Р Е Ш Е Н И Е
№. 614
гр. Пловдив, 27.03.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - XXIV наказателен състав в публично заседание на тринадесети март, две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря:
ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА,
като разгледа АНД № 958/2020 г. по описа на ПРС, XXIV наказателен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002646, на ***
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив с което на „Алфа Билд север” ЕООД, ЕИК
********* е наложена на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда имуществена
санкция в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение по чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда.
С жалбата
се прави искане за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, тъй като било
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателят
„Алфа Билд север” ЕООД, редовно и своевременно призован не се представлява в
съдебно заседание.
Въззиваемата страна – Дирекция
„Инспекция по труда” Пловдив, се представлява от юрисконсулт Н.К., която в
пледоарията си сочи, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено
като законосъобразно и правилно.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Спрямо
дружеството жалбоподател била осъществена на 10.05.2019 г. проверка за спазване
на трудовото законодателство в обект офис в гр.Пловдив *** от служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив. Било установено, че работодателят не е
изплатил трудовото възнаграждение за месец февруари на част от работниците си,
сред които и П.С.У., на когото не били изплатени 782.79 лева. Резултатите от проверката били отразени в
протокол от 18.06.2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, като във
връзка със законовите си правомощия органът издал предписания на дружеството
работодател във връзка с констатирани нарушения на трудовото законодателство.
Едно от предписанията било работодателят да изплати в срок до 19.07.2019 г. на
сочените работници дължимите трудови възнаграждения за месец февруари 2019 г.,
като по отношение на П.С.У. се сочело, че следва да се заплати дължимата сума
от 782.79 лева. Същото било отразено като т.7 от дадените предписания. Дадените
предписания не били оспорени от пред *** Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Пловдив. След изтичане на дадения в предписанието срок, на 17.10.2019 г. била
извършена проверка, от която се установило, че не е изпълнено предписанието на П.У.
да бъде изплатено дължимото възнаграждение за месец февруари 2019 г.
Във
връзка с констатираното на 29.10.2019 г. бил съставил АУАН за нарушение на
чл.415 от КТ, който бил връчен на представител на дружеството жалбоподател.
Като възражение било посочено, че лицето е уволнено дисциплинарно и му е
наложена глоба, поради което не е заплатено в цялост дължимото трудово
възнаграждение и бил представен РКО. В
последствие въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от свидетелските показания на актосъставителя, както
и от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, протокол за
извършена проверка, пълномощно, разходен касов ордер, оправомощителни заповеди.
Съдът кредитира показанията на св.Б.Д.,
който сочи какви действия са извършили проверяващите във връзка с установеното
нарушение.
Жалбата
се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това. Не може да се приеме, че са били налице основания да се
приложи разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради което и съдът счита, че
срокът за подаване на жалбата следва да се изчислява от 27.01.2020 г.
Разгледана по същество, жалбата се
преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установява с категоричност, че е
налице осъществен състав на административно нарушение, а именно: че в указания
срок дружеството жалбоподател не е изпълнило задължителните предписания на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив.
Съдът намира, че в конкретния случай, при съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на отговорността на дружеството-жалбоподател не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството. Съставения АУАН е бил редовно връчен на дружеството
жалбоподател
Що се касае до изложения аргумент, че в наказателното
постановление не е посочено достатъчно ясно в какво се изразява неизпълнението,
то съдът намира същото за неоснователно. За да възприеме тази позиция съдът
отчита, че изрично се сочи, че работодателят не е изплатил дължимото трудово
възнаграждение на П.У. за месец февруари 2019 година, доколкото в предписанието
ясно се сочи, че до дата 19.07.2019 г. същото е следвало да бъде изплати. От
друга страна се сочи, че нарушението е осъществено на 20.07.2019 г., което от
своя страна прави неоснователно и възражението, че не се сочи кога е
осъществено нарушението. Ето защо и съдът счита, че правилно е било прието от
актосъставителя и наказващия орган, че е осъществено нарушение по чл.415, ал.1
от Кодекса на труда.
По отношение на наложената санкция съдът счита, че
същата следва да бъде намалена до минималната такава, тъй като не са изложени
каквито и да било аргументи защо е наложена такава над минималния размер. Това
обаче не означава, че е налице основание за пълна отмяна на наказателното
постановление.
По отношение на административната санкция съдът счита,
че правилно не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
обществената опасност на извършеното
нарушение не се явява значително по-ниска в сравнение с обичайните случаи на
такива нарушения, а от друга страна между датата на изтичане на предоставения
срок и датата на установяване на допуснатото нарушение е изминал немалък срок
от време, което сочи на твърдото намерение да не се изпълнява в цялост даденото
предписание. Ето защо обжалваното НП
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002646, на ***Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Пловдив с което на „Алфа Билд север” ЕООД, ЕИК
********* е наложена на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда имуществена
санкция в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение по чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда, като намалява размера на санкцията на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните
в 14-дневен срок от получаване на
съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.