Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260010
гр. Нови пазар, 16.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Нови пазар в съд в публичното
си заседание на четиринадесети октомври хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен съдия: Галина Николова
при секретар протоколиста Диана Славова,
като разгледа докладваното от районен съдия Галина Николова АНХД № 295 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена
е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят „***“ ЕООД, представлявано от В.С.Т. оспорва наказателно
постановление № 27-0001113/10.09.2020 г. на Директора на „ИТ“ Шумен за
допуснато нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция на
основание чл.416, ал.5 във вр.чл.414, ал.3 от КТ в размер на 2 500 лв.
Жалбоподателят сочи, че НП е издадено в
нарушение на материалния закон. Не били установени правилно всички факти и
обстоятелства, имащи значение за установяване на нарушението. Сочи, че
фактическата обстановка била различна от посоченото в АУАН. Жалбоподателят
твърди, че с работещата непълнолетна С.И.В.бил сключен граждански договор с
попечителство, целта на който била нейното обучение за работа като сервитьор.
Претендира наличието на малозначителност
на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а нарушението било извършено
поради незнание.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, защитата на
жалбоподателя претендира изменение на НП, поради несъразмерност на наказанието.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ш. сочи, че в
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения, а
издаденото НП отговаря на установената фактическа обстановка. Въззиваемата страна счита извършеното нарушение за
доказано, а издаденото НП, като законосъобразно и правилно моли да бъде
потвърдено. Представителят на ИТ сочи, че не сключването на трудов договор с
работещото лице е тежко нарушение на трудовото законодателство и издаденото НП
следва да бъде потвърдено.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
Съгласно приложения АУАН № 27-0001113/12.08.2020 г. на
ИТ Ш. на 06.08.2020 г.в 17,00ч. била извършена проверка в обект кафе „***“ в гр.
Н., ул. „***“ № *. Там било установено, че работи лицето С.И., без сключен
трудов договор в писмена форма. Посочено е, че нарушението е извършено на 06.08.2020
г. Посочени са нарушените разпоредби – чл. 62, ал. 1 от КТ вр. чл. 1, ал.2 от КТ.
Актът е връчен и подписан от жалбоподателя на 12.08.2020
г. В акта не са посочени писмени възражения.
Съдът намира, че при съставянето на акта не
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото
НП.
Съдът намира, че при съставянето на НП № 27-0001113/11.09.2020
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Ш. също не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП. Наказателното
постановление е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 14.09.2020 г.
Разгледано по същество, съдът установи
следното:
Жалбоподателят „***“ ЕООД е надлежно регистриран в Търговският регистър и съгласно
справка в него се представлява от В.С.Т..
На 06.08.2020
г.в 17,00ч. била извършена проверка в обект кафе „***“ в гр. Н., ул. „***“ № *.
Там било установено, че работи лицето С. И. В..
Изискана била декларации по чл. 402, ал.1,
т.3 от КТ от лицето С.И. В. В нея, В. е посочила, че работи от две седмици
преди проверката, сутрин по 1 час и следобед 2 часа. Заплаща й се по 10 лв. на
ден, както и че не е подписвала договор за обучение или работа.
По делото е приложен граждански договор с
попечителство от 27.07.2020 г. между *** ЕООД като възложител и от друга като
изпълнител Г.С.В. като попечител на С.И.В.. Съгласно договора възложителят
възлага, а изпълнителят приема да извърши „в удобно за него време да се обучава
в кафе *** да сервира“. Съгласно договорът, възложителят се задължава да не
допуска лицето С. В. да работи с парични средства и в срок на 1 месец след
приемане и извършено обучение да заплати на изпълнителя 250лв. в брой.
Изпълнителят се задължава да уведомява попечителя за процеса на обучение на С.
В.. Други условия по този договор няма.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от гласните доказателства – показанията на
свидетелите по делото С. Т. и П. С., както и от приложените към
административната преписка писмени доказателства. В подкрепа на горното са и
показанията на свидетелите Г. В. и Д.И.. Двете свидетелки потвърдиха, че
непълнолетната С. В. е работела от края на м. юли 2020 г., като основно ходела сутрин
„като се наспи“ и следобед по два часа, а дейностите, с които се занимавала
били сервиране и отсервиране на поръчките на
клиентите. През това време св. Д. И. работела като барман, вътре в заведението,
а С.В., като сервитьор.
При така описаната фактическа обстановка,
съдът намира, че е безспорно доказано,
че непълнолетното лице С. В. е работела при жалбоподателя като сервитьор без сключен
писмен трудов договор с работодателя. Тази констатация на проверяващите органи
не се оспорва в съдебно заседание от представителя на жалбоподателя. Самата
майка на работника С. В., св. Г. В. сочи, че дъщеря й ходела „в удобно за нея
време, като се наспи“, което показва, че е ходела и сутрешните часове, както и
следобед по 2 часа. Самата
работа е била упражнявана от края на м.юли до датата на проверката.
Съдът счита, че твърденията на
жалбоподателя, че лицето било прието да работи в заведението с цел да се
обучава или запознава с характера на работата, допълнени с показанията на
майката св. Г.В. т.к имало намерение през следващото лято да работи по морето
като сервитьор, по никакъв начин не могат да отменят императивните изисквания
на КТ относно сключването на трудов договор, дори и за ученичество, съгласно
който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения, съгл. чл. 1, ал.2 от КТ. Независимо от целта на престирания труд, и в частност дали е за обучение,
полагането на труд, каквото се доказа и по настоящето дело се урежда като
трудово правоотношение, с трудов договор по чл. 61 от КТ. работещото лице С.В.
е отговаряла на изискванията на КТ за сключването на трудов договор с условие
за обучение по време на работа, съгл. чл. 230 и следв. от КТ, т.к е имала
навършени 16 години, самото правоотношение за който следва да бъде уредено като
трудовоправно, по смисъла на чл. 1, ал.2 от КТ. Това
в настоящия случай не е било направено от страна на работодателя. Представения
по делото договор, представлява грубо нарушаване на трудовите права на
непълнолетните работещи лица.
При така описаната фактическа обстановка,
съдът намира, че на 06.08.2020 г. в 17,00 ч. жалбоподателят е приел на работа,
работника С. В., на 17 години, без да има сключен преди това трудов договор,
съгл. чл. 62, ал.1 от КТ.
За установеното нарушение
административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя, в качеството му
на работодател, имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл.
414, ал.3 от КТ, който предвижда възможност за налагане на такава в размер от 1
500 до 15 000 лева.
Наложената санкция е в размер,
надвишаващ минималния предвиден в КТ. В НП е посочено, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл.
415в, ал. 1 от КТ, тъй като съгласно чл.
415в, ал. 2 от КТ: „не са маловажни нарушенията на чл.
61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 и 3
и чл. 63, ал. 1 и 2“ от КТ. Съдът намира, че
императивната разпоредба на чл.
415в, ал. 2 от КТ, изключва приложимостта на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения по защита
на едни от най-важните конституционногарантирани
права на гражданите - трудовите.
Съдът намира обаче, че при определяне на имуществената санкция не са съобразени тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и липсва необходимата съгл. чл. 11 от ЗАНН индивидуализация на същото, независимо от съответствието на наложената имуществена санкция с целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. В НП липсват конкретни мотиви за налагане на санкция в посочения размер, а само посочване на разпоредбите на чл. 12 от ЗАНН. Доколкото към административнонаказателната преписка не са приложени справки за други административни наказания, налагани за нарушения по КТ. Съдът счита, че установеното по настоящето дело нарушение е единичен случай на такова. В същото време, макар и първо по рода си нарушение, същото е тежко и следва да бъде санкционирано с имуществена санкция, която да постигне необходимата превантивна и възпитателна роля. Извършеното от жалбоподателя нарушение не просто се нарушава трудовите права на гражданите, но и нарушава правата на непълнотелтните работещи, които поради своето непълнолетие изискват допълнителна грижа и охраняване на техните права и интереси. Съдът отчита като утежняващо обстоятелство за отговорността на жалбоподателя от една страна нарушаването на трудовите норми относно реда за възникване на трудовоправни отношения с работещите, но и това, че се нарушават правата на непълнолетните работещи. От показанията на св. Г. В.се установи, че представителят на жалбоподателя лично е изготвила приложения по делото „граждански договор с попечителство“, каквато облигационна обвързаност е напълно непозната в правото. Самото попечителство, съгл. чл. 153, ал.-2 от СК се учредява над непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Попечителство се учредява и над лица, поставени под ограничено запрещение. Договаряне с родител на непълнолетното лице, за попечителство над него е нищожно и показва в още по – голяма степен нарушаване, не само на трудовите права, но и на личните права на гражданите, целта на който е явно нарушаване на трудовото законодателство.
Съдът намира, че при така взетите предвид отегчаващи и смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, следва наложеното административно наказание следва да бъде намалено в размер под определения, а именно от 2000лв., като счита, че по този начин ще се постигне нужната превантивна роля и за бъдеще няма да се допуска от страна на жалбоподателя нарушения на трудовото законодателство и особено по отношение на непълнолетни лица.
Относно
разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда,
възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски
по реда на АПК. По делото искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя
и от въззиваемата страна.
По делото е приложено адвокатско пълномощно и договор
за правна защита от жалбоподателя на адв. Т. Д. от АК
Ш., за платен адвокатски хонорар в размер на 300лв. Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.2 вр. ал. 1 от АПК вр. чл. 144 от АПК и
чл. 78, ал.1 от ГПК, следва въззиваемата страна да
бъде осъдена да заплати направените разноски, съразмерно на намаления размер на
имуществената санкция (намалението е с 500лв.). Дължимото на жалбоподателя
възнаграждение е в размер на 60 лв.
Съгласно чл. 63, ал.5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.2 вр.
ал. 1 от АПК вр. чл. 144 от АПК и чл. 78, ал.3 от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 38 от ЗПП, определянето на
размера на възнаграждението се определя от нарочна наредба, а според чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ по административни дела е от 100 до 200 лв. Съдът
намира, че възнаграждението за юрисконсулт на въззиваемата
страна следва да се определи в максималния размер от 200лв.
Доколкото според взетото от съда решение, следва да се
намали наложената с НП имуществена санкция от 2000лв. на 2000лв., то
пропорционално на потвърдения размер (2000лв.), като уважена част следва да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 160лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление НП № 27-0001123/10.09.2020
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Шумен, с което на „***“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл.
Ш., ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *,
представлявано от В.С.Т., в качеството на работодател, с което на
основание чл. 416, ал.5 от КТ и чл. 414, ал.3
от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, като намалява
имуществената санкция на 2000лв. (две хиляди лева).
ОСЪЖДА, на
основание чл. 63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН,
Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Шумен, ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Н., обл. Ш., ул. „***“ № *, вх.*, ет.*, ап. **, представлявано от В.С.Т.,, сумата от 60 лв. (шестдесет
лева), разноски по делото за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН,
„***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н.р, обл. Ш., ул. „**“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от В.С.Т.,, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Шумен, сумата от 160лв.
(сто и шестдесет лева), разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл.
211 от АПК пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от
получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен
съдия: …………………..….......…
Галина Николова