Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на десети март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 14961 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Предявен е иск от С.Й.Д. срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, за присъждане на суми
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от екцес – допълнително влошено здравословно
състояние в резултат на травматични увреждания получени при ПТП настъпило на
11.09.2006г., по ул. „Цар Асенов път“, с посока от с.Панчерево
към с.Бистрица, в района на десен завой на около 1260м преди № 20, причинено
виновно от Р.О.М., при управление на л.а. марка „Фалксваген“,
модел „Голф“, с рег. № *******, в който ищцата пътувала като пътник, и който
при разминаване с тежкотоварен автомобил мерцедес модел специализирано ПС 1935
ПС, с рег. № СА 1******* загубил контрол върху управляваното МПС, напуснал
пътното платно и се блъснал в дърво от горския фонд, за което е постановено
Решение от 18.05.2010г. по гр.д. № 11890/2009г. на СГС, влязло в сила на
08.11.2021г. и присъдено застрахователно обезщетение, а именно: 100000.00лв. за
настъпили нефрологични усложнения, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 07.12.2015г., когато са
констатирани усложненията, до окончателното и изплащане; 100000.00лв. за
настъпили неврологични усложнения, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 15.03.2017г., когато са констатирани усложненията, до окончателното
и изплащане; 150000.00лв. за настъпила посттравматична миелопатия,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.05.2018г., когато е костатирана, до окончателното и изплащане.
В исковата молба С.Й.Д. твърди, че на 11.09.2006г., по ул. „Цар Асенов
път“, с посока от с.Панчерево към с.Бистрица, в
района на десен завой на около 1260м преди № 20, претърпяла ПТП като пътник в
л.а. марка „Фалксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******,
причинено виновно от Р.О.М., който при разминаване с тежкотоварен автомобил
мерцедес модел специализирано ПС 1935 ПС, с рег. № СА 1******* загубил контрол
върху управляваното МПС, напуснал пътното платно и се блъснал в дърво от
горския фонд. В резултат на ПТП претърпяла изключително тежки травматични
увреждания. За претърпените в резултат на последните неимуществени вреди било
постановено Решение от 18.05.2010г. по гр.д. № 11890/2009г. на СГС, влязло в
сила на 08.11.2021г. и присъдено застрахователно обезщетение, с което
ответникът е осъден и изплатил застрахователно обезщетение.
Твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреждания, след
постановяване на Решение от 18.05.2010г. по гр.д. № 11890/2009г. на СГС, влязло
в сила на 08.11.2021г., с което и е присъдено застрахователно обезщетение,
претърпял екцес – допълнително и значително влошаване
на здравословното и състояние, което и причинило допълнителни, интензивни болки
и страдания, довели до изключително влошаване на качеството и на живот, за
които не е обезщетена, изразяващо се в следното:
Хидронефроза 1 степен и хидроуретер вдясно. Кисти на ляв бъбрек и цистит. Това
състояние прогресирало и довело до Нефролитиаза
вдясно и малки кисти в ляв бъбрек. Като усложнение на последното получила
Хроничен обструктивен пиелонефрит
и наличие на камък в ляв бъбрек;
Дегенеративни изменение с редуцирана височина на интервербалните
дискови пространства на С4-С5 и С6-С7, с уплътнения на дискалните
повърхности и остеофитоза, в резултат на ръбначно – мозъчна травма. Тези изменения довели до остеопения, хронична предкоренчова
лезия С5, 6 и 7, двустранно, по изразен в дясно, Л4,
5, двустранно и задкоренчова – Еъ
1, 2, двустранно, по изразена вляво;
Увреда на гръбначния мозък – постравматична миелопатия, с
размери 16-3мм. на ниво С5-С6, довело до слабост в горните крайници и до
невъзможност да се повдигнат над главата.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача на л.а. марка „Фалксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******, валидно към
датата на ПТП, както и факта на ПТП извършено виновно и противоправно
от Р.О.М., получените от ищцата травматични увреждания и настъпилите като пряка
и непосредствена последица от него неимуществени вреди за последната, за което
е постановено Решение от 18.05.2010г. по гр.д. № 11890/2009г. на СГС, влязло в
сила на 08.11.2021г. и присъдено застрахователно обезщетение в полза на ищцата,
което е изцяло изплатено.
Оспорва да е настъпил екцес – допълнително
влошаване на здравословното състояние на ищцата в резултат на ПТП, респ. твърдяните неимуществени вреди, като пряка и непосредствена
последица от него. Възразява, че всички претърпени от ищцата вреди са вече
обезщетени, т.к. с постановеното решение са взети предвид всички възможни,
бъдещи усложнения в здравословното състояние на ищцата.
В евентуалност е въвел следните възражения:
Че ищцата не страда от твърдяните заболявания, а
ако страда то настъпването и развитието им не е в причинна връзка с ПТП, респ.
не съставлява екцес. Те са резултат от предходни,
съпътстващи заболявания, от генетични, вродени и механични фактори; че твърдяните заболявания са възникнали поради
субективни действия и/или бездействия на ищцата, изразяващи се в липса на
проведено адекватно лечение и възстановителни процедури; че е налице не
влошаване, а значително подобрение в здравословното състояние на ищцата след
ПТП.
Възразява и, че претенциите са неоснователни, като погасени по давност.
В евентуалност оспорва претенциите по размер.
Претендира претенциите да бъдат отхвърлени, а в евентуалност уважени в
редуциран размер.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна и формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Безспорно е между страните и от събраните доказателства се установява, че
при ПТП настъпило на 11.09.2006г., по ул. „Цар Асенов път“, с посока от с.Панчерево към с.Бистрица, в района на десен завой на около
1260м преди № 20, причинено виновно от Р.О.М., при управление на л.а. марка „Фалксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******, е пострадала
ищцата пътувала като пътник в л.а., като водачът на последния при разминаване с
тежкотоварен автомобил мерцедес модел специализирано ПС 1935 ПС, с рег. № СА 1*******
загубил контрол върху управляваното МПС, напуснал пътното платно и се блъснал в
дърво от горския фонд, за което е постановено Решение от 18.05.2010г. по гр.д.
№ 11890/2009г. на СГС, влязло в сила на 08.11.2021г. и присъдено
застрахователно обезщетение в полза на ищцата, платимо от „Б.В.И.Г.АД, в размер
на 300000.00лв. – изцяло изплатено.
Съдът намира заключението по приетата КСМЕ за обективно и компетентно
дадено и като съответстващо на останалите доказтелства
по делото го кредитира изцяло.
Въз основа КСМЕ приема за установено, че в производството са останали
недоказани настъпили усложнения на здравословното състояние на ищцата или екцес, за периода след 07.12.2015г., а именно: нефрологични усложнения констатирани най рано след
07.12.2015г., неврологични усложнения, констатирани считано от 15.03.2017г.
Съгласно заключението по КСМЕ хидронефроза на ляв
бъбрек и двустранна нефролитиаза с конкементи 3мм има за първи път описана в епикриза изготвена към 2010г. Към 2012г. е поставена и
диагноза хроничен пиелонефрит. След проведена към
06.12.12г. консултазия с нефролог
е установена над 5 годишна давност на дребна литиаза
придружена с чести уроинфекции и бъбречни кризи,
засилили се след преживяна травма през 2006г. При проведена ехография на
коремни органи е поставена диагноза Камък в бъбрека и уретера,
а един ден по късно е поставена диагноза хилронефроза
първа степен, в десен бъбрек и хидроуретер в дясно,
т.е. различно ехографско описание. Поставената към
2012г. диагноза обструктивен пиелонефрит
впоследствие, след проведени още три амбулаторни прегледа и две ехографии не
потвърдена.
Съгласно заключението бъбречните кисти са най честата абнормност
на бъбреците. Почти половината от хората над 50 годишна възраст имат поне по
една киста. Считат за резултат от запушване на бъбречни каналчета.
Могат да са резултат и от запушване на лимфни съдове. Към 2016г. при ехография
е установена бъбречна аномалия у ищцата
– лявостранна хидронефроза,
двойна кухинна система вляво, два уретера
вляво, пиелонефрит на ляв бъбрек, цистит, остатъчна
урина. Впоследствие е описано наличие на два уретера,
самостоятелно вливащи се в пикочния мехур, назад през уретера
към бъбрека вляво няма данни аза бъбречни кисти, хидронефроза и хидроуретери.
Следователно нефрологичните усложнения при ищцата
не са с доказан произход, като пряка и репосредствена
последица от травмите получени при ПТП и проведеното лечение. В голяма част те
са възникнали преди 2015г., веднъж са констатирани и впоследствие непотвърдени,
както и са резултат от вродени атаномични аномалии у
ищцата.
С недоказан произход, като пряка и репосредствена
последица от травмите получени при ПТП и проведеното лечение са и твърдяните неврологични усложнения у ищцата. Това е така,
т.к. при приема в болнично заведение непосредствено след ПТП са установени :
„Дегенеративна спондилолистеза /изместване/ на 5-ти поясен върху тялото на 1-ви сакрален прешлен и спондилолиза на 5-ти поясен
прешлен“, което потвърждава една давност на този процес далеч преди ПТП. Увредата в поясната област се
дължи на нестабилност между просочените прешлени, а
не на установена остеопения. При проведените
изследвания при ищцата е установена дегенеративна спондилолистеза
л5-ес1. Спондилолиза Л5, която представлява вроден
двустранен костен дефект в частта, която осигурява връзката между крачето, ставата и плочката. Липсват медицински
доказателства – проведено нарочно изследване за наличие на остеопения
при ищцата. Претърпяната травма на дясното ходило не е с произход остеопения. Съгласно заключението остеопенията
има произход различен от травматичен, в резултат от процесното
ПТП. Тя е и преходно състояние – премахнат ли се причините довели до нея тя
изчезва и костната плътност се възстановява.
С доказан произход, като резултат от ПТП е настъпилата за ищцата
посттравматична миелопатия. Тя е установена при
контролно изследване осъществено на 22.05.2018г. и е израз на контузията на
гръбначният мозък. Клиничен израз на компресията на гръбначния мозък от
травматичната дискова херния и спондилолистезата на
ниво С5 – С6 е квадрипаретичния синдром с по изявена
отпадна двигателна симптоматика за десни крайници. Съгласно заключението
промените в гръбначният мозък са трайни и дефинитивни. Наличната двигателна
активност следва да се поддържа с физиотерапия и балнеосанаториално
лечение.
При така установеното съдът приема, че е налице екцес,
т.е. проявило се ново страдание на увреденото лице - настъпилата за ищцата посттравматична миелопатия, което е качествена промяна в полученото
увреждане, в причинна връзка в последното, непредвидено и съобразено с
първоначалното обезщетение /така решение № 196 от 12.07.2011г на ВКС по гр.д.№
1724/2009, IV ГО, ГК и решение № 993/15.12.2009г на ВКС по гр.д.№ 2687/2008г, I
ГО, ГК/.
В останалата част – относно твърдяните като
настъпили нефрологични и неврологични усложнения
искът е неоснователен.
По отношение на размера на
предявеният иск за неимуществени вреди за екцес, настъпилата за ищцата
посттравматична миелопатия:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение разнородни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните
от него отрицателни емоции, а именно: касае се за жена на около 37 години към
момента на констатиране на настъпилият за нея
екцес - посттравматична миелопатия,
в пряка причинна връзка с ПТП. Налице е по изявена отпадна двигателна
симптоматика за десни крайници. Промените в гръбначният мозък са трайни и
дефинитивни, като наличната двигателна активност следва да се поддържа с
физиотерапия и балнеосанаториално лечение. Без
съмнение допълнителното усложнение е довело на ищцата болки и страдания с
интензивен характер и допълнително занижаване на качеството на живот.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 100000,00лв. За
сумата 50000,00лв., представляваща горница над присъдените 100000,00лв. до
пълният предявен размер от 150000,00лв. искът следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Съобразно направеното искане главницата следва да се присъди ведно със
законната лихва върху нея считано от 22.05.2018г., когато е костатирано
усложнението, до окончателното и изплащане.
Като неоснователни следва да се отхвърлят и исковете за присъждане на
сумата 100000.00лв. за настъпили нефрологични
усложнения, ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.12.2015г.,
когато са констатирани усложненията, до окончателното и изплащане, както и за
присъждане на сумата 100000.00лв. за настъпили неврологични усложнения, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 15.03.2017г., когато са
констатирани усложненията, до окончателното и изплащане.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и
разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.
Претендираните от ищеца разноски са в
размер на 9600,00лв., формирани от хонорар за защита от адвокат определен по
правилата на чл. 38 ЗА с включен ДДС. Ответникът е направил разноски в общ
размер 13334.00лв., представляващи платен хонорар за защита от адвокат с
включен ДДС, както и разноски за КСМЕ в размер на 1050.00лв.
Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати
на ищеца сумата 2743.00лв., а ищецът на ответника сумата 9524.30лв.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 4000.00лв., както и сумата 300.00лв., представляваща
сторени от бюджета на съда разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Триадица“, ул. „********, представлявано от Н.Д.Ч. и И.И.Г.–
изп.директори, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Й.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Л.Г. – АК Перник, сумата
100000.00 /сто хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания - настъпила посттравматична миелопатия, вследствие екцес –
допълнително влошено здравословно състояние в резултат на травматични
увреждания получени при ПТП настъпило на 11.09.2006г., по ул. „Цар Асенов път“,
с посока от с.Панчерево към с.Бистрица, в района на
десен завой на около 1260м преди № 20, причинено виновно от Р.О.М., при
управление на л.а. марка „Фалксваген“, модел „Голф“,
с рег. № *******, в който ищцата пътувала като пътник, и който при разминаване
с тежкотоварен автомобил мерцедес модел специализирано ПС 1935 ПС, с рег. № СА
1******* загубил контрол върху управляваното МПС, напуснал пътното платно и се
блъснал в дърво от горския фонд, за което е постановено Решение от 18.05.2010г.
по гр.д. № 11890/2009г. на СГС, влязло в сила на 08.11.2021г. и присъдено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата считано
от 22.05.2018г., когато е костатирана, до
окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за сумата 50000.00
/петдесет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания - настъпила посттравматична миелопатия вследствие екцес,
представляваща разлика над присъдените 100000.00
/сто хиляди/лв., до общо претендираните 150000.00 /сто и петдесет хиляди/лв., както
и ИСКОВЕТЕ за присъждане на сумата
100000.00 /сто хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания - настъпили нефрологични
усложнения вследствие екцес, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 07.12.2015г., когато са констатирани
усложненията, до окончателното и изплащане, и на сумата 100000.00 /сто хиляди/лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания - настъпили неврологични усложнения вследствие екцес,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.03.2017г., когато са
констатирани усложненията, до окончателното и изплащане, на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм.
от 01.01.2016 г./, вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Триадица“, ул. „********, представлявано от Н.Д.Ч. и И.И.Г.–
изп.директори
ДА ЗАПЛАТИ на АДВ. Л.Г. – АК Перник, в качеството на процесуален
представител на С.Й.Д., ЕГН **********, сумата
2743.00 /две хиляди седемстотин четирдесет и три/лв., представляваща разноски за защита
от адвокат определени на основание чл. 38 ЗА с включен ДДС, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА С.Й.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.
Л.Г. – АК Перник ДА ЗАПЛАТИ на „Б.В.И.Г.АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, ул. „********,
представлявано от Н.Д.Ч. и И.И.Г.– изп.директори сумата
9524.30 /девет хиляда петстотин
двадесет и четири, 0.3/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни
разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Триадица“, ул. „********, представлявано от Н.Д.Ч. и И.И.Г.–
изп.директори ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 4000.00 /четири
хиляди/лв., представляваща държавна такса върху уважената част от исковете,
както и сумата 300.00 /триста/лв.,
представляваща разноски заплатени от бюджета на съда за хонорар на вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: