№ 287
гр. Варна, 12.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Уляна К. Савакова
СъдебниВеселин Генчев Тодоров
заседатели:Севим Зия Емин
при участието на секретаря Теодора Св. И.
и прокурора Ст. Т. З.
Сложи за разглеждане докладваното от Уляна К. Савакова Наказателно дело
от общ характер № 20223100200010 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Подсъдимият АТ. К. АТ., редовно призован, явява се лично и с адв. М.Р. и адв.
Ж.Г., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Частните обвинители:
Й.Н. Й., редовно призована, явява се лично и с адв. С.С., редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
Н. ИВ. СТ., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С.С., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
М. ИВ. Б., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С.С., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Свидетелят Д. СЛ. СЛ., редовно призован, не се явява.
Вещите лица:
инж. Й. Л. М., редовно призован, явява се лично.
доц. д-р инж. Р. Д. Д., редовно призован, явява се лично.
проф. М. Н. С., редовно призован, явява се лично.
проф. Д. Д. Р., редовно призован, явява се лично.
инж. Л. Ив. М., редовно призован, явява се лично.
инж. Ал. Хр. В., редовно призован, явява се лично.
инж. Ат. Н. Я., редовно призован, не се явява. Съдът докладва постъпила молба от
същия, от която е видно, че е положителен за COVID, като е приложил и резултат от
1
лабораторно изследване.
инж. Г. Й. Др., редовно призован, явява се лично.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Прокурорът: Т.к. отсъстващото вещо лице Я. участва в тройна експертиза с инж.
А.В. и инж. Г.Д., моля същите да бъдат освободени, защото няма как да изслушаме
същата днес.
Адв. С.: Не възразявам.
Частният обвинител Й.: Не възразявам.
Адв. Р.: Не възразявам.
Адв. Г.: Не възразявам.
Подсъдимият А.: Не възразявам.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА от залата вещите лица инж. А.В. и инж. Г.Д..
Председателят на състава даде възможност на страните да направят искания на
основание чл.275 от НПК.
Адв. Р.: От името на подзащитният ми декларираме изявление и желание за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 НПК, като единствено
желаем да се проведе разпит на свидетеля Д.С. и вещите лица инж. Й.М., доц. д-р инж.
Р.Д., проф. М.С., проф. Д. Д. Р., инж. Л.М., инж. А.В., инж. А.Я. и инж. Г.Д.. Даваме
съгласие да не се провежда разпит на свидетелите А. М. М., И. Б. И., Н. Г. Н., П. С. М., П.
А. В. и Н. С. Н., както и на вещото лице д-р Д. Ив. Г..
Адв. Г.: Присъединявам се към становището на колегата Р..
Подсъдимият А.: Съгласен съм делото да се проведе при условията на съкратеното
производство.
Адв. С.: От името на доверителите ми заявявам, че не се противопоставяме
производството да протече по реда на чл.371 т.1 НПК и сме съгласни с обстоятелството,
2
че при постановяване на присъдата ще се ползват непосредствено съдържанието на
протоколите за разпит и съдебномедицинската експертиза.
Ч. обвинител Й.: Съгласна съм с казаното от адвоката ми и съм наясно с
обстоятелството, че при постановяване на присъдата ще се ползват непосредствено
съдържанието на протоколите за разпит и съдебномедицинската експертиза.
Прокурорът: Не се противопоставям.
На основание чл.372, ал.1 от НПК се разясняват на подсъдимия правата му по
чл.371 от НПК, като съдът го уведомява, че събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, за които е дал съгласие – протоколите за разпит на свидетели
и експертиза, ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Подсъдимият: Разбрах това, което казахте току-що. Съгласен съм да не се
разпитват свидетелите, които посочиха адвокатите ми и вещото лице Г., като съм наясно,
че при постановяване на присъдата ще се ползват непосредствено съдържанието на
протоколите за разпит и съдебномедицинската експертиза.
С оглед на становищата на страните съдът намира, че са налице условията за
провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.1 от НПК, с оглед
на обстоятелството, че протоколите за разпит на свидетели са изготвени по реда
предвиден в НПК.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА изразеното съгласие от страна на подсъдимия А. и неговите
защитници да не се провежда разпит на свидетелите А. М. М., И. Б. И., Н. Г. Н., П. С. М.,
П. А. В. и Н. С. Н., както и изслушване на вещото лице, изготвило съдебномедицинската
експертиза за аутопсия № 143/2016 г. д-р Д. Ив. Г. в съдебното производство, като при
постановяване на присъдата непосредствено ще се ползва съдържанието на съответните
протоколи изготвени в досъдебното производство.
Прокурорът: Във връзка с протоколно определение на съда от предходно съдебно
заседание представям вещественото доказателство патерица, предадено с протокол за
доброволно предаване на лист 69 в том 1 от ДП в Пето РУ.
Адв. С.: Да се приеме.
Адв. Р.: Да се приеме.
Адв. Г.: Да се приеме.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА като веществено доказателство по делото патерица сива на цвят с
пластмасова ръкохватка, предадена с разписка от 18.09.2018 г. и с бележка, на която пише
16
„ДП 475/16 VРУ 5840 ВД № 17/22 прокурор С.З.“
3
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на съдебното
следствие, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
по реда на глава ХХVІІ, при условията на чл.371 т.1 от НПК
Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното
производство.
Председателят на състава предоставя възможност на прокурора и на частните
обвинители да изложат обстоятелствата, включени в обвинението.
Прокурорът: Поддържам обвинителния акт във вида, в който е внесен.
Подсъдимият: Запознат съм с обвинителния акт. Наясно съм с характера на
съкратеното съдебно следствие. Разбрах обвинението. Вие трябва да прецените дали аз съм
виновен или не. Желая да дам обяснения, но нека първо дадем възможност на частния
обвинител Й. да бъде изслушана от съда.
На основание чл.373, ал.1 НПК вр. чл.283 НПК се прочитат находящите се в
досъдебното производство протоколи за разпит на свидетелите А. М. М., И. Б. И., Н. Г.
Н., П. С. М., П. А. В. и Н. С. Н., както и съдебномедицинската експертиза за аутопсия №
143/2016 г. д-р Д. Ив. Г..
Ч. обвинител Й.Н. Й. – на ***, предупредена за наказателната отговорност по
чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
На въпроси на съда:
Ч. обвинител Й.: Ние живеехме заедно до смъртта на майка ми. Тя имаше
единствено заболяване диафрагмална херния, поради което беше превита напред през
кръста. Можеше да се движи и без помощно средство, защото тя си работеше на лозето.
Когато стана това нещо тя беше на лозе. Ние говорихме два часа преди това с нея, т.к.
подготвяхме сватба на детето и се обадих, че сме купили бижуто. Тя беше много
щастлива, даже последните думи бяха: „Ще вземеш и на Н. същото бижу.“ Питах я как е
и тя ми каза: „Много съм добре, тук съм като на курорт.“ Тя работеше с огромно
удоволствие. Като се излезе там е с леки стъпалца, по които се излиза най-горе, където е
вратата и се излиза на самото платно. Т.к. имаше мантинела по цялата улица по наша
молба беше прекъсната, защото тротоар нямаше. Те, за да могат да стигнат до спирката,
трябва да пресекат. Тя беше изключително отговорен човек. Каквото се кажеше това
правеше. Излизат с татко, той заключва вратата и се чакат на металната решетка, където е
прекъсната мантинелата. Това е отводнителна решетка. Това е задължително там да го
чака. Татко, като заключи, хващат се двамата и винаги, откакто помня винаги са двамата
хванати за ръка, неразделни бяха. Баща ми не се е движил с помощни средства, само
майка ми. Това беше просто като увереност да чувства, повече за сигурност. Тя можеше
да си върви и без него. Майка ми не е имала поставена изкуствена става. Тя не е лежала в
4
болница. Единствено хернията й беше болката в корема и пиеше лекарства за кръвно –
това е. Инсулт не е прекарвала. Залитания не е имала. Тази болка в корема просто беше
при хранене, това е, не е нещо, което да причинява залитане или нещо друго такова. Тя
се е пазила много, много е била стриктна. Решетката не е много малка, а майка ми беше 50
кг, мъничка жена. Дребна жена беше. Ние цяло лято бяхме заедно, избирахме рокли на
детето и сме обикаляли целия град. Тя ми стигаше до под рамото.
На частния обвинител се предявява вещественото доказателство - патерица.
Ч. обвинител Й.: Това е патерицата на майка ми. То дори кръв имаше по нея. Не
съм ходила там, откакто се случи това. Шеста година не съм минавала от там. (ч.обв. Й.
плаче)
На въпроси на прокурора:
Ч. обвинител Й.: Майка ми беше ниска жена, по-ниска беше от мен. Аз съм висока
1,58 метра, а майка ми да е била 1,50 м висока, но превита ми стигаше до под рамото.
Много жизнена жена беше. Въпреки, че беше 81-82 годишна беше много подвижна жена.
Тя не се е залежавала. Сутрин става, изпива си хапчетата и веднага отиват с татко на лозе.
След това вечерта двамата полека лека се прибират.
На въпроси на съда:
Ч. обвинител Й.: Спрямо вилата излизайки автобусната спирката се намира вдясно.
Тя си пресича, отива на отсрещния тротоар и вдясно е спирката. Другата спирка, която е
вляво не е по-близо. Те с татко пресичат и отиват на спирката, като за да стигнат до нея се
движат в посока кв. „Виница“.
На въпроси на прокурора:
Ч. обвинител Й.: Когато я болеше се привеждаше, за да не я боли. Когато не я
болеше беше по-изправена. Последните думи бяха: „Тук съм като на курорт.“ Последно
в 17:30 часа я чух. В 19:30 часа татко се обади и каза: „Блъснаха майка ти.“ (плаче) Татко
е заключвал вратата и тя го е чакала. Патерицата я е държала с дясната ръка.
На въпроси на адв. С.:
Ч. обвинител Й.: Майка ми не е имала диагноза „мозъчен инфаркт“. Никога не е
лежала в болница. Баща ми имаше заболявания, даже съм го водила по болници. Той
имаше високо кръвно. Той и след това вече не можа да го преживее, беше в болница и
след това почина. След това и аз бях в болница. Тя беше много дребна женичка, като че
разкрач 40-45 см не може да направи.
На въпроси на вещото лице Р.:
Ч. обвинител Й.: Никога майка ми не е имала мозъчен инфаркт. Живях с майка от
моето раждане и тя никога не е лежала в болница. Личен лекар е посещавала единствено
да си взема хапчета за кръвно. Татко ходи на консулти със специалисти, но майка не е
ходила. Те са при един и същи личен лекар. Татко съм го водила на невролог, но майка –
не. Тя заради него винаги ходеше с апарата за кръвно, защото се притесняваше за него.
5
Никога нито инсулт, нито инфаркт е прекарвала. Тя редовно всяка сутрин си пиеше
хапчетата за кръвно, това е.
На въпроси на съда:
Ч. обвинител Й.: Тя високо кръвно много не е вдигала, съвсем леко се вдигаше, но
залитания не съм забелязвала да е имала. Пред мен не е залитала.
На въпроси на адв. Р.:
Ч. обвинител Й.: По никакъв повод не се е налагало да измервам каква е крачката
като размер на майка ми. Когато вървяхме заедно с майка съм вървяла бавно, за да може
да ме настига, което означава, че крачката ѝ е била по-малка от моята.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към ч. обвинител и същата бе
освободена от залата.
Подсъдимият А.: Желая да дам обяснения. Беше 28.07., прибирах се от работа
вечерта. Движих се по бул. „Осми приморски полк“ в дясната част на дясната пътна лента.
Карах си с 50 км/ч - нормална скорост за градски условия. По принцип мотора си го карам
в дясната част на дясната лента винаги. Никога не карам даже и в средата на лентата.
След излизане от завоя видях жена, която стоеше до пътното платно, но извън него. И
може би на около 10-15 метра жената изведнъж излезе на пътя. Аз не можах, опитах се да
задействам спирачката, но даже не знам дали я задействах, защото удара стана много
бързо, за секунда стана цялата тази ситуация, много бързо стана. Карам мотор, имам
рефлекси, но това стана много бързо. След което аз паднах наляво, моторът продължи да
се сурка. Може би от адреналина станах веднага, видях, че нищо сериозно ми няма,
отидох веднага при жената. Тя дишаше, беше в тежко състояние, но дишаше. Опитах се
да я преместя от пътя или не знам, но явно през това време са спрели коли и някой каза:
„Недейте да я пипате жената, защото да не стане по-лошо.“ и аз не посмях. Потърсих си
телефона, но явно е паднал и помолих веднага да се обадят на „Бърза помощ”. Поисках
вода, за да наплискаме лицето. Аз не съм експерт, не знам какво да направя в тази
ситуация и правих, каквото ми каже съвестта. За щастие линейката дойде значително
бързо. Помогнах да я качат и оказах съдействие на органите на полицията. Това е цялата
ситуация, която се случи. Помогнах на жената, доколкото можах. Какво да направя, тя
стоеше на пътя легнала. Исках да я преместя, исках да я закараме до болницата, но някой
от хората, даже не знам кой го каза, че е медицинско лице и каза да не я пипаме, и аз не
посмях да я пипам повече. Не знаех какво да правя. Наплисках с вода лицето. Казах да
се обадят на „Бърза помощ”, защото нямах телефон, т.к. явно беше паднал. Звъннаха
веднага от хората, които бяха спрели там и линейката дойде сравнително бързо.
Положението на жената при падането спрямо пътя беше в лентата в дясната част, където
стана удара. Аз си карам в дясната част на дясното пътно платно по принцип, на около 80
см може би от маркировката, от мантинелата. Но нямам спомен главата или краката на
жената на какво разстояние бяха от мантинелата. Мисля, че главата беше завъртяна към
6
града, но не съм сигурен. Беше по-към дясната част на платното. Ударът беше отпред в
дясно на мотора. За жената ударът предполагам, че е бил в лявото рамо. Видях я, че
гледаше напред и излезе направо на пътя - това е, което си спомням. В лицето не е
възможно да е бил ударът. Моторът е доста нисък и за това няма как да е в главата.
Моторът е един метър висок.
На въпроси на прокурора:
Подсъдимият А.: Мотоциклетът явно се е ударил в бордюра и след това се е сурнал,
и предното „яйце“ е счупено. „Яйцето“ това е спойлер. Всъщност е счупен предният
спойлер в следствие от удара, даже дясното огледалото не е счупено, здраво е. И двете
огледала са на спойлера. И двете огледала не са счупени, счупен е само спойлерът до фара
който е от дясната част, там е пукнат. Той не е счупен даже, а е спукан. Самият спойлер
отпред има фар. Счупен е само самият спойлер и е осуркана страницата на мотора
вследствие суркането на мотора. Направих опит да натисна спирачката. Аз я хванах, но не
знам дали се е задействала, защото всичко стана за една секунда. Не съм сигурен дали
моторът е направил опит да намали дори, защото стана много бързо всичко. Аз, ако имах
възможност, щях да избегна жената. Никога нямаше да искам да се случи такова нещо,
тази трагедия. Аз бях с каска. Имам добра видимост с нея. Карам всеки ден по този път и
ако можех да избегна тази трагедия – щях. Никога не бих могъл да искам такова нещо.
Просто нямаше как да избегна удара, разберете го, нямаше как. Опитах се, но нямаше как
да го избегна. Това просто се случи, не можах да реагирам въобще. Опитах се да
реагирам, но не можах да спра въобще. Видях я, реагирах, но не можах да спра. Моторът
няма ABS-система.
По искане на прокурора на подсъдимия се предявяват снимки от фотоалбум,
находящ се на лист 40-45 в том 1 от досъдебното производство.
На въпроси на прокурора:
Подсъдимият А.: На лист 42 средната снимка в долната част е предният спойлер,
който стои над фара на мотоциклета, който е над калника. На гърба на лист 42, в долния
край на третата снимка е оборотомера, който се е счупил при падането на мотора.
Оборотомерът е монтиран по принцип над фара. На третата снимка на лист 45 отново се
вижда предния спойлер, на който му викат „яйцето“, за който говорих преди малко. На
първата снимка горе е дясното огледало. На третата снимка е лявото огледало. Огледалата
са закрепени на „яйцето“.
На въпроси на адв. Г.:
Подсъдимият А.: На гърба на лист 42 на средната снимка детайлът, който се вижда
е фар. Мотоциклетът има един фар и той стои под слюдата, а над него е оборотомерът и
скоростомерът, които са заедно.
На въпроси на прокурора:
Подсъдимият А.: Друго нищо не видях, освен изскачането на жената. Съсредоточих
се върху излизането и опита ми да спра, това е. колоездач не съм забелязал на пътя пред
7
мен. Бях фокусиран със случващото се с мен. Може да е бил там, но съм видял жената, а
не него.
На въпроси на адв. Р.:
Подсъдимият А.: Когато жената тръгна да пресича аз бях приблизително на 10-15 м
от нея, не съм сигурен. Близко беше разстоянието. След инцидента дадох вода на жената.
Опитах се да завъртя главата, защото беше настрани, но някакъв човек, медицинско
лице май, каза да не я пипам. Пак казвам, че не съм лекар и не знаех какво да правя.
Промяната в позицията на главата не мога да кажа дали е облекчила дишането .
Линейката дойде бързо и я качихме. Всичко стана просто много бързо.
На въпроси на прокурора:
Подсъдимият А.: Аз често пътувам по този път. Видях жената за пръв път малко
преди тези 10-15 м, за които говорих преди малко, но не мога да кажа с точност
разстоянието.
На въпроси на съда:
Подсъдимият А.: С резултатите от следствения експеримент, извършен в
досъдебното производство чрез адвоката ми се запознах. Лично не съм го чел следствения
експеримент.
На въпроси на прокурора:
Подсъдимият А.: Преграда между мен и жената не съм видял да е имало. Когато
казах, че съм видял жената малко преди тези 10-15 м не мога да уточня какво точно
означава.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на съдебно-
автотехническа експертиза от 19.09.2016 г., находяща се на лист 104-111 в том 1 от
досъдебното производство.
Вещото лице инж. Й. Л. М. – със снета по делото самоличност, предупреден за
отговорността по чл.291 НК, обещава да даде добросъвестно заключение.
Вещото лице М.: Поддържам даденото заключение. Пристигнал съм на огледа може
би около 40-50 минути след настъпване на произшествието. На мен въпроси за видимостта
на водача нямаше конкретно поставени. Към изготвяне на протокола окомерно
определихме разстоянието при излизане от десния завой до точката на ПТП-то,
разделителната част на мантинелите - входа за имота на пострадалата. Разстоянието беше
около 50 м. Непосредствено при излизане от завоя вдясно има къща, която всъщност крие
видимост над мантинелата. Дали беше стена или къща, просто помня, че имаше такъв
скриващ видимостта обект, но от точката на откриване на видимостта до изхода на имота,
където мъжът е заключвал сме определили, че разстоянието е около 50 метра. Когато
8
отидох на мястото тялото на пострадалата нямам спомен да е било там, беше вдигнато.
Имам спомен единствено за конкретните издирания по пътя и мотоциклетът, който беше
напред посока кв. „Виница“ и в крайна лява част на пътното платно.
На въпроси на прокурора:
Вещото лице М.: Траекторията на мотоциклета след удара, както е описано и от
мерените издирания по пътното платно, е напред и вляво, което кореспондираше с
показанията на водача, че мотоциклетът е паднал на лявата си страна след удара. След
падането си мотоциклета нямам конкретен спомен дали се е удрял в насрещния ляв бордюр.
Произшествието е било запазено и след като го посетих беше вече там дознателя.
На въпроси на съда:
Вещото лице М.: Находка № 1 в скицата на лист 110 е вероятно от по-обширния
огледен протокол, т.к. аз съм направил цитати, които са ми били необходими за
експертизата. И там има описани съответните находки. Аз единствено съм описал тяхното
положение. Каква точно е трябва да се погледне в оригинала на огледния протокол, т.к. аз
съм направил извадка от него. Считам, че мястото на удара е било в дясна пътна лента.
Базирал съм това определение на база показанията на велосипедиста, който беше
определил, че е избегнал удара с пешеходката, като я е заобиколил от лявата страна с риск
да навлезе в насрещната пътна лента. На практика велосипедистът трябва да е под № 2
обозначен. Номерацията 1, 2, 3 считам, че е траекторията на движение на пешеходката.
Характерно е, че велосипедистът казва, че е разминал пешеходката, след което за не повече
от секунда е чул удар зад себе си. На тази база считам, че разстоянието между
велосипедиста и мотоциклетиста не е било особено голямо, т.к. се има предвид, че
велосипедистът се е движил и е бил застиган от мотоциклета. Дори и мотоциклетът да се е
движил примерно с 50 км/ч, т.е. имаме разлика между двете скорости на застигане. Не мога
да установя в извадката, която аз съм си направил от огледния протокол, дали има данни за
удар на мотоциклетиста в бордюра. Бордюрът към този процесен участък беше нисък, по-
малък от 10 см, т.е. дори и да е имало съприкосновение, то не е било съществено възпиращо
за мотоциклета.
На въпроси на прокурора:
Вещото лице М.: Вдясно посока кв. „Виница“ има лек праг – повдигане на
тротоарната площ, който е след отводнителната шахта, а вляво има нисък бордюр. Там са
гаражите на имотите, където често има паркирани автомобили и нямаше осезаем висок
бордюр. Има вляво улично осветление и жълт кран за газификация, но категорично
бордюрът беше нисък. Става въпрос за бордюрът, който се пада вляво в посока кв.
„Виница“. Лично аз имам спомен от всички материали по делото, че мотоциклетът беше
достигнал бордюра, като предполагам, че трябва да е било с лявата част, на която е лежал и
се е плъзгал по пътя. Аз съм работил първи по делото, т.е. всичко друго, събрано като
материали е било след моята експертиза.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
9
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на съдебно-автотехническа експертиза от 19.09.2016
г., находяща се на лист 104-111 в том 1 от досъдебното производство.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице инж. Й. Л. М. за изслушване в
днешното съдебно заседание в размер на 40,00 лева /четиридесет/, платими от бюджета на
съда. (издаден РКО)
Адв. Р.: Т.к. възникнаха въпроси към подсъдимия, моля да дадете възможност на
същия за допълнителни обяснения.
СЪДЪТ дава възможност на подсъдимия да даде допълнителни обяснения.
На въпроси на адв. Р.:
Подсъдимият А.: В резултат на удара с пешеходката аз паднах от мотора. Наляво с
мотора паднах. Веднага паднах след удара. От момента на тръгването на пешеходката до
удара предполагам една крачка направи тя, не съм сигурен дали е направила две крачки.
На въпроси на съда:
Подсъдимият А.: Аз карах мотора от края на платното на метър от мантинелата.
Там, където ударих жената не знам дали имаше метър или по-малко, но някъде там беше.
Не съм мерил траекторията на движението си, но от момента на излизането до удара не съм
променял траекторията на мотора. Траекторията на мотора се промени вследствие удара.
Движих се на около метър от мантинелата, но не повече от метър.
На въпроси на прокурора:
Подсъдимият А.: Когато за първи път възприех жената не мога да кажа точно къде
се е намирала. Мога да кажа момента, в който тръгна, че беше извън платното за движение,
но до платното. Не мога да определя какво разстояние е изминала жената, но е много малко
според мен.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на тройна съдебно-
автотехническа експертиза от 13.03.2017 г., находяща се на лист 117-125 в том 1 от
досъдебното производство.
10
Адв. С.: От името на доверителите ми правя искане за отвод на вещото лице проф.
С. на основание чл.29 ал.2 НПК, т.к. в хода на досъдебното производство, като страна в
същото сме ползвали частна консултация от същия и писмени материали сме представяли
при първоначалното разглеждане на делото пред първата инстанция на Варненски окръжен
съд, а именно справки-декларации на проф. С., на гърба на които ръкописно е отговорено
на всички въпроси, поставени към единичната експертиза на Й.М., която чухме. Изводите
направени там от проф. С. са коренно различни от даденото като заключение в
последващото му ангажиране в досъдебното производство обективирано в експертизите,
които е изготвял. От тази гледна точка считаме, че има елемент на това вещото лице да бъде
заинтересовано по някакъв начин от изхода на делото и молим или той сам да си направи
отвод или съдебният състав да го отстрани. Ако е необходимо моля да му се представят
писмените доказателства - два броя дискове и ръкописен текст, за които той потвърди пред
предходен състав на Варненски окръжен съд, потвърждавайки че почеркът е негов.
Проф. С.: Съжалявам, но вече нямам спомени дали съм давал частна консултация на
адв. С.. Спомням си, че ми бе показан документ и почеркът беше мой, но нямам спомен на
кого. Бих могъл да съм дал консултация по това произшествие. Преди доста често давах
консултации, а в последствие почти не давам частни консултации. Когато съм изготвял
експертизата, дори по време на изготвянето, не съм имал спомен за такава частна
консултация. Ако имах такъв щях да откажа изготвяне на експертизата, както съм правил и
друг път и бих се отвел сам. При изготвянето на експертизата ползвах всички материали по
делото, които ми бяха предоставени. А при изготвяне на това частно експертно мнение не
помня какво съм ползвал като материали, но по принцип ползвам това, което ми
предоставят тези, които желаят консултацията.
Прокурорът: Считам, че искането е основателно, т.к. винаги ще остане съмнение
относно изготвените експертизи. Само искам да отбележа, че при изготвянето на
обвинителния акт тази експертиза не е взета предвид, т.к. има Варненски апелативен съд е
отменил прекратяването на делото и изрично е посочено, че едно от основанията е именно
тази експертиза.
Адв. Р. : Считам, че няма основание за отвод на вещото лице С.. На първо място се
твърди, но не е установено категорично предоставянето на такава частна консултация.
Даже и да бе предоставена такава, ако някой би искал отвод на вещото лице, няма как това
да бъде самият частен обвинител, който твърди, че е получил тази консултация.
Единственият заинтересован, предвид даването на такава консултация, да иска отвод на
вещото лице - това е защитата, а не частното обвинение, което твърди, че е получило
такава. Независимо дали е дало или не тази консултация вещото лице аз не нам основание
за неговия отвод и не се съмнявам в неговата принципност. Даже и хипотетично да се
приеме, че такава консултация е предоставена, и се твърди и се основава искането на това,
че видите ли различни били констатациите на вещото лице, то те могат да се дължат на
различния обем доказателства, които са му предоставени и различният фактологичен
материал, който е бил изследван. Нормално е, когато вещото лице вече е разполагало с
11
всички материали по делото, даже и преди това да е имал едно мнение, то винаги може да
претърпи промяна, именно в резултат на тази допълнително получена информация, събрана
и ангажирана по делото. Отделно от това и след като самото вещо лице не намира
основание за самоотвод аз не считам, че искането е основателно.
Адв. Г.: По направеното искане от страна на частното обвинение категорично
възразяваме на искането за отвод на вещото лице С., като моля да обърнете внимание, че
частната консултация е на една декларация, в която се задават въпроси относно първата
експертиза, изготвена от вещото лице М., които въпроси в последствие от изготвената
експертиза от проф. С. кореспондират с неговите заключения. В този смисъл считам, че
няма никакво основание за отвод и моля да вземете предвид доводите, изтъкнати от
колегата Р..
Прокурорът: Искам за уточнение да обясня, че в периода между двете експертизи –
тази на вещото лице М. и тази тройната не бяха събрани нови доказателства по делото.
Адв. Р. : Дори това да е така, не е ясно на тази частна консултация какво е
предоставено на вещото лице С. и какви въпроси са му били поставени.
Вещото лице С.: С удоволствие бих си направил самоотвод, но когато правя
консултация давам мнението си разпечатано на принтер. Никога не съм давал консултация
на гърба на друг документ.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание и след като взе предвид искането на
частното обвинение и становищата на страните намери, че искането на адв. С. е
неоснователно и не следва да бъде отвеждано вещото лице проф. С. от настоящия съдебен
процес. Относно представените бележки в делото, за които проф. С. не отрича, макар да
няма спомен да е предоставял частна консултация, съдът не намира, че те представляват
основание да се търси предубеденост в него. Същите могат да се оценят като критични
бележки към първичната експертиза, която съдът изслуша и са станали причината за
назначаването на множество съдебни експертизи по делото. Още повече, че т.нар. бележки,
които са в основата за искането за отвод са направени от страна на адв. С., който е
представител на частното обвинение и ако има даване от проф. С. на становище, то те са на
база първичните материали по делото, а така изготвените в последствие експертизи
очевидно се разминават с бележките от първичните материали, което създава мнението на
съда, че експертизата още повече, че същата е тройна с проф. Р. и вещото лице М.
експертизата е достатъчно обоснована, поради което и не са налице основания за отвод на
участващия в тройна автотехническа експертиза от 13.03.2017 г. проф. С..
С оглед изложеното съдът счита, че само формалното основание не е достатъчно, за
да бъде отведено вещото лице, още повече, че се касае за становище на трима експерти в
едно общо и последователно становище, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
12
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. за отвод на вещото лице С..
Вещото лице проф. М. Н. С. – със снета по делото самоличност, предупреден за
отговорността по чл.291 НК, обещава да даде добросъвестно заключение.
Вещото лице проф. д-р Д. Д. Р. – със снета по делото самоличност, предупредена за
отговорността по чл.291 НК, обещава да даде добросъвестно заключение.
Вещото лице инж. Л. Ив. М. – със снета по делото самоличност, предупреден за
отговорността по чл.291 НК, обещава да даде добросъвестно заключение.
Вещото лице С.: Поддържам даденото заключение.
Вещото лице Р.: Поддържам даденото заключение.
Вещото лице М.: Поддържам даденото заключение.
На въпроси на съда:
Вещото лице Р.: Във всичките си експертизи пиша всичко с риск да са много големи
обяснителните данни, всичко онова, което ми е предоставено и върху което градя изводите
си. Аз бях изненадана, защото това, което ми е обективно предоставено като документи се
различава от това, което днес каза дъщерята на пострадалата. От 2014-2016 г. преди
инцидента са налични медицински документи с оплаквания, обективни изследвания и данни
за прекаран в миналото мозъчен инцидент и обективни промени не само, както каза
дъщерята, че майка имала хипертонична болест, а е имала и мозъчно-съдова болест.
Имала е сериозна симптоматика от тази мозъчно-съдова болест, имала е и
гастроезофагиален рефлукс с възпаление. Или това е връщането на стомашно съдържимо в
хранопровода, което води до киселини, болки и хронично възпаление на хранопровода.
Това само по себе си може да е основание индивидът, в случая пострадалата, от време на
време да се превежда интуитивно, мислейки че тази болка може да бъде облекчена по този
начин, защото в тези документи нямам информация за проблеми в гръбначния стълб, като
основа на тялото да върви нормално изправена, освен този проблем. И с това си обяснявам,
че дъщеря днес каза: „Мама понякога се превиваше, когато я болеше.“ По-скоро мозъчно-
съдовата болест и ромберг-проба, описано е „залита във всички посоки“ - това е преглед от
невролог, когато си затваряш очите и преглеждащият невролог наблюдава дали ти залиташ
със затворени очи. Описано е, че жената залита във всички посоки. Няма как да пренебрегна
тези официални медицински документи, които са ми дадени. И свързвам това точно с
факта, който дъщерята днес обясни, че майка е имала по-скоро тази полу-патерица по-
скоро за сигурност, заради това залитане. Така обяснявам аз на база документите, с които
съм работила и на базата на показанията. Още повече, че в експертизата сме цитирали
свидетелски показания от 03.08.2016 г., където Й.И. казва: „Майка ми беше трудно
подвижна и се движеше с патерици, ходеше превита на две, понеже имаше диафрагмална
херния. Човек от диафрагмална херния няма причина да привежда тялото си, т.е. трябва да
13
има друга причина. Това, че дъщерята го съобщава по този начин е нормално, т.к. няма
медицински познания и с това свързва двете неща, но от медицинска гледна точка това не е
така. Връзката е с този езофагит и с болките и дискомфорта, който е имала покрай тази
рефлуксна болест, защото тя пък се отразява от лошото храносмилане върху общото
състояние на организма.
Мозъчно-съдовата болест е свързана до някъде с инсулта в смисъл, че човек може да
няма прекарани инсулти, а да има мозъчно-съдова болест от дифузно и постепенно
увреждане на съдовете, които кръвоснабдяват мозъка и постепенно като проядена от молци
дреха започва да изглежда мозъкът на тези хора, като някои от тях са прекарали 1, 2 или
поредни микроинсулта, а други не са прекарали, но имат симптоматика на мозъчно-съдова
болест, каквато е описана на тази жена.
Последното, което на мен ми направи впечатление, т.к. за мен това противоречие
трябва да намери и човешко и медицинско обяснение, в талона от д-р Димова е посочено на
втора страница, последното изречение: „Пациентката е посещавала рядко медицински
кабинет.“ Това би могло да означава, че тя, освен медикаменти за кръвно налягане, не е
приемала нищо за тази мозъчно-съдова болест и като не е ходила често на лекари може да
се обясни това поведение, което може би близките са свързвали с естествените
възрастови изменения. Нямам представа от находката при аутопсията, това не ми е
предоставено, само още веднъж обяснявам, че съм цитирала всичко онова, с оглед да дам
преценка, защото конкретен медицински въпрос в постановлението на тази експертиза към
мен няма. Моята задача е била да разгледам тази медицинска документация, за да кажа от
медицинска гледна точка какво е здравословното състояние на тази жена. От там и за
пресмятане дължината на крачката. Защото интуитивно, дори да е по-млад човек, ако той се
чувства несигурен, залита и търси упора, той прави по-ситни крачки, за да може да реагира
по-лесно или да пази равновесие, при каквато и да е промяна на външната ситуация. Да не
говорим, че тези морални автоматизми, които описва д-р Бъчварова говорят за една
клинично проявена мозъчно-съдова болест, която може да има връзка с инсулта като
клинична проява, може и да няма.
Ако жената непосредствено преди удара е вървяла приведена, независимо от
конкретните причини за това, напълно е възможно горната част на торса и на главата ѝ да са
били по-напред от краката и в разлика с едно изправено тяло. Общо взето тя е била една
соматично мозъчно-увредена жена. Това не противоречи на факта, че тя като работохолик е
имала желание и нужда да работи, двете неща не си противоречат от медицинска гледна
точка. Един човек, който обича да работи, докато е жив ще го прави.
На въпроси на съда:
Вещото лице Р.: За мен са по-важни заболяванията, които има конкретният човек за
определяне скоростта му на вървене. Вероятно в литературата, която ползват колегите няма
диференциация за скорост на походка, но и един млад човек, ако има соматични телесни
заболявания на мозъка, на опорно-двигателния апарат няма да се движи в общоприетите
граници за тази възраст календарно. Определено има значение здравословното състояние.
14
На въпроси на прокурора:
Вещото лице Р. : „Анамнеза“ означава разпит на пациента. Какъвто и да е лекарят -
личен, специалист и т.н., той пита пациента от какво се оплаква, от какво боледува и това,
което му съобщи пациента това се вписва в съответния медицински документ, в случая
амбулаторен лист. Това са общи положения, за които говоря. Мога само да допусна, че и в
случая е така. Не съм се срещала със случай, в който да се сбърка име на пациент в
медицински документ, пол и т.н., няма как. Дори и да има матрица на един амбулаторен
лист, трябва да се направи „Запиши като“ („Save as“), т.е. да се създаде нов документ.
Трябва да се сменят имена, ЕГН и от там нататък другите компоненти. Говори се за мозъчен
инсулт преди 10 години и към момента на този преглед може да бъде само съобщен и
просто да няма никакви образни данни, които да са потвърдили или изключили инсулта.
На въпроси на адв. С.:
Вещото лице Р.: Извън конкретния казус - като нямам нищо друго като информация
и документация, няма как да отговоря какви може да са отраженията от един мозъчен
инсулт. От един прекаран инсулт чисто теоретично може да има от пълно възстановяване до
тежки поражения, включително с почти неподвижна половина на тялото, а тази телесна
промяна или увреда неминуемо има и психична, ментална увреда.
На въпроси на адв. Р.:
Вещото лице Р.: След всеки прекаран инфаркт са строго индивидуални промените.
На въпроси на прокурора:
Вещото лице Р. : Т.к. не са ми били предоставени резултатите от аутопсията на
жената и не знам какви са травмите по тялото, не мога да кажа дали може да се получат
само от удара с мотора.
На въпроси на адв. Р.:
Вещото лице Р. : Трудно е да отговоря категорично дали се е движила със спокоен
ход, съобразно информацията. Тя се е движила, но доколко нормално е трудно да се
отговори. Нямам достатъчно обективни данни, медицински документи и свидетелски
показания, за да отговоря на такъв въпрос. Индивидуализацията е твърде голяма. Според
мен самият факт, че тя залита във всички посоки при проби, направени от невролог при
изследване на централната нервна система, и фактът, че тя се е движила с помощни
средства, би следвало да направя общо-медицинския извод, че е имала проблеми и се е
движила по принцип по-бавно и от там походката е променена и несигурна. Тя и дъщерята
това каза. Отговорите ми на поставените въпроси имат и медицински и общочовешки
смисъл. Определено човек, който няма нужда от помощно средство не ползва такова и не
ходи с такова. Дори оперираните, на които им е правена пластика или заместване на
тазобедрената става, операторите им казват, че при рехабилитацията след втория месец
трябва да махнат патериците, за да свикне организма и да се тренира, ако няма други
увреди, които централното командване на походката да смущават. На базата на всичко
15
онова, което съм описала това нещо при тази жена го е имало. Тук е имало клинични изяви,
които са установени при един обикновен преглед от невролог на тази мозъчно-съдова
болест. Защото може да имаме мозъчно-съдова болест, но тя да няма все още клинични
изяви - да се движим без помощни средства, работим, вършим си ежедневните задължения
и т.н. Въпреки, че тук може да има увреждане. Но т.к. те настъпват бавно организмът може
да компенсира до една значителна степен. Има ли вече клинични изяви и то не при скенер
или ядрено-магнитен резонанс, а при един обикновен клиничен преглед, това априори
означава, че тази жена има анатомични морфологични увреждания на база лошо
кръвоснабдяване. При отговорите на въпросите към заключението всичко това е съобразено
и записано на стр.3. Поддържам заключението си в тази му част.
На въпроси на прокурора:
Вещото лице С.: Подсъдимият е имал видимост към пешеходката на около 67 метра
и това е в първата експертиза, т.е. от момента, в който се озовава в началото на завоя в
положение, при което може да види мястото на излизане на пешеходката, където е
прекъсната мантинелата. При изчислението на дължината на опасната зона при определена
скорост на дадено превозно средство не се свързва с някакъв определен момент. Но при
конкретно произшествие се сравнява дължината на опасната зона с отстоянието на
превозното средство, в случая на мотоциклета, в момента на възникването на опасната
ситуация, а тя в случая е приета, че възниква от момента, в който пешеходката пресича
границата на пътното платно, като не е взето предвид евентуално нейно прегърбване,
поради това, че нито в показанията на велосипедиста, нито в тези на мотоциклетиста има
такива сведения. Велосипедистът е подчертал в материалите по делото, които сме
използвали, че е се е наложило да я заобиколи. Моментът на възникване на опасността е при
навлизане в пътно платно, когато пешеходецът не е дете, класическият момент е
пресичането на линията на пътното платно, освен ако съдът не разпореди нещо друго.
Нямало е разпореждане кой точно момент да се приеме, като ние приемаме обичайният.
Няма как да кажа дали е възможно моментът, в който мотористът е видял пострадалата да е
моментът, в който тя е предприела пресичане, т.к. мотористът сам каза, че е видял
пешеходката малко преди тя да стъпи на пътното платно, поради което и аз оставам с
впечатлението, че тя е стояла на едно място преди да тръгне.
На въпроси на адв. С.:
Вещото лице С.: Подсъдимият е казал, че не е видял велосипедиста, което може да
се обясни, че велосипедистът е бил прибран вдясно, след извършване на маневрата по
заобикаляне на пешеходката, за която говори. А самият велосипедист казва, че миг след
като я е заобиколил е чул удар. Ако приемем, че миг е от порядъка на половин секунда, то
разстоянието между мотоциклетиста и велосипедиста в момента на заобикаляне на
пешеходката при скоростта, с която се е движил мотоциклета, ще бъде от порядъка на 5-6
метра да речем, но това в момента е само предположение. Няма как да кажа на какво
разстояние е бил мотоциклетиста в момента, в който велосипедистът е възприел жената. На
велосипедиста не е изчислявана скоростта. С първите показания на велосипедиста съм
16
запознат и въпреки това не може да се отговори на този въпрос. На 67 метра отстояние от
мястото на пешеходката назад до завоя няма пречка, която да скрива видимостта на
мотоциклетиста към велосипедиста. Скоростта на велосипедиста е 15,81 м/сек, което
означава, че за 4 секунди е възможно велосипедистът след като е подминал пешеходката те
да му се сторят като миг. Така може да се обясни защо мотоциклетистът не го е видял, но
това е само предположение. На жената, която се движи с патерица, поради фрактура на
тазобедрена става, разкрачът е 45 см, като това е правено чрез многократно изминаване на
едно определено разстояние, броят се крачките, в следствие на което се получава
разстояние на крачка средно дълга 45 см. Отчитайки тези медицински документи,
приемайки че здравословното състояние на тази жена е било по-лошо, отколкото на тази, с
която правим експеримент, сме приели по-малка крачка, т.е. 40 см. Но ако приемем това,
което дъщеря говори за нейното здравословно и психическо състояние, възможно е
крачката да е била с 5 см по-голяма, като имате предвид, че разстоянието 40 см
представлява две човешки педи разстояние. За жена с нейния ръст и нейните заболявания е
доста голяма крачка. Но, ако приемем, че е била доста подвижна и е носила патерицата си
само за успокоение би следвало да се приеме по-висока скорост на движението , т.к. в
експертизата е приета долната граница на обикновен ход, като имате предвид, че данните за
долна и горна граница са резултат на многобройни експерименти с различни пешеходци. И
граничните стойности са на единични случаи. Мнозинството е събрано по средата – това са
правилата на статистиката. Изключваме възможността да се движи с бавен за нея ход, т.к.
движението там е много интензивно по всяко време на деня. Това го знам, защото често
минавам от там. Т.е. колкото и да са ограничени нейните движения тя е длъжна да прекоси
пътното платно по възможно най-бързия начин, не само защото е длъжна по ЗДвП, но и от
чувство за самосъхранение. За това смятаме, че движение с обикновен ход в долна граница
на скоростта е достатъчно достоверно прието. Но ако съдът приеме показанията на
дъщерята на пострадалата, то скоростта трябва да бъде увеличена, което ще доведе до
намаляване на отстоянието на мотоциклета от мястото на удара. Когато пешеходката стои
на едно място и тръгне да навлиза – това е внезапно навлизане. Не е внезапно навлизане,
ако преди това пешеходецът се е движил. Приема се време за реагиране на водача 1 секунда
за случай на внезапно излизане на пътното платно на пешеходец в участък, където
преминаването не е разрешено, ако до този момент пешеходецът се е движил в друго
направление, стоял е или е излязъл от група хора. Прието е, че пешеходецът е стоял и
съответства на това, което е статистика от институт. Това е написано в експертизата в т.3.5
на страница 6. Тези данни са резултат от многобройни изследвания в Института по
безопасност на транспорта в Москва. Т.е. те са правени с различни по възраст и по
квалификация водачи с различни автомобили, при различни пътни ситуации и тези
еднотипни произшествия са дадени с такива обяснения в този литературен източник.
На въпроси на прокурора:
Вещото лице М.: За да отговоря дали е възможно повредите по мотоциклета да са
причинени само от удара в тялото на пострадалата е хубаво да знам и какви са
17
травматичните увреждания на пострадалата. Т.е. не съм запознат с аутопсията, не знам
какви са уврежданията по костна система и тяло, защото при мотора уврежданията са също
много специфични и за да ги наложа по обратен път спрямо височината на пострадалата,
позицията на тялото и съответно уврежданията по спойлерите на мотоциклета. Абсолютно
поддържам даденото заключение в тройната експертиза, но на конкретния въпрос за
съотношението на уврежданията по тялото и мотора няма как да отговоря, т.к. не съм
запознат със съдебномедицинската експертиза за аутопсия на пациента.
Вещото лице С.: Искам да добавя нещо във връзка с казаното от подсъдимия по
отношение на това как е паднал мотоциклета. Той каза, че веднага е паднал, но всъщност не
е възможно мотоциклетът веднага да падне след удар на пешеходец със скорост, с която се е
движил. За това е прието минимално разстояние от 2 метра, колкото е дължината на самия
мотоциклет, което разстояние той е изминал, накланяйки се наляво, като след това е паднал
и да започнало плъзгането, което определя скоростта, с която се е движил - разстоянието от
момента на падане до спирането. Колегата М. е мотоциклетист и може да каже, когато
мотоциклет загуби устойчивост какво се случва. Прието е минимално разстояние на падане
при уговорката, че може то да е по-голямо, което да е в известна вреда на подсъдимия.
Колегата М. може да каже при загуба на устойчивост на мотоциклет обичайно на какво
разстояние се озовава изцяло легнал настрани.
На въпроси на адв. С.:
Вещото лице С.: Няма данни за активирана спирачна система на мотора.
Отстоянието на мотоциклетът е 19 метра от мястото на удара, а разстоянието, което той
изминава за времето на реагиране, за времето на обиране на хлабините в спирачната
система и времето за нарастване на спирачното забавяне е 18 метра и половина, т.е.
практически той не е имал време да задейства ефективно спиране преди удара на
пешеходката. Така, че не може да очакваме да видим някакви спирачни следи. С всичко
това искам да кажа, че той реагира, като вижда пешеходката, че навлиза на 19 метра, плюс
0,2 секунди - общото време от реакцията до началото на спиране е 1,15 секунди. За това
време той започва да реагира, тече му времето, реакцията е в ход, движи се, но неможе да е
започнал да спира, поради което и няма спирачен път. Т.е. ако нямаше пешеходец там и
мотоциклетистът реагира на 18-19 метра от мястото на удара спирането на мотоциклета
щеше да започне от мястото на удара. Искам още нещо да допълня, а именно когато
възникне ситуация, на която един водач трябва да реагира му е нужно време да възприеме
ситуацията, да прецени и да реши какво да действа. През това време той не може нито да
завива, нито за спира, нищо да прави, а да се движи, както се е движил до момента. И в това
състояние той изминава разстоянието до мястото на удара.
На въпроси на адв. Р.:
Вещото лице С.: Посочените в експертизата „t, t и t“ са времената на реакция на
12 3
водача, време за нарастване на спирачното усилие и за обиране хлабините. До изчерпване
на тези времена мотоциклетът не може да намали скоростта си. До края на този момент
нищо не може да се помени в движението и посоката на движение. След 1 секунда и 15
18
стотни може да се промени нещо и да настъпят някакви промени.
На въпроси на адв. С.:
Вещото лице М.: Спирачната система представлява предна и задна спирачна
система. Предната е с два спирачни диска, а задната е с един спирачен диск при този модел
мотор мисля, че беше разположен от страната на веригата и се задейства чрез крака.
Предната спирачна система е отпред вдясно и се задейства с дясна ръка. Лявата ръкохватка
е съединителя. Току-що казахме, че всичко би могло да се случи след една секунда и
петнадесет стотни. След като мине това време започва намаляване на скоростта.
Вещото лице С.: Разстоянието на спиране на този мотоциклет е опасната зона. На
стр. 6 във формулите с различните скорости е изчислено, че първото уравнение „те“ по
скоростта на мотоциклета е именно това време, през което мотоциклетът се движи, без
водачът да може да предприеме каквото и да било. Следва вече скоростта на квадрат върху
два пъти спирачното забавяне, което е ефективното спиране. И по този въпрос мога да кажа
следното: приета е една стойност по статистически данни на същия този институт в
Москва, плод на многобройни експерименти. Но с колегата доц. Д. сме разговаряли, т.к. в
неговата експертиза той приема по-висока стойност на това спирачно забавяне, т.к. ползва
някои по-съвременни данни. Но от една страна тези съвременни данни, които могат да се
намерят в Гугъл са или единични експерименти, които не могат да служат за категорично
приемане на стойността, или са предоставени на някои специални организации. Има такива
в Германия, които правят експерименти с нови мотоциклети, за да ги представят с данните
на пазара. Тези експерименти обикновено се правят на специални терени, на специални
писти, където състоянието на пътната настилка е с високо качество и се получават
завишени данни. Това е едната причина, която не ни е позволила да приемем по-високи
стойности, а другата причина е това, че колкото случаи съм имал на произшествия с
мотоциклети, предприемането на екстремно спиране в момента на възникване на опасната
ситуация в повечето случаи води до загуба на устойчивост на мотоциклета. И това ме
накара да прочета какъв е режимът на спиране на мотоциклетистите, които да ги наречем,
че вече са професионални мотоциклетисти. И изводът е, че при сравнително високи
скорости следва да се избягва рязкото, незабавно спиране, т.к. има голям риск от загуба на
устойчивост на мотоциклета. Причината за тази загуба е, че мотоциклетът е на 2 колела, а
не на 4 като автомобила, и всяко леко отклонение на предното управляемо колело от
неравност на пътя или от неволно движение на мотоциклетиста води до тази загуба на
устойчивост. С това се опитвам да кажа, че дори в евентуално следващи експертизи,
каквито евентуално ще има приемането на стойности на това спирачно забавяне, каквито
ще бъдат намерени в интернет няма да бъде коректно. По отношение на спирането и загуба
на устойчивост смятам, че колегата М. ще даде повече информация.
Вещото лице М.: В дадената ситуация най-вероятно подсъдимият е обрал предната
спирачка. Това искам да допълня, обяснявайки устойчивостта, за която говори колегата С.,
че при обиране на предната спирачка и това, че вляво е падането се получава рязък
камшичен удар в кормилото. От това отклонение веднага завива кормилото вляво и както
19
подсъдимият казва се е озовал на земята за част от секундата, като е видял потърпевшата.
Това е относно устойчивостта на двуколесните МПС.
На въпроси на адв. Р.:
Вещото лице С.: Коефициентът на спирачното закъснение, който сме използвали е
2
5,5 м/сек. А спирачното закъснение със стойности 7 и по-високи от 7 смятам, че не са
реални, т.к. са единични експерименти в специални условия. Докато тези, които ние
използваме са статистика от многобройни експерименти.
СЪДЪТ обявява 40-минутна почивка, поради напредване във времето.
Съдебното заседание продължава в 12:20 часа с участието на страните и вещите
лица по същото.
На въпроси на прокурора:
Вещото лице С.: Ако подсъдимият беше предприел действие за спиране на
мотоциклета от момента, в който е имал възможност да види пострадалата, т.к.
разстоянието от 67 метра е по-голямо от дължината на опасната зона за спиране, то той би
могъл да спре преди мястото на удара.
На въпроси на адв. Р.:
Вещото лице С.: Няма основание за промяна на заключението ни, след дадените
показания от днес изслушаната свидетелка и от подсъдимия.
Вещото лице М.: Няма основание за промяна на заключението ни, след дадените
показания от днес изслушаната свидетелка и от подсъдимия.
На въпроси на адв. Р.:
Вещото лице С.:
С оглед състоянието на превитост на пострадалата относно нейното движение, ако се
приеме, че е била жизнен човек, ако съдът приеме показанията на дъщерята, дадени днес за
достоверни, би било оправдано да се приеме малко по-висока скорост на движение на
пешеходката - между минималната и средната стойност от дадения интервал. От там
отстоянието на мотора от мястото в момента на започване на пресичането на пешеходката
ще намалее. Това е така, защото времето за изминаване от пешеходката на разстоянието до
мястото на удара ще е по-малко, т.е. ще изминаването ще стане за по-малко време. Приели
сме като минимална стойност на разстоянието, което ще измине мотора от мястото на удара
до лягането му на лявата страна на земята и започването на суркането 2 метра, защото за да
падне той пада под действие на земното притегляне и е необходимо определено време. Това
разстояние 2 метра е извадено от дължината на плъзгане на мотоциклета от мястото на
удара до мястото, където е намерен при огледа. Това е минималното разстояние, което е
необходимо на един моторист, за да падне. Ако удължим това разстояние на падане на
20
мотоциклета, то ще доведе до намаляване на неговата скорост в момента на удара. По
отношение на определяне на скоростта на мотоциклета сме възприели най-неблагоприятния
за моториста вариант. При определяне скоростта на моториста причината да не използваме
методите на Епъл и Шърли, защото те са предназначени за удар на пешеходец от
автомобил. При удар на пешеходец от мотоциклет ситуацията е друга и експериментите,
които са правени с манекени, ударени от автомобил, като тези манекени са с
характеристика, близка до биологичната характеристика на пешеходец, са били при удар от
автомобил. Такива изследвания с мотористи няма. Всички тези методи от този тип, които
използват разстоянието на отхвърляне на пешеходец при удар са предназначени за удар от
автомобил. Те са над 10 формули, като в учебника на проф. Карапетков има 4 дадени такива
метода, но не се използват при удар на пешеходец от мотор. Относно скоростта на
движение на пешеходец в определена възрастова граница в литературния източник са
дадени възрастовите граници с разлика от 10 години и последния интервал е над 70 години.
В никой литературен източник, след възраст 70 години няма диференциране и то с интервал
от 10 години примерно. Аз не знам и поне не съм намерил такова ръководство за
автотехнически експертизи, където да има таблица с извършени изчисления за хора над 80-
годишна възраст. В книгата на проф. Карапетков са дадени така данните, а тя е със
скорошна година на издаване. Ако е имало такива експерименти щеше да ги има в тази
книга.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на тройна автотехническа експертиза от 13.03.2017 г.,
находяща се на лист 117-125 в том 1 от досъдебното производство.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещите лица за изслушване в днешното съдебно
заседание, както следва:
на проф. Д.Р. - в размер на 60,00 /шестдесет/ лева, платими от бюджета на съда.
(издаден РКО);
на проф. М.С. - в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, платими от бюджета на съда.
(издаден РКО) и
на инж. Л. М. - в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, платими от бюджета на съда.
(издаден РКО).
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на допълнителна
21
автотехническа експертиза от 04.08.2018 г., находяща се на лист 147-153 в том 1 от
досъдебното производство.
Вещото лице М.: Поддържам даденото заключение.
Вещото лице С.: Поддържам даденото заключение.
На въпроси на адв. Р.:
Вещото лице С.: По трети въпрос 35,14 км/ч е скоростта, с която мотоциклетистът
би могъл да спре без да настъпи удар, ако в момента на възникване на опасната ситуация е
бил на същото отстояние от 19 м.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на допълнителна автотехническа експертиза от
04.08.2018 г., находяща се на лист 147-153 в том 1 от досъдебното производство.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещите лица за изслушване в днешното съдебно
заседание, както следва:
на проф. М.С. - в размер на 20,00 /двадесет/ лева, платими от бюджета на съда.
(издаден РКО) и
на инж. Л. М. - в размер на 20,00 /двадесет/ лева, платими от бюджета на съда.
(издаден РКО).
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на автотехническа
експертиза от 21.10.2019 г., находяща се на лист 178-199 в том 1 от досъдебното
производство.
Вещото лице Д.: Поддържам даденото заключение. Единствената възможност за
мотоциклета да избегне удара е била чрез спиране или чрез заобикаляне. Чрез намаляване
на скоростта биха могли само да се намалят последствията. Друг тип маневра, за да се
предотврати удара не е възможно да бъде извършена в тази ситуация. Само чрез
заобикаляне е възможно да се избегне удара, но това за мотоциклета не е било възможно,
поради положението им на платното за движение. В конкретната ситуация не е възможно,
понеже ударът става много близо до десния край на пътя, което означава, че времето, което
изминава пешеходката до мястото на удара е малко, което означава, че мотоциклетистът е
било на малко отстояние, когато настъпва тази опасна ситуация, т.е. недостатъчно, за да
спре. За да я заобиколи той трябва доста по-рано да се случи тази опасна ситуация, за да
може да предприеме действие по заобикаляне. На един мотоциклетист му е необходимо
22
повече време, за да се извършат тези маневри по заобикалянето, отколкото да се движи в
права линия. В този случай не може той да заобиколи пешеходката, защото когато настъпва
опасността времето е много малко. Когато пешеходката вече е на платното възниква
внезапната опасност. В т.6.8. от експертизата механизмът, който съм описал го поддържам.
На въпроси на прокурора:
Вещото лице Д.: За изготвянето на тази експертиза е проведен и следствен
експеримент. На мястото на пострадалата в този експеримент в случая на мястото на
пешеходката беше поставена колежката А. Б.. Бяхме я поставили по средата на решетката.
Велосипедистът и мотористът от експеримента също са колеги. Хода на пешеходката съм
го смятал с много варианти - бавен и нормален ход, като почти винаги пешеходката попада
в опасната зона. В проведения следствен експеримент е участвало лице с близки физически
данни, като ръста беше около 1,60 метра и беше доста по-млада жена, без патерица.
Следственият експеримент е проведен статичен с цел установяване видимостта само на
мотоциклетиста към мястото, от където е излизала пешеходката. По средата на решетката,
от която излиза пешеходката бе поставен манекена и не е извършван динамичен
експеримент. Тогава към момента така ни бе поставена задачата.
На въпроси на съда:
Вещото лице Д.: При движение на метър от мантинелата, както даде обяснения
подсъдимия, може да се приеме варианта, който съм описал под № 2. Разликата с вариант №
1 е в положението единствено на велосипедиста.
На въпроси на адв. С.:
Вещото лице Д.: Скоростта на мотоциклетиста определих с няколко зависимости.
Първата, която е с най-висока скорост е описана на стр.7 първата формула № 1 по
ирландски метод. Това е същата формула, която използва и проф. С., но в по-нова версия, в
която се съобразява момента на падане. Това е в по-нови негови публикации и там
скоростта излиза 63 км/ч. Т.к. в материалите по досъдебното производство имаше
ориентировъчно разстояние, на което е била паднала пешеходката с формулите на Съли,
които са ориентировъчни, давам друг начин на пресмятане на скоростта. Използвам
няколко метода на изчисление и осреднявам стойността от двете пресмятания, като
приблизителна скорост на движение на мотоциклетиста. Крайната скорост е на стр.9
формула 4. Скоростта не може да се измисли на база намерени на място предмети. Запознах
се с протокола за оглед има паднали обекти, но са с твърде малка маса и не може да се
ползват за пресмятане на скорост. За да се пресмята скорост по изхвърчал обект, то той
трябва да е с по-голяма маса, за да се изчисли по неговото отхвърляне. Но следи няма. То
последно време няма спирачни следи. Но те са от един момент нататък, когато системата е
задействала. До удара няма спирачни следи. След удара пак няма и то защото вече
мотоциклетът пада, сурка се. Има следи само от суркане. От тази следа от суркането
определям траекторията, по която се е плъзнал и мястото на удара.
На въпроси на адв. Р.:
23
Вещото лице Д.: На стр.7 втора формула втората подкоренова величина 23,86 метра
представлява дължината, на която се е плъзгал мотоциклета от момента, в който е паднал на
пътното платно до спирането си. В предходното съдебно заседание пред другия състав на
съда открих моя грешка, която бях коригирал. Грешката е техническа, коригирана е и
разликата не е голяма в резултата. Т.е. да, има разлика, но не се отразява в крайното
заключение на автотехническата експертиза от лист 126-128 от предходното НОХД. Пътят,
който изминава моториста от падането си до точката, където е установен в огледния
протокол е по-малък от посочените 23,86 метра, което е техническа грешка, понеже не е
премахнато разстоянието, което изминава от удара до падането на асфалта.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на автотехническа
експертиза, находяща се на лист 126 от НОХД № 1454/2020 г. на ОС – Варна.
Вещото лице Д.: Поддържам констатациите в това заключение.
На въпроси на адв. Р.:
Вещото лице Д.: С оглед констатираните неточности коригиращото заключение е
меродавно и тези трябва да се приемат като мои изводи.
СЪДЪТ обявява 10-минутна почивка.
Съдебното заседание продължава в 13:35 часа с участието на страните и вещото
лице по същото.
На въпроси на адв. Р.:
Вещото лице Д.: Поддържам констатацията си от допълнителното заключение в
таблица 3 на стр.3, че ударът е реализиран в опасната зона на водача и при 54,50 км/ч и при
50 км/ч. При определяне на опасната зона за спиране съм използвал коефициент на
2
спирачно закъснение при екстремно спиране на мотоциклета7,8 м/сек, посочен на стр.10 от
основното заключение, абзац 1, първи ред. Има техническа литература, която дава
2
основание да за приемане на спирачно закъснение с по-ниски величини от 7,8 м/сек.
Основният проблем при тези спирачни закъснения е, че голяма част от литературата, която
се ползва е с по-стари издания, визира се между 1980-1990 година, като основната част са
руски издания. За съжаление много малко правени опити има в съвременните транспортни
средства. В момента ние правим такива, но все още не сме стигнали до мотоциклети. С
автомобили се оказва, че има разлика, която е порядъка на 10-20% завишаване на тези
стойности. За мотоциклета е аналогично. Работи се в тази насока, осъвременяват се нещата.
Използвал съм по-висока стойност, т.к. това е по данни на Техническия университет в гр.
Русе, от техни експерименти и за това съм използвал по-високата стойност. Възможно е в
конкретната ситуация да не е с такова високо спирачно закъснение, по-слабо да е натисната
спирачката. Това 7,8 като стойност е при положение, че са сработили двата кръга на
24
спирачните системи. Като тук става въпрос за принципни положения. Разглежда се
принципно величината при новия тип автомобили. Когато пресмятаме опасната зона
работим с максимални стойности, т.е. колко е било минимално възможното разстояние за
спиране. Вече за конкретна ситуация може по някакви данни, ако има налични такива, да се
съди дали е използвано това максимално закъснение или не, но в нашия конкретен казус
нямаме такива данни. Не е извършен експеримент, за да се провери максималното спирачно
закъснение на този мотор. Би могъл да бъде извършен някакъв експеримент, но
експериментално. Минималното спирачно закъснение, което литературните източници,
2
ползвани от експертите, може да се приложи към наши случай е около 5,5 или 6,0 м/сек.
Ако използваме този коефициент на спирачно закъснение величината на опасната зона ще
се увеличи, ще нарасне като стойност. Най-вероятно на това се дължат различията между
изводите за величините на опасната зона между моето заключение и това на проф. С..
Основно на това се дължат разликите и на времената, които са за обиране на хлабините в
спирачните системи и нарастването, но там е много малка разликата. Основната разлика е в
спирачното закъснение. Същото се отнася за всички скорости и всички опасни зони. Аз
смятам с по-висок максимален коефициент. Използваме различни литературни източници.
Ако трябва да ползваме най-благоприятната величина за мотоциклетиста трябва да приемем
2
коефициент за спирачно закъснение 5,5 м/сек. На база само на показанията на разпитаната
днес свидетелка бих приел по-високия ход на движение на пешеходката, нормалния ход. А
съобразено със заключението на проф. Р. по-скоро е към бавен ход. Ако пешеходката
измине по платното за движение 1 метър, то ще го направи за по-малко време със същия ход
и тогава към момента на започване на нейното пресичане моторът ще е по-близко от
мястото, където съм възприел.
На въпроси на прокурора:
Вещото лице Д.: Двата кръга на спирачната система са предна и задна спирачка.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на допълнителна
автотехническа експертиза от 01.04.2020 г., находяща се на лист 203-209 в том 1 от
досъдебното производство.
Вещото лице Д.: Поддържам даденото заключение.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщят към доказателствата по делото така
прочетените заключения и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключенията на автотехническа експертиза от 21.10.2019 г.,
25
находяща се на лист 178-199 в том 1 от досъдебното производство, допълнителна
автотехническа експертиза от 01.04.2020 г., находяща се на лист 203-209 в том 1 от
досъдебното производство, както и на допълнителна автотехническа експертиза, находяща
се на лист 126 от НОХД № 1454/2020 г. на ОС – Варна.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице доц. Р. Д. Д. за изслушване в днешното
съдебно заседание в размер на 140,00 лева /сто и четиридесет/, платими от бюджета на
съда. (издаден РКО)
Адв. Р.: Моля да назначите допълнителната съдебна автотехническа експертиза с
въпроси:
Какъв е пътя изминат от пешеходеца до мястото на удара при положение, че е
направил две крачки и за какво време е изминал това разстояние в два варианта - при
обикновен и бавен ход на движение на пешеходката?
Какво е времето, за което се изминава величината на опасната зона за спиране, ако
водачът се движи със скорост от 45 км.ч., при движение с 50 км.ч., при 56.92км.ч. и
тази определена от вещото лице в допълнителното заключение?
Каква е величината на опасната зона за спиране при движение на мотора с 45 км/ч, с
50 км/ч, с 56,92 км/ч и тази допълнително определена от вещото лице при спирачно
закъснение (забавяне) от:
5.5 метра/секунда на квадрат (използвана от вещото лице проф. С. в отговора на
поставените му въпроси) и
при усреднена стойност между 5,5 метра/секунда на квадрат и използваната от
вещото лице Р. Д. в предходната експертиза от 7,8 метра/секунда на квадрат-стр.
10 от основното му заключение.
3.1. Какво е времето, за което се изминава величината на опасната зона за спиране,
определена в отговора на предходния въпрос.
На база отговорите на предходните въпроси вещото лице да
отговори дали ударът е реализиран в опасната зона за спиране или не при всеки един
от вариантите.
Адв. Г.: Присъединявам се към искането на колегата Р..
Прокурорът: С оглед казаното от проф. Р. днес, както и показанията на дъщерята на
починалата, на един от свидетелите, който също е разпитан по делото в самото начало,
който познава починалата, както и медицинската документация, основно и свързано с
обстоятелството, че в крайна сметка трябва да се знае кога е бавен, бърз и нормален ход,
какви крачки е правила починалата, моля да назначите съдебномедицинска експертиза, в
която да е включено и вещо лице съдебен медик, ако прецените това да бъде проф. Р., като
вещите лица да обяснят тази жена какви крачки е правила, с оглед патерицата,
заболяванията, колко бързо и колко бавно е можела да се движи, независимо дали е могла
26
да си копае градинката, т.к. дъщерята каза, че е вървяла много бавно.
Адв. Р.: Моля да не уважавате искането на прокурора, не защото съм защитник на
подсъдимото лице, а т.к. се прави опит да се постави невъзможна задача. Няма експерт,
който дефинитивно да изключи който и да е от двата хода, защото сравняваме много близки
темпове на движение на един пешеходец. Който даде отговор на такъв въпрос ще получи
Нобелова награда. Животът може да даде примери и в едната и в другата посока и
познаваме хора с недъзи и сколиоза, които са супер енергични и човек не може да повярва
на активността им, както и такива без отклонения с точно противоположни данни. Нека се
придържаме към доказателствения материал по делото. Моля вещото лице да съобрази и
информацията, която при отговора на въпросите днес изнася подзащитния ми за линията му
на движение.
Адв. С.: Ако евентуално съдът допусне назначаването на такава медицинска
експертиза считам, че по-коректно е да се изиска наличната документация от личния лекар
на пострадалата. Никъде няма данни, а и от свидетелските показания на дъщерята стана
ясно, че тя никога не е имала описаните заболявания в амбулаторните листи. Тези
заболявания са описани в анамнезата, не са констатирани чрез преглед.
Прокурорът: Многобройни са случаите, както каза адв. Р., но ние говорим за
конкретно лице, за което има данни и това е починалата.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание, намира, че за изясняване на фактическата
обстановка по делото следва да бъде изслушано и вещото лице Г., поради което и същият
следва да бъде призован за следващо съдебно заседание.
Отделно от това, като взе предвид искането на защитата и становищата на страните
намира, че следва да бъде назначена допълнителна съдебна автотехническа експертиза с
въпросите, поставени от адв. Р., като вещите лица следва да вземат предвид и заключението
на проф. Р., както и заключението от изготвената на досъдебното производство аутопсия.
След изготвянето на тази експертиза съдът ще прецени необходимостта от назначаване на
исканата от прокурора експертиза.
Като съобрази обстоятелството, че свидетелят Д. СЛ. СЛ. не се явява в днешното
съдебно заседание, като не посочва уважителни причини за това си поведение, съдът
намира, че на същия следва да бъде наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Предвид гореизложеното производството делото следва да бъде отложено за друга
дата и час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА допълнителна съдебна автотехническа експертиза като вещото лице
доц. д-р Р.Д. следва да отстрани техническите грешки в заключението си на л. 126 от НОХД
№ 1454/2020 г. на ОС – Варна, ако приеме, че са налични такива, както и след като вземе
предвид заключението на проф. Р. и заключението от аутопсията в досъдебното
производство с въпроси:
27
1. Какъв е пътя изминат от пешеходеца до мястото на удара при положение, че е
направил две крачки и за какво време е изминал това разстояние в два варианта - при
обикновен и бавен ход на движение на пешеходката?
2. Какво е времето, за което се изминава величината на опасната зона за спиране, ако
водачът се движи със скорост от 45 км.ч., при движение с 50 км.ч., при 56.92км.ч. и
тази определена от вещото лице в допълнителното заключение?
3. Каква е величината на опасната зона за спиране при движение на мотора с 45 км/ч, с
50 км/ч, с 56,92 км/ч и тази допълнително определена от вещото лице при спирачно
закъснение (забавяне) от:
5,5 метра/секунда на квадрат (използвана от вещото лице проф. С. в отговора на
поставените му въпроси) и
при усреднена стойност между 5,5 метра/секунда на квадрат и използваната от вещото
лице Р. Д. в предходната експертиза от 7,8 метра/секунда на квадрат-стр. 10 от
основното му заключение.
3.1. Какво е времето, за което се изминава величината на опасната зона за спиране,
определена в отговора на предходния въпрос?
4. На база отговорите на предходните въпроси вещото лице да
отговори дали ударът е реализиран в опасната зона за спиране или не при всеки един
от вариантите?
5. Има ли конкретни удари в аутопсията, описани от детайли на МПС-то?
ОТМЕНЯ определението си в частта, с която е прочел съдебномедицинската
експертиза за аутопсия № 143/2016 г. д-р Д. Ив. Г..
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 31.05.2022 г. от 09:00 часа, за
която дата и час страните са уведомени от днес.
НАЛАГА ГЛОБА в размер на 200 лева на свидетеля Д. СЛ. СЛ. за неявяване в
днешно съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетеля Д.С., вещите лица Г., Александър Василев, А.Я. и
Г.Д..
Протоколът, изготвен в съдебно заседание, приключи в 14:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
28