№ 4752
***офия, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20231110108250 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК *** срещу В. О. Л. с ЕГН **********
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите по издадената по ч.гр.д. 6136/2022г. по описа на СРС, 70 състав заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като вземането се твърди, че
произтича от Договор за мобилни услуги № *** Иска се законна лихва от подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК : 09.02.2022г. до изплащане на вземането. Претендира разноски
в настоящото и в заповедното производство.
Ответникът чрез особен представител адв. Т. С. оспорва изцяло претенциите с подробно
изложени в отговора аргументи. Прави бланкетно възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ищеца.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Между ответника и ищеца видно от приложените писмени доказателства на
различни дати са сключвани Договорите, изредени по-горе, подписани и лично от ответника
– л. 12 – 32 от делото.
Ищцовото дружество е издал надлежно фактури на обща стойност по някои от
договорите, които фактури са представени с исковата молба.
Приетата по делото ССЕ дава заключение първо, че счетоводството е надлежно и редовно
1
водено, фактурите се отразяват прецизно на всеки цикъл за плащане на сметки - на дати 01,
05, 10, 15, 18, 20, и 25-то число от месеца. За процесния потребител са съставени фактури на
посочената обща стойност въз основа на сключени договори. По същите няма плащания.
Вещото лице разяснява, че в системата на ищеца се отразяват всички видове плащания – по
банка, он-лайн и чрез каси и не е възможно нещо да е платено и да не е отразено.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира иска за доказан по основание. Има валидно сключени договори с
ответника като потребител, които пораждат действие за него. По ССЕ, която съдът
кредитира изцяло като безпристрастна и компетентно изготвена се установява дължимостта
на главницата и лихвите, размерът на неустойките по всеки отделен договор.
Аргументите за недължимост на ответника не бяха доказани в процеса. Видно
самият В. В. е сключвал отделно договорите с посочените клаузи. Остават дължими
вземанията по същите в посочените размери.
По разноските
По изхода на делото на ищеца се следват разноски. Той е сторил в заповедното
такива в размер: 25 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00
лева, или общо 385,00 лева. В исковото производство ищецът претендира 275,00 лева за
държавна такса, 480,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, 300,00 лева депозит за
особен представител и 300,00 лева за ССЕ. Има доказателства за плащане и на двете отделни
адвокатски възнаграждения.
По възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира следното. За да се прецени дали едно възнаграждение е
прекомерно, съдът изследва множество фактори в съвкупност, а именно, но не и
изчерпателно: правна сложност, обем на доказателства, брой съдебни заседания.
Настоящото производство, разглеждано като продължение на заповедното, приключи в две
открити съдебни заседания със събирането само на писмени доказателства и една
експертиза и видно от протоколите – без личното участие на процесуалния представител на
нито една от страните – нито ищецът, нито ответникът благоволиха да уважат насроченото в
най-натоварения първоинстанционен съд в страната открито съдебно заседание. Правната
сложност е ниска – има типични твърдения и типични доказателства – сменят се само
имената на потребителите и съответните договори, респективно сумите, които твърди да се
дължат. Така съдът намира, че определеното възнаграждение е прекомерно до размера от
300,00 лева – колкото съдът е счел да определи за възнаграждение на особения представител.
Ето защо същото подлежи на намаляване до 300,00 лева и общият сбор от разноски в
исковото производство е 1175,00 лева.
Воден от горното съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че
В. О. В. с ЕГН **********, и адрес: ******, ДЪЛЖИ на *** с ЕИК ***, със седалище:
******, сумата 881,73 /осемстотин осемдесет и един лв. и 73 стотинки/ лева, ведно със
законната лихва считано от 09.02.2022г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 6136/2022г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. О. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***
сумата 385,00 /триста осемдесет и пет/ лева разноски в заповедното и сумата 1175,00 /хиляда
сто седемдесет и пет/ лева разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3