Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2722 30.07.2020 Година
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ІІ граждански
състав
На 02.07.2020 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ДИЛЯНА
СЛАВОВА
Секретар: Десислава Кръстева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 18070 по описа за 2019 година
намери за установено следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД от И.Д.И. с ЕГН: **********,***,
чрез пълномощника му- адв. С.П. срещу И.С.И. с ЕГН: **********, с адрес *** и
против А.И.М. с ЕГН: **********, с адрес ***, действащ като непълнолетен със
съгласието на родителите си и законни представители – И.А.М. /баща/ с ЕГН: **********
и С.А.А. /майка/ с ЕГН: ********** за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- болки и страдания, стрес и психически дискомфорт в
следствие на извършено от тях на 20.02.2019г. престъпление- грабеж, за което са
признати за виновни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане, както и да му заплатят
причинените в резултат на престъплението имуществени вреди на обща стойност 952
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, представляваща стойността на
отнетите вещи: мъжка чанта бурсета на стойност 15 лева, калъф за документи на
стойност 10 лева, пари в размерна 150 лева, 1 бр. ключ с дистанционно за
лек автомобил марка „Деу“, модел „Л.“ с
чип на стойност 90 лева, 3 бр.секретни ключове на обща стойност 21 лева, 2 бр.
чип на стойност общо 10 лева, 1 бр. малък ключ за катинар на стойност 4 лева, 1
бр. черно калъфче с цип на стойност 5 лева, 1 бр. златен мъжки пръстен с
монограм ИД, 14 карата – 13 грама на стойност 585 лева, 1 бр. преносима памет
„А.“ на стойност 15 лева, 1 бр. преносима памет марка „В.“на стойност 15 лева и
1 бр. преносима памет неустановена марка на стойност 15 лева, 1 бр.
мултифункционално ножче сгъваемо на стойност 14 лева и 1 бр. нокторезачка на
стойност 3 лева.
В исковата молба се твърди, че на
20.02.2019г. около 19.00 часа ищецът се придвижвал от магазин „Т.“ към дома си
на адрес в гр. П., ул. „З.“ № *. В себе си носел една торба с покупки и 1
бр.мъжка бурсета, в която държал описаните по-горе движими вещи. Когато
пристигнал до входа на жилищния си блок и се опитал да извади от предния джоб
на борсетата ключовете за входната врата усетил, че някой го хванал през
ръцете. Ищецът почувствал силно стискане с ръце през гърба му и в областта на
лактите, по който начин били ограничени движенията му в ръцете. През това време
друго, непознато за него към онзи момент момче започнало да му дърпа бурсетата.
При втория опит, със силно дърпане успял да я отскубне от ръцете на ищеца, при
което дръжката се скъсала. Другото момче го пуснало и двамата побягнали. Ищецът
се развикал някой да ги спре, но нямало хора по улицата. Обадил се на синът си
по мобилния телефон да му отключи вратата и му разказал за случилото се, като
подал сигнал и до 6 – то РУ на МВР – Пловдив. В последствие като извършители на
престъплението били установени ответниците И.С.И. и А.И.М..
С Присъда № 212/04.09.2019г. по
НОХД № 4422/2019г. по описа на ПРС двамата подсъдими били признати за виновни
за извършено спрямо ищеца престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
с ал. 1 от НК, а именно –грабеж на движими вещи на стойност 952 лева.
В резултат на извършеното от
двамата ответници деяние ищецът изпаднал в състояние на психически стрес, като
и до днес се страхувал да излиза сами се оглеждал да не бъде нападнат. Претърпял изключителни по своя характер и
интензивност неимуществени вреди изразяващи се в психически дискомфорт и
чувство на унижение и срам пред близки и познати. Затворил се в себе си и не се
хранел нормално, сънувал кошмари, изпаднал в дълбока депресия, постоянно
изпитвал чувство на тревожност, отчаяние и беззащитност. Това наложило да
приема медикаменти. Ищецът счита, че за обезщетяване на претърпените от него
неимуществени вреди, описани по – горе е достатъчна сумата от 6000 лева, като
претендира солидарното осъждане на ответниците да му я заплатят, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Ищецът
претендира и осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение за причинените
имуществени вреди, съставляващи стойността на отнетите от владението му вещи в
размер на общо 952 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения се излагат
от пълномощника на ищеца- адв. П. в писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК от
ответника А.И.М. не е постъпил писмен отговор.
От ответника И.С.И., чрез
пълномощника му- адв. Д.К. е постъпил писмен отговор, с който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск за неимуществени вреди, а по
отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
оспорва иска по размер. Ответника не оспорва факта, че е с влязла в сила Присъда
е признат за виновен за извършено спрямо ищеца престъпление грабеж. Оспорва
твърдението на същия, че е претърпял неимуществени вреди –болки и страдания във
връзка с деянието, както и оспорва размера на претендираното обезщетение за
имуществени вреди. Моли за отхвърляне на предявените срещу него искове и
присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения се излагат
от пълномощника на ответника И.- адв. К. в писмени бележки.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
съображенията на страните, намира за установено следното:
Безспорно е между страните по
делото, а и се установява от приетите
писмени доказателства, че с Присъда № 212/04.09.2019г., постановена по НОХД № 4422/2019г. по описа на
ПРС двамата ответници са признати за виновни за извършено спрямо ищеца
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, а
именно –грабеж на движими вещи на стойност 952 лева.
От
приложеното досъдебно производство №06-95/2019г. по описа на 06РУ при ОДМВР
-Пловдив се установява, че с Протокол за доброволно предаване от 13.03.2019г.
ответника И.И. е предал доброволно 1 бр. кожено черно портмоне,съдържащо 1 брой
ключодържател с два броя ключове и пластмасов чип към него, снимка, визитка с
надпис, бележка за транзакция и 2 бр. листчета с ръкописно написани телефонни
номера на тях.
За
установяване на фактическите си твърдения относно претърпените от ищеца
неимуществени вреди страната ангажира гласни доказателства посредством
показанията на св. К. Я. и св. В. И., обективирани в протокол от съдебно
заседание, проведено на 27.02.2020г.
От показанията на св. Я. се
установав, че е *** на ищеца, с който подържа чести контакти и е запозната със
случая. Идвал редовно да я вижда и когато изчезнал за няколко дни св. му се
обадила и тогава *** й споделил, че бил обран пред вратата на входа. Страхувал
се да излиза вечер, не свалял чантата от себе си, споделил, че има проблеми със
съня и на моменти се държал неадекватно според св. –обикалял из стаята и бил
видимо разтревожен.
От показанията на св. В. И. се
установява, че е ** на ищеца. На 20-ти февруари миналата година се прибрала от
работа и видяла **** си видимо разтревожен. С чувство на безсилие й споделил,
че са го ограбили. Следващите месеци бил разтревожен и депресиран, наложило се
да подменя лични документи, брави, ключ за колата. Преживял случилото се
трудно, затворил се в себе си, отказвал да излиза и нямал желание за нищо.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните св., катоцени същите при условията на чл. 172от ГПК, тъй като
същите са непротиворечиви и взаимно се подкрепят, св. имат непосредствени
впечатления относно възприетите от тях факти и в този смисъл съставляват
първичен източникна доказателства.
При
така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът намира предявените искове до казани по
основание и частично по размер, по следните съображения:
Успешното провеждане на иска по
чл. 45 от ЗЗД изисква наличието на следните кумулативни предпоставки -
противоправно деяние, извършено от лицето, срещу което е насочен иска,
настъпили вреди в причинно - следствена връзка с деянието, като на обезщетяване
подлежат всички преки и непосредствени вреди / чл.51, ал.1 ЗЗД/, а субективния
елемент на вината се предполага до доказване на противното.
В процесния случай, както факта
на извършване на противоправното деяние, така и вината на ответните страни не
следва да се доказват в процеса, тъй като същите са установени посредством постановената
и влязла в сила Присъда по НОХД № 4422/2019г. по описа на ПРС, 6- ти нак.
състав, която обвързва гражданския съд. В същото време от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени – горе се установи, че ищецът е
претърпял в резултат на престъпното посегателство срещу него неимуществени
вреди, изразяващи се в притеснение, стрес, безпокойство, страх от нападение,
безсъние, към които следва да се отчете и неудобствто от необходимостта от смяна на лични документи, секретни ключове
и други, които иначе не би претърпял. Размерът на неимуществените вреди следва
да се определи от съда по справедливост съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД.
Като отчете всички релевантни за този въпрос обстоятелства, съдът стигна до
извод, че сумата от 1500 лева в достатъчна степен ще обезщети претърпените от
ищеца неимуществени вреди, като за разликата над този размер до пълния
претендиран от ищеца-6000 лева, искът за неимуществени вреди следва да се
отхвърли, като недоказан. Не се установи интензитет на вредите, съответен на
тази претенция, като се касае за обичайни по естеството си вреди, които всеки
пострадал търпи в резултат над посегателства над личността и имуществото му.
В аспекта на изложеното искът се явява частично
основателен и ще се уважи в посочения размер.
Що се касае до претенцията за
имуществени вреди в размер на 952 лева, то действително размерът на
имуществените вреди, като елемент от обвинението и влязлата в сила присъда
обвързва гражданския съд да приеме за установен факта, че именно това е
размерът на имуществените вреди, които ищецът е претърпял в резултат от
извършеното спрямо него престъпление от двамата ответници. На обезщетяване
обаче подлежат само действително претърпените вреди. В този смисъл следва да се
отчете факта, че по досъдебното производство има частично възстановяване на вредите,
като с протокол за доброволно предаване ответникът И.И. е предал доброволно 1 бр.
кожено черно портмоне – на стойност 5 лева, съдържащо 1 брой ключодържател с
два броя ключове –с единична стойност 7
лева и пластмасов чип към него – на стойност 5 лева или стойността на общо
възстановените вещи на ищеца възлиза на 24 лева, за които искът за имуществени
вреди следва да се отхвърли, като недоказан по размер. Следователно за сумата
от 928 лева исковата претенция е основателна и следва да се уважи.
При този изход на спора, страните
имат право на разноски съразмерно с
уважената, респективно с отхвърлената част от иска. Ищецът не е направил
разноски по настоящото производство, като от пълномощника му- адв. П. е
направено искане за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатура и същото е основателно. Определено по този ред и
изчислено с оглед уважената част от иска, на основание чл. 7, ал. 2,т. 1 и т. 2
от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение на адв. П. следва да се
определи за двата обективно съединени иска възнаграждение в размер на общо 330
лева /230 лева по иска за неимуществени вреди и 100 лева по иска за имуществени
вреди/, а заплащането им ще се възложи в тежест на ответните страни, с оглед
изхода от спора.
Ответните страни също имат право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Такива се претендират и
реално са направени от ответника И.И. и същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение. Изчислени съразмерно с отхвърлената част от иска
същите възлизат на сумата от 650,75 лева и заплащането им ще се възложи в
тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.С.И. с ЕГН: **********,
с адрес *** и А.И.М. с ЕГН: **********, с адрес ***, действащ като непълнолетен
лично и със съгласието на родителите си И.А.М. /баща/ с ЕГН: ********** и С.А.А.
/майка/ с ЕГН: ********** да заплатят
солидарно на ищеца И.Д.И. с ЕГН: **********,***, представляван от пълномощника
си- адв. С.П. сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, стрес и
психически дискомфорт в следствие на извършено от тях на 20.02.2019г.
престъпление- грабеж, за което са признати за виновни, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане, както и да му заплатят причинените в резултат на престъплението
имуществени вреди на общо 928 лева /деветстотин
двадесет и осем лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба – 06.11.2019г. до окончателното изплащане,
представляваща стойността на отнетите вещи: мъжка чанта бурсета на стойност 15
лева, калъф за документи на стойност 10 лева, пари в размер на 150 лева, 1 бр.
ключ с дистанционно за лек автомобил
марка „Деу“, модел „Л.“ с чип на стойност 90 лева, 2 бр.секретни ключове на
обща стойност 14 лева, 1 бр. чип на стойност 5, 1 бр. малък ключ за катинар на
стойност 4 лева, 1 бр. златен мъжки
пръстен с монограм ИД, 14 карата – 13 грама на стойност 585 лева, 1 бр.
преносима памет „А.“ на стойност 15 лева, 1 бр. преносима памет марка „В.“на
стойност 15 лева и 1 бр. преносима памет неустановена марка на стойност 15
лева, 1 бр. мултифункционално ножче сгъваемо на стойност 14 лева и 1 бр.
нокторезачка на стойност 3 лева, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от
1500 лева до претендирания размер от 6000 лева и иска за имуществени вреди за
разликата над уважения размер от 928 лева до пълния претендиран размер от 952
лева, като недоказани..
ОСЪЖДА И.С.И. с ЕГН: **********,
с адрес *** и А.И.М. с ЕГН: **********, с адрес ***, действащ като непълнолетен
лично и със съгласието на родителите си И.А.М. /баща/ с ЕГН: ********** и С.А.А.
/майка/ с ЕГН: ********** да заплатят на
адв. С.Ж.П., вписан в А. к. гр. П., със служебен адрес в гр. П., пл. „С.“ № *,
ет. *, офис *** сумата от 330 лева /триста
и тридесет лева/, представляваща определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН: **********,***
да заплати на И.С.И. с ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 650,75 лева /шестотин и петдесет лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.