№ 6535
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110146202 по описа за 2021 година
Страни в производството са ищецът ЮЛ. ЮЛ. ЗДР. с ЕГН **********, гр. София, ул.
„Елена Снежина“ № 3 и ответникът *** чрез неговия клон в България **** – клон България“
КЧТ с ***, гр. София, Летище София, сграда ИВТ.
Предявен е осъдителен иск чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за сумата 488,96лв., представляваща
обезщетение за отменен полет с № W64356 от Рим до София на 18.8.2018г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 5.8.2021г., до плащането.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника, с който оспорва предявения иск – прави възражение за погасителна давност и
твърди, че закъснението се дължи на обстоятелства, които изключват отговорността на
превозвача – отказ на системата на кулата на летище Фиумичино и изтичане на дежурството
на екипажа на полета.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключил договор за въздушен
превоз с № W64356 от Рим до София на 18.8.2018г., изпълняван от ответното дружество, че
е спазил задълженията си по договор за въздушен превоз, както и че полетът е закъснял с
повече от 3 часа от разписанието.
В тежест на ответника е да установи извънредни обстоятелства в причинна връзка със
закъснението.
С оглед представените доказателства съдът намира следното от фактическа и правна
страна:
От изявленията на страните следва, че не спорят относно: между страните е бил
сключен договор за въздушен превоз с № W64356 от Рим до София на 18.8.2018г. с час на
1
излитане 13,05 UTC или 15,05ч. местно време. Полетът е осъществен на 19.8.2018г. с час на
излитане 05,40 UTC.
От назначената по делото СТЕ и представените от ищцовата страна доказателства се
установява, че в периода от 12:15 до 12:40 ч. и от 14:05 до 14:31 ч. на 18.08.2018 г. е имало
частичен и временен отказ на част от техническото оборудване на Кулата на летище
Фиумичино, като това е довело до временни закъснения на наземното движение на
въздухоплавателните средства с цел поддържане на безопасна дистанция при движение по
пътеките за рулиране. Съгласно представените документи самолетът е следвало да излети в
15:05 часа италианско време или 13:05 UTC, но съгласно заключението на вещото лице по
назначената от съда СТЕ забавянето на процедурата за разрешение за изпълнение на
заповед започване на движение на въздухоплавателното средство от 18 минути води до
следващо забавяне, тъй като мястото вече е заето и следва да се чака друго място, което
съответно води и до допълнително забавяне на полета повече от 18 минути. Вещото лице в
открито съдебно заседание посочва, че работното време на екипажа е било максимум 12 часа
и може да бъде удължено максимално с 1 час, като към края на работното време екипажа на
самолета вече трябва да е кацнал в София. Посочва се, че работното време на екипажа е
започнало в 03:30 UTC и следва да завърши в 16:30 UTC с включеното удължаване от 1 час
на работно време.
Доколкото от данните на заключението по СТЕ се сочи, че работното време на
екипажа на самолета е започнало в 03:30 UTC и е било максимум 13 часа (с удължаване),
следва, че работното време на екипажа е изтекло в 16:30 UTC. Тоест най-късно до 16:30
UTC екипажът е следвало да е приземил самолета на крайната точка – летище София.
Вещото лице обаче посочва, че по стандартите в областта на авиацията в работното време на
екипажа се включват и 30 минути, през които вече да е приземил самолета и да напусне
летището. Следователно самолетът е следвало да се приземи на летище София най-късно в
16:00 UTC. Доколкото полет № W64356 от Рим до София е бил планиран на 18.8.2018г. се е
включвал в лятното часово време. Гр. София се намира в Източноевропейската часова зона,
съответно часът се смята с два часа след кординираното европейско време (UTC+2), но
поради изместването на часа заради лятното часово време разликата е три часа (UTC+3),
следователно самолетът е следвало да кацне в София най-късно до 19:00ч. местно софийско
време. Доколкото по план полетът е следвало да бъде 2 часа и като се вземе предвид
часовата разлика от 1 час между Рим (UTC+2 заради лятното часово време) и София
(UTC+3), се налага заключението, че самолетът е следвало да излети от летище Фиумичино
в Рим най-късно в 16:00 ч. местно време или 14:00 UTC, за да се спази графика на екипажа и
за да не се допусне нарушение на нормите за безопасност на полета и максимална
продължителност на работната смяна на пилотите на самолета.
По възражението за наличие на извънредни обстоятелства: Разпоредбата на чл. 5, § 3
от Регламент № 261/2004, на която се позовава процесуалния представител на ответника,
предвижда изключване отговорността на превозвача при възникването на „извънредни
обстоятелства“, като установява правилото, че опериращ въздушен превозвач не е длъжен да
2
изплаща обезщетение по чл. 7, ако докаже, че отмяната /респ. закъснението/ на полета е
причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки, т. е. от обстоятелства, които се намират извън
ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците
имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 следва да се
тълкува стриктно. Съображение 14 от преамбюла към Регламента указва кога опериращите
въздушни превозвачи не носят отговорност за отменен, респ. закъснял полет, а това са
случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като е направено и
примерно /неизчерпателно/ изброяване на случаи, при които се счита, че са налице
извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност по Регламента –
„политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност
на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач“.
Според съображение 15 от преамбюла към Регламента, „извънредни обстоятелства се смята,
че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във
връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение,
продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет,
въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на
закъснения или отменени полети“. Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 вр. със съображение
14 от Регламента, така и в Решение на дело С-315/2015 Marcela Peskova и Jin Peska срещу
Travel Service a.s., изрично е посочено, че не всички извънредни обстоятелства
освобождават от отговорност опериращия въздушен превозвач. За да е налице изключване
на отговорността, авиопревозвачът следвало да докаже, че настъпилите извънредни
обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез предприемането на съобразени с
конкретната ситуация необходими и разумни мерки. Следователно, за да отпадне
отговорността за заплащане на обезщетение за закъснял/отменен полет, следва да бъде
доказано освен наличие на извънредно обстоятелство, също така, че са били взети всички
необходими/разумни мерки. С други думи, в доказателствена тежест на ответника е да
докаже при условията на пълно и главно доказване както наличието на „извънредни
обстоятелства“, станали причина за закъснението на полета, така и че е взел всички
необходими мерки за избягване на закъснение или отмяна на полета.
Съдът намира, че в настоящото производство ответникът не доказва нито една от
предпоставките за освобождаване от отговорност по чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004. Не е
доказано, че затруднението в трансмисията на радиосигналите на кулата в летище
Фиумичино в Рим, което е довело до реорганизация на движението по три от общо десетте
напречни рульошни пътеки за периода от 12,15 до 12,40 ч. и от 14,05 до 14,30 ч. е
извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004. На първо
място, за да бъде квалифицирано едно събитие като извънредно обстоятелство по смисъла
на член 5, § 3 от Регламента, то следва поради своето естество или произход не е присъщо
на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и да се
3
намират извън ефективния му контрол (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г.,
Wallentin-Hermann, C-549/07, EU: C: 2008: 771, т. 23, от 31 януари 2013 г., McDonagh, C-
12/11, EU: C: 2013: 43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der Lans, C-257/14, EU: C: 2015:
618, т. 36). В случая съдът намира, че проблемите с контролната кула на летището, макар да
се намират извън ефективния контрол на превозвача, са събития, които са част от риска,
включен в професионалната дейност на превозвача и следователно, следва да бъдат
предвидени от него и да бъдат предприети мерки, в това число и чрез осигуряване на
достатъчен времеви ресурс, за да се предотврати отмяната на полета. Посоченото не се
опровергава от поясненията на вещото лице в откритото съдебно заседание, че отказът на
техниката не е нещо обичайно и естествено за въздухоплаването. За да бъде квалифицирано
едно събитие като извънредно обстоятелство, то следва не просто да се случва рядко и
следователно да не е обичайно за съответната сфера, но и да бъде извън включения в
съответна сфера на стопанска дейност професионален риск. Съгласно съдебната практика на
СЕС за да бъде квалифицирано едно събитие като извънредно обстоятелство се изисква
кумулативното наличие на две предпоставки: да не е присъщо на нормалното упражняване
на дейността на съответния въздушен превозвач и да се намират извън ефективния му
контрол. В случая обаче не е доказана първата предпоставка – събитието да не е присъщо на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач. Посочения извод
се подкрепя и от практиката на СЕС, изразена в Решение Wallentin-Hermann, C-549/07, EU:
C: 2008: 771, т.23, 24, 25, 27 и 36-37: „Като се отчитат обаче особените обстоятелства, при
които се осъществява въздушният транспорт, и степента на технологично усложняване на
летателните апарати, следва да се констатира, че при упражняване на дейността си
въздушните превозвачи обичайно се сблъскват с различни технически проблеми, които
функционирането на тези самолети неизбежно показва. Разрешаването на технически
проблем, произтичащ от дефект при поддръжката на самолет, трябва следователно да се
счита като присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач.
Следователно технически проблеми, открити при поддръжката на летателните апарати или
поради дефект в такава поддръжка, не биха могли да представляват сами по себе си
„извънредни обстоятелства“, посочени в член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004. Както
бе изтъкнато в точка 27 от настоящото съдебно решение, запитващата юрисдикция трябва да
провери дали техническите проблеми, на които се позовава въздушният превозвач в
главното производство, произтичат от събития, които не са присъщи на нормалното
упражняване на неговата дейност и се намират извън ефективния му контрол. От тази
констатация произтича, че отчетената при въздушен превозвач честота на техническите
проблеми не представлява сама по себе си елемент, от който може да се направи извод
дали са налице „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2004. С оглед на изложеното по-горе на втория поставен въпрос следва да
се отговори, че отчетената при въздушен превозвач честота на техническите проблеми не
представлява сама по себе си елемент, от който може да се направи извод дали са налице
„извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004.“
4
На следващо място, ответникът не доказа, че техническите проблеми с кулата са
причинили невъзможност за осъществяване на полета. В отговор на въпрос на ответника в
провелото се на 17.5.2022 г. открито съдебно заседание вещото лице посочва, че на
18.08.2018 г. кулата на летище Фиумичино в Рим не е спирала да работи. Вещото лице
казва: „Тя е имала затруднение по отношение на използване на тези три напречни рульошни
пътеки, но те имат още седем, т.е. вместо през тези три рульошк да минат самолетите, за да
излязат на основаната пътека за рулиране на полосата за излитане, те е трябвало да
заобиколят, да минат по страничините. Това е довело до известно забавяне, но не е в часове,
не е в дни, а е въпрос на няколко минути на организация, при добра организация може да не
се забави.“ Също така вещото лице в заключението си по СТЕ, в отговор на въпрос № 1 на
ответника посочва, че кулата на летище Фиумичино в Рим не е затваряла, а е имала
временен проблем от техническо естество в периодите от 12:15 ч. до 12:40 ч. и от 14:05 ч. до
14:31 ч. на 18.08.2018 г., което е повлияло на оперативния капацитет на летището, като е
довело до предприемане на специфични мерки по регулиране на въздушния поток, което
има ограничено въздействие по отношение на закъснения, но не обосновава отмяна на
полет. Също така в отговор на задача 4 по СТЕ вещото лице цитира италианската страна „…
тези мерки (предприетите ограничения) се прилагат тактически и имат малко въздействие
по отношение на закъснения, които мерки по никакъв начин не може да обосноват отмяна
на полет.“ Следователно техническите проблеми на кулата на летище Фиумичино в Рим не
са довели до невъзможност за осъществяване на полета, следователно по никакъв начин не
биха могли да бъдат квалифицирани като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на чл. 5, §
3 от Регламент № 261/2004 г..
На трето място, проблемите с контролната кула не са причина полет W64356 да не
бъде изпълнен в установеното време. Причина за отлагането на полета е обстоятелството, че
дежурството на определения за извършването му екипаж е приключило. Това обстоятелство
не е извънредно по смисъла на член 5, § 3 от Регламента, доколкото планирането на
дежурствата на екипажите са присъщи на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намират в ефективния му контрол. Посоченият извод се
потвърждава и от т. 5.5 от „Тълкувателни насоки за Регламент /ЕО/ на ЕП и на Съвета
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент № 2027/97
относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия, изменен с
Регламент (ЕО) № 889/2002 на ЕП и на Съвета“ (2016/С-214/04), изготвени от Европейската
комисия и публикувала в Официален вестник на Европейския съюз, където е посочено, че
въздушните превозвачи следвало да планират ресурсите си, включително и човешките
ресурси, така че след отпадане на извънредните обстоятелства, летателните часове на
екипажа да не са пречка за опериране на целия полет. В противен случай, дори и да
отпаднело извънредното обстоятелство, в случай че летателните часове на екипажа били
надвишени или щели да бъдат надвишени по време на полета, то самолетът нямало да може
да излети. Следователно не е налице пряка причинна връзка между твърдяната от ответника
като извънредно обстоятелство временна повреда на кулата на летище Фиумичино и
5
отлагане на полета за следващия ден.
На последно място, за да бъде освободен от отговорност поради извънредно събитие
превозвачът следва да установи, че настъпилите извънредни обстоятелства не са могли да
бъдат избегнати чрез предприемането на съобразени с конкретната ситуация необходими и
разумни мерки. Следователно, за да отпадне отговорността за заплащане на обезщетение за
закъснял/отменен полет, следвало да бъде доказано освен наличие на извънредно
обстоятелство, също така обстоятелството, че са били взети всички необходими/разумни
мерки. В процесния случай това не е сторено. Както беше посочено, по делото се установи,
че самолетът е следвало да излети от летище Фиумичино в Рим най-късно в 16:00 ч. местно
време или 14:00 UTC, за да се спази графика на екипажа и за да не се допусне нарушение на
нормите за безопасност на полета и максимална продължителност на работната смяна на
пилотите на самолета, докато техническите проблеми в кулата са настъпили в периода
между 14,05 и 14,30 ч. местно време в Рим. Въпреки че вследствие на техническия дефект се
е наложила промяна на организацията на полетите, което е довело до допълнително
забавяне на полета, екипажът на полет № W64356 от Рим до София е имал време да
осъществи полета дори с наличния на борда екипаж и в рамките на редовното му работно
време. Полетът е следвало да се осъществи в 15:05ч. местно време, а самолетът е можел да
излети най-късно в 16:00 ч. местно време от летището, за да спази графика, т.е. имал е на
разположение 55 минути, за да получи ново разрешение за излитане от оператора на летище
Фиумичино в Рим и нов слот за полет от „Евроконтрол“. В същото време обаче
авиопревозвачът не представя доказателства, че в този период екипажът на полет W64356 са
направили всичко необходимо, за да осъществят полета и съответно – да избегнат
забавянето. По данни на вещото лице по назначената от съда СТЕ не е поискан нов слот за
полет от „Евроконтрол“. Твърдението на ответника, че с оглед оставащото работно време на
екипажа не е могъл да бъде осъществен планирания полет е недоказано, а и както вече беше
посочено, дежурствата на екипажите са присъщи на нормалното упражняване на дейността
на съответния въздушен превозвач и се намират в ефективния му контрол, поради което в
процесния случай ответникът е следвало в условията на пълно и главно доказване да
установи, че в процесния случай се е изисквал такъв запас от време, при който да е бил
принуден да прави непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към
момента на отлагане/отмяна на полета, което в случая не е сторено от процесуалния
представител на ответника. Следователно не е доказана и втората предпоставка по чл. 5, § 3
от Регламент № 261/2004 – че въздушният превозвач е взел необходимите мерки за
избягване на закъснението на процесния полет.
По давността: Съдът намира за неоснователни наведените доводи на ответника, че
вземането на ищците е погасено по давност, позовавайки се на разпоредбата на чл. 135 ЗГВ,
съгласно която правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се
погасява в двегодишен срок, а по вътрешните – в шестмесечен срок, считано от деня на
пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на
6
превоза.
Разпоредбата на чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди изменението с
ДВ бр. 16/23.02.2021 г.) предвижда специален давностен срок. Систематичното тълкуване на
нормата, която се намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации,
давност“ обуславя извод, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим единствено
към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при
липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент №
261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137 ЗГВ, според който сроковете по чл.
135 от ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство. Доводи за обратното
не могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на
закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 от ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.
Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно
действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния
превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле
на чл. 135 от ЗГВ.
В тази връзка, в разглежданата хипотеза приложение следва да намерят общите
правила, уредени в ЗЗД. Доколкото размерът на дължимото обезщетение за причинените
вреди от неизпълнението е предварително определен като парична сума и същата е уредена
в регламента, то обезщетението представлява законна неустойка, която в съответствие с
разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок.
На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, в случая - от деня на изпълнение на закъснелия полет (19.08.2018 г.),
към който момент е реализирано неизпълнението на превозвача и е възникнало вземането на
ищеца за парично обезщетение, респ. при липса на уговорен срок за изпълнението му от
същата дата задължението е станало изискуемо (арг. чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Исковата молба е
заведена в деловодството на съда с дата – 05.08.2021 г. и следователно преди изтичане на
давностния срок, от която дата и давността е спряла да тече на основание чл. 115, б. „ж“
ЗЗД, поради което възражението на ответника за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни и следва
да бъдат уважени.
По разноските: При този изход на делото право на разноски има единствено ищецът,
който доказа сторени разноски в размер на 350 лв., като поради уважаване на предявения
иск в цялост и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени в пълен размер.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК,
доколкото заплатеното възнаграждение е в размер на минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Воден от горното, Софийски районен съд
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** чрез неговия клон в България **** – клон България“ КЧТ с ***, гр.
София, Летище София, сграда ИВТ да плати на ЮЛ. ЮЛ. ЗДР. с ЕГН **********, гр.
София, ул. „Елена Снежина“ № 3 сумата от 488,96лв., представляваща обезщетение за
отменен полет № W64356 от Рим до София на 18.8.2018г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 5.8.2021г. до плащането.
ОСЪЖДА „*** ЦРТ“, чрез неговия клон в България **** – клон България“ КЧТ с
***, гр. София, Летище София, сграда ИВТ да плати на ЮЛ. ЮЛ. ЗДР. с ЕГН **********,
гр. София, ул. „Елена Снежина“ № 3 сумата от 350лв., разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8