МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 76/07.03.2017г. ПО НОХД № 157/2017г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ГРАД
СЛИВНИЦА
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА СЛИВНИЦА, е внесла обвинителен акт против С.Л.Л., роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, със
средно образование, неосъждан, безработен, живущ ***, ЕГН **********, за това,
че на 19.02.2017г., около 03.00 часа, в гр. Сливница, по ул. „Патриарх
Евтимий”, с посока на движение от ул. „Св. Св. Кирил и Методий” към ул. „Ангел
Кънчев”, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф“, с
ДК№ СВ 9834 ВС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а
именно 1.27 ‰ на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство
„Алкотест дрегер 7510“ с фабричен № ARВА 0149 – престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение. Излага
съображения за доказаност на деянието, както от обективна, така и от субективна
страна. Прокурорът излага съображения за налагане на наказание в предвидените
от закона граници.
Подсъдимият се явява лично в
съдебното заседание, заедно със своя защитник адв. М. Дюлгеров, като не се признава
за виновен и не дава обяснения във връзка с предявеното му обвинение.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 19.02.2017г., около 03.00 часа, свидетелите З.Т.Г. и Д.Д.Е. – полицейски служители при РУ МВР-Сливница, изпълнявали служебните си задължения, като дежурен авто – патрул на
територията на град Сливница. По това време те забелязали лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Голф“, с ДК№ СВ 9834 ВС, движещ се по ул. „Патриарх Евтимий“. Свидетелят Г. подал със стоп –
палка сигнал за спиране на движещият се автомобил. Последния спрял на известно
разстояние след като подминал полицейския патрул. Въпреки това полицейските
служители на загубили визуална връзка с автомобила и подходили пеша към него.
Свидетелят Е. поискал документите за проверка на водача, като и двамата
свидетели са категорични, че автомобилът се управлявал от подсъдимия. След
проверката на документите на полицаите направило впечатление, че водача лъха на
алкохол, поради което същия бил поканен да бъде изпробван с техническо средство
до полицейския автомобил. Същия бил изпробван с „Алкотест дрегер 7510“ с
фабричен № ARВА 0149, което било преминало успешно
последваща проверка в специализирана лаборатория на 17.11.2016г. – т.е. към
момента на извършване на проверката е било годно да отчита коректно съответните
показатели. Техническото средство отчело 1.27 ‰ на хиляда, концентрация на алкохол в издишания въздух.
След установяване на положителния
резултат свидетелят Г. свалил номерата на автомобила управляван и собствен на
подсъдимия и същия бил отведен в РУ МВР Сливница за последващи действия. Там му
бил издаден талон за медицинско изследване № 0001227 и лицето било придружено
до ФСМП гр. Сливница за вземане на кръвна проба, където отказало да даде кръв
за изследване. В РУ МВР Сливница му бил съставен и АУАН № 565666/19.02.2017г.
от свидетеля З.Г., като екземпляр от акта му бил връчен срещу подпис, а в него
не били отразени възражения направени от подсъдимия.
От представената справка за
съдимост, се установява, че подсъдимият не е осъждан, или освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Установява се още от
представената справка от ПП КАТ при СДВР, че С.Л. се води на отчет в СДВР – КАТ
и има издадено СУМПС за посочените в него категории МПС. Л. многократно в
рамките на 2016г. и 2017г. е наказван по административен ред, за извършвани
нарушения на ЗДвП, общо три пъти.
Описаната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на свидетелите Г. и Е., както и другите доказателства по делото събрани във фазата на досъдебното
производство и приобщени към настоящото по реда на чл. 283 от НПК - акт за установяване на административно
нарушение, талон за медицинско изследване, фиш за спешна медицинска помощ, разпечатка от АИФ на
ОПП-СДВР, извлечение от фискалната памет на техническото средство с което е
било извършено изследването, справка за съдимост.
Съдът възприема показанията на
цитираните свидетели за достоверни, безпристрастни и непротиворечиви. Те са
житейски логични и последователни, като очертават една напълно завършена,
логична и правдива картина на събитията свързани с повода за извършената
проверка, както и със самата проверка.
С.Л.
е българин,
български гражданин, не е осъждан, не е женен, със средно образование, безработен.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
За да бъде осъществен
състава на престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК от правна и фактическа страна и
да бъде привлечено лице към наказателна отговорност по този текст, са
необходими следните кумулативно законово определени предпоставки: Да е налице
управление на МПС от страна на лицето извършител и по надлежния ред да е
установено количество на алкохол в кръвта на водача на МПС, с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2. на хиляда установено по надлежния ред.
От субективна страна
деянието следва да е извършено умишлено /деецът да е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е опасните последици и е целял, или да
е допускал настъпването им с инкриминираното деяние/.
На първо място, в конкретния
случай безспорно е установено, че
подсъдимият е управлявал на инкриминираната дата - 19.02.2017г., около
03.00 часа, в гр. Сливница, по ул. „Патриарх Евтимий”, с посока на движение от
ул. „Св. Св. Кирил и Методий” към ул. „Ангел Кънчев”, е управлявал МПС – лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф“, с ДК№ СВ 9834 ВС, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.27 ‰ на хиляда, установено по
надлежния ред – с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен № ARВА 0149. Този факт е установен в
хода на производството и не е оспорен от подсъдимия, поради което съдът го възприема
за установен по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
Настоящият
съдебен състав приема, че е безспорно установена в хода на настоящия процес и
другата законова предпоставка, а именно, че наличието на алкохол в кръвта на Л.
е било установено по надлежния ред. Този ред е определен в Наредба №
30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП.
Съдът
счита, че концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена в
съответствие с разпоредбите на цитираната наредба. На първо място, видно от
представеният по делото протокол се установи, че техническото средство, към
момента на проверката е било проверено и сертифицирано, поради което
първоначалната проверка е установила наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия.
Факта, че последния е отказал да даде кръвна проба в ЦСМП – Сливница не
опровергава по никакъв начин установеното по – горе от фактическа страна. Съдът
приема, че той не би могъл да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, като самия той е препятствал възможността да му бъде взета кръвна
проба за изследване. Нещо повече, самия подсъдим е заявил пред полицейските
служители, че е употребил алкохол преди проверката и този факт не е спорен.
Безспорно по делото е установено
и обстоятелството, че Л. е извършил деянието виновно, при форма на вината „пряк
умисъл” - чл. 11, ал. 2, пр. 1-во от НК. Той е
съзнавал обществената опасност на деянието, като този факт се налага от само
себе си, след като е управлявал МПС след употреба на значително количество
алкохол. Подсъдимият
е предвиждал и настъпването на резултата от това деяние. По делото не са
събрани доказателства даващи основание да се изключи наказателната отговорност
на дееца при условията на чл. 12 – 16 от НК.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия и младата му възраст.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия според настоящият състав
се явяват наличието на данни за множество нарушения на правилата за движение по
пътищата, което може да го характеризира като водач на МПС с рисково поведение
на пътя.
Причините за
извършване на престъплението са ниско правно съзнание у подсъдимия,
незачитането на установения правен ред свързан с контрола на движението по
пътищата.
Предвид всичко изложено се налага единствено
обоснованият и логичен правен извод, че подсъдимия. С.Л., е осъществил
от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал. 1 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне на размера на наказанието на подсъдимия,
съдът взе предвид обществената опасност на деянието, обществената опасност на
дееца и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Настоящият съдебен състав приема, че наказанието на
подсъдимия следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства.
По тези съображения съдът наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от една година – наказание към минималния
размер предвиден за престъплението в което е обвинен и съответно признат за
виновен. Настоящият съдебен състав
приема, че не са налице предпоставки за прилагане по отношение на подсъдимия
при определяне на наказанието му, разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от НК, тъй като
деянието представлява висока степен на обществена опасност, а и поради факта,
че същия не демонстрира пред настоящия състав поведение насочено към израз на
съжаление и укоримост на извършеното деяние, а
очевидно не се е повлиял и от множеството наложени му по административен
ред деяния.
На основание чл. 66
ал. 1 от НК изпълнението на така определеното наказание беше отложено за срок
от три години, като съдът намира, че по този начин ще бъдат изпълнени целите на
чл. 36 ал. 1 от НК, както и че ще бъде реализирана
генералната и индивидуална превенция на закона.
Успоредно с това наказание на подсъдимия беше наложено
и кумулативно предвиденото за извършеното престъпление наказание „глоба” в
размер на 200 лева. Съдът счита, че така наложеното наказание съответства на
извършеното престъпление и ще спомогне за превъзпитанието на дееца.
Съдебният състав прие, че
следва да наложи и наказанието по чл. 343г
вр. чл. 37, ал.1,
т.7 от НК – „лишаване от право да управлява МПС” в максимално
предвидения в закона срок от шест месеца, като от този срок бъде приспаднато
времето през което същия е бил лишен от това право по администартивен ред на
основание чл. 59 ал. 4 от НК.
Така наложените наказания
следва да изиграят своята превантивна функция по отношение на превъзпитанието
на подсъдимия и преустановяване на това обществено опасно деяние, чиято
масовост води до множество трагични инциденти по пътищата на страната.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: