Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 23.06.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 13 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

при участието на секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдията т. д. №2223 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „П.Т.К.“ ЕООД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано в производството от адв.М.С. от САК срещу „В.Х.“ ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ВЕЦ *******, с която е предявен иск по чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД, като се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 155 000 евро, представляваща цена по неосъществил се Договор за продажба на акции от 17.11.2015г., както и законната лихва от датата на завеждане на иска до датата на плащане. Претендират се и разноски по делото.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска и процесуалната си легитимация на основание Договор за цесия от 29.11.2016г. по силата на който „Ф.Р.“ ЕАД продава на „Т.Т.К.“ ООД /с ново наименование „П.Т.К.“ ЕООД/ вземане от 155 000 евро към ЗК“Н.“ АД. Вземането произтича от Договор за продажба на акции от 17.11.2015г., сключен между „В.Х.“ ЕАД и „Ф.Р.“ ЕАД, по силата на който последното дружество е платило на „В.Х.“ ЕАД сумата от 155 000 евро. Въпросната продажба не е финализирана като на 15.07.2016г. „В.Х.“ ЕАД и „Ф.Р.“ ЕАД подписват Споразумение от същата дата, с което Договора за продажба на акции от 17.11.2015г. се счита прекратен по взаимно съгласие и страните уговарят заплатената от „Ф.Р.“ ЕАД сума от 155 000 евро да не бъде връщана на  „В.Х.“ ЕАД, а да бъде използвана като гаранция в полза на Застрахователна компания „Н.“ във връзка с нейно споразумение за сътрудничество с „А.Е.Е.Б.“ ООД за развиване на застрахователна дейност на територията на Италия. След прекратяване на сътрудничеството между „А.Е.Е.Б.“ ООД и ЗК “Н.“ АД, предизвикано от отнетия лиценз на застрахователното дружество функцията на предоставения депозит се изгубила, поради това обстоятелство „Ф.Р.“ ЕАД поискало многократно от ЗК “Н.“ АД и от Комисията по финансов надзор връщане на сумата от 155 000 евро. След като установили, че въпросната сума не била преведена от „В.Х.“ ЕАД в ЗК “Н.“ АД от цесионера „П.Т.К.“ ЕООД отправили покана до „В.Х. “ЕАД за връщане на сумата. От „В.Х.“ ЕАД отговорили, че не дължат исканата сума. С молба от 25.11.2020г. ищецът уточнява правоотношенията между всички страни и следващата от това процесуална легитимация на страните в настоящия процес.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва иска, излага доводи за недопустимостта му поради липса на процесуална легитимация на ищеца и ответника, както и за неговата неоснователност. Твърди се, че ищецът упражнява права на трето лице /на брокера „А.Е.Е.Б.“ ООД/, като освен това не бил носител на материалното право, прехвърлено с Договора за цесия от 29.11.2016г. и цедентът по договора не е упълномощавал цесионера да претендира евентуалното му вземане. Излагат се пространни аргументи за неоснователност на иска – вземането на цедента „Ф.Р.“ ЕАД се считало върнато с подписването на Споразумението от 15.07.2016г., като предоставената в пари гаранция в полза на ЗК “Н.“ АД на първо място не представлявала вече сума в патримониума на „В.Х.“ ЕАД, а и не била отпаднала обезпечителната й функция. По Договора за цесия от 29.11.2016г. „Ф.Р.“ ЕАД не е цедирало вземане срещу „В.Х.“ ЕАД. Оспорва се постигнатият ефект от Договора за цесия от 29.11.2016г. като подписан от лице без представителна власт, както и неговото изпълнение, въвеждащо задължение за плащане от страна на цесионера, недостигането на уведомлението за цесията до ответника, а до трето лице – ЗК “Н.“ АД, което трето лице всъщност е посочения длъжник в договора.

С допълнителна искова молба ищецът отново уточнява възникналите правоотношения между „Ф.Р.“ ЕАД, „В.Х.“ ЕАД, „П.Т.К.“ ЕООД, ЗК “Н.“ АД и „А.Е.Е.Б.“ ООД и допълва твърденията си в исковата молба.

Постъпил е отговор на допълнителната искова молба, с който се излагат  допълнителни доводи в подкрепа на вече изложените. Прави се и възражение за прихващане на претендираното с исковата молба вземане с вземане на ответника към „Ф.Р.“ ЕАД за обезщетение за неизпълнен Договор от 17.11.2015г.

За доказване на своите твърдения ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, допусната е и приета съдебно-счетоводна експертиза, изслушани са свидетелски показания.

С представените от ищеца и приети доказателства същият установява: сключването на Споразумение от 15.07.2016г. между „В.Х.“ ЕАД и „Ф.Р.“ ЕАД, с което страните уреждат предхождащо правоотношение между тях, възникнало по Договор за продажба на акции от 17.11.2015г., преводът на суми към „В.Х.“ ЕАД във връзка с последния договор, прехвърляне на вземане с Договор за цесия от 29.11.2016г., по силата на който „Ф.Р.“ ЕАД продава на „Т.Т.К.“ ООД /с ново наименование „П.Т.К. “ЕООД/ вземане от 155 000 евро към ЗК “Н.“ АД по депозит, съгласно договор от 15.07.2016г. с цена за прехвърленото вземане от 75 000 евро; извършено уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД до ЗК “Н.“ АД, в което прехвърленото вземане се описва като произтичащо от „сключен на 15.07.2016г. между „Ф.Р.“ ЕАД като залогодател и Застрахователна компания „В.“ АД като заложен кредитор по Договор за залог за обезпечаване изпълнението на задължения на трето лице „IMS Broker S.R.L., Italia“, като в уведомлението е посочено, че по нареждане на ЗК “Н.“ АД „Ф.Р.“ ЕАД е предало сумата от 155 000 евро на „В.Х.“ ЕАД, което последно дружество държи заложената сума от името и за сметка на ЗК “Н.“ АД; установяват се отношенията между ЗК “Н.“ АД и „А.Е.Е.Б.“ ООД, уредени в Споразумение за сътрудничество между двете дружества от 15.07.2016г.; покана от 04.01.2017г. от „Ф.Р.“ ЕАД до „В.Х.“ ЕАД, ЗК “Н.“ АД и „А.Е.Е.Б.“ ООД за заплащане по сметка на „Т.Т.К.“ ООД сумата от 155 000 евро; отнемането на лиценза на ЗК “Н.“ АД; кореспонденция с КФН; кореспонденция на „П.Т.К.“ ЕООД със синдика на ЗК “Н.“ АД; покана от 17.08.2020г. от „П.Т.К.“ ЕООД до „В.Х.“ ЕАД за заплащане на сумата от 155 000 евро и отговора на тази покана, в който се оспорва дължимостта; заплащането на продажната цена по Договора за цесия от 29.11.2016г., по силата на който „Ф.Р.“ ЕАД продава на „Т.Т.К.“ ООД; наличието на представителна власт на К.К.– лицето, подписало цитирания договор за цесия.

С представените от ответника и приети доказателства, същият установява и цели да докаже твърденията си, че има все още действащи застрахователни полици, издадени от ЗК “Н.“ АД и сключени от застрахователния брокер „А.Е.Е.Б.“ ООД, поради което обезпечителната нужда по предоставената гаранция не е отпаднала; че предоставената гаранция от „Ф.Р.“ ЕАД от 155 000 евро е задържана по банкова сметка *** „В.Х.“ ЕАД, но в полза на ЗК “Н.“ АД съгласно Споразумение за задържане на гаранция от 18.07.2016г. и представени извлечения от счетоводни сметки от счетоводството на „В.Х.“ ЕАД /които последни извлечения не са приобщени като доказателства в процеса/.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че: не може да се установи, че при „Ф.Р.“ ЕАД предоставената сума от 155 000 евро е отчитана счетоводно като гаранция в полза на ЗК “Н.“ АД; няма данни в счетоводството на „Ф.Р.“ ЕАД за разчетни отношения между „Ф.Р.“ ЕАД и „А.Е.Е.Б.“ ООД; платените 155 000 евро от „Ф.Р.“ ЕАД на „В.Х.“ ЕАД са отчетени счетоводно като „аванс към доставчик“ Впоследствие в счетоводството на „Ф.Р.“ ЕАД е осчетоводена цесията между „Ф.Р.“ ЕАД и „Т.Т.К.“ ООД, както и плащането  на цената за прехвърленото вземане. От счетоводството на „В.Х.“ЕАД е установено, че получената от „Ф.Р.“ ЕАД парична сума от 155 000 евро /или по-точно сума от 304 989 лева/ се е  отчитала счетоводно като гаранция в полза на ЗК “Н.“ АД до 31.12.2021г., като първоначално е отразена в Сметка „Клиенти по аванси“, а от 15.07.2016г. е отразена в Сметка “Разчети по гаранции“, както и че счетоводните записвания относно тази сума са водени редовно през годините.

По делото са събрани и свидетелски показания: свидетелят К.К.установява, че е подписал договор за цесия по силата на пълномощно, с който „Ф.Р.“ ЕАД е прехвърлило вземане за гаранция, предоставена на „В.Х.“ ЕАД; свидетелката Йорданка Денкова установява датата на съставяне на Споразумение за задържане на гаранция от 18.07.2016г. между „В.Х.“ ЕАД и ЗК “Н.“ АД.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.

Предявен е иск по чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД.

С Договор за цесия от 29.11.2016г. „Ф.Р.“ ЕАД продава на ищеца „П.Т.К.“ ЕООД / с предходно наименование „Т.Т.К.“ ООД / вземане от 155 000 евро към ЗК “Н.“ Д. От събраните доказателства /пълномощно от 16.11.2016г., дадено от законния представител на цедента на пълномощника К.К., както и от свидетелските показания на последния/ се установи, че договорът е подписан от лица, притежаващи представителна власт към датата на подписването му. Договорът за цесия е съобщен на длъжника ЗК “Н.“ АД на 21.06.2017г. с нотариален запис акт 27, т.6, рег.№7936 от 21.06.2017г. на нотариус В.М., в което уведомление прехвърленото вземане се описва като произтичащо от сключен на 15.07.2016г. между „Ф.Р.“ ЕАД като залогодател и Застрахователна компания „В.“ АД като заложен кредитор по Договор за залог за обезпечаване изпълнението на задължения на трето лице „IMS Broker S.R.L., Italia“, но е и посочено, че по нареждане на ЗК “Н.“ АД  „Ф.Р.“ ЕАД е предало сумата от 155 000 евро на „В.Х.“ ЕАД, което последно дружество държи заложената сума от името и за сметка на ЗК “Н.“ АД. В тази връзка и на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърленото вземане е породило действието си спрямо длъжника и третите лица. Именно с посочения договор за цесия ищецът легитимира активната си позиция за завеждането на иска срещу  „В.Х.“ ЕАД с довода, че придобитото от него вземане всъщност е вземане от ответника „В.Х.“ ЕАД на основание Споразумение от 15.07.2016г. /между „В.Х.“ ЕАД и „Ф.Р.“ ЕАД/, с което страните уреждат предхождащо правоотношение между тях, възникнало по Договор за продажба на акции от 17.11.2015г. и по което споразумение процесната сума от 155 000 евро /платена предварително на „В.Х.“ ЕАД/ не следва да бъде връщана, а да бъде използвана като гаранция в полза на ЗК “Н.“ АД в отношенията й с „А.Е.Е.Б.“ ООД. От изложеното се установява, че гаранцията е предоставена за обезпечаване на риска на застрахователната компания в отношенията й със застрахователния брокер, като такава гаранция няма пречка да бъде предоставена от трето лице. Обстоятелството обаче, че гаранцията е предоставена от трето лице /в случая „Ф.Р.“ ЕАД/ или се намира по сметка на друго лице /„В.Х.“ ЕАД/ не означава, че паричните средства са в патримониума им – предоставилото гаранция лице ги е платило от името и за сметка на брокера, който гарантира пред застрахователя евентуални негови загуби, причинени от грешки, направени от страна на брокера по издадените с негово участие застрахователни полици, а „В.Х.“ ЕАД държи гаранцията за друг. Тези парични средства се държат в полза на застрахователната компания, но те не са нито нейни, нито на лицето, което ги държи. Паричните средства за гаранция следва да се считат собствени на брокера, даващ гаранцията. Те биха станали собствени на застрахователя, ако същият използва обезпечителната й функция вследствие настъпила негова загуба. Това следва, както от Споразумението за сътрудничество между ЗК “Н.“ АД и „А.Е.Е.Б.“ ООД от 15.07.2016г. /в чл.14.7 е посочено, че брокерът упълномощава „Ф.Р.“ ЕАД да изплати необходимия депозит на гаранция от 155 000 евро на ЗК “Н.“ АД/, така и от Споразумение от 15.07.2016г. между „В.Х.“ ЕАД и „Ф.Р.“ ЕАД /в чл.2 е договорено „В.Х.“ ЕАД да държи сумата от 155 000 евро в полза на ЗК “Н.“ АД в отношенията й с брокера/, така и от Споразумение за задържане на гаранция от 18.07.2016г. между „В.Х.“ ЕАД и ЗК “Н.“ АД, което оспорване не беше доказано и съдът приема същото за годно доказателство в процеса. Този извод следва и от самия Договор за цесия от 29.11.2016г. между „Ф.Р.“ ЕАД и „Т.Т.К.“ ООД и от уведомлението за него /направено от „Ф.Р.“ ЕАД/, където се сочи, че „Ф.Р.“ ЕАД е предало сумата от 155 000 евро на „В.Х.“ ЕАД, което последно дружество я държи от името и за сметка на ЗК “Н.“ АД. Погрешното посочване на титуляра на гаранцията /собственика на паричните средства/, както и обстоятелството кой е длъжникът по прехвърленото вземане по Договор за цесия от 29.11.2016г. не променят извода, че същите не са на ответника по делото. Обстоятелството, че той ги държи не го правят собственик. Освен това съдът приема, че обезпечителната нужда от платената гаранция не е отпаднала с оглед срока на издадените с участието на брокера „А.Е.Е.Б.“ ООД полици /а именно юни 2023г., септември 2023г./, поради което гаранцията остава от името и за сметка на брокера и в полза на застрахователя и към датата на завеждане на иска. Дори да бъде приета тезата на ищеца, че нуждата от гаранция е отпаднала вследствие изтичане срока на Споразумението за сътрудничество между ЗК “Н.“ АД и „А.Е.Е.Б.“ ООД от 15.07.2016г., тогава гаранцията следва да се търси да бъде върната от собственика й „А.Е.Е.Б.“ ООД. От приетата експертиза се установи, че от счетоводството „Ф.Р.“ ЕАД не може да се направи извод, че сума от 155 000 евро е отчитана счетоводно като гаранция в полза на ЗК “Н.“ АД, но от счетоводството на „В.Х.“ ЕАД се установява, че получената от „Ф.Р.“ ЕАД парична сума от 155 000 евро се е  отчитала счетоводно като гаранция в полза на застрахователното дружество до 31.12.2021г., като първоначално е отразена в Сметка „Клиенти по аванси“, а от 15.07.2016г. е отразена в Сметка “Разчети по гаранции“, както и че счетоводните записвания на „В.Х.“ ЕАД относно тази сума са водени редовно през годините. Текстът на чл.55, ал.2 от ТЗ въвежда презумпцията, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.

С оглед направените изводи ищецът „П.Т.К.“ ЕООД не е придобил вземане срещу ответника „В.Х.“ ЕАД, което се претендира в процеса.

Претендираната от ищеца сума срещу „В.Х.“ ЕАД е за връщане на цена по неосъществил се договор за продажба на акции, неправомерно задържана от него. С подписването на Споразумението от 15.07.2016г. между „В.Х.“ ЕАД и „Ф.Р.“ ЕАД страните прекратяват доброволно  предходното си  правоотношение /по което е платена сумата от 155 000 евро/, с което уреждат всичките си отношения по него и създават ново правоотношение. С подписването на това споразумение сумата от 155 000 евро се счита върната на „Ф.Р.“ ЕАД, като същата сума и по нареждане на дружеството се предоставя, но вече по ново правоотношение - гаранцията, описана подробно в мотивите по-горе. Какви са отношенията между „Ф.Р.“ ЕАД и брокера, от чието име и за чиято сметка се предоставя въпросната гаранция не е предмет на изследване в настоящия спор. От изходящи от „Ф.Р.“ ЕАД документи /писмо от 04.01.2017г. до „В.Х.“ ЕАД, писмо от 02.03.2017г. до КФН/, както и от Споразумението за сътрудничество между ЗК “Н.“ АД и „А.Е.Е.Б.“ ООД от 15.07.2016г. обаче е видно, че брокерът „А.Е.Е.Б.“ ООД е възложил и упълномощил „Ф.Р.“ ЕАД да даде гаранция, което означава, че последното дружество е действало като довереник на брокера. Съгласно закона, ако довереникът действа от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя. Това отново води до извод, че паричните средства по предоставената гаранция са на „А.Е.Е.Б.“ ООД.

Относно направеното от ответника възражение за прихващане на претендираното с исковата молба вземане с вземане на ответника към „Ф.Р.“ ЕАД за обезщетение за неизпълнен Договор от 17.11.2015г. същото е оставено без разглеждане от съда с Определение от 11.06.2021г., поради което, както и с оглед изхода на спора не е предмет на разглеждане в настоящото решение.

По изложените мотиви искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендираните разноски се уважават съобразно изхода на спора, а именно ищецът следва да заплати сторените от ответника разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 12 600лв – адвокатско възнаграждение 12 000лв., депозити за експертизи – 600лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.Т.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „В.Х.“ ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ВЕЦ *******,  иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 155 000 евро, представляваща цена по неосъществил се договор за продажба на акции, неправомерно задържана от него като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „П.Т.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „В.Х.“ ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ВЕЦ *******,  разноски в размер на 12 600 лева, от които 12 000 лева адвокатско възнаграждение и 600 лева депозити за извършена експертиза по делото.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: