Р Е Ш Е Н И Е
Номер 266 06.07.2018 г. Град Перник
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пернишкият районен съд VІ-ти нак. състав
На 26 април Година
2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Силвия Димитрова
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдията АНД № 272 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на К.В.Г. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, против Наказателно
постановление № 17-1158-004427 от 18.10.2017 г., издадено от С.Г.Л. - началник
сектор “ПП” при ОД на МВР – Перник, с което на жалбоподателката е наложено
административно наказание глоба в размер на 100,00 лв. на основание чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката К.В.Г.
оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, отрича да е извършила
вмененото й нарушение и счита, че издаденото срещу него наказателно постановление
е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна. Същите
доводи се поддържат и от защитника й адв. Н..
Въззиваемата страна,
в съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована, не е
изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
На 29.09.2017 г.,
около 22.00 часа, полицейските служители Ц.В.Б. и Р.П.Т. изпълнявали служебните
си задължения по контрол на пътното движение. В посочения час те се намирали в
с. Драгичево, на кръстовището на ул. Кракра и път Е-79, и имали пряка видимост
към същото, тъй като служебният им автомобил /в който били и те/ се бил
престроил, за да извърши маневра завой наляво в посока към гр. Перник. Отдясно
до тях спрял лек автомобил “Шкода Фабия” с рег. № ** **, водачът на която го
привел в движение, навлязъл и преминал през кръстовището, а после завил надясно
по път Е-79 и продължил в посока към гр. София. Червената секция на
светофарната уредба за надясно в този момент не работела по технически причини,
което се установява по категоричен начин от показанията на св. Б., а работела
секцията за направо, поради което
последният счел, че с поведението си водачът на лекия автомобил “Шкода
Фабия” с рег. № ** ** е извършил нарушение чл.6, т.1 от ЗДвП, последвали го с
патрулния автомобил, спрели го за проверка, установили, че той се управлява от
жалбоподателката К.В.Г. и Б. съставил срещу нея АУАН серия Д, с бланков № 0265834/29.09.2017
г. Актът бил предявен на Г.. Тя се запознала със съдържанието му и го
подписала, но вписала, че светофарът за надясно не е работел.
Същите твърдения К.В.Г.
изложила в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, депозирайки Възражение рег. №
313000-812 от 30.09.2017 г. По повод на това актосъставителят Ц.Б. изготвил
Докладна записка рег. № 1158р-8691/11.10.2017 г., в която потвърдил, че
секцията за движение надясно не е работела, но останалите две секции, към които
водачите имали видимост, били изправни. Въз основа на нея началника на група
ОДПКПД ст. инспектор Георгиев изготвил Докладна записка рег. №
1158р-8692/11.10.2017 г. и предложил възражението на Г. да не бъде приемано за
основателно.
На 18.10.2017 г., въз
основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на
чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна
отговорност на К.В.Г. за горепосоченото нарушение.
В хода на съдебното
следствие показания са дали и свидетелите–очевидци Елена Димитрова Грозданова и
Анелия Александрова Киркова, които пътували заедно с жалбоподателката и са
категорични, че светофарната уредба на посоченото кръстовище не е работела, а К.Г.
била спряла непосредствено преди него, тъй като там имало знак “стоп” и след
като се огледала и уверила, че пътят е чист и няма движещи се по път Е-79
автомобили, извършила маневрата завой надясно в продължила движението си към
гр. София.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид АУАН
серия Д, с бланков № 0265834/29.09.2017 г., заверено копие на Заповед №
8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи, Възражение рег. №
313000-812 от 30.09.2017 г., Докладна записка рег. № 1158р-8691/11.10.2017 г.,
Докладна записка рег. № 1158р-8692/11.10.2017 г., показанията на актосъставителя
Ц.Б., както и на свидетелите Елена Димитрова Грозданова, Анелия Александрова
Киркова и обясненията на жалбоподателката.
От правна страна:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
дело е подадена в законоустановения срок от оправомощено лице и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. В този смисъл, тя е допустима и следва да бъде
разгледана.
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, формално
отговарят на изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила /възражения в тази насока не са и направени/. Нарушението е описано достатъчно ясно, подробно и прецизно и са
посочени всичките му съставомерни признаци. Налице е и правно
единство между текстовото и цифровото описание на нарушението в акта и в наказателното постановление. И двата акта са издадени от
компетентни лица в кръга на техните правомощия, което е видно от представената
заповед на министъра на вътрешните работи.
По същество:
При оценка на събрания
доказателствен материал съдът приема жалбата за основателна, тъй като
обвинението срещу К.Г. не е доказано по несъмнен начин.
От една страна, съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна обаче, по
силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /“доказателствата и средствата
за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила”/,
приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да
се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал.
Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума
на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от
закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото
административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това,
особено в случаите на оспорване, какъвто е и настоящия.
В жалбата на К.Г. се съдържат
твърдения, че не е извършила вмененото й нарушение, тъй като светофарната
уредба не е работела и поради това тя се е съобразила с поставените на
кръстовището пътни знаци. Тъй като там имало знак “Стоп” /пътен знак номер Б2 “Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”/, тя спряла, огледала се и
наляво и надясно и след като се уверила, че няма да създаде опасност за
движението, завила надясно. Позицията й остава непроменена от самото начало на
административнонаказателото производство, тъй като обяснения в тази посока е
изложила още при предявяването на АУАН, а после и във възражението, подадено в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
В подкрепа на поддържаната теза
жалбоподателката е ангажирала и гласни доказателства, събрани чрез разпит на
свидетелките-очевидци Елена Димитрова Грозданова и Анелия Александрова Киркова,
които пътували снея и възприели пряко и непосредствено ситуацията при
преминаването през кръстовището и потвърждават фактите така, както са изложени
и от К.Г..
При това положение, след като
констатациите на актосъставителя не са защитени по убедителен начин,
поддържаното в производството възражение от страна на жалбоподателката, че не е
извършила вмененото й нарушение, не може да бъде игнорирано. Независимо от регламентираната
в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение,
настоящият съдебен състав приема, че доказателствената тежест остава за
административнонаказ-ващия орган, тъй като обратното би било в нарушение на
презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в
административнонаказателното производство съгласно чл.84 от ЗАНН.
В този смисъл, съдът приема, че
обвинението срещу жалбоподателката К.Г. не е доказано по несъмнен начин, тъй
като събраните доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че е извършила
описаното в НП административно нарушение и че законосъобразно е привлечена към
административнонаказателна отговорност за него.
Изложените
съображения налагат извод за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1158-004427 от 18.10.2017
г., издадено от С.Г.Л. - началник сектор “ПП” при ОД на МВР – Перник, с което
на К.В.Г. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 100,00 лв. на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП
за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.