№ 349
гр. София, 21.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110210275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-
010759/15.06.2022 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна
полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 ЗАНН, на В. Д. М., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 150
лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
три месеца, за извършено нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Санкционираният субект обжалва наказателното постановление в срок. В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. Изтъкват се доводи за недостатъчно
описание на нарушението и липса на реквизити в акта и в наказателното
постановление. Сочи се, че в АУАН и в НП не било посочено мястото, където
водачът е следвало да спре и точно кои разпореждания на контролните органи
не бил изпълнил. Иска се от съда да отмени наказателното постановление
като приеме, че нарушението не е извършено. В условията на алтернативност
се твърди, че нарушението било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Освен това, в жалбата е направено искане, в случай, че съдът приеме за
1
доказано наличието на административно нарушение, то да намали до
минимума визираното в закона наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но
се представлява от защитник – адв. С.. Последният пледира за отмяна на
наказателното постановление, като поддържа аргументите в жалбата и
изтъква, че от събраните в съдебното следствие гласни доказателствени
средства не се установявало извършването на процесното нарушение.
Претендира, еч сигнал със стоп палка не бил подаден или ако е бил подаден,
то същият не е бил разбираем и не бил възприет от жалбоподателя. А след
като е спрян, водачът бил оказал съдействие на проверяващите органи.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание, както и не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 01.06.2022 г. около 22:36 ч., жалбоподателят М. управлявал лек
автомобил „Мазда 3“, с рег. № В *** ТА, в гр. София, по бул. „Никола
Вапцаров“ с посока на движение от ул. „Атанас Дуков“ към бул. „Пейо
Яворов“. В същото време на в близост до Тенис клуб „Малееви“, намиращ се
на същия булевард, бил екип на ОПП СДВР, който патрулирал в района, в
състав В. и С.. Същите изпълнявали служебните си задължения по контрол за
спазване на правилата за движението по ЗДвП.
Свидетелят З., намирайки се до Тенис клуб „Малееви“, бил облечен със
светлоотразителна жилетка, а булевардът е бил силно осветен. Той подал ясен
и разбираем сигнал със стоп палка, образец тип „МВР“ на водача на
моторното превозно средство В. М. да спре, като последният го възприел,
защото осъществил очен контакт с полицейския служител, след което
отпуснал газта и намалил скоростта на колата, но не спрял на посоченото му
от служителя на МВР място и продължил движението си по булевард
„Никола Вапцаров“. Освен това, в момента, в който е подаден сигналът за
спиране, на булеварда не е имало друг движещ се автомобил.
След като не изпълнил задължението си да спре, свидетелите З. и А.
2
последвали автомобила на М. с техния служебен автомобил, като за целта
използвали и светлинна сигнализация.
След настигането на колата, М. спрял, а при осъществената проверка
му бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Той
отказал да подпише акта, но това обстоятелство било удостоверено с подписа
на свидетел – М.Д.А. П., с ЕГН **********.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-4332-
010759/15.06.2022 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна
полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 ЗАНН, на В. Д. М., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 150
лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
три месеца, за извършено нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели В., Х. М.а и
К.С., както и въз основа на писмените доказателства, приети и приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на
свидетеля очевидец на нарушението – В.. Съдът намира, че неговите
показания са пълни и точни, логично издържани, не съдържат вътрешни
противоречия и дават пълна и ясна, недвусмислена картина на събитията от
процесната вечер. Той е възприел изцяло поведението на водача, като пред
съда заяви, че е сигурен, че подаденият сигнал е възприет, като описа в
детайли поведението на водача – отпускането на газта, осъществен очен
контакт с водача, не спирането на автомобила в дясната част на пътното
платно. Съдът намира, че тези твърдения са логични и последователни и не са
опровергани от доказателствата по делото.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. в частта им, в която
сочи, че никой не е подавал сигнал на водача на автомобила със стоп палка, за
да спре. Съдът счита, че този свидетел се опитва да гради защитна версия на
жалбоподателя. Съдът не му дава вяра, защото твърденията му противоречат
и на житейската логика – булевард „Никола Вапцаров“ е бил добре осветен,
полицейският служител е бил облечен със светлоотразителна жилетка,
нямало е други участници в движението на посоченото място, поради което
3
съдът не може да приеме, че водачът на автомобила не е видял сигнала, както
и самият свидетел, който е седял на предната дясна седалка. Именно затова,
съдът намира, че твърденията на С. не отговарят на обективната истина, като
дали е налице съзнателно изкривяване на действителните събития не е
установено, защото в действителност свидетелят може да не е видял сигнала,
ако например не е гледал напред към пътя или по някаква друга причина не е
възприел събитията. В останалата им част показанията му не са опровергани
от доказателствената съвкупност, тъй като намират отражение в показанията
на З..
По отношение на показанията на М.а (съпруга на жалбоподателя), съдът
намира, че те не касаят момента на подаване на сигнала, а случилото се след
пускането на светлинната сигнализация на полицейския автомобил. Като
самата свидетелка сочи, че друго не е видяла, т.е. тя няма възприятия за
фактите преди това, а не твърди, че сигнал не е подаван.
Освен това, в заключение съдът следва да отбележи, че и двамата
свидетели М.а и С. сочат, че полицейският служител З. е бил изнервен и е
викал по М., като това поведение на полицейския служител (макар и
непрофесионално) допълнително обяснява факта, че полицейският служител
е бил сигурен, че М. го е видял и се е ядосал като не е спрял на подадения
сигнал за това, и се е наложило да го спират принудително с полицейския
автомобил.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото
същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице
никакви противоречия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими според ЗАНН реквизити. Така, съдът намира, че
възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на
изискванията на ЗАНН, са неоснователни. Тук следва да се посочи, че
4
нарушението е описано по пълен и достатъчен начин, за да може наказаното
лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и защо е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Налице са също така и писмени доказателства за компетентността на
актосъставителя и издателя на НП, поради което съдът намира, че те са
съставени от компетентни органи.
Съгласно чл. 103 от ЗДвП: „ При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.“
Неспазването на това императивно правило влече след себе си
определени санкционни последици за виновните водачи на моторни превозни
средства. Те са уредени в нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съгласно
която „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението“.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение на правилата за движение на ЗДвП, тъй като след
като не е спрял на подадения сигнал със стоп палка, същият очевидно не е
изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП. По този начин е осуетил
проверка от органите за контрол и не е изпълнил тяхно нареждане за спиране,
изразено с конкретни ясни действия чрез стоп палка.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл,
тъй като действията му свидетелстват, че той ясно е видял подадения сигнал,
независимо, че действието се е развило през тъмната част от денонощието.
Той е съзнавал последиците на противоправните си действия и с поведението
си е манифестирал, че пряко ги е целял.
Съдът намира, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е
в рамките на законоустановените предели и се явява съразмерно спрямо
обществената опасност както на лицето, така и на извършеното нарушение,
поради което е законосъобразно. От справката за нарушенията на водача се
5
вижда, че същият е наказван и за други нарушения на ЗДвП. Освен това,
същият е бил лишаван от право да управлява МПС на 28.07.2020 г., когато е
санкциониран с влязло в сила НП № 20-0460-000288/15.05.2020 г. за
управление на МПС след употреба на алкохол, като е наказан с глоба и
ЛУМПС от 12 месеца. Не може да не се отчете, че процесното нарушение е
извършено няколко месеца след изтърпяването на това наказание, т.е. след
като е бил веднъж лишен за едногодишен период от време от право да
управлява МПС. Ето защо, съдът намира, че наложените му наказания са
съответни на обществената му опасност, както и на тази на нарушението, тъй
като са в средния предвиден в закона размер и той е правилно определен от
АНО.
На следващо място, съдът счита, че не може да се приеме, че процесното
нарушение е маловажно по своя характер, тъй като то е с типичната за вида си
обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниско засягане на
обществените отношения от този тип, предмет на регулация с нормата на чл.
103 от ЗДвП. Ето защо, съдът намира, че искането в жалбата за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН е неоснователно и не може да бъде уважено.
Горните съображения водят съда до крайния извод, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този изход на делото и доколкото въззиваемата страна не е
претендирала разноски, съдът намира, че такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-4332-010759/15.06.2022 г., издадено
от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на
основание чл. 53 ЗАНН, на В. Д. М., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 150 лева, както и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, за извършено
нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
6
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7