№ 327
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Ирена Димитрова Ганчева (АП-София)
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600997 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХХIIІ от НПК.
Постъпило е искане от зам. главен прокурор (оправомощен от главния прокурор
със заповед № РД-05-2211/28.06.2021 г.) по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за
възобновяване на н.о.х.д. № 4934/2020 г. на РС – София.
В искането се излагат доводи за съществено нарушение на процесуалните правила
и за нарушение на материалния закон – възобновителни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че нарушението е налично, тъй като съдът е одобрил
споразумение, по което в нарушение на чл. 49, ал. 2 от НК е било наложено наказание
лишаване от правоуправление за срок по-малък от срока на наказанието лишаване от
свобода. Поддържа се, че по този начин е допуснато нарушение на материалния закон,
но и съществено процесуално нарушение, тъй като в рамките на правомощията си по
член 382, ал. 5 от НПК съдът не е предложил на страните промени в проекта за
споразумение.
Иска се след възобновяване САС да отмени определението, с което е одобрено
споразумението и да върне делото за разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
1
Участващият в производството пред САС прокурор изразява становище за
основателност на искането и пледира съдът да упражни правомощията си по чл. 425,
ал. 1, т. 1 от НПК.
В производството пред САС осъдената М. Д. Г. не се явява.
Упълномощеният й защитник - адв. Г.М., не споделя съображенията на главния
прокурор в искането за възобновяване, което смята за неоснователно. Моли
апелативния съд, ако уважи искането, да възобнови наказателното производство
частично - единствено по отношение на наказанието лишаване от правоуправление,
тъй като в другата част порок в акта на съда за одобрение на споразумението не е
допуснат.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване
основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд намери за
установено следното:
Искането е допустимо - то касае влязъл в сила съдебен акт, непроверен по
касационен ред, изхожда от активно легитимирано лице -надлежно оправомощен
заместник на главния прокурор, и е направено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, който е
започнал да тече от 5.5.2021 г. - датата, на която споразумението е одобрено.
Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:
С одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 4934/2020 г. на СРС, НО осъдената
М. Д. Г. се е признала за виновна в извършване на престъпление по чл. 346, ал. 3 от
НК, за деяние, осъществено в периода от 11.04.2018 г. до 26.04.2018 г., като се е
съгласила да й бъде наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода –
отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години – и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Определението, с което е одобрено споразумението е влязло в сила на 5 май 2021 г.
Посоченото в искането за възобновяване оплакване се свежда до твърдение за
нарушение на материалния закон - конкретно на нормата на чл. 49, ал. 2 от НК, с
обосновка, че наказанието лишаване от права е в по-малък срок от наказанието
лишаване от свобода, което пък противоречи на цитираната по-горе разпоредба и на
съдебната практика.
Оплакванията са основателни.
Съгласно чл. 49, ал. 2 от НК, когато лишаването от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК
се налага заедно с лишаването от свобода, неговият срок може да надвишава срока на
последното най-много с три години. Законът изрично определя максималния срок, до
който може да бъде лишен осъденият от определени права, но не съдържа предписания
досежно минималната му продължителност. Този въпрос е изяснен в съдебната
практика, включително и в задължителната такава. Изхождайки от целите на
наказанието и от съображения, че законодателят е вложил смисъл в нормата на чл. 49,
ал. 2 от НК на осъдения да не се даде възможност да упражнява права, които са му
2
отнети за времето на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдилищата
приемат, че не е допустимо наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да бъде в по-малък
размер от наказанието лишаване от свобода (В този смисъл е Тълкувателно решение
№61/30.12.1980г. по н.д. № 56/1980 на ОСНК на ВС и постоянната съдебна практика,
обективирана в Решение №66/1988г. на ВС, Решение № 23/1988 на ОСНК, Решение №
75/1986 на ВС, Решение №70/1997г. на ВС, ІІІ н.о., Решение № 10 от 18.01.2010г. по
н.д. № 671/2009 г., Н. К., ІІІ н.о. на ВКС, Решение № 371 от 27.10.2009 г. по н.д. №
395/2009 г., Н. К., ІІ н.о. на ВКС, Решение № 23 от 13.06.1988 г. по н.д. № 19/88 г. на
ВС, Решение № 463 от 10.07.2003 г. по н.д. № 266/2003 г. I н.о. на ВКС, Решение № 578
от 28.01.2011 г. по н.д. № 511/2010 г., Н. К., ІІ н.о. на ВКС и др.).
Това принципно положение няма основание да бъде по-различно в случаите, в
които подсъдимите, респ. осъдените не търпят ефективно лишаване от свобода поради
прилагане на чл. 66 от НК. В тази връзка следва да се посочи нормата на чл. 49, ал. 3
от НК, в която е указано, че макар срокът на лишаването от права да започва да тече от
датата на влизането в сила на присъдата, осъденият не може да се ползва от правата, от
които е лишен преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. За случаите с
приложение на чл. 66 от НК това означава да е изтекъл изпитателният срок, в рамките
на който осъденият да не е извършил друго престъпление, което да налага изтърпяване
на отложеното наказание.
В конкретния случай районният съд се е отклонил от изложените дотук принципни
разрешения. Допусната незаконосъобразност по отношение на размера на наказанието
лишаване от правоуправление не е била констатирана преди да се пристъпи към
одобрение на споразумението и съдът не е предложил промени в неговия проект с
каквато възможност е разполагал по силата на чл. 382, ал. 5 от НПК. По този начин е
допуснато и нарушение на процесуалния закон, което е отстранимо по пътя на
възобновяването, в каквато насока е искането, станало повод за образуване на
настоящото дело.
От изложеното следва, че доводите, наведени в искането на главния прокурор, са
основателни по развитите в тяхна подкрепа съображения. Тъй като е налице
възобновителното основание на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК,
определението за одобряване на споразумението и прекратяване на наказателното
производство следва да се отмени, а производството по делото да се възобнови за
новото му разглеждане от друг състав на същия съд.
Противно на защитата САС не счита, че може да възобнови производството
частично - само досежно наказанието лишаване от правоуправление, където всъщност
е и допуснат и установен от съда по възобновяване порок на материалния и
процесуален закон.
Приключването на делото със споразумение е уредено в диференцирана процедура,
съдържаща точно определени правила. На прокурора и на защитника в процеса е
предоставена възможност да изразят съгласие по изброените в разпоредбата на чл. 381,
ал. 5 НПК въпроси и да представят в писмен вид споразумението за одобряването му
от съда, след като то е подписано и от обвиняемия/подсъдимия, декларирал, че се
отказва от разглеждането на делото по общия ред. Съгласно регламента на законовата
процедура, ако съдът констатира потребност от промени в споразумението, то той е
длъжен да ги предложи на страните, които ги обсъждат и изразяват съгласие или не по
тях, а съдържанието на окончателното споразумение се вписва в протокола и се
подписва от прокурора, защитника и подсъдимия. Едва тогава съдът се произнася с
3
определение, с което решава дали да одобри или да не одобри споразумението,
подписано от страните, изразили съгласие по релевантните фактически и правни
въпроси, сред които се включва и този за наказанието. Разпоредбите на закона не
оставят съмнение в тълкуването, че ако страните не се съгласят и откажат да впишат в
споразумението предложени от съда промени, то те няма как да бъдат вписани. Съдът
не може да им ги „натрапи“ служебно, нито може да премахва, допълва и пр. клаузи по
свой почин. Съдът не може да стори това и с определението, защото негов предмет се
явява подписаното от страните споразумение в цялост и във вида, в който те се
съгласяват да го подпишат. Казано накратко – съдът може изцяло да одобри или да не
одобри споразумението, но не може да го одобрява в някои части, а в други не,
подменяйки волята на страните. Когато се констатира материалноправен проблем с
определянето на наказанието или пък такъв с квалификацията и страните не са се
съгласили на промяна в споразумението, въпреки направените от съда предложения, то
същото, като противоречащо на закона, не може да се одобри. Споразумението обаче
не може да бъде одобрено със съдържание, коригирано служебно от съда и пряко
волята на овластените за подписването му. Както първостепенният съд не може да
замества изискуемото от закона съгласие между страните, така и съдът в
производството по възобновяването не може да стори това. В такъв смисъл са и
Решение № 253 от 25.07.2013 г. по н. д. № 714/2013 г., Н. К., ІІІ н.о. на ВКС., Решение
№ 111 от 09.04.2014 г. по н.д. № 2313/2013 г., Н. К., ІІ н.о. на ВКС, Решение № 444 от
28.11.2013 г. по н.д. № 1824/2013 г. , Н. К., ІІ н.о. на ВКС.
С оглед изложеното и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. №4934/2020 г. на СРС, НО, 101 състав
ОТМЕНЯ постановеното по делото определение от 05.05.2021 г., с което е
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на
разпоредително заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4