№ 10564
гр. С., 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110166005 по описа за 2024 година
Делото е образувано по предявени от „Т. С.“ ЕАД срещу И. Н. Г. и А. Д. Д. осъдителни
искове.
Ответниците са депозирали, в срока за отговор, молба с приложено платежно нареждане.
Ищецът е депозирал молба, с която оттегля предявените искове поради плащането им и
моли за прекратяване на делото и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Депозираната от ищеца молба е с правно основание чл. 232 ГПК и по свята правна същност
представлява десезиране на съда от разглеждането на материалноправния спор, предмет на
делото. Това процесуално действие е редовно извършено от ищеца, чрез процесулания му
представител упълномощен да се разпорежда с правото на иск, като не е предпоставено от
съгласието на ответника до първото съдебно заседание. Ето защо на основание чл. 232 ГПК
делото следва да се прекрати.
При постановяването на окончателния си съдебен акт /решение по същество или
определение за прекратяване/, при направено искане за разноски, съдът е длъжен да ги
присъди. Ищецът претендира разноски за юрисконсултски възнаграждения.
В практиката еднозначно се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото
и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от
новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на
ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане
необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, например извършено
плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. В случая
ответниците са дали повод за образуване делото с неплащане на задълженията си в срок.
Второ, направеното от ищеца оттегляне на исковете е обусловено от извършеното от
ответниците плащане в хода на делото, което е направило ненужна съдебната защита. Ето
защо са налице основания за присъждане на претендираните и неплатени разноски на ищеца
съгласно чл. 78, ал.8 ГПК - за осъщественото представителство от юрисконсулт. В исковото
производство, съдът определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на
1
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и съответно чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК
не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля
максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за
правната помощ. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато
сложността му е ниска /Определение № 518/03.12.2019 г. на Върховен касационен съд на
Република България, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение по гр. д. № 4461
по описа за 2019 г. /. В случая делото е приключило преди насрочването в съдебно заседание,
поради което възнаграждението следва да се определи в размер на 50 лв., от които всеки
ответник дължи по 25 лв.
Така мотивиран и съгласно чл. 232 и чл. 78 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 66005/2024 г. по описа на СРС, 72 състав.
ОСЪЖДА И. Н. Г., ЕГН **********, адрес гр. С..............., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. С., ............., сумата от 25.00 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, адрес гр. С.............., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. С., ............., сумата от 25.00 лв. разноски по
делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба от ищеца и ответниците в едноседмичен
срок от връчването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2