и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 572/10.10.2005 година, постановено по гр. д. № 359/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал за недоказано оспорването истинността на предварителен договор за продажба, сключен в писмена форма на 28.04.2004 година между Иван Чилов Чилов, Христо Георгиев Иванов и Гинка Чилова Иванова и Пламен Петров Пеев в частта, с която на ръка е изписано “19.04.2004 г. деветнадесети юли две хиляди и четвърта година” като срок за предаване владението на имота и в частта, с която на ръка е изписано “след крайния срок 19.04.2004 г. всякакви взаимоотношения между страните се прекратяват”. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от Иван Чилов Чилов, Христо Георгиев Иванов и Гинка Чилова Иванова срещу Пламен Петров Пеев иск по чл. 19 ал. ІІІ от ЗЗД за обявяване на сключения на 28.04.2004 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ- 2692 в кв. 176 по ПУП на гр. Кърджали на цена 27140 евро за окончателен. Присъдени са в полза на Пламен Пеев разноски по делото. Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Иван Чилов Чилов, Христо Георгиев Иванов и Гинка Чилова Иванова, които чрез адвоката- пълномощник го обжалват с молба да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, и бъде постановено друго, с което предявения иск на основание чл. 19 ал. ІІІ от ЗЗД бъде уважен и на основание чл. 431 ал. 2 от ГПК бъде отменен н. акт № 135 том II с рег. № 4375 по н. д. № 335/2004 г. на Елияна Калайджиева- нотариус с район на действие Районен съд- Кърджали. В жалбата се излагат подробни съображения. Поддържа се, че жалбодателите- исци в първоинстанционното производство, били изправната страна по договора и въпреки многобройните покани, продавачът не изпълнил задължението си да им прехвърли имота, предмет на предварителния договор. Сочи се, че към датата на вписване на исковата молба, продавачът бил собственик на процесния имот и били изпълнени всички изисквания на разпоредбата на чл. 298 ал. І от ГПК. Съдът неправилно тълкувал волята на страните за прекратяване действието на договора на 19.07.2004 г., а и в договора нямало уговорен краен срок за плащане на цената. Незаконосъобразен бил извода, че страната, която дала задатъка /капарото/ по договора, не била изпълнила задълженията си по него. Незаконосъобразно съдът приемал, че към датата на вписване на исковата молба, ответникът не бил собственик на имота, тъй като продажбата на имота на 28.09.2004 година на трето лице, била извършена в нарушение на закона при вписана възбрана върху имота за обезпечаване на бъдещ иск и транслативния ефект на покупко- продажбата не бил настъпил. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендират разноски. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Поддържа, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска. Претендира разноски. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира следното: Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването, а разгледана по същество, е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 19 ал. ІІІ от ЗЗД. Ищците твърдят, че на 28.04.2004 година сключили в гр. Кърджали с ответника предварителен договор за покупко- продажба на недвижими имот, представляващ УПИ парцел ІІІ пл. № 2692 в кв. 176 по ПУП на гр. Кърджали за сумата 27140 евро. На основание чл. 1 от договора заплатили на продавача сумата в размер на 100 евро като се задължили да заплатят остатъка при нотариалното прехвърляне на имота. Въпреки многобройните покани, ответникът не изпълнил задълженията си по предварителния договор. От събраните по делото доказателства се установява, че на 28.04.2004 година в гр. Кърджали бил подписан предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот с продавач Пламен Петров Пеев и купувачи- Христо Иванов Георгиев, Иван Чилов Чилов и Гинка Чилова Иванова. Съгласно договора, продавачът- ответник по иска, поел задължение да продаде на ищците собствения си недвижим имот: представляващ УПИ парцел ІІІ пл. № 2692 в кв. 176 по ПУП на гр. Кърджали за сумата 27140 евро, платима както следва: 100 евро като капаро при подписване на договора и 27040 евро при нотариалното прехвърляне на имота. Към момента на подписване на договора от 28.04.2004 година, ответникът- продавач по договора се е легитимирал като собственик на процесния недвижим имот на основание договор за покупко- продажба, сключен с нот. акт № 9/19.01.2004 г. н. д. № 9/2004 г. В договора в т. т. ХІ и ХІІ бил уговорен срок на предаване на владението върху имота- 19.07.2004 година след заплащане на дължимата сума, както и това, че след крайния срок 19.07.2004 година, всякакви взаимоотношения между страните се прекратяват. Истинността на предварителния договор в тази му част е била оспорена от пълномощника на ищците с твърдение, че в оригиналния договор не е имало изписани такива текстове. В откритото на основание чл. 154 от ГПК производство, ищците, в чиято тежест е било да докажат твърденията си, не са предстаÔили доказателства. Поради това следва да се признае за недоказано оспорването истинността на предварителния договор от 28.04.2004 година в посочените по- горе части. От приложените към делото удостоверения на службата по вписванията гр. Кърджали се установява, че върху процесния имот е била вписана възбрана за обезпечаване на бъдещ иск с дв. вх. № 2178/31.08.2004 г. с длъжник ответника по иска и кредитори- ищците, която била вдигната на 01.07.2005 г. Била вписана и искова молба с дв. вх. № 2151/27.08.2004 г. за сумата 1682.50 лв. със страни- тези в настоящото производство. Вписването на исковата молба било заличено на 02.09.2005 г., поради прекратяване на делото. Исковата молба по настоящото дело е била вписана на 14.04.2005 година и заведена в съда на 15.04.2005 г. С договор за продажба, сключен с нот. акт № 135/28.09.2004 г. по нот. д. № 335/2004 г. ответникът по иска продал на трето лице Христо Кирчев Киров процесния недвижим имот. С нотариална покана от 22.03.2005 година, получена от ответника по иска на 04.04.2005 г., исците поканили ответника да се яви на 08.04.2005 г. в кантората на нотариус К. Димитров за сключване на окончателен договор. На посочената дата и място се явили само ищците, но не и ответника по иска, за което бил съставен и констативен протокол. Окончателен договор между страните не бил подписан. При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения от ищците на основание чл. 19 ал. ІІІ от ЗЗД иск за неоснователен. За да се уважи иск по чл. 19 ал. ІІІ от ЗЗД, следва да се установи, че предварителния договор е действителен и съдържа всички съществени клаузи на окончателния такъв- описание на продавания имот и неговата цена, както и че обещателят е собственик на имота. Процесния договор от 28.04.2004 г., сключен в писмена форма, представлява предварителен договор за продажба на недвижим имот и съдържа основните елементи на продажбата. Действието на договора обаче, е било прекратено в предвидения в него срок на 19.07.2004 година, който страните взаимно са уговорили и по делото не са представени доказателства до тази дата някоя от страните по него да е направила постъпки за сключване на окончателен договор. Поради това иска като неоснователен следва да се отхвърли. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ал. ІІ от ГПК съдътпроверява, наред с предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред и това, дали отчуждителят е собственик на имота, което обстоятелство в случая не е налице. Напротив, установено е по делото, че още към датата на завеждане на исковата молба в съда и към момента на постановяване на решението, продавачът по предварителния договор не е собственик на процесния имот, който е бил прехвърлен на трето лице на 28.09.2004 г. В тази насока и във връзка с вписваната възбрана върху имота, следва да се отбележи и следното: По същество целта на вписването е да се даде гласност на актовете, подлежащи на вписване и е с оглед интересите на третите лица. В конкретния случай исковата молба е била вписана на 14.04.2005 г., а ответникът по настоящия иск Пламен Петров Пеев е продал процесния имот на трето лице Христо Кирчев Киров на 28.09.2004 г., или вписването на настоящата искова молба не може да се противопостави на приобретателя на имота. Вписаната в полза на ищците срещу ответника възбрана върху процесния имот обезпечава друг иск по друго гражданско дело, а и същата е била отменена с влязъл в сила съдебен акт, което е заличило действието на възбраната. В случая разпореждането с имота би било недействително спрямо ищците по настоящия иск, ако възбраната обезпечаваше конкретно иска по чл. 19 ал. ІІІ от ЗЗД или евентуално при иск по чл. 135 от ЗЗД. Впрочем, несъстоятелни са доводите на жалбодателите в тази насока. Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Що се касае до доводите в жалбата относно искането за отмяна на нотариалния акт, с който процесния имот е прехвърлен от ответника по иска на трето лице, то следва да се посочи, че такова искане няма направено в първоначалната искова молба, а производството по делото в частта, с която с нова искова молба е бил предявен иск и против втори ответник Христо Кирчев Киров и е направено искане на основание чл. 431 ал. ІІ от ГПК, е било прекратено с протоколно определение на съда от 28.06.2005 г., което не е било обжалвано и е влязло в сила. При този изход на делото жалбодателите следва да заплатят на ответника по жалбата разноските за тази инстанция в размер на 300 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 572 от 10.10.2005 година, постановено по гр. д. № 359/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА Иван Чилов Чилов с ЕГН **********, Христо Георгиев Иванов с ЕГН ********** и Гинка Чилова Иванова с ЕГН **********, всички от гр. Кърджали да заплатят на Пламен Петров Пеев с ЕГН ********** от гр. Кърджали разноски по делото за тази инстанция в размер на 300 лв. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/
|