Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІХ-ти касационен състав, в публично заседание на осми юли две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове:
1. Кремена Данаилова
2.М.Иванова-Даскалова
при секретар: Пенка
Михайлова
и прокурор: Тони Томов
като разгледа
докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №1012 по
описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Община Варна против Решение №260386/17.03.2021г. постановено по
НАХД №375/2021г. на РС-Варна, с което е отменено НП №**********/18.12.2020г. на Зам. кмета на Община Варна, с което на „СЕМИЗ“ООД-с.Езерово,
общ.Белослав е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.123,
ал.1 от ЗМДТ за нарушение на чл.14, ал.1 и чл.14, ал.4 във вр. с чл.123, ал.1
от ЗМДТ.
В
жалбата се твърди, че Решението на ВРС е незаконосъобразно. Неправилно РС
тълкувал и приложил чл.14, ал.1 и чл.14, ал.4 от ЗМДТ. Подаването на отчетната
стойност на новопридобит имот има съществено значение за определяне на
данъчната оценка на имота, без която не може да се определи правилно и
законосъобразно дължимия данък по ЗМДТ. Поради това недекларирането на отчетната
стойност в законовоустановения двумесечен срок съставлявало деяние, което
засяга в значителна степен установения ред и нарушение на чл.14, ал.4 във вр. с
чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Това нарушение било възпроизведено в акта и в НП.
Информацията за отчетната стойност можело да се предостави чрез подаване на
декларация по чл.14 от ЗМДТ, придобило гражданственост като „деклариране“ или
чрез писмена форма по друг начин и неправилно съдът счел, че органите по
приходите в Община Варна изискали подаване на декларация за облагане с годишен
данък на имотите, което би било в нарушение на чл.14, ал.3 от ЗМДТ. Считат, че
съдът е приложил чл.14, ал.1 от ЗМДТ, а в случая следвало да приложи чл.14,
ал.4 във вр. с чл.14, ал.1 от ЗМДТ, тъй като нарушението било непредоставяне на
отчетна стойност на придобития от дружеството недвижим имот в срока по чл.14,
ал.1 от ЗМДТ. Молят Решението на РС-Варна да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание се
явява юрисконсулт, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Не претендира
разноски и моли в случай на отхвърляне на жалбата адвокатското възнаграждение на
ответника да бъде присъдено в минимален размер.
Ответната
страна „СЕМИЗ“ООД-с.Езерово, общ.Белослав се представлява от пълномощник, който
оспорва жалбата. Моли Решението на РС да бъде оставено в сила. Правилно били
уважени оплакванията на дружеството за незаконосъобразност на НП, които били
изложени в жалбата до РС, които били повече от посочените в Решението. Приетото
в отменителното решение, че за дружеството не е било налице задължение по
чл.14, ал.1 във вр. с чл.14, ал.4 във вр. с чл.123 от ЗМДТ кореспондирало с
произнесените в този смисъл решение на Административен съд-Варна по КАНД
№2171/2019г. и КНАД №3407/2019г. Моли касационната жалба да бъде оставена без
уважение и оставено в сила решението като правилно и законосъобразно. Не
претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура–гр.Варна изразява становище за оставяне в сила на Решението
на РС-Варна като правилно и мотивирано.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното
решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК,
като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци, а за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на
решението, следи и служебно. В жалба се твърди неправилно приложение на закона
от ВРС.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Решението
на ВРС е валидно и допустимо. Касационният състав извърши проверка за
правилността на приложението на материалния закон от ВРС, отчитайки забраната в
чл.220 от АПК, въз основа на фактическите установявания в Решението на
въззивния съд. Въз основа на преценка по отделно и в съвкупност на събраните по
делото доказателства ВРС установил, че от „Семиз" ООД е подадена по пощата
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №**********/01.07.2020г. след изтичане на двумесечен
срок за деклариране на отчетна стойност на недвижим имот с адрес: гр.Варна, кв.
„Галата", м."Черноморец", м."Манол чешме"-ПИ с идент.
10135.5511.769 с площ 1842кв.м., който бил придобит с Нот. акт №**, том I, рег.№****, дело №**/**.0*.20**г. Този двумесечния срок считано от 18.02.2020г.
изтекъл на 20.04.2020г., през което време управителят на дружеството не предприел
действия за деклариране на имота пред дирекция "Местни данъци". ВРС
установил, че по повод подадената от дружеството след този срок декларация, заведена
с вх. №**********/01.07.2020г., актосъставителя намерил, че е осъществено нарушение
на чл.14,ал.1 във вр. с чл.14,ал.4, във вр. с чл.123, ал.1 от ЗМДТ за което на
28.07.2020г. му съставил АУАН, въз основа на който от Зам. кмета на Община
Варна е издадено НП №********** на 18.12.2020г., с което на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ за нарушение на чл.14, ал.1 и чл.14, ал.4 във вр. с чл.123, ал.1 от ЗМДТ.
Въззивния
съд установил, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените от
закона срокове, но постановил отмяна на НП по съображения за неправилно
приложение на ЗМДТ. Той посочил, че чл.14, ал.1 от ЗМДТ в редакцията, действала
до 31.12.2018г. за новопостроените или придобитите по друг начин имоти
собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за
това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като
подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Съдът
отчел, че с изменение от 27.11.2018г. влязло в сила от 01.01.2019г. чл.14, ал.1
от ЗМДТ предвижда задължение само на собственика на новопостроените сгради и
постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ, да
уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на
имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху
недвижимите имоти. В случая се касаело за поземлен имот придобит чрез възмездна
сделка и предвид изменението на чл.14, ал.1 от ЗМДТ към дата на нарушението
през 2020г., за дружеството вече не съществувало задължение да подаде
декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Това следвало и по аргумент от чл.14, ал.3
от ЗМДТ – нова, в сила от 01.01.2019г., в която законодателят изрично изключил
задължението за подаване на данъчни декларации за облагане с годишен данък за
имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден
начин по раздел III
от тази глава. Тъй като процесния имот бил придобит от дружеството на
18.02.2020г. чрез покупко-продажба срещу заплащане на определена парична сума,
т.е. чрез възмездна сделка - при
условията на раздел III от глава II на ЗМДТ, се прилагало новото правило в чл.14,
ал.3 от ЗМДТ, което изключвало задължението за подаване на данъчни декларации
за облагане с годишен данък. РС направил извода, че тази нова действаща по
време на деянието правна уредба не е съобразена при издаване на НП, поради
което го отменил като неправилно и незаконосъобразно издадено.
Касационният
състав намира за правилни и изцяло съобразени с приложимата уредба в ЗМДТ и
ЗАНН крайния извод в Решението на ВРС, че НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Както се сочи в касационната жалба в АУАН и в
НП е посочено като установено, че дружеството „…не е спазило
законовоустановения двумесечен срок за деклариране на отчетната стойност на
недвижим имот …“. Правилно се сочи в касационната жалба, че това е задължението
на дружеството по новата действаща през 2020г. редакция на чл.14, ал.4 от ЗМДТ,
която е имал предвид и актосъставителя и наказващия орган.
В АУАН
и на НП обаче освен това обаче е посочено, че „…крайният срок е изтекъл на
20.04.2020г., считано от 18.02.2020г. В рамките на този период лицето не е
предприело действия по деклариране на имота пред дирекция „Местни данъци“.
Декларация се подава от управител. Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижимите имоти е подадена в дирекция „МД“ при Община Варна и е
заведена в регистрите на службата с вх. №**********/01.07.2020г., с което са
нарушени разпоредбите на чл.14, ал.1 и чл.14, ал.4 във вр. с чл.123 от ЗМДТ.“. Издадените
с това съдържание АУАН и НП създават неяснота за какво точно нарушение се
ангажира обективната отговорност на дружеството с наложената санкция от 500лв. –
за непосочване в срок на отчетната стойност на придобития недвижим имот по
чл.14 ал.4 от ЗМДТ или за неподаване в срок на декларация за облагане с годишен
данък върху недвижимите имоти по чл.14, ал.1 от ЗМДТ или и за двете. При цитираното
описание на фактите свързани с нарушението и правната му квалификация в АУАН и
на НП и посочените като нарушени разпоредбите на чл.14, ал.1 и чл.14, ал.4 от ЗМДТ, е създадена такава неяснота на обвинението, която прави невъзможно да се
разбере за какво точно нарушение се налага санкцията както от субекта, чиято отговорност
се ангажира, така и от съда при съдебната проверка. Това обосновава извод за
допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила в
производството, тъй като е ограничено правото на защита на дружеството и
издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, поради налагането на една
санкция описаното в него обвинение за две нарушения. С оглед изложеното
неоснователно в касационната жалба се твърди, че РС е приложил чл.14, ал.1 от ЗМДТ, а в случая следвало да приложи чл.14, ал.4 във вр. с чл.14, ал.1 от ЗМДТ,
тъй като нарушението било непредоставяне на отчетна стойност на придобития от
дружеството недвижим имот в срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Не съдът, а
актосъставителят и наказващият орган са приложили за описаното в АУАН и в НП и чл.14,
ал.4 от ЗМДТ и чл.14, ал.1 от ЗМДТ. В касационната жалба се твърди, че конкретното
нарушение се изразявало само в непредоставяне на отчетна стойност на придобития
от дружеството недвижим имот в срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, което е задължение
по чл.14, ал.4 от ЗМДТ, която информация можело да подаде по какъвто и да било
писмен начин и дружеството нямало задължение да декларира имота за облагане. Не
в този смисъл обаче е цитираното по-горе съдържание на АУАН и НП, в които е посочено,
че „…лицето не е предприело действия по деклариране на имота пред дирекция
„Местни данъци“. Декларацията се подава от управител…. с което са нарушени
чл.14, ал.1 от ЗМДТ…“. В АУАН и в НП изпълнителното деяние осъществено от
дружеството чрез бездействие в срока не е квалифицирано като нарушение на чл.14,
ал.4 във вр. с чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Поради това неоснователни са доводите в
касационната жалба за неправилна отмяна на НП, което било издадено съобразно
изискванията на ЗАНН и действащата редакция на ЗМДТ по време на деянието и на
производството.
С
оглед на това и тъй като съгласно чл.348 ал.2 от НПК, нарушение на закона е
налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е
трябвало да бъде приложен, касационният състав счита, че в случая като е постановил
отмяна на НП, РС е приложил правилно закона. Касационната жалба се явява
неоснователна и Решението на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Водим
от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260386/17.03.2021г. на Районен съд – Варна постановено по НАХД
№375/2021г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: