Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

19.08.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

23.07.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

110

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 8, ал. 5  от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда.

Производството е образувано по жалба от Ф.И.М. от ***, действащ чрез адв.А.С., против Решение с изх. № 20006585/07.02.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което е потвърдено Разпореждане № ***/*** г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.София, с което е отказано прекратяване на трудовия договор на Ф.И.М. с „***“ ЕООД, с ЕИК ***, на основание чл. 327, ал. 2 от КТ.

Счита, че постановеният отказ е необоснован и неоснователен, постановен в противоречие със събраните доказателства и закона.

Излага съображения, че оспорения акт неправилно било посочено, че в конкретния случай не били налице материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 327, ал. 2 от КТ. Съгласно посочената разпоредба, когато работодателят е прекратил дейността си, за работникът възниквало право да подаде заявление си за прекратяване на трудовия ми договор пред инспекцията по труда по седалището или адреса на работодателя и ако след проверка, извършена от инспекцията се установяло, че в действителност работодателят е прекратил дейността си, то трудовият договор се считал прекратен от датата на постъпването на заявлението в инспекцията. В тази връзка от приложената справка от ТР било видно, че работодателят „***” ЕООД бил в ликвидация, със срок на ликвидация до 30.09.2016 г. Това обосновавало извода, че са налице изискуемите по смисъла на чл. 327, ал. 2 от КТ предпоставки, а именно работодателят бил прекратил дейността си.

Сочи, че гражданският договор на назначения ликвидатор на дружеството бил изтекъл на 30.09.2019 г. и в търговския регистър не се съдържали данни същия да е подновяван. Предвид това, жалбоподателят нямал възможност да отправи искането си за прекратяване на трудовия договор към представител на работодателя.

Оспорва изцяло мотивите на административния орган, изложени в решението, че липсвали доказателства за съществуване на трудовото правоотношение, извън представения трудов договор и подаденото уведомление до ТД на НАП. Счита, че липсата на представена трудова книжка или друг документ от които да се установи полагане на труд, не е основание за отказ. Действително, съгласно на чл. 2, ал 3 от Наредба № РД-07-8/28.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда, изискуемите документи, които бил длъжен да предостави към заявлението си били: заверени от заявителя преписи на трудовия договор, на допълнителните споразумения към него и на други документи, свързани с трудовото правоотношение, както и копие от трудовата книжка, но в случай, че разполагал с тях. Твърди, че не е представил трудова книжка, тъй като същата била оста­вена при работодателя по процесния трудов договор, като след това не могъл да открие представител на дружеството или негов служител.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение с изх. № 20006585/07.02.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което е потвърдено Разпореждане № ***/*** г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.София, след което върне преписката на административния орган със задължителни указания за приложението на закона.

В съдебно заседание, чрез адв.А.С., поддържа жалбата. Сочи, че  по делото било безспорно установено, че реално фактическо трудово правоотношение между страните е съществувало в продължение на няколко месеца, където съответно са били изплатени трудови възнаграждения на жалбоподателя, след което ответникът по жалбата – „***” ЕООД ***, е прекратил изпълнението на строителния обект, вследствие на което фактическото полагане на труд от работника не е могло да бъде реализирано, поради липса на работа, но същевременно не е бил прекратен процесният трудов договор. Действително, жалбоподателят впоследствие имал сключени други трудови правоотношения, които доказвали, че същият е полагал труд, но не в ответното дружество. Предвид това и с оглед събраните доказателства по делото, счита, че са налице материалноправните предпоставки, визирани в закона, а именно, Наредба № РД-07-8 от 2010 г., съгласно която административният орган би могъл да прекрати съществуващото трудово правоотношение, поради липса на субект, който да извърши това.

Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда“ гр.София, чрез юрисконсулт А. оспорва жалбата. Моли съда да остави процесната жалба без уважение и присъди юрисконсултско възнаграждение.  Заявява, че подържа изцяло изразеното становище в съпроводителното писмо до съда, с което е изпратена административната преписка по оспореното решение. В същото е изразено становище за неоснователност на жалбата. Изложени са доводи, че административният орган не е намерил доказателства за съществуване на трудовото правоотношение, извън представения трудов договор, който представлява частен документ, и подаденото уведомление до ТД на НАП. Жалбоподателят не представял трудова книжка или друг документ, от който да се установи полагане на труд, респ. изпълнение на задължения по трудовия договор. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 11 от КТ давала право на контролните органи на инспекцията по труда да издават предписания на работодателите  да изпратят уведомление за заличаването на сключен трудов договор, когато няма доказателства за съществуването на трудово правоотношение. Това водело до извода, че законодателят не придавал обвързваща сила, както на сключения трудов договор, така и на изпратеното уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ по отношение на обстоятелството за съществуване на трудовото правоотношение. Предвид това и след като липсвали безспорни данни за възникване на трудовото правоотношение след постъпване на работа от страна на служителя по смисъла на чл. 63, ал. 3 от КТ, то не съществували материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 2 от КТ.

Заинтересованата страна -„***“ ООД, ЕИК ***, призована при условията на чл. 18а, ал. 10 от АПК, не изпраща представител.  

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ф.И.М. от *** е подал заявление по реда на чл. 327, ал. 2 от КТ за прекратяване на трудов договор, сключен с „***“ ЕООД, вх. ***/*** г. на ДИТ – Кърджали/л. 39 – л. 42/. В заявлението е посочил, че е работил два месеца като *** в ***.

След извършените административни действия съгласно Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда, е издадено Разпореждане № ***/*** г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.София/л. 35/, с което е отказано прекратяване на трудовия договор на  Ф.И.М. с „***“ ЕООД, поради липса на доказателства за съществуването на трудово правоотношение. Разпореждането е обжалвано от Ф.М., като с Определение № 165/03.10.2019 г. на Административен съд – Кърджали по а.д. 350/2019 г./л. 29 – л. 30/ преписката е изпратена на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София за произнасяне по реда на чл. 8 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г. С Решение от 18.11.2019 г. на  изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София/л. 20 – л. 21/ преписката е върната на директора на ДИТ – София за ново разглеждане.

С Разпореждане № ***/*** г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.София/л. 17/, отново е постановен отказ да бъде прекратен на основание чл. 327, ал. 2 от КТ трудовия договор на  Ф.И.М. с „***“ ЕООД. В разпореждането са изложени мотиви, че работодателят „***“ ООД не е подавал данни за осигурителни декларации образец № 1 за работника Ф.И.М.

Жалбоподателят е обжалвал така постановеното разпореждане в срока по чл. 8, ал. 1 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г., вследствие на което с Решение от 06.02.2020 г./изх. № 20006585/07.02.2019 г.-л. 8 – л. 9/, издадено от изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ гр. София, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че Ф.И.М. е представил трудов договор № ***/*** г., на *** език, ведно с превод на български език, сключен между лицето и „***“ ООД, ЕИК ***. Директорът на ДИТ – София е постановил отказ, тъй като е преценил, че не са подадени данни   образец № 1. Посочено е, че след разглеждане на преписката административният орган не е намерил доказателства за съществуване на трудовото правоотношение, извън представения трудов договор и подаденото уведомление до ТД на НАП. Жалбоподателят не представил трудова книжка или друг документ, от който да се установи полагане на труд, респ. изпълнение на задължения по трудовия договор. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 11 от КТ давала право на контролните органи на инспекцията по труда да издават предписания на работодателите да изпратят уведомление за заличаването на сключен трудов договор, когато нямало доказателства за съществуването на трудово правоотношение. Това водело до извода, че законодателят не придавал обвързваща сила, както на сключения трудов договор, така и на изпратеното уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ по отношение на обстоятелството за съществуване на трудовото правоотношение. Предвид това и след като липсвали безспорни данни за възникване на трудовото правоотношение след постъпване на работа от страна на служителя по смисъла на чл. 63, ал. 3 от КТ, то не съществували материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 2 от КТ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 8, ал. 5  от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г./решението е връчено на 19.02.2020 г. – известие за доставяне - л. 10, като жалбата е депозирана чрез органа по пощата – п.к. 26.02.2020 г./,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г. и в предписаната писмена форма, съдържащо фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 2 от КТ, в случаите по ал. 1, т. 10, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.

Редът за извършване на проверката по чл. 327, ал. 2 от КТ е регламентиран в Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда. Въз основа на резултатите от проверките по чл. 4 и чл. 5, ал. 4 от Наредбата и получената информация по чл. 5, ал. 2 и 3 от Наредбата в дирекция „Инспекция по труда“ се изготвя доклад за установените факти и обстоятелства – чл. 6 от Наредбата. Въз основа на доклада, съдържащ резултатите от проверката, директорът на дирекция „Инспекция по труда“" издава мотивирано разпореждане за прекратяване на трудовия договор или за отказ за прекратяването. В последната хипотеза постановеното разпореждане може да се оспори пред изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, който може да приеме възражението за основателно или да го отхвърли.

Съдът намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. В изпълнение на чл. 4 от същата, контролните органи на инспекцията по труда са извършили проверка на адреса на работното място на заявителя и по седалището и адреса на управление на работодателя, за установяване на факта на преустановяване на съответната дейност на работодателя. Изискана е информацията по чл. 5, ал. 2 и 3 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. от компетентните органи - ТД на НАП и ТП на НОИ. Административният орган е обсъдил фактите и обстоятелствата от значение за случая, събраните доказателства, както и възраженията на жалбоподателя.

На следващо място, съдът счита, че атакуваното Решение от 06.02.2020 г./изх. № 20006585/07.02.2019 г./,е издадено и в съответствие с приложимия материален закон.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г., в случаите, когато работникът или служителят не може да подаде пред работодателя писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, а работодателят е преустановил съответната дейност, заявлението се подава лично от работника или служителя в компетентната дирекция „Инспекция по труда“ по седалището или адреса на управление на работодателя.

В конкретния случай контролните органи на инспекцията по труда са извършили посещение на адреса по седалище и управление на работодателя „***“ ООД/констативен протокол от 07.08.2019 г. – л. 52/, при което  не е бил установен контакт с работодателя, лице, което да го представлява или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя. Не е установено, че работодателят развива търговска дейност по оповестен адрес на управление или в друг обект.

По делото е безспорно, че „***“ ООД, ЕИК ***, е обявено в ликвидация и дружеството е прекратило дейността си, считано от 30.09.2015 г., което се установява от данните в намиращата се в преписката справка от ТР и регистър на ЮЛНЦ/л. 46/. Без значение е, че органите на инспекцията по труда са извършили само една проверка по седалище и адреса на управление на работодателя и изготвеният доклад по чл. 6 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г./л. 47 – л. 48/ е непрецизен. Това само по себе си не води до извода за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е безспорно, че дружеството е прекратило дейността си още през 2015 г. и по седалище и адрес на управление на работодателя няма негов представител или служител.

Оспореното решение е мотивирано с липсата на доказателства за съществуването на трудово правоотношение между заявителя и посочения от него работодател.

Съгласно чл. 1 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г., със същата се  определя редът за извършване на проверка за преустановяване дейността на работодателя с оглед прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда при условията на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда.

Безспорно, за да бъде прекратен трудов договор по реда на посочената норма, то следва да е налице съществуващо трудово правоотношение между страните. С други думи, провеждането на това производство цели упражняване на правото на работника за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с отправено до работодателя писмено изявление, с оглед последващото упражняване на трудови и здравноосигурителни права, възникващи след прекратяване на правоотношението. В този смисъл, разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ предоставя възможността на работника да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят преустанови дейността си, т.е. при всички случаи, за да възникне това право на работника, то следва да е налице действащо трудово правоотношение с работодателя и последният да е прекратил дейността си.

В конкретния случай, видно от постъпилите справки от НАП и НОИ, материализирани в писмо с изх. № ***/*** г. – л. 49 и писмо с изх. № ***/*** г. – л. 50, за лицето Ф.И.М., с ЕГН **********, няма подадени данни образец 1 от дружество „***“ ЕООД, ЕИК ***, както и не са представени документи за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност на лицето. Независимо от представения по преписката трудов договор № ***/*** г. и регистрирането му в системата на НАП, то съществуването на трудовото правоотношение не е установено безспорно, а инцидентното му установяване в хода на настоящия процес е недопустимо. Налице е възможност това да бъде реализирано по реда по чл. 357 КТ. В тази връзка следва да се отбележи, че подаденото уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ до съответната ТД на НАП за регистриране на трудов договор не е доказателство само по себе си за неговото съществуване и валидност. Сключването на трудов договор не установява по несъмнен начин съществуването на трудово правоотношение между страните по него. Следва да са налице доказателства за реалното изпълнение на договор, респ. за престирането на труд от страна на работника в полза на работодателя, за което не се представят конкретни доказателства по делото и не се твърди съществуването на такива. Цитираният по-горе трудов договор е частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, относно отразените в него факти. Следва да се отбележи, че в релевантния договор не е посочено и място на изпълнение на работата, като отразеното, че работникът е постъпил на работа на 22.05.2012 г. не установява реалното съществуване на трудовото правоотношение, респ. изпълнението на трудовия договор. В тази връзка, в подаденото заявление за прекратяване на договора по реда на чл. 327, ал. 2 от КТ жалбоподателят не е посочил размера на последно полученото трудово възнаграждение, като изрично е отразил, че трудовата му книжка се намира при него/л. 9 – „при мен“/, но независимо от това не е представил копие от същата, както в хода на административното производство, така и в съдебното производство, излагайки чрез пълномощника си твърдения, че същата е оставена при работодателя. Липсва и конкретизация на мястото, където е полагал труд и вида на трудовата дейност, като единствено е посочено, че е работил като *** във ***, за което липсват доказателства, а и посоченото място на полагане на труд и вида на дейността не кореспондират със съдържанието на представения трудов договор.

На следващо място, в процесното заявление за прекратяване на трудов договор по реда на чл. 327, ал. 2 от КТ, сключен с „***“ ЕООД, е въведено изявление, че жалбоподателят е работил в дружеството 2 месеца на обект във ***. Видно от изявлението на адв.С., в качеството му на пълномощник на Ф.М., последният е работил в дружеството няколко месеца след сключването на трудовия договор, след което е преустановил полагането на труд в полза на „***“ ЕООД. Така съществуващите по делото данни, съпоставими със съдържанието на представената справка от НАП за актуално състояние на трудовите договори към дата 03.09.2019 г. за Ф.И.М./л. 16/, видно от която след сключването на процесния трудов договор от 22.05.2012 г., а именно на 02.08.2012 г. жалбоподателят е сключил друг трудов договор с работодател „***“ ООД, който договор е прекратен на 22.11.2012 г., обосновават и извода, че дори и да е имало изпълнение по релевантния трудов договор, то след 02.08.2012 г. между Ф.М. и „***“ ЕООД не са съществували трудови правоотношения.

Предвид това, според съда, в настоящият процес по-скоро се цели установяването на трудово правоотношение между жалбоподателя и дружеството и то за определен период от време, като е безспорно, че между страните не е съществувало такова към датата на подаване на заявлението за прекратяване на трудов договор по реда на чл. 327, ал. 2 от КТ.

В заключение съдът намира, че в процеса жалбоподателят не проведе главно и пълно доказване на твърденията си за незаконосъобразност на оспореният акт, поради което и с оглед гореизложените изводи за липса на наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК по отношение на Решение с изх. № 20006585/07.02.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което е отхвърлена жалбата на Ф.И.М. против Разпореждане № ***/*** г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.София, с което е отказано прекратяване на трудовия договор на Ф.И.М. с „***“ ЕООД, с ЕИК ***, на основание чл. 327, ал. 2 от КТ и е потвърдено обжалваното разпореждане, то депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ф.И.М. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.С., срещу Решение с изх. № 20006585/07.02.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което е отхвърлена жалбата на Ф.И.М. против Разпореждане № ***/*** г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.София, с което е отказано прекратяване на трудовия договор на Ф.И.М. с „***“ ЕООД, с ЕИК ***, на основание чл. 327, ал. 2 от КТ и е потвърдено обжалваното разпореждане.

ОСЪЖДА Ф.И.М. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в  14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                              Председател: