№ 196
гр. С, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДТ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110155778 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В. Д. К. срещу „ТС“ ЕАД, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сума в
размер на 931,04 лева, представляваща стойност на начислена топлинна енергия по Обща
фактура № 75835913/31.07.2016 г. за топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ се в гр.
С, бул. „ХБ“ № 31А, вх. 1, с абонатен № 348565.
В исковата молба се твърди, че след направена справка в деловодството на ответника
ищцата установила, че от нея се претендира сума за заплащане на доставена топлинна
енергия за недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. С, бул. „ХБ“ №
31А, вх. 1, с абонатен № 348565, в размер на 931,04 лв., начислена по Обща фактура №
75835913/31.07.2016 г. Счита, че начислената сума е недължима поради липса на
облигационна връзка между страните по делото. Твърди, че не е носител на право на
собственост и на ограничено вещно право на ползване по отношение на процесния имот,
респ. не е ползвател на същия. Поддържа, че през процесния период до имота не били
доставяни стоки, съответно не били предоставяни услуги, които да съответстват на
българския държавен стандарт за топлопреносна мрежа от ответника, възлизащи на
стойността, претендирана с исковата молба. В условията на евентуалност счита, че сумите
са погасени по давност. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Твърди се
недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес. Оспорва се претенцията
като неоснователна. Излага твърдения, че доколкото ищецът е носител на правото на
1
собственост досежно процесния недвижим имот, за него е възникнало задължение за
заплащане на стойността на доставена до имота топлинна енергия, което не бил изпълнил. В
условията на евентуалност признава, че искът е основателен в частта относно претенцията
за погасяване по давност на процесното задължение. Моли искът да се отхвърли.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника исковата
сума.
Не се спори между страните, че по партида с абонатен №348565 са начислени
задължения в размер общо 931,04 лева за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за
топлинна енергия за апартамент № 3, находящ се в гр. С, бул. „ХБ“ № 31А, вх. 1 и че за
задължено лице за заплащане на сумите ответникът счита ищцата. Установява се от
заключението на СТЕ, че за посочения имот за посочения период реално е доставена
топлинна енергия на стойност 931,03 лева.
Ищцата поддържа, че не дължи претендираните от нея суми, тъй като между нея и
ответника не съществува облигационно правоотношение, по което тя да е задължена страна.
Ответникът с отговора на исковата молба твърди, че ищцата в качеството си на собственик
на имота е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,ал.1 ЗЕ. С оглед тези
твърдения на страните и предвид характера на предявения отрицателен установителен иск,
съдът е разпределил тежестта за доказване на спорните по делото обстоятелства, а именно
че е в тежест на ответника да докаже наличието на облигационно отношение, извършването
на услуги в рамките на това облигационно отношение и възникване на задължения за
плащане на тези услуги в тежест на ищеца. Съдът изрично е указал на ответника, че не сочи
доказателства за твърдените от него обстоятелства по възникване на облигационно
отношение с ищцата. Въпреки това в рамките на производството не са представени
доказателства, от които да се установява, че в рамките на периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г. ищцата е собственик или вещен ползвател на апартамент № 3, находящ се в гр.
С, бул. „ХБ“ № 31А, вх. 1, за да приеме, че по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката същата има качеството на клиент на топлинна енергия. От приетият по делото
договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на
жилища от държавния жилищен фонд от 26.08.1959 г. се установява придобиване правото
на собственост от МКВ върху идеални части от трети етаж в сграда на адрес: гр. С, бул.
„ХБ“ № 31А. Доказателства за настъпило в последствие правоприемство между купувача по
този договор и ищцата не са ангажирани, като не се установява и процесният топлоснабден
имот да е идентичен с предмета на договора за покупко – продажбата, тъй като последният е
сключен за идеални части от трети етаж, а не за самостоятелен обект – апартамент, като
липсват доказателства, установяващи и обособяване на такъв самостоятелен обект на третия
етаж.
В рамките на производство не са събрани и доказателства, които да установяват
2
сключване на нарочен договор за доставка на топлинна енергия за този имот между ищцата
и ответника чрез отправяне на искане за откриване на индивидуална партида на името на
ищцата.
Предвид посоченото недоказано е, че между страните е възникнало продажбеното
правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, в рамките на
което ищцата да дължи заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Следователно ищцата не дължи на ответника заплащане на сума в размер на 931,04 лева,
представляваща стойност на начислена топлинна енергия по Обща фактура №
75835913/31.07.2016 г. за топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ се в гр. С, бул.
„ХБ“ № 31А, вх. 1, с абонатен № 348565.
Дори и да е доказано наличието на облигационна връзка, то вземанията за стойност на
топлинна енергия за процесния период са погасени по давност с оглед изтеклия тригодишен
срок съгласно чл. 111, б ”в” ЗЗД от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/.
По изложените съображения предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски има ищцата,
на която следва да се присъдят разноските за внесената държавна такса в размер на 50 лева,
а в полза на оказалия й безплатна адвокатска защита адвокат на основание чл. 38, ал. 2 ГПК
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 300 лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че В. Д. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, бул. „ХБ“ № 31 не дължи на „ТС” ЕАД,
ЕИК *** сумата от 931,04 лева, представляваща стойност на начислена за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. топлинна енергия съгласно Обща фактура №
75835913/31.07.2016 г. за топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ се в гр. С, бул.
„ХБ“ № 31А, вх. 1, с абонатен № 348565.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТС” ЕАД, ЕИК *** да заплати на В. Д. К. с
ЕГН ********** и адрес: гр. С, бул. „ХБ“ № 31 сумата от 50 лева, представляваща сторени
по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата, „ТС” ЕАД, ЕИК ***, да
заплати на адв. В. Ф. С. - САК с ЕГН **********, с адрес на кантората: гр.С, ул. „Г“ 31ет. 1,
сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплсатна адвокатска помощ и
съдействие на В. Д. К. с ЕГН ********** по гр.д.№ 55778/2021 г. на СРС, 118 състав
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4