г., издаден по гр. д. № 521/2008г. по описа на КРС, както следва: 8910.99 лв. -
непогасена изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от
26.10.2004 год., обезпечен с поръчителство, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.02.2008 г. до окончателното изплащане, 1849.35 лв. - редовна лихва, начислена върху
главницата; 184.76 лв. санкционираща
лихва към 28.02.2008 год., както и 573.19 лв. съдебни разноски. В случай,
че се уважи отрицателния установителен
иск, да се осъди ответника "Б.Д." ЕАД да й заплати на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД
недължимо платената от нея сума по изпълнително дело № 63/2008г. по описа на
ЧСИ Р М, рег № , с район на действие Окръжен съд Стара Загора в размер на 2528,
52 лв. за периода 31.10.2011г. до 05.02.2014г.. На основание чл.55 ал.1 от ЗЗД да се осъди ответника "ОТП
Факторинг" ЕАД да й заплати недължимо платената сума в размер на 2818.20
лв. по изпълнително дело № 63/2008г. по описа на ЧСИ Р М, рег. № на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Стара
Загора за периода 01.04.2014г. до 11.10.2016г.. Претендира се присъждане и на направените разноски по
делото.
В законоустановения срок по чл. 131, ал.1 от ГПК Банката -
ответник е депозирала писмен отговор, в който заявява,че оспорва изцяло
предявените обективно съединени искове.
Твърди, че договорът за поръчителство като неразделна част от Договор за
кредит за текущо потребление бил действителен. Двата договора били обективирани на
една и съща бланка. Предметът,
срокът, условията и начинът на погасяване били определени като клаузи към
датата на полагане на подписите под договора за кредит и за поръчителство от
страна на кредитополучателя и поръчителите. Ноторно известно било
обстоятелството, че при поръчителство по банков кредит се извършвало и лично
явяване на поръчителите в банката, при което нямало как да не се разбере, че
поръчителствали за съответното главно задължение и за съответния длъжник. Искането
за издаване на изпълнителен лист било направено своевременно, в
срока по чл. 147 от ЗЗД и запазвало
правата на кредитора срещу поръчителите. Неоснователни и недоказани били и
доводите, че банката - кредитор не била упражнила надлежно правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Видно от приложените писмени доказателства
изпълнителното производство започнало по
отменения ГПК, поради което заповедното производство по ГПК / в сила от
01.03.2008г./ било неприложимо в конкретния казус. Още повече, че предявеният
иск не е такъв по чл. 422 ГПК. По отношение на предявения осъдителен иск считал,
че същият бил неоснователен и недоказан.
Прави възражение и за погасяване на претенцията по давност относно платените от
ищцата суми за 2010г. и 2011г.. Претендира за присъждане на разноски по делото.
Вторият ответник „О.Ф.Б.“ ЕАД изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че договорът за поръчителство е
действителен. Заявява, че искането за издаване на изпълнителен лист е направено в срока по чл. 147 от ЗЗД, поради което са запазени
правата на кредитора срещу поръчителя. Възразява
срещу основателността на осъдителния иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД. Присъединява
се към възражението на ответника за
погасяване по давност на вземането за удържани суми, считано до
11.10.2011г.
Страните, редовно призовани за датата на съдебното
заседание, чрез процесуалните си представители поддържат изложеното в исковата
молба и в отговорите.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
От договор за кредит за текущо потребление от 26.10.2004 г.
е видно, че същият е сключен между ответника „ Б.Д.” ЕАД, като кредитор и С И Т,
като кредитополучател. По силата на договореното банката отпуснала на
кредитополучателя кредит за текущо
потребление в размер на 10 000лв., който следвало да бъде издължен на 83
месечни анюитети, заедно с начислени лихви в размер определян периодично от УС
на банката. Крайната дата за издължаване
на кредита била 26.10.2011г. В чл.15, т.1.1 от договора е уговорено, че
кредитът се обезпечава с поръчителство.
На последната четвърта страница от договора е сключен
договор за поръчителство, без дата, между
банката-кредитор и поръчителите Д.П.Н. /ищец/, М.Б.Б. и Д.С.Д., с който
последните поели задължение да отговарят солидарно с кредитополучателя С И Т
при неизпълнение на задължението му, да го изпълнят при условията на договора
за кредит като се задължили да погасяват задължението по договора за кредит
чрез удръжки от касиера на работодателя им. В долната част на договора е
удостоверено, че поръчителите са положили подписи на 26.10.2004г. в присъствието
на служител на банката – С. Д.
По гр. д. № 521/2008г.
състав на РС – Казанлък е издал изпълнителен лист от 18.03.2008г. въз основа на
определение № 97 от 05.03.2008г., с който кредитополучателят С И Т и поръчителите Д.П.Н. /ищец/, М.Б.Б. и Д.С.Д.
са осъдени солидарно да заплатят на „Б.Д.” ЕАД сумите: 8910,99 лв. непогасена
главница, 1849,35лв. редовна лихва, начислена върху главницата, 184,76лв.
санкционираща лихва към 28.02.2008г., законна лихва върху сумата от 8910,99лв.,
считано от 29.02.2008г. до окончателното й изплащане.
Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №
20088680400063/2008г. по описа на ЧСИ Р.
М.
Видно от Удостоверение,
издадено от ЧСИ Манджурова за платени
суми по горецитираното
изпълнително дело е, че от длъжника Д.П.Н. в полза на „Б.Д.” ЕАД за периода от 01.02.2011г. до 05.02.2014г. са удържани суми
общо в размер на 3307,08 лв.. Страните
не спорят, че претенциите на Н. за връщане на удържаните й 778,56 лв. за
периода от 01.02.2011г. до 31.10.2011г. са погасени по давност и за тази сума
ищцата оттегли претенцията си.
В мотивите на Решение № 437/18.08.2015г., постановено
по гр. дело № 625/2015г. по описа на КРС, потвърдено с
Решение № 62/26.02.2016г., постановено по в. т. д. № 1293/2015г. по описа на ОС
– Стара Загора е прието, че процесният договор за поръчителство, сключен между
„Б. Д.“ ЕАД и единия от тримата поръчители, наред с ищцата по настоящото дело, Д. С.
Димитрова е нищожен поради невъзможен предмет.
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелката С И Д,
която работи в офис на „Банка Д.” ЕАД в
гр. Н, към ФЦ – гр. К заяви, че
процесните договори за кредит и договор за поръчителство са сключвани в техния офис. Пред съда тя
изясни каква е практика при сключването
на договорите, без да се ангажира, че тази практика била
спазвана при сключването на договора за поръчителство с Д.Н.. Кредитоискателят
заявявал, че желае да му бъде отпуснат кредит, прави се проучване, води се разговор с него, след това му се предоставя комплект
документи, които да попълни. Когато се изисква поръчителство кредитоискателят
вписва имената на поръчителите в договора за поръчителство. Връща се с попълнени
договори – за кредит и поръчителство. Служители на банката разглеждат искането
и ако е одобрен му съобщават да осигури поръчителите. Практиката била кредитополучателят да дойде заедно с
поръчителите в Банката, където
служителката вписвала: параметрите по кредита - отпуснатата сума, срока на
кредита; лихвения процент, брой на вноските по кредита; имената на мениджъра на
финансовия център; датата на сключване на договора. След това поръчителите
полагали подпис пред служител на банката. Свидетелката не се ангажира с категоричност,
че при подписване на договора за кредит поръчителите са били в офиса на
Банката. Тя заяви, че когато са
подписвали договора за поръчителство са им били разяснени параметрите на
кредита.
Свидетелят
М.Б.Б., посочен от ищцата, е един от тримата поръчители на процесния договор за
кредит. Той заяви, че е подписал договор
за поръчителство без да е виждал договора за кредит. С другия поръчител - Д.
били заведени в офиса на Б.ДСК в гр.Н от лицето С С - Председател на Общинския
съвет в гр. М, за когото бил изтеглен кредитът. Свидетелят заяви, че не познава
лице на име С И Т. Служителката им дала само бланката на договора за
поръчителство и те положили подписи. С С им обяснил, че всичко по кредита било
уговорено и те трябвало само да подпишат. Казал им, че иска да прави градина с
рози и му трябвали 100 000 лв., които 10 човека му изтеглили, всеки по 10 000
лв., за много кратък срок. С им обяснил, че като спечели пари от проект,
ще изплати на 100% дължимите суми по кредитите. Свидетелят бил
кмет на с. Т, общ. М и служебно подчинен на С С.
От представения по делото
договор за покупко – продажба на вземания /цесия/ от 12.02.2013г. се установява, че „Б.Д."
ЕАД прехвърлила процесните си вземания на „О.Ф.Б.“ ЕАД *** с ЕИК *********. След
прехвърляне на вземането цесионерът е конституиран като взискател по
изпълнителното дело с постановление на ЧСИ и за периода 01.04.2014г. до
11.10.2016г. ищцата му превела 2818, 20 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно и субективно
съединени искове с правни
основания: чл. 124, ал.1 от ГПК и чл. 55,
ал.1, предл. първо от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК съдът
намира следното:
В разпоредбата на чл.138 ал.1 от ЗЗД законодателят е предвидил,
че с договор за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на
друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като този договор
трябва да бъде сключен в писмена форма. Нормата на чл.140 от ЗЗД сочи, че
поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на
главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането.
Съгласно чл.141 от ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник и ако
неколцина са поръчителствували за един и същ длъжник и за едно и също
задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има
съглашение за разделянето му. В настоящия случай сключеният между ищцата и „Б.Д.”
ЕАД договор за поръчителство, без дата за обезпечаване на кредитополучателя С И
Т е в писмена форма. Договорът за поръчителство има акцесорен характер и
обезпечава изпълнението на главното задължение. За да възникне валидно
задължение за поръчителя по силата на сключен договор за поръчителство е
необходимо наличието на действителен главен дълг, а предметът и обемът на
отговорността на поръчителя се определят от обема на главното задължение.
Съгласно изричното правило на чл.138, ал.2, изр.2 ЗЗД поръчителството може да
възникне и за бъдещо задължение, но в тежест на
ответника е да установи, че между
него, като кредитор и ищеца е постигнато
изрично съгласие за гарантиране на задължение от този вид, както и за размера на
обезпечения дълг. / в т.см. Решение №52/10.09.2010 г. по гр.д.№63/2009
г. на ВКС, ІІ т.о. по чл.290 от ГПК/. В
настоящия случай процесният договор за поръчителство, без дата, е оформен на
последната страница на договора за кредит и в него липсват данни за размера на
главния паричен дълг. Съдът счита, че ответникът –„Б.Д.” ЕАД не доказа, че при
подписване на договора за поръчителство ищцата е била запозната с размера на
дълга и именно при тези параметри е постигнато изрично съгласие за гарантиране
на задължението на кредитополучателя, поради което са осъществени елементите на
фактическия състав на чл. 26,
ал.2 от ЗЗД и договорът за поръчителство е нищожен поради невъзможен предмет. С
оглед гореизложеното съдът счита, че ищцата не дължи сумите по изпълнителен лист от 18.03.2008г.,
издаден от състав на РС – Казанлък въз основа на определение № 97/05.03.2008г., постановено по
гр. д. № 521/2008г. по описа на КРС и
иска като основателен следва да бъде уважен.
По исковете с
правно основание чл. 55, ал.1, предл.1-
во от ЗЗД:
Настоящият съдебен състав счита, че между страните е възникнало кондикционно правоотношение.
Налице е престационен тип кондикция, а именно ищецът съзнателно е осъществил
съответната престация, като е целял да изпълни свое задължение към ответника.
Престирането е довело до получаване на имуществена придобивка от обогатилия се
ответник. Престиращият не трябва да знае, че няма задължение. При нищожност на договора, поради невъзможен
предмет, е налице начална липса
основание, а даденото от страните
подлежи на връщане по правилото на чл. 55, ал.1, предл. 1- во от ЗЗД. Претенцията
на ищцата, след уточнението в хода на процеса, е да й бъдат върнати от „Б.Д.”
ЕАД недължимо платените суми по изпълнително дело № 63/2008г. по описа на ЧСИ Р М, рег. № на КЧСИ
в размер на 2528, 52 лв. за периода 31.10.2011г. до 05.02.2014г.. Искът е
предявен на 12.10.2016г., поради което вземането не е погасено по давност за претендирания
период. От данните по делото се установи, че удържаните от ищцата суми са в
размер на 2528, 52 лв., поради което искът като основателен следва да се уважи.
Претенцията на ищцата е да й бъдат върнати от
цесионера "ОТП Факторинг" ЕАД
недължимо платените суми по изпълнително дело № 63/2008г. по описа на ЧСИ Р М,
рег. № на КЧСИ в размер на 2818.20 лв.
за периода 01.04.2014г. до 11.10.2016г.. Искът е предявен на 12.10.2016г.,
поради което вземането не е погасено по
давност за претендирания период. От данните по делото се установи, че
удържаните от ищцата суми са в размер на 2818.20 лв., поради което искът като
основателен следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените по делото
разноски, в които се включва държавна такса в размер на 674, 60 лв. по трита
обективно съединени иска. Договореното и заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в размер на 1200 лв.. Банката
- ответник е възразила за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът
счита възражението за неоснователно, тъй като възнаграждението е определено за
три обективно съединени иска и дори е определено под минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. С оглед
на гореизложеното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата
разноски, съобразно цената на предявените срещу тях искове, както следва: „Б.Д.”
ЕАД – 1037, 77 лв. адвокатско възнаграждение и 561, 87 лв. заплатена държавна
такса и "ОТП
Факторинг" ЕАД – 162,23 лв. адвокатско възнаграждение и 112,
73 лв. държавна такса.
На
основание изложеното, КРС
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Д." ЕАД, със седалище и адрес на управление ***1830616,
представлявана от В М С и Д Д М, чрез Финансов център гр. К, че Д.П.Н.
с ЕГН ********** ***, с адрес за кореспонденция: гр. К не дължи на банката
изплащане на сумите, предмет на изпълнителен
лист от 18.03.2008г., издаден по гр. д. № 521/2008г. по описа на КРС, както следва: 8910.99 лв. -
непогасена изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от
26.10.2004 год., обезпечен с поръчителство, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.02.2008 г. до окончателното изплащане, 1849.35 лв. - редовна лихва, начислена върху
главницата; 184.76 лв. санкционираща
лихва към 28.02.2008 год., както и 573.19 лв. съдебни разноски.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, „Б.Д."
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***1830616 ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Н. с ЕГН ********** ***, с адрес за кореспонденция: гр.
К недължимо платената сума в размер на 2528, 52 лв., представляваща вноски, такси и разноски, заплатени от
ищеца за периода от 31.10.2011г. до 05.02.2014г. по образуваното
изпълнително дело № 63/2008г. по описа на ЧСИ Р.М, рег. № .
ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, "ОТП Факторинг" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от И М – изпълнителен директор и Е К - прокурист
ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Н. с ЕГН ********** ***, с адрес за кореспонденция: гр. К
недължимо платената сума в размер на 2818.20 лв.,
представляваща вноски, такси и разноски,
заплатени от ищеца за периода от 01.04.2014г. до 11.10.2016г. по
образуваното изпълнително дело № 63/2008г. по описа на ЧСИ Р.М, рег. № .
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК,
„Банка Д." ЕАД, със седалище и адрес на управление ***1830616 да заплати
на Д.П.Н. с ЕГН ********** ***, с адрес
за кореспонденция: гр. К следните разноски: 1037, 77 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение и 561, 87 лв. -заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, "ОТП
Факторинг" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И М – изпълнителен директор и Е К - прокурист да заплати на Д.П.Н. с ЕГН ********** ***, с адрес за кореспонденция: гр.
К следните
разноски: 162,23 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение
и 112, 73 лв. - заплатена
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Стара Загора в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: