гр.Елхово, 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският районен съд в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В. Апостолова
при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията АНД № 50/2020 г. по описа на ЕРС, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 3920/2019 година от
21.01.2020 г., издадено от Началник на Отдел „МРР Южна морска“ към ГД МРР в ЦМУ, Агенция „Митници“, с което на К.М.К. с ЕГН -**********,***, е наложено адм.
наказание глоба в размер на 1760.80
лева
на основание чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ и са отнети в полза на
държавата на основание чл. 233, ал.6 от ЗМ стоките - предмет на нарушението – мъжки пуловери „Gant“ – 5 броя; мъжки пуловери
„Polo“ – 14 броя; мъжки пуловери „Moncler“ - 22 броя; мъжки ризи „Emporio
Armani“ - 12 броя; мъжки ризи „Hugo Boss“ - 6 броя; мъжки ризи „Lacoste“ - 6
броя; мъжки ризи „Polo“ - 6 броя; мъжки дънки „Tommi Hilfiger“ - 32 броя; мъжки
дънки „Calvin Klein“ - 8 броя; мъжки дънки „Trussardi“ - 8 броя; мъжки якета
„Hugo Boss“ - 5 броя; мъжки якета „Moncler“ - 4 броя и мъжки грейки „Moncler“ -
14 броя, с обща митническа стойност 1760.80 лева.
Срещу това НП е подадена жалба от К.М.К., с която се желае същото да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят твърди, че не е
извършил соченото адм.нарушение, тъй като пренасяните от него стоки са били
предназначени за подаръци на негови близки, а не са закупени с търговска цел и
освен това не му е била дадена възможност да декларира същите стоки, като
митническите служители веднага са предприели действия по проверка на багажа му.
На следващо място се твърди, че митническите служители са поискали като условие
да ги освободят, да предоставят като обезпечение сума от 1700 евро, която сума
не се знае как е изчислена като стойност на пренасяните стоки и това поражда
съмнение у жалбоподателя, че неправилно е била изчислена стойността на
задържаната, пренасяна от него стока. Ако все пак съдът приеме, че той е
извършил нарушение по чл. 233, ал.1 от ЗМ, желае да бъде прието, че се касае за
маловажен случай и се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, не изпраща
представител и не е ангажирал доказателства.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление – ТД „Южна морска“
към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д.,
заявява в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна, не следва да се
уважава и желае съдът да потвърди обжалваният акт като законосъобразен и
правилен. В съдебната фаза ангажира доказателства.
Районна прокуратура – Ямбол, ТО Елхово, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приетите
писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания на Д.Х. и С.П.
- митнически служители от
отдел ММГ, ГД МРР към Агенция „Митници“ се установява, че на
24.09.2019 г., около 20.00
часа, на МП Лесово на трасе за обработка на входящи леки автомобили и автобуси
от Република Турция за Република България пристигнал микробус „ОПЕЛ ВИВАРО“, с рег.№ ***,
управляван от лицето Е. К. Б.и с пътници в него, един от които бил
жалбоподателя К.М.К.. След пристигането на автомобила в зоната за митнически контрол,
служители на Агенция „Митници“ попитали водача на
автомобила и пътниците в него имат ли нещо – стока, валута и валутни ценности,
лични вещи и др. за деклариране пред митническите органи, на което само двама от пътуващите - А.
Ч. и Г. З.отговорили, че имат
предварително подадени транзитни декларации. Останалите пътници, вкл. и К.М.К., не
декларирали нищо. След това микробуса бил селектиран по метода „анализ на риска“ за проверка
В хода на проверката, извършена от митническите
служители, между които и двамата свидетели Д.Х. и С.П., в сакове и чували в превозното средство били открити множество
дрехи с надписи и лога на защитени търговски марки, но не били декларирани по надлежен ред.
След като митническите служители обяснили на водача на автомобила и на
пътниците, че тези стоки са в количество, над допустимото за внос, попитали на кой
от тях е стоката и ги помолили всеки да отдели пренасяните от него вещи. Тогава
всеки от пътуващите в микробуса отделил пренасяния от него багаж и така жалб. К.К.
посочил като свои следните стоки: мъжки пуловери „Gant“ – 5 броя; мъжки пуловери „Polo“ – 14 броя; мъжки
пуловери „Moncler“ - 22 броя; мъжки ризи „Emporio Armani“ - 12 броя; мъжки
ризи „Hugo Boss“ - 6 броя; мъжки
ризи „Lacoste“ - 6 броя; мъжки ризи „Polo“ - 6 броя; мъжки дънки „Tommi Hilfiger“ - 32 броя; мъжки дънки
„Calvin Klein“ - 8 броя; мъжки дънки
„Trussardi“ - 8 броя; мъжки якета „Hugo Boss“ - 5 броя; мъжки якета „Moncler“ - 4 броя и мъжки грейки „Moncler“ -
14 броя, а останалите стоки /различни по брой и вид/ били посочени като
собствени на други лица от пътуващите заедно с К..
На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ били
поискани писмени обяснения от жалбоподателя /приложени към АНП на л.9/, в които К.К. е посочил, че дрехите е закупил от Турция
предимно за роднини и близки – за подаръци, а не с цел търговия.
За извършените действия, контролните органи
съставили Протокол за извършена митническа проверка № 19BG9999М043464/25.09.2019 г., приложен в АНП, в който жалб.К. не е вписал възражения и се подписал.
Намереното количество ризи, пуловери, дънки, якета
и грейки, описани по-горе /общо 142 броя/ - предмет на
митническото нарушение, било иззето и
издадена Разписка за задържане № 0161720 от 25.09.2019 г. Тази разписка също е подписана от К.К. без
възражение, а като забележка е записано само „Съгласен съм“.
Видно от материалите по преписката, на
25.09.2019г. К.М.К. е предал на митническите служители с разписка № 0161724 общо 1700 евро /14
банкноти по 50 евро/ и като основание за предаването е записано – „За
обезпечение по АУАН 2664/25.09.2019г.“.
Поради горното и на основание чл.230 от Закона
за Митниците, на жалбоподателят К.М.К. бил съставен на 25.09.2019г.
от св. Д.Х. Акт за установяване на административно нарушение № 2664 за нарушение на чл.233, ал.1 от ЗМ за това, че на 24.09.2019г.
на МП Лесово е пренесъл през държавната граница стоки без знанието и разрешението
на митническите органи – процесните, описани по-горе стоки. Веднага след съставянето на АУАН № 2664 от 25.09.2019г. той е бил
предявен на жалбоподателя, подписан от него и му било връчено копие от същия, като бил уведомен съгласно текста в самия АУАН, че в
тридневен срок от връчването на този акт има право да направи писмени
възражения по него, както и че е уведомен за възможността на основание чл.229а
и следващите от ЗМ за сключване на споразумение за прекратяване на АНП. При
подписването на съставеният му АУАН К.К. вписал изрично, че няма възражения.
В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок не е направено писмено
възражение по акта, не са посочени и представени доказателства, вкл. и за
цената, на която са придобити стоките.
Видно от
приложеното към АНП становище от комисия по Заповед № ЗМ-1000 - 257/18.04.2019г. на с.д. Директор на ТД Южна морска,
същата комисия е изчислила по реда на чл.74,
пар.2, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 952/2013година митническата стойност на
стоката - предмет на нарушението, както следва: мъжки пуловери „Gant“ – 5 броя по 11.20 лева, или
56.00лв; мъжки пуловери „Polo“ – 14 броя по 11.20 лева, или 156.80лв; мъжки пуловери
„Moncler“ - 22 броя по 11.20 лева, или 246.40лв.; мъжки ризи „Emporio Armani“ -
12 броя по 9.70 лева, или 116.40лв; мъжки ризи
„Hugo Boss“ - 6 броя по 9.70 лева, или 58.20лв; мъжки ризи „Lacoste“ - 6 броя по 9.70 лева, или 58.20лв;
мъжки ризи „Polo“ - 6 броя по 9.70 лева,
или 58.20лв.; мъжки дънки „Tommi
Hilfiger“ - 32 броя по 12.80 лева или 409.60 лева; мъжки дънки „Calvin Klein“ -
8 броя по 12.80 лева, или 102.40лв; мъжки дънки
„Trussardi“ - 8 броя по 12.80 лева или 102.40 лева; мъжки якета „Hugo
Boss“ - 5 броя по 21.00 лева или 105.00 лева; мъжки якета „Moncler“ - 4 броя по 21.00 лева, или 84.00
лева и мъжки грейки „Moncler“ - 14 броя по 14.80 лева, или 207.20 лева, или общата митническа стойност е определена на 1760.80 лева.
Въз основа на
така съставения АУАН е издадено на 21.01.2020 година от И. Д. П.– и.д. Началник на Отдел „МРР Южна морска“ към ГД МРР в
ЦМУ, Агенция „Митници“,
обжалваното Наказателно постановление № 3920/2019, с което на К.М.К. с ЕГН - **********,***, е наложено адм.
наказание глоба в размер на
1760.80 лева
на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ и са отнети в полза на държавата на основание
чл. 233, ал.6 от ЗМ стоките - предмет на нарушението, изброени по-горе, с обща митническа стойност 1760.80 лева.
Това
НП е изпратено на нарушителя и съответно получено от К.К. лично на 27.01.2020г., видно от приложеното известие
за доставяне на „Български пощи“ ЕАД. Жалбата е депозирана пред АНО на 03.02.2020
година, но е изпратена по пощата на 31.01.2020г.
Материалната компетентност на И. Д. П.–
и.д. Началник на Отдел „МРР Южна
морска“ към ГД МРР в ЦМУ, Агенция „Митници“, да издава НП за нарушения по ЗМ се установява
от приетите по делото Заповед № ЗАМ-42/32-8714 от 07.01.2019 г. и Заповед
№1/02.01.2020 г., двете издадени от Директора на Агенция „Митници“, с първата
от които последният изрично е делегирал правомощията си на АНО по чл. 231 от ЗМ
на посочената категория длъжностни лица – началници на териториални отдели „МРР“ в ГД МРР, съобразно тяхната
териториална компетентност.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от приложената по делото
административно наказателна преписка и от събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, вкл. и от показанията на актосъставителя Д. Х. и свидетеля С.П.,
които съдът кредитира, тъй като липсват съществени противоречия между тях и са
взаимно допълващи се, като в показанията на
свидетелите обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от всеки от тях
факти, които са относими към предмета на доказване по делото.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното
постановление и в законоустановения 7-дневен срок и като такава се явява
допустима.
Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна по следните
съображения:
Съдът счита, че в производството по установяване на адм. нарушение и
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и които да водят до отмяна
на процесното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗАНН административно
наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на
извършеното административно нарушение, освен в случаите, когато производството
е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. В
настоящия случай, производството е протекло в хипотезата на чл. 36, ал.1 от ЗАНН – със съставяне на АУАН в срока по чл. 34 ЗАНН.
Акта и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН,
вр.чл.230 от ЗМ и чл.47, ал.1, б.„а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.231 от ЗМ.
Съгласно чл.230 от ЗМ, за всеки случай на нарушения на митническия режим се
съставя акт от митническите органи, които по аргумент от разпоредбата на т. 9,
§ 1 от ДР на ЗМ са длъжностни лица от митническите учреждения, които
осъществяват митнически надзор и/или извършват
контрол или дейност по разследване по реда на НПК. В конкретния случай
актът за установяване на митническо нарушение е съставен от св.Д. Х. –
митнически инспектор в ММГ към ГДМРР при
ЦМУ, АМ – лице, осъществяващо митнически надзор и контрол. Правомощие на И. Д. П.–
и.д. Началник на Отдел „МРР Южна
морска“ към ГД МРР в ЦМУ, Агенция „Митници“, да
издава НП за нарушения по ЗМ следва от оправомощаването му със Заповед № ЗАМ-42/32-8714 от 07.01.2019 г., издадена от Директора на А
„Митници“.
АУАН е съставен съгласно разпоредбите на чл. 40- 43 от ЗАНН и в него е
описано по изискуемия от Закона начин твърдяното нарушение като е
конкретизирана и нарушената законова разпоредба. Изложени са обстоятелствата
във връзка с твърдяното нарушение, като актосъставителят е посочил, че с
деянието си жалбоподателят е осъществил състава на чл.233, ал.1 от ЗМ. Основният
състав на административното нарушение
„митническа контрабанда” е уреден в алинея първа на чл. 233 ЗМ като
изпълнителното деяние може да се изрази в две форми – „пренесе” или “превози”,
като наказуем по силата на чл. 233, ал. 1 ЗМ е и опитът за това. От обективна
страна е необходимо пренасянето или превозването на стоките да се извършва през
държавната граница, да е без знанието и разрешението на митническите органи и
да не представлява престъпление.
Фактическата обстановка, изложена в обжалваният акт е ясна и точна, което
от своя страна припокрива изискването за ясно и точно описание на
обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение.
Ревизираните актове – АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити,
съгласно изискванията на ЗАНН, а що се отнася до авторството, съобразно
събраните доказателства по делото - писмените такива, вкл. от предпроцесуалното
действие на К.К. – даденото от него писмено обяснение като нарушител, съдържащо
признание за начина и целта на придобиване на стоките, пренесени от него през
държавната граница в Република България от Република Турция и гласните
доказателства – свидетелските показания на св. Х. и П., то следва да се приеме,
че именно жалбоподателят К. е автор на административното нарушение, визирано в
обжалвания акт, както и се установява първият съставомерен признак на
митническата контрабанда по чл.233, ал.1 от ЗМ - пренасянето на стоките през
държавната граница. От друга страна липсата на знание и разрешение от
митническите органи за осъществения превоз като втори съставомерен признак на
деянието, се доказва с показанията на разпитаните двама митнически служители –
свидетелите Х. и П.. Последните твърдят, че е била отправена покана до водача
на автомобила и пътуващите в него, между които и жалб. К., за деклариране на
превозвани, респ. пренасяни стоки в автомобила, подлежащи на деклариране, на
което последвал отрицателен отговор от К.К., а в резултат на извършената митническа проверка на автомобила е установено
наличието на процесните мъжки пуловери, ризи, дънки, якета и грейки, които К.
посочил като свои. Дължимо в случая е било писмено деклариране на превозваните
през държавната ни граница стоки с търговски характер и липсата му изключва
знанието, респ. разрешението на митническите органи за превозването и
пренасянето на стоките.
За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на
задължението за деклариране, като общото задължение за деклариране се
установява от разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗМ, както и от множество Регламенти,
които са с директно действие след присъединяването на Република България към
Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове,
всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия
писмено или устно деклариране. „Деклариране” е действието, чрез което едно лице
изразява по установени форми и начини желанието си за прилагане на определен
митнически режим за дадена стока. В конкретния случай, съобразно видът и
количеството на стоките, посочени в АУАН и НП, дължимото за тях и надлежно
деклариране е било писменото. Именно в тази връзка при преминаване на
митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки,
респ. изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66,
ал. 1 от ЗМ, както и от чл. 158 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, съгласно който
всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, с
изключение на режим свободна зона, се обхващат от митническа декларация,
подходяща за конкретния режим. Доколкото не е направено деклариране по един от
предвидените начини – тези, посочени в чл. 135 и чл. 143 от Делегиран Регламент
на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент
/ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни
правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза – устно или с
писмена митническа декларация, то налице е липса на деклариране. Бездействието
от страна на жалбоподателя К.К. по отношение на задължението за деклариране,
което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на
компетентните митнически органи, съответно и води до липса на дадено разрешение
от тях за преминаването на стоките на територията на страната. След като това е
така, безспорно с деянието си жалбоподателят е извършил от обективна страна
състава на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с
търговски характер, предвид количеството на стоките, описани в НП.
Пренасяните от К. стоки, посочени в АУАН и НП, съдът намира, че не попадат
в обхвата на дефиницията за „стоки с нетърговски характер“, посочена в чл. 1,
т.21, б. „б“ от сочения по-горе Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446
от 28.07.2015 година. Съгласно последната разпоредба „стоки с нетърговски
характер“ означава стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато: имат
случаен характер и се състоят от стоки изключително за лично ползване от
пътниците или техните семейства, или стоки, предназначени за подаръци;
естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че не се внасят или
изнасят с търговска цел.
Обектите – предмет на процесното нарушение, посочени от номер 1 до 13 вкл.
в НП, не могат да бъдат отнесени към изброените изключения, предвид техния
вид и брой, вкл. и с оглед на тяхната митническа стойност и
същите подлежат на деклариране.
Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е
и извода за авторството по отношение на извършеното нарушение – в лицето на
жалбоподателя К.К., което е лицето, подписало Протокола за извършена митническа
проверка и Разписка за изземването на недекларираните стоки, като е дал
обяснение, че същите са закупени от него с цел да ги подарява на роднини и
близки. Изпълнителното деяние на пренасянето, като една от съставомерните форми
на нарушението митническа контрабанда, се свързва с фактическото въвеждане на
стоките на митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги
държи, а по този начин и ги пренася, като последното не изисква непременно
непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт.
Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак –
укриването на информация за тези стоки от митническите органи, водещо до
липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне –
въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят
следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност
за това нарушение.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не
може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на
престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет.
Съдът приема, че жалбоподателят К. е бил наясно с митническите изисквания
към влизащите на територията на страната пътници, вкл. задълженията във връзка
с митническия режим на стоката, с оглед публичното им оповестяване – обявени
публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо
пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според
създадената инфраструктура на ГКПП Лесово, но въпреки това не е декларирал
пренасяните от него стоки пред митническите органи, поради което вмененото
деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено
виновно, при пряк умисъл.
Съдът намира, че
АНО правилно е определил и митническата стойност на стоките - предмет на
нарушението по реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Поради липса на доказателства за договорната стойност (първичен метод), т.е.
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост, стойността е определена по вторичния метод, посочен
от чл. 74, пар.2, б. „б“, а именно: митническата стойност се определя въз
основа на договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или
приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване.
Стойността на тези стоки е определена от митническите органи в общ размер на 1760.80
лева според представеното Становище, в което е материализирано това заключение.
Оценяването на предмета на нарушението е извършено от комисия от митнически
служители, в състав трима членове, специално назначена със Заповед № ЗМ-1000-257/
18.04.2019 година на с.д. Директор на ТД Южна морска, издадена във връзка със
Заповед № 632/11.04.2019 година на Директора на Агенция „Митници”. Тъй като не се представиха доказателства
и в хода на настоящото производство, установяващи друга различна цена в т.ч. и
доказване на такава на придобиване (покупно-продажна цена), съдът възприе
посочената от митническите служители стойност, т.е. не намери основания да не
бъде приета така посочената от АНО, за правилно и законосъобразно определена.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал.1 от ЗМ за извършено митническо
нарушение по този текст наказанието е глоба от 100 до
200 на сто върху митническата стойност на стоките. Както се посочи
по-горе митническата стойност на стоките, предмет на нарушението е в размер на 1760.80
лева. По делото не са налице данни за други нарушения от страна на жалбоподателя
К. по Закона за митниците, за които да са му налагани административни
наказания. Ето защо съдът намира, че АНО правилно е определил административното
наказание глоба в размер на 100% от митническата стойност на вещите, предмет на
митническото нарушение, т.е. в предвиденият минимален размер.
Наказателното постановление в частта по т.2 - на постановената санкция
„отнемане в полза на държавата” на стоките - предмет на нарушението, изрично
предвидена в ал.6 на чл.233 от ЗМ, в случаите на осъществено нарушение –
митническа контрабанда, е правилно и в тази част НП също следва да бъде
потвърдено.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение. При
тълкуване на посочената норма /чл. 28/ следва да се съобразят същността и
целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се
има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно
наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено
нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги
въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
глоба за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗМ.
Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно
поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за
тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален
брой или стойност на вещите - предмет на нарушението. Целта на ЗМ е свързана с
облагането на високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на
основни потребности на населението и са засилени, както предвиденият контрол,
така и отговорността при нарушения по същия, които чувствително увреждат
фискалните интереси на държавата. Стойността на предмета на нарушението при
формалния характер на състава на отговорността по чл. 233, ал. 1 от ЗМ няма
отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или
незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в
контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С
оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административно - наказателна отговорност.
Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други
нарушения от същия вид, поради което и не може да се определи като маловажен
случай.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №
3920/2019 година от 21.01.2020 г., издадено от Началник
на Отдел „МРР Южна морска“ към ГД МРР в ЦМУ, Агенция „Митници“, с което на К.М.К. с ЕГН - **********,***, е наложено адм.
наказание глоба в размер на
1760.80 лева
на основание чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците и са отнети в полза на
държавата на основание чл. 233, ал.6 от ЗМ стоките - предмет на нарушението, с обща митническа стойност 1760.80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Ямбол чрез ЕРС по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
...................
/В. Апостолова/