№ 7588
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110138797 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД,
във вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86 ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу А. Ф. В. за
признаване за установено, че дължи следните суми: сумата от 8467,26 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит №PLUS- 17620021/17.01.2020г. сключен между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и А. В., вземането по който въз основа на
Приложение № 1 от 07.07.2021г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 19.08.2019г. е преминало у ищеца, ведно със законна лихва за период от 25.01.2022г. до
изплащане на вземането, сумата 1526,06 лева, представляваща договорна лихва за период от
01.12.2020г. до 13.01.2022г., сумата 787,21 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 02.12.2020г. до 25.01.2022г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.02.2022г. по ч.гр. дело № 3431 по описа за 2022г.
на СРС, 25-ти състав.
Ищецът твърди, че на 07.07.2021г. било подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. на основание чл. 99 ЗЗД
между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № PLUS-17620021 от 17.01.2020г. било прехвърлено в полза на ищеца изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви. Сочи, че
длъжникът бил уведомен за извършената продажба на вземането с уведомително писмо с
изх. № УПЦ/УПИ- С-БНП/ PLUS-17620021 от 12.01.2022г., изпратено с известие за
доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството й на
пълномощник на цедента. Поддържа, че съгласно договора за цесия от 19.08.2019г. „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на
цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Сочи, че до
длъжника било изпратено уведомление за извършената цесия като писмото се върнало като
неполучено. Било изпратено и уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, което
също се върнало като неполучено. Съгласно чл. 9 от условията по договора за кредит
страните били договорили, че всички съобщения, изпратени от кредитора до
1
кредитополучателя на посочения в договора адрес, се считали получени и узнати.
Поддържа, че на 17.01.2020г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ и
А. В. бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-17620021. Размерът на
кредита бил 11500 лева, като била начислена застрахователна премия в размер на 1602 лева.
Била уговорена и договорна лихва в размер на 3283,98 лева. Твърди, че кредитополучателят
се задължил да върне сумата по кредита в срок до 01.01.2023г. на 36 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от който в размер на 453,93 лева. Сочи, че вземанията по
договора били обявени за предсрочно изискуеми на 13.01.2022г. Била начислена и лихва за
забава в размер на 787,21 лева. При условия на евентуалност са предявени осъдителни
искове за същите суми. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Възражението по чл. 414 ГПК е бланкетно.
С влязло в сила Разпореждане № 9713 от 18.01.2024г. е прекратено на основание чл.
130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК производството по гр. д. № 38797/2022г. по описа на СРС, 25-
ти състав в частта по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу А. Ф.
В. при условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане на следните суми: сумата
от 8467,26 лева, представляваща главница за периода от 01.12.2020г. до 01.01.2023г. по
Договор за потребителски кредит № PLUS-1762001 от 17.01.2020г., сумата от 1526,06 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 01.12.2020г. до 13.01.2023г. и сумата от
787,21 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2020г. до
25.01.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т.
2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искането на процесуалния
представител на ищеца, заявено в исковата молба, както и в молба от 18.01.2024г., молба от
30.01.2025г. и молба от 25.04.2025г.
Искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и събраните доказателства, а именно- Договор за потребителски кредит PLUS-17620021 от
17.01.2020г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, Сертификат
№ PLUS-17620021, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г.,
Допълнително споразумение № 6 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.08.2019г., Допълнително споразумение № 18 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., потвърждение за извършена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, извлечение от Приложение № 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по
делото и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Съдът е указал
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание с разпореждането от 09.08.2022г.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски в исковото и в
заповедното производство. Заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в
размер на 215,61 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение. Поради което на
2
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 265,61 лева в заповедното
производство. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в
размер от 215,61 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи
на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100 лева. Така на ищеца следва да се присъдят
разноски в исковото производство в общ размер от 315,61 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86 ЗЗД, че А. Ф. В., ЕГН **********, с
адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 8467,26 лева, представляваща неизплатена главница по
Договор за кредит № PLUS-17620021 от 17.01.2020г. сключен между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и А. В., вземането по който въз основа на Приложение № 1 от
07.07.2021г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. е
преминало у ищеца, ведно със законна лихва за период от 25.01.2022г. до изплащане на
вземането, сумата 1526,06 лева, представляваща договорна лихва за период от 01.12.2020г.
до 13.01.2022г., сумата 787,21 лева, представляваща мораторна лихва за период от
02.12.2020г. до 25.01.2022г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.02.2022г. по ч.гр. дело № 3431 по описа за 2022г.
на СРС, 25-ти състав.
ОСЪЖДА А. Ф. В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 265,61 лева, представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 315,61 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на А. Ф. В..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3