НОХД № 2232/2016 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подс. А.Ц.П., ЕГН ********** и подс.В.Ц.П., ЕГН ********** за престъпление по чл.195 ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194 ал.1 и с чл.20 ал.2 и с чл.18 ал.1 от НК, а именно за това, че на 16.10.2016 г. в гр.Пазарджик, в съучастие като извършители, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /повреждане на врата на кафе-автомат/ и с помощта на техническо средство /чук/, са направили опит да отнемат чужди движими вещи - паричната сума от 227 лв., собственост на „Е.” ЕООД-гр.Пловдив, от владението на управителя А. А. Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е останало недовършено по независещи от тях причини.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение с уточнението, че не поддържа обвинението против А.П. за съучастие под формата на извършителство, а за такова под формата на помагачество. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, чието изтърпяване да бъде отложено.

Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание. Декларират, че се признават за виновни по повдигнатите им обвинения, не оспорват фактическата обстановка, описана в ОА и дават кратки обяснения.

Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите  на  чл.301 от  НПК,  прие  за  установено  следното:

Подсъдимите А.П. и В.П. са братя. Първият от тях живеел в гр.Пазарджик на семейни начала в жилището на бащата на съжителстващата с него, а вторият живеел сам на квартира в гр.Пазарджик на ул.”Свобода” № 11.

На 16.10.2016 год., около 22.00 ч., двамата братя се срещнали пред хранителен магазин на **** в гр.Пазарджик, тъй като А.П. искал да вземе свой багаж от квартирата на брат си, която се намирал в близост. В разговора проведен помежду им подс.В.П. споделил на брат си, че се нуждае от пари, тъй като бил изгубил голяма сума и не знаел как ще преживее до заплата. В непосредствена близост до мястото, където провеждали разговора, имало кафе-автомат, който бил собственост на „Е.” ЕООД-гр.Пловдив с управител св.А. Н.. Към този момент в касата на машината се намирала сума в размер на 160 лв., а в монетника - сумата от 67 лв. или обща сума в размер на 227 лева.

Подс.В.П. предложил на брат си да му помогне да вземе парите, намиращи се в кафе-автомата. Искал от него да стои на близо с цел „морална” подкрепа, а и за да наблюдава района и да го предупреждава при опасност от залавяне. Подс.А.П. се съгласил.

Подс.В.П. носел в себе с и чук с дървена дръжка, с помощта на който започнал да нанася удари по вратата на кафе-автомата, осигуряваща достъп до вътрешността на машината, където се намирали касата и монетника  с парите. В резултата на тези удари В.П. разбил горната панта на вратата и частта от същата, в която се намирало устройството за връщане на монети. През това време другият брат му стоял отстрани до машината и пазел.

Шумът от нанасянето на ударите с чука предизвикал вниманието на живеещи в близост до мястото хора, които подали сигнал за случващото се в ОДЧ при РУ на МВР-Пазарджик. На място били изпратени и пристигнали автопатрули с полицейски служители от РУ на МВР-Пазарджик, сред които бил и св.Б. М..

Когато забелязали приближаващите се полицейски автопатрули двамата подсъдими незабавно се отдалечили от местопрестъплението, като се насочили към съседната ул.”Свобода”, където седнали на една пейка пред № 11. Св.Б. М. се насочил към тях, а когато го видели те станали от пейката и тръгнали. Той обаче ги спрял и им поискал документи за самоличност. В началото те изразили недоволство от това, че ги проверява и искали да знаят каква е причината. Св.М. ги приканил да отидат до разбития кафе-автомат, който бил на около петдесет метра, където имало други негови колеги и там да продължат разговора с цел установяване на съпричастността на двамата към деянието. Докато отивали към мястото анцуговото долнище на подс.В.П. започнало да се смъква. Тогава св.М. установил, че в задната част от вътрешната страна на анцуга подс.В.П. бил поставил чука, с който преди това била разбивана врата на автомата.

На местопроизшествието бил извършен оглед, с което било отпочнато и настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-стокова експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, общата стойност на вредите на кафе-автомата, изразяващи се в разрушаване на вратата, възлиза на сумата от 500 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от  самопризнанията на подсъдимите,  показанията на св.М. и св.Н., заключението на съдебно-стоковата експертиза, а също и  от писмените и веществено доказателство - чук, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 и чл.284  от  НПК.

Съдът дава вяра на всички събрани по делото писмени, гласни и веществени доказателства, т.к. те са абсолютно непротиворечиви, кореспондират едно с друго и взаимно се допълват.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подс.В.П. е осъществил престъпния състав на чл.195 ал.1, т.3 и т.4,  във вр. с чл.194 ал.1 от НК, във вр. с чл.18 ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК, а подс.А.П. – на чл.195 ал.1, т.3 и т.4,  във вр. с чл.194 ал.1 от НК, във вр. с чл.18 ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК, като на 16.10.2016г., в гр.Пазарджик, в съучастие – В.П. като извършител, а А.П. като помагач, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и с помощта на техническо средство – чук, са направили опит да отнемат чужди движими вещи – паричната сума от 227 лв., собственост на „Е.“ ЕООД гр.Пловдив, представлявано от А. А. Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е останало недовършено по независещи от тях причини.

Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимите са имали представа за всички обективни елементи на престъплението, включително и квалифициращите. Съзнавали са, че при извършване на деянието е използвано техническо средство – чук, без което би било невъзможно отнемането на владението над вещите, които са се намирали във вътрешността на автомата. Съзнавали са също, че по време на деянието се разрушава преграда, здраво направена за защита на имот, т.к. с помощта на чука е била разбита вратата на автомата и то с цел осигуряване на достъп до монетника. Деянието е останало недовършено от подсъдимите и то във фазата на недовършения опит, т.к. осъществяването на изпълнителното деяние по отнемането на владението над вещите е било започнато то страна на подс.В.П., но не е било завършило заради появата на полицейски служители на местопрестъплението.

Деянието е извършено от двамата подсъдими умишлено с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, т.к. всеки от двамата подсъдими е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е искал това. Двамата подсъдими са действали в съучастие, т.к. са имали общност на умисъла и всеки един от тях е съзнавал какво върши другия при съвместната им дейност, както и какъв е неговия принос за постигането на общия престъпен резултат. Подс.В. Пенел е бил извършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, доколкото само той е осъществявал действия по изпълнителното деяние на престъплението кражба, а именно свързани с отнемането на владението над паричната сума в автомата. Подс.А.П. е действал като помагач по смисъла на чл.20 ал.3 от НК, т.к. с поведението си е улеснявал извършителя, доколкото е седял в близост до него, наблюдавал е района и го е предупредил при възникнала опасност от залавяне на място, а именно да преустанови поведението си и да напуснат местопрестъплението при появата на служители на МВР.

Тук е мястото да се посочи, че съдът призна за  невиновен и оправда подсъдимия А.П. по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно за това, че е извършил престъплението действайки в съучастие като извършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК. Едва ли следва да се излагат подробни съображения относно това, че съучастието под формата на извършителство, респ. съизвършителство изисква деецът да участва в осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението, а А.П. не е извършвал никакви действия свързани с отнемането на владението над вещите.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК – “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние също е със завишена степен на обществена опасност, предвид времето, начина  и мястото на неговото извършване – демонстративно и с чувство за безнаказаност.

Обществената опасност на подсъдимитеят е завишена. Двамата не са осъждани, но видно от представените за тях характеристични справки са  криминално проявени и негативно охарактеризирани по местоживеене. Подс.А.П. дори е освобождаван от наказателна отговорност по НЧХД № 1813/2014г. за извършено престъпление по чл.130 от НК, като му е наложено административно наказание глоба.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост, а също и в стремежа на подсъдимите да си набавят средства по бърз и дори престъпен начин.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, направените самопризнания, оказаното съдействие на полицейските и разследващите органи, изразеното критично отношение към стореното, младежката възраст на извършителите и ниската стойност на вещите, предмет на посегателство, която е почти 1/2 от МРЗ.

Отегчаващо отговорността обстоятелство-негативните характеристични данни за двамата.

С оглед на горното съдът намери, че са налице многобройни  смекчаващи отговорността обстоятелства /подробно изброени по-горе/ и едно изключително такова – ниската стойност на вещите предмет на посегателство, при  наличието на  които  и  най-лекото предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко. По тази причина съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК и определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския предвиден в закона предел, като наложи на подсъдимите А.П. и В.П. наказание от по шест месеца  лишаване от свобода, което съответства на степента на вината им и с което ще се постигне личната и генерална превенция.

Предвид данните за личността на подсъдимите и основно чистото им съдебно минало и младежката възраст, съдът прецени, че за тяхното поправяне и превъзпитание на този етап не се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода, а поправително-превъзпитателното и принудително-възпиращото въздействие ще може да бъде постигнато и с института на условното осъждане. С оглед на това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от  по три години за всеки от двамата.

Възпитателната работа с условно осъдените се възложи на наблюдателната комисия при Община Пазарджик.

На основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК съдът постанови вещественото доказателство – 1 брой чук с дървена дръжка, собственост на подс.В.П., като вещ, принадлежаща на виновния и послужила за извършване на умишленото престъпление, да се отнеме в полза на държавата и поради липсата на съществена икономическа стойност да се унищожи.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят сторените по делото разноски в размер на по 44.82 лв. за всеки един от тях, платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик, както и по 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: