Определение по дело №664/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 21/19.03.2015 г., постановено по гр. д. № 1209/2014 г., К.районен съд е осъдил М. М. В. от с. Р., община К., К.област да заплати на Л. Г. В. от гр.С. сумата в размер на 2030 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в резултат на причинено пътнотранспортно произшествие, както и сумата в размер на 208.05 лв., представляваща разноски по делото, а по сметка на Районен съд- К. държавна такса в размер на 130 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят М. М. В., който чрез пълномощника си А. С. М. от АК- К. го атакува като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се в жалбата, че съдът не обсъдил приложените по делото доказателства, ангажирани от ответника по иска. Твърди се и това, че при определяне на размера на обезщетението, съдът неправилно приложил и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалният представител на жалбодателя в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като се иска неговото намаляване. Претендират се разноски.

Отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил, но ответницата по нея чрез процесуалният си представител А. Р. Р. в съдебно заседание я оспорва и моли да се потвърди атакуваното решение. Изложени са подробни съображения за правилността на първоинстанционното решение. Претендират се разноски за тази инстанция.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Атакуваното решение е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира, че жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 28.08.2014 г. около 14.40 ч. в град К. на пресечката до хотел „К.”, управлявания от нея лек автомобил марка „С.” модел „ ZX”, с рег. № *******, собственост на Е.Г.В., неправомерно бил блъснат от управлявания от ответника автомобил марка „М.” , модел „270 CDI”, с рег. № ******. За произшествието бил съставен констативен протокол с вх. № 245/28.08.2014 г. В резултат на произшествието, предизвикано от виновното поведение на ответника, ищцата претърпяла неимуществени вреди- увреждане на здравето и психиката, изразяващи се в навяхване на шията и разтягане на мускулите, болки в двете повърхности на шията, засилващи се при натиск и опипване в областта на двата гръдно- ключично- сисоидни мускула. В резултат на предизвиканото от ответника ПТП ищцата преживяла и емоционален стрес- психо травма. Почувствала се тревожна, напрегната, не можела да спи вечер, изпитвала страх от движещи се автомобили; излизайки на улицата, непрекъснато се страхувала да не бъде блъсната от автомобил. Била й изписана лечебна терапия, успокоителни медикаменти деанксит и неуралакс. Въпреки проведеното лечение и изминалите месеци състоянието й не се подобрило, продължавала да се страхува от автомобили, да се чувства тревожна и напрегната от преживяното ПТП, който страх бил засилен и от факта, че автомобила, който управлявала, бил със стикер с предупреждение, че в колата се вози и бебе, била силно притеснена и се страхувала от факта, че ако бебето било в автомобила, какво би се случило с него. Претендира неимуществени вреди на здравето и психиката си в размер на 2000 лв. и имуществени вреди в размер на 30 лв. за медицински прегледи, ведно със законната лихва, считано от 28.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумите.

От фактическа страна се установява следното:

С доклада по делото съдът е признал за установено, че на 28.08.2014 г. около 14.40 ч., в град К., на пресечката до хотел „К.”, управляваният от ищцата лек автомобил марка „С.” модел „ ZX”, с рег. № *******, собственост на Е.Г.В., неправомерно бил блъснат от управлявания от ответника автомобил марка „М.”, модел „270 CDI”, с рег. № ******** и, че за произшествието бил съставен констативен протокол с вх. № 245/28.08.2014 г.

По делото е установено, че към датата на пътнотранспортното произшествие, автомобилът, управляван от ищцата е собственост на брат й и валидно застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в „Б.” . Автомобилът на ответника също е бил с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Установено е също, че при съставяне на двустранния констативен протокол за ПТП вх. № 245, ищецът и ответникът са се съгласили, че е настъпил удар в задната част на автомобила, управляван от ищцата, при движÕние в една посока и в същата лента, като той се е движил между микробус и автомобилът, управляван от ответника.

Ищцата посетила съдебен лекар на 01.09.2014 г., който установил, че й е причинено навяхване на шията и разтягане на мускулите й, изразяващо се в болка по двете странични повърхности на шията, засилваща се при натиск и опипване в областта на двата гръдно- ключично- сисоидни мускула, което увреждане било получено при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да е възникнало така, както съобщава освидетелстваната. За прегледа ищцата заплатила такса в размер на 30 лв.

На 05.09.2014 г. ищцата посетила лекар- специалист с оплаквания за тревожност, напрегнатост, смущения в съня и чувство на страх, поради преживяна психотравма. При прегледа било установено, че тя е емоционално неустойчива, хипоактивна, хипобулична, с фобична симптоматика вследствие на преживян стрес, била назначена терапия с успокоителни лекарства. По делото е назначена и съдебно- медицинска експертиза по писмени данни № 14/2015 г., чието заключение, неоспорено от страните, се възприема изцяло от съда. Съгласно заключението на ищцата било причинено: Навяхване на шията и разтягане на мускулите й, изразяващо се в болка по двете странични повърхности на шията, засилваща се при опипване и натиск в областта на двата гръдно- ключично- сисоидни мускула, като описаното увреждане било получено при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да е възникнало така, както е съобщила пострадалата; била причинена болка и страдание.

От събраните по делото показания на свидетелите Е. В. и Г. В., брат и баща на ищцата, се установява, че непосредствено след произшествието ищцата е била много притеснена, бледа, стресирана, треперела, не можела да си намери място, не можела да говори, споделила, че най- много се уплашила заради детето, което ако било в колата, щяло да се случи нещо страшно; след инцидента ищцата имала оплаквания- вечерта я болял врата, имала силно главоболие, била неспокойна, страхувала да се качва в автомобили, не шофирала, което продължавало и до сега; столчето за бебето, което било на предната седалка до шофьора, сложено с гръб към посоката на движение, се изместило настрани, радиото изхвърчало почти на задната седалка; задната врата на автомобила не се отваряла, била изместена настрани, багажникът бил на вълни и счупен, самото шаси било нагънато, калникът бил изпъкнал много навън, бронята била откачена и счупена, стоповете също били счупени.

Свидетелят А.Т., пътник в автомобила на ответника, твърди, че колата на ищцата спряла внезапно пред техния автомобил, при което ответникът не могъл да спре и я ударил; на ищцата й нямало нищо; по думите на ответника всичко било нормално, нямало видими увреждания; полицаите попитали дали има нещо и предложили съдействие, но тя казала, че няма нищо.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове са основателни и доказани в предявените размери, поради което следва да се уважат изцяло. Тази инстанция споделя изцяло направените от първоинстанционния съд изводи и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението му.

И тъй като по същество жалбодателят не спори относно настъпилото вредоносно събитие- пътнотранспортно произшествие, което той е причинил и по делото е установено, че поведението му като водач на МПС, е противоправно, следва да се приеме, че установената с чл. 45 ал. 2 от ЗЗД законова презумпция, не е оборена, при което тази инстанция следва да се произнесе само относно това дали размера на присъденото на ищцата по делото обезщетение е съобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка следва да се посочи, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата, при които е извършено, вредоносния резултат, възрастта на увредения. В случая по делото е установено, че в резултат на причиненото от ответника по иска ПТП, ищцата е претърпяла болка и страдание; непосредствено след инцидента тя е била силно пребледняла, треперела е, не можела да говори, оплакала се от главоболие и гадене, а впоследствие- от силно главоболие, нарушение в съня, силни страхови усещания, нервно- психически стрес и негативни изживявания, свързани с висока тревожност при возене в автомобил, отказ от шофиране и преживяване на представи какво е могло да се случи с детето й, ако в този момент то се е возело в автомобила, предвид силния удар и изместване на детското столче от него, за които обстоятелства има данни в неоспорения двустранен констативен протокол при ПТП по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и гласните доказателства. По делото е установено и това, че причинената на ищцата стресова реакция е продължавала и към момента на разглеждане на спора от първоинстанционния съд, основавана и на преживения страх за детето й, което е дълбоко емоционално и субективно възприятие на родител, поради което напълно справедливото и достатъчно обезщетение за тези увреждания е сумата в размер на 2000 лв. Що се касае до иска за имуществени вреди, съдът приема, че същият е доказан в пълен размер от 30 лв., представляващи заплатени разходи за медицински преглед, в който следва да се уважи. Впрочем, следва ответникът по иска да бъде осъден да заплати на ищцата посочените суми, ведно със законна лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото в тежест на жалбодателя следва да се възложат направените от ответника по жалбата разноски за тази инстанция в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. За жалбодателя не се следват разноски.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/19.03.2015 г., постановено по гр. д. № 1209/2014 г. по описа на К.районен съд.

ОСЪЖДА М. М. В. от с. Р., община К., К.област, с ЕГН *, да заплати на Л. Г. В. от гр.С., ул. „Ц. С. 2. . 2 ап. 1, с ЕГН *, направените разноски за тази инстанция в размер на 300 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно /с оглед цената на исковете и разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК/ и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/