Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
С
присъда от 09.06.2016г., постановена по НОХД №4556/2015г. по описа на СРС, НО,
106-ти състав е признал подсъдимия И.В.Ч. за НЕВИНОВЕН в това, че на 10.11.2014
г., около 17.40 ч. в гр. София при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка "Ситроен", модел "Ц 2" с регистрационен
номер *******по бул. "Цариградско шосе“, с посока на движение от
автомагистрала "Тракия" към ул. "Павел Красов“, и в района на
номер 238, на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак "Д - 17" от
ЗДвП /пешеходна пътека/ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл.
21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: "При избиране скоростта
на движение на водачите на пътно превозно средство е забранено да превишават
сигнализираната с пътен знак скорост от 50 км/ч" и чл. 47, ал.3 от
ППЗДвП: “Пътните знаци за въвеждане на забрана ... имат следните
изображения и наименования" - "В26" - "Забранено е движение
със скорост, по-висока от означената" и чл. 119, ал.1 от Закона за
движението по пътищата: "При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре“, като същият се движел със скорост не по
малка от - 70 км/ч и не е пропуснал преминаващата отляво надясно спрямо
неговата посока на движение по пешеходната пътека пешеходка А.Д.К. ЕГН **********,
вследствие на което по непредпазливост причинил на същата средна телесна
повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания: “счупване на близката
до коляното част на лявата голямопищялна кост /в тръбестата част/; счупване на
близката до коляното част на главата на лявата малкопищялна кост“, които в
съвкупност реализират медико-билологичния признак “трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник" за срок по-дълъг от тридесет дни от
датата на травмата и счупване на главата на малкия пищял и на външно-страничния
кондил на големия пищял на десния крак, реализирало медико-биологичния признак
“трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник" за срок
по-дълъг от тридесет, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление
по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а”, предл. 2 във вр. с ал. 1, б. „б”,
предл. 2 във вр. с чл. 342, ал.1, предл. 3 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал за
престъплението по чл. 343, ал.
3, предл. последно, б. „а”, предл. 2 във вр. с ал. 1, б. „б”, предл. 2 във вр.
с чл. 342, ал.1, предл. 3 НК.
С
присъдата, на основание чл.190, ал.1 НПК,
съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка
на държавата.
Срещу присъдата е подаден протест и
допълнение към него, в които са развити подробни съображения за неправилност на
атакуваната присъда, иска се от въззивния съд да отмени присъдата на първия съд
и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по възведеното му
обвинение, като му бъде наложено съответното наказание.
Срещу протеста и допълнението към него,
са депозирани възражения от адв. П.Т., защитник на подсъдимия И.В.Ч., в които
са изложени доводи за правилност, обоснованост и законосъобразност на
постановената от първоинстанционния състав присъда, поради което се иска същата
да бъде потвърдена от въззивния съд.
В закрито заседание на 05.09.2018г.,
въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото, следва да бъде проведен допълнителен разпит на свидетелката А.К., след
което в открито съдебно заседание от 31.10.2018г., е намерил, че за проверка на
показанията на свидетелката К. от техническа гледна точка, е необходимо да бъде
допуснат допълнителен разпит на вещите лица И.Т. и Ц.Т., участвали в състава на
изготвената КМАТЕ, допусната и назначена в хода на съдебното следствие,
проведено от районния съд.
Пред въззивния съд, представителят на СГП поддържа в цялост
протеста и допълнението към него, подадени от СРП срещу присъдата, предмет на
въззивна проверка. Намира атакуваната присъда за незаконосъобразна и
необоснована по изложените в допълнението към протеста подробни съображения,
излага доводи, че чл.15 от НК е приложим само в случаите, когато водачът на МПС
не е нарушил нито едно правило от ЗДвП, което да е в причинна връзка с настъпилия
обществено опасен резултат, какъвто не е настоящия случай. Посочва още, че
правомерното поведение на подсъдимия е изисквало да се движи със скорост от 32
км/ч или по-ниска, което той не е сторил, поради което и наказателната му
отговорност следва да се ангажира за извършено деяние с правна квалификация по
чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, пр.2 вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, както и да му бъде наложено съответното наказание за това
деяние.
Защитникът
на подсъдимия Ч. – адв. Т., намира присъдата на районния съд за правилна и
обоснована, а подаденият срещу нея протест счита за неоснователен. Изтъква, че
държаното обвинение не е отчело задълженията, предвидени в чл.113 от ЗДвП за
пешеходците, които пострадалата не е изпълнила и макар да е настъпило ПТП в
района на пешеходна пътека, отговорността на водача не следва да се ангажира,
защото за него деянието се явява случайно.
Моли да бъде постановено решение, с което присъдата на първия съд да
бъде потвърдена.
Подсъдимият И.В.Ч., в правото си на
лична защита и в последната си дума, моли присъдата на първостепенния съд да
бъде потвърдена.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира,
че са налице основания за нейното отменяване и постановяване на нова осъдителна
присъда, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен в това, че на инкриминираната в ОА дата, е нарушил правилата
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
както и тези, предвидени в чл. 119, ал.1 от ЗДвП, вследствие
на което по непредпазливост причинил на А.Д.К. средна телесна повреда, с което е осъществил състава на престъплението
по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а”, пр. 2 във вр. с ал. 1, б.
„б”, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд обстойно е
анализирал доказателствената съвкупност по делото, събрана в хода на
проведеното съдебно следствие и е достигнал до верни изводи по фактите, но
неправилно е приложил материалния закон, в резултат от което се стигнало до
постановяването на неправилен и незаконосъобразен акт.
Приетата от въззивния съд фактическа обстановка е следната:
Подсъдимият И.В.Ч. е роден на *** ***,
българин е, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
управител на търговско дружество, с постоянен адрес:***, с ЕГН- **********.
Към 10.11.2014г., подсъдимият
Ч. притежавал валидно свидетелство за управление на МПС
№********, за категории А, В и М, издадено от ОДМВР-Благоевград, валидно до 29.11.2022г.
На
същия са налагани множество административни наказания за нарушения на
правилата, предвидени в ЗДвП и в правилника за неговото приложение.
Освобождаван е двукратно от наказателна отговорност с налагане на административни
наказания по реда на чл.78а от НК, за извършени престъпления по чл.343в, ал.2
вр. ал.1 от НК.
На 10.11.2014г., около 17:40 ч., в
гр.София, подсъдимият И.Ч., управлявайки лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„Ц 2“ с ДК ****, се движел по бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от
автомагистрала „Тракия“ към ул. „Павел Красов“. В автомобила, на предната дясна
седалка, пътувала и приятелката на Ч., понастоящем негова съпруга - свидетелката
К.Б.. Лекият автомобил, който Ч. управлявал, бил с включени къси светлини. Движението
било натоварено, като във всяка от пътните ленти имало колони от автомобили. Времето
било тъмно и облачно, но без валежи и мъгли. Слънцето залязло в 17:09 ч., а
гражданският полумрак възлизал на 30 минути, поради което видимостта се
осигурявала от светлините на преминаващите в процесния пътен участък превозни
средства, както и от изграденото улично осветление по бул.“Цариградско шосе“, което
се включило автоматично в 17:28 ч. Автомобилът, управляван от подсъдимия бил
технически изправен. В областта на предното панорамно стъкло, в неговата долна
част, вляво и в горната му част, вдясно, считано от позицията на водача, имало
пропуквания, а в областта на предния капак и тавана - множество побитости,
вследствие на градушка.
Платното за движение на бул.
„Цариградско шосе“ в посока от автомагистрала „Тракия“ към центъра на гр. София,
се състояло от четири пътни ленти, предназначени за движение на МПС, отделени
една от друга с единични прекъснати линии, като всяка от тях била с широчина 3.60
м. Крайната дясна лента била предназначена за движение на автобуси. Двете
платна за движение, в посока от автомагистрала „Тракия“ към центъра на гр.
София и това, предназначено за движение в обратната посока – от гр. София към
автомагистрала „Тракия“, били отделени посредством затревен остров с широчина
6.40 м. По дължината на разделителния остров имало метална предпазна ограда за
пешеходци.
В района на бул. „********, в близост до
автобусна спирка на масовия градски транспорт, платното за движение в посока
към ул. „Павел Красов“, било покрито с асфалт, сух, без дупки, без неравности и
без наклон. На посоченото място, с пътен знак Д 17 била обозначена пешеходна
пътека, очертана с широки бели непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя
/пътна маркировка М 8.1, съгл. чл. 64, т. 3, б. „а“ ППЗДвП/. Ограничението на
скоростта в процесния пътен участък било 50 км/ч, за което бил поставен знак В
26 - „забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ преди
пешеходната пътека /считано по посоката на движение на подсъдимия/, като на
същото място бил поставен и предупредителен знак А 18 за пешеходна пътека.
На 10.11.2014г., около 17.30ч. –
17.40ч., свидетелката А.К. предприела пресичане на платното за движение в
описания участък на бул. „Цариградско шосе“, като първо пресякла лентите за
движение в посока от гр. София към изхода на града, след което предприела
движение по разделителния затревен остров и се насочила към пешеходната пътека,
за да пресече на определеното за това място лентите за движение с посока от гр.
Пловдив към гр. София. Спряла в частта на острова, където металната ограда била
прекъсната /в участъка на очертаната пешеходна пътека/. В този момент подсъдимият
И.Ч. се движел по средата на крайната лява лента в посока центъра на гр. София,
със скорост от порядъка на около 60 км/ч. Свидетелката К. погледнала за
приближаващи автомобили, но поради това, че вече бил настъпил мрак, К. нямала
възможност да възприеме автомобилите като такива, а възприемала излъчваната
светлина от техните фарове и това възпрепятствало възможността й да прецени с
каква скорост се движат и за колко време ще стигнат до нея. Подсъдимият Ч.
възприел свидетелката К., когато се намирала на около 3 метра от пешеходната
пътека, върху острова. В този момент А.К. сигнализирала с вдигане на дясната си
ръка за намерението си да пресече, след което и предприела пресичане на
пешеходната пътека. На около 1,80 метра, считано от левия край на платното за
движение, настъпил удар в областта на предния десен крак на К. и предната
средна част на управлявания от Ч. автомобил. Вследствие на удара тялото на
пострадалата достигнало предния капак на МПС, блъснало се в предното панорамно
стъкло, което се счупило, след което последвало хлъзгане на тялото по капака на
автомобила и било отхвърлено пред превозното средство на разстояние от 32,10 метра, считано от мястото на инициалния
удар и на около 5,9 метра пред установилия се в покой автомобил. Движението на
пострадалата по платното за движение, от края на разделителния остров до мястото
на удара, продължило около 1-2 сек., което време било недостатъчно, за да
сработи задействаната от подсъдимия с аварийно спиране, спирачна уредба на
автомобила, поради което и настъпил удара между пешеходката и автомобила на
подсъдимия. Последвало носене на тялото на пешеходката докато автомобилът
започне да спира аварийно. От момента, в който К. за първи път стъпила на
платното за движение и подсъдимият предприел аварийно спиране на автомобила до
придвижването й до мястото на удара, подсъдимият нямал техническа възможност да
спре автомобила преди мястото на удара, тъй като в този момент Ч. се намирал на
отстояние от около 18 метра от мястото, на което настъпил инициалния удар между
превозното средство и пешеходката, а опасната зона за спиране на автомобила със
скоростта, с която се движел от 60 км/ч, била около 44 м.
В резултат на съприкосновението между
превозното средство и пострадалата, на лекия автомобил марка „Ситроен“, модел
„Ц 2“ с ДК ****, били причинени деформации в областта на решетката и предния
капак, а предното панорамно стъкло било счупено.
Свидетел на произшествието станал С.С.,
който в този момент се намирал на автобусната спирка. Свидетелят С.чул звук от
спирачки, поради което се обърнал с лице към платното за движение и възприел
пряко отхвърлянето на тялото на К.. Непосредствено след това той отишъл при
пострадалата, която била в съзнание и издавала стенещи звуци, като при нея
дошли подсъдимият Ч. и свидетелката Б.. С.позвънил на тел. 112 и изчакал
пристигането на полицейски екип при ОПП-СДВР и екип на Спешна медицинска помощ,
който транспортирал К. до МБАЛ „Света Ана“.
По-късно на мястото пристигнал и
свидетелятВ.Ч. - баща на подсъдимия, който узнал за ПТП от проведен телефонен
разговор със сина си.
Съгласно заключението на КМАТЕ,
изготвена в хода на първоинстанционното съдебно следствие, в резултат на удара
между автомобила на подсъдимия и пострадалата, на пострадалата А.К. били
причинени следните травматични увреждания: закрита черепно- мозъчна травма с
мозъчно сътресение, охлузвания по главата, оток на меките тъкани на главата в
дясната теменна област, счупване на близката до коляното част на лявата
голямопищялна кост /в тръбестата част/ и счупване на близката до коляното част
на главата на лявата малкопищялна кост, които в съвкупност реализират
медико-билологичния признак “трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник“ за срок по-дълъг от тридесет дни от датата на травмата, както и
счупване на главата на малкия пищял и външно-страничния кондил на големия пищял
на десния крак, реализирало медико-биологичния признак “трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник“ за срок по-дълъг от тридесет дни.
Установените травматични увреждания са в резултат от въздействието на твърди
тъпи предмети със значителна кинетична енергия като по своята морфология,
локализация и тежест отговарят да са получени при ПТП.
По
доказателствата:
Посочената фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни доказателствени средства – показания на
свидетелите А.К., депозирани пред първия съд и приобщените частично по реда на чл.
281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК /л. 22-23 от ДП/, както и тези, дадени в
хода на въззивното съдебно следствие, В.С.и приобщените частично по реда на чл.
281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК /л. 17 от ДП/,В.Ч. /частично/, К.Б.,
дадени пред първия съд /частично/ и приобщените на основание чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 1 НПК /л.21 от ДП/, проведена очна ставка между свидетелите В.С.иВ.Ч.,
обясненията на подсъдимия И.Ч. /частично/, заключения на изготвената в ДП СМЕ
/л. 25-28 от ДП/ и на КМАТЕ, изготвена в хода на съдебното следствие, проведено
от районния съд, допълнителния разпит на
вещите лица по КМАТЕ, проведен във въззивното съдебно следствие, както и
писмените и веществени доказателствени средства - констативен протокол /л. 10
от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум /л.
11-16 от ДП/, копие на епикриза /л. 29-31 от ДП/, справка за съдимост и
заверени препис от бюлетини за съдимост /л. 20-23 от СП/, справка за наложени
административни наказания /л. 62-69 от СП/, справка от НИМХ при БАН /л. 71 от
СП/, справка от ДЗЗД „Улично осветление СМ“ /л. 73 от СП/, писмо от „Бул Инс“
АД /л. 133 от СП/, писмо от СДВР с приложен оптичен носител /л. 141 и л. 145 от
СП/, писмо от СО с приложен проект за организация на движението /л. 147-156 от
СП/.
Първият съдебен състав е подложил на
обстойна проверка и анализ констатираните несъответствия и противоречия в
посочения по-горе доказателствен материал. Въззивният съд не споделя напълно
оценката на доказателствата, извършена от контролираната инстанция, което
налага доказателствата по делото да бъдат обсъдени повторно.
Настоящата инстанция изцяло се
солидаризира с приетото от първостепенния съд досежно широчината на лентите за
движение и в частност широчината на лявата пътна лента, в която се е движел
подсъдимият. Съгласно протокола за оглед на местопроизшествието широчината на
всяка от пътните ленти възлиза на 3,60 м, докато според постъпилото писмо от СО
/л. 147 от СП/ всяко от пътните
платна на
бул. „Цариградско шосе“ е с ширина 14,75 м, както следва: 4,00 м крайна лява
лента, две ленти - 3,75 м и 3,5 м и аварийна лента с ширина 3,5 м. Както
правилно е отбелязал първият съд, очевидно авторът на писмото не прави разлика
между понятията „пътно платно“ и „платно за движение“. Терминът „пътно
платно“ е дефиниран в § 6, т. 7 от ДР на ЗДвП, съгласно който „пътно платно“ е
общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на
платното за движение, а легална дефиниция на „платно за движение“ се съдържа в
§ 6, т. 3 от ДР на ЗДвП, според която разпоредба, платното за движение включва
общата широчина единствено на пътните ленти, като пътят може да има няколко
платна за движение, видимо отделени едно от друго. Напълно основателно
районната инстанция се е доверила на данните, отразени в протокола за оглед на
местопроизшествие касателно това обстоятелство, с оглед установеното
неразбиране на понятията „пътно платно“ и „платно за движение“ от страна на
служителя, изготвил писмото на СО. На следващо място, данните отразени в
протокола за оглед, са резултат от извършени замервания на място от
разследващия орган, поради което и въззивният съд прие, че следва да постави в
основата на изводите си по фактите обективираното в протокола за оглед на
местопроизшествие досежно широчината на пътните ленти. Вещите лица, изготвили
КМАТЕ, допусната и назначена в проведеното първоинстанционно съдебно следствие
също са се позовали на информацията, съдържаща се в протокола за оглед, като
при изслушване на заключението от първия съдебен състав, вещото лице И.Т. е
разяснил, че дори да бъдат направени изчисления с 4 метра
ширина на лявата пътна лента ще се получат разлики, но тези 40 см от пътната
лента, пешеходецът ще ги измине за по-малко от порядъка на две-три десети от
секундата, което няма да доведе до съществена промяна на заключението. Имайки предвид
това допълнително пояснение на експерта, въззивният съд прие, че не е налице
необходимост от поставянето на допълнителна задача пред експертите, за да бъдат
направени изчисления с широчина от 4 метра на лявата пътна лента.
Следващото
противоречие в доказателствените материали касае обстоятелството с какъв ход се
е придвижвала пострадалата К. при предприетото от нея пресичане на платното за
движение с посока към центъра на гр. София. Това е и една от причините да бъде
допуснат допълнителен разпит на свидетелката А.К., с оглед изясняване на
обстоятелството, с какъв ход е предприела пресичане на платното за движение.
Както в показанията си пред първия, така и пред въззивния съд, свидетелката К.
сочи, че не е бързала за никъде, движела се е с нормален ход. Показанията на
пострадалата К. за скоростта й на придвижване са еднопосочни със заявеното от
свидетелката Б. в ДП /л.21 от ДП/, прочетени и приобщени в тази им част по реда
на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК. Противоречия във връзка със скоростта, с
която пострадалата се е придвижвала по пешеходната пътека, се установяват в
хода на първоинстанционното съдебно следствие, тъй като в показанията си,
депозирани пред районния съд, свидетелката Б. сочи, че пострадалата е
предприела пресичане с бърз ход „нещо между тичане и бързо ходене“. Това
противоречие в показанията на свидетелката Б. не е отстранено дори и след
прочитане на показанията й от ДП по предвидения в процесуалния закон ред. Данни
за хода на пешеходката, според въззивния съд, не се извличат от показанията на
свидетеляС.. Този свидетел пред съда излага твърдения, че не е възприел
свидетелката преди инцидента, посочва, че не е била от страната на автобусната
спирка, поради което си прави извод, че е идвала от другото платно за движение,
но не я е видял нито по време на престоя
й върху разделителния остров, нито в момента, в който е стъпила на платното за
движение. По искане на защитника на подсъдимия, съдът е прочел обяснения на
свидетеляС., дадени преди образуване на наказателното производство, след което
в мотивите си към атакуваната присъда, първият съд е подложил на обсъждане тези
обяснения. За да извърши това действие районният съд е приел, че обясненията на
С.макар и да не са събрани по предвидения в НПК ред, няма пречка да му бъдат
предявени, като е направил аналогия с предявяването на писмен документ, какъвто
е докланата записка. Т.нар. „предявяване“ обаче, се е изразило в прочитане на
извън процесуални обяснения, които впоследствие са анализирани на основата на
останалите доказателства по делото. Предмет на преценка и обсъждане от първия
съд са били и показанията на свидетеляС., дадени пред съда във връзка с
прочетените му извън процесуални обяснения. Този съдебен състав намира, че описаните
действия на първостепенния съд не намират опора в процесуалния закон, респ. с
извършването им решаващият съд е допуснал съществено процесуално нарушение.
Обясненията на свидетеля С.не са доказателствено средство по НПК, поради което
и следва да се изключат от доказателствата по делото, съответно не подлежат на
коментар и показанията на този свидетел, дадени по повод прочитането на тези
обяснения. Във връзка с движението на пешеходката преди и по време на
предприетото от нея пресичане, е необходимо да бъдат обсъдени показанията на
свидетеляВ.Ч., който възпроизвежда „разказаното“ му от свидетеляС.. Въззивният
съд не прецени като правдиви показанията на свидетеляВ.Ч. в посочената част,
тъй като те са в противоречие с изнесеното от самияС.. Свидетелят С.при разпита
си пред съда посочва, че след идването на полицейските органи и линейката, на
мястото е дошъл още един човек, за когото е разбрал, че е бащата на подсъдимия,
но не е водил разговор с него. Първият съд е констатирал тези противоречия в
заявеното от двамата свидетели, което е наложило провеждането на очна ставка
между тях. При извършената очна ставка, свидетелят С.продължава да твърди, че
няма спомен да е водил такъв разговор, макар и да не отрича провеждането на
разговор изобщо. СвидетелятВ.Ч. и в проведената очна ставка поддържа свидетелят
С.да му е казал, че е видял пострадалата да бърза, вдигнала ръка и тръгнала
веднага. Този съдебен състав прие показанията на свидетеля Ч. в обсъжданата
част за целящи да подкрепят защитната позиция на подсъдимия, който е негов син.
Причината да бъдат ценени по този начин показанията на свидетеляВ.Ч. е и
обстоятелството, че свидетелят С.безпротиворечиво излага твърдения, че не е
възприел пострадалата преди момента на удара, не я е забелязал върху затревения
остров, не я е възприел и в момента, в който е стъпила на пешеходната пътека.
Този свидетел добросъвестно посочва, че малко преди инцидента е гледал в
посоката, от която е дошла К. и нищо не му е направило впечатление, след което
се загледал в таблото на автобусната спирка и отново е погледнал към платното
за движение, когато шум от спирачки е привлякъл вниманието му. При така
изнесените сведения от свидетеляС., непонятно за въззивния състав е как
последният е казал на свидетеляВ.Ч., че е видял всичко – как пострадалата
бързала, вдигнала ръка и тръгнала да пресича, като в показанията си не дава
сведения за обсъжданите факти. Още повече, че видно от дадените от свидетеля
показания пред съда, същият има ясно съхранени спомени за инкриминираните
събития в тяхната последователност – за това кога е възприел за първи път
пострадалата К. /в момента на удара/, за случилото се след удара, за проведения
кратък разговор с подсъдимия, за проведения разговор с цивилен полицай. При
очната ставка свидетелят посочва, че не си спомня визуално бащата на
подсъдимия, помни само подсъдимото лице и свидетелката Б.. Ако свидетелят С.действително
беше разговарял със свидетеляВ.Ч., то поне спомен за проведен разговор и с
друго лице би имал, доколкото има спомен за всичко, което е възприел пряко и
непосредствено на инкриминираната дата. За извода за достоверност на
показанията на свидетеляС., принос има и обстоятелството, че този свидетел е
без каквито и да било отношения както с подсъдимия, така и с пострадалата. В
този смисъл, той не е заинтересован от изхода на делото и няма причина да цели
с показанията си да подкрепи нито защитната позиция на подсъдимия, нито
твърденията на пострадалата. Не така стоят обаче нещата с показанията на свидетеля
Ч., който е баща на подсъдимия. Действително неговите показания не би следвало
да се дискредитират априори, единствено въз основа на родствената му връзка с
предаденото на съд лице. Но доколкото те са в остро противоречие с изнесеното
от свидетеляС., който няма отношение с никой от участниците в инкриминирания
инцидент, то не може да остане вън от обсъждане заинтересоваността на свидетеляВ.Ч.
от изхода на делото, респ. показанията му следва да се преценяват с особено
внимание. Показанията на свидетеляВ.Ч., в частта, в която сочи синът му да е
карал с позволената за този участък скорост, се оборват от заключението на
КМАТЕ, която по научен път установява скорост на движение на процесния
автомобил над разрешената от 50 км/ч, а именно от 60 км/ч в момента на удара. В
заключение, нужно е да се каже, че показанията на свидетеля Ч. въззивният
състав прие за истинни единствено в частта, в която свидетелят сочи, че след
проведен телефонен разговор със сина си е отишъл на мястото на ПТП. Във
всичките им останали части не бяха ценени с доверие, тъй като се опровергават
от другите доказателства по делото.
При отчитане на съществуващите
родствени отношения е необходимо да се обсъдят и показанията на свидетелката Б.,
която вече е съпруга на подсъдимия. Свидетелката Б., аналогично на свидетеляВ.Ч.,
в показанията си пред съда излага твърдения свидетелят С.да е споделил в
разговор с тях, че е видял предприетото от К. пресичане, внезапното й стъпване
на платното за движение и придвижването й с „бърз“ ход по пешеходната пътека. По
изложените по-горе съображения във връзка с показанията на свидетеляВ.Ч., касаещи
обсъжданите обстоятелства, въззивният съд не даде вяра на показанията на
свидетелката Б. в тази им част. Аналогични твърдения за това, свидетелят С.да е
бил очевидец на поведението на пострадалата преди инцидента, се съдържат и в
дадените пред съда обяснения от подсъдимия Ч.. Тук е необходимо да се отбележи,
че обясненията на подсъдимия имат двойствена природа – от една страна могат да
са източник на доказателства, от друга, могат да бъдат израз на защитната теза,
лансирана от подсъдимото лице. В случая обясненията на подсъдимия Ч. в частта,
в която излага твърдения да е разбрал отС., че последният е възприел
пресичането на К. и темпа й на движение, въззивният съд прецени като израз на
неговата защитна позиция. Ако свидетелят С.бе възприел тези обстоятелства, то
същият няма причина да не ги изложи в показанията си. Такива твърдения на С.липсват
в показанията му, депозирани пред органа на ДП, не се излагат и пред съда.
Свидетелят последователно сочи, че е възприел момента на съприкосновение между
пешеходката и автомобила, като преди това не я е забелязал изобщо – нито върху
острова, нито при навлизането й на пешеходната пътека, видял е единствено
удара, който е настъпил на пешеходната пътека. Показанията на С.са достатъчно
обстоятелствени, въпреки изминалото време от датата на инцидента до разпита му
пред съда, последователни са и не страдат от вътрешни противоречия. Липсва
друго разумно обяснение за тази частична „амнезия“ в спомените на свидетеля, засягаща
единствено „възприетото от него“ местонахождение и движение на пешеходката
преди ПТП, освен, че показанията на свидетелитеВ.Ч., Б. и обясненията на
подсъдимия в тези им части не почиват на обективно възникнали факти, а са създадени,
за да подкрепят защитната позиция на подсъдимия.
Доколкото обаче
противоречие в данните по делото досежно скоростта на движение на пешеходката
все пак има, с оглед дадените от свидетелката Б. противоречиви твърдения за
това обстоятелство, която след прочитане на показанията й от ДП, като причина
за противоречието сочи, че връщайки се назад в спомените си, не мисли, че хода
на пострадалата е бил нормален, то с основание назначената в хода на съдебното
следствие КМАТЕ е боравила с осреднени стойности между „спокоен“ и „бърз“ ход.
Още повече, че посоченото експертно заключение е достигнало до извод, че дори и
подсъдимият Ч. да се е движел с максимално разрешената от закона скорост от 50
км/ч за този участък, ударът пак е бил непредотвратим, тъй като опасната зона
за спиране на автомобила и с тази скорост на движение е по-голяма от 18 метра,
на каквото отстояние е бил автомобилът от мястото на удара в момента, в който
пешеходката е стъпила на пешеходната пътека.
Въззивният съд
също като първостепенния, не кредитира становището на експерта по
първоначалната АТЕ, който при направените изчисления е боравил със стойности за
„бавен“ ход на пострадалата при предприетото от нея придвижване по пешеходната
пътека. Доколкото и самата пострадала в показанията си сочи да се е движела с
„нормален“, а не с „бавен“ ход, за този състав остава неясно от къде е черпило
данни вещото лице по тази експертиза, за да приеме, че пострадалата е пресичала
платното за движение с „бавен“ ход, което даде основание и на въззивния състав
да прецени заключението на АТЕ, изготвена в ДП като необективно, респ. да не
гради въз основа на него изводите си за фактите.
Противоречие в доказателствата по делото
има и по отношение на установената скорост на движение на автомобила, управляван
от подсъдимия. Заключението на АТЕ, изготвена на етапа на досъдебното
производство, приема че подсъдимият се е движел със скорост от около 70 км/ч,
докато заключението на КМАТЕ, назначена от първия съд, установява скорост на
движение на процесното превозно средство от 60 км/ч в момента на удара. Първата
АТЕ е използвала методите на М. и
К., посредством които би могло да се постигне удовлетворителна точност при
изчисляване скоростта на движение на превозното средство, докато втората експертиза
– КМАТЕ, при изчисление на скоростта на автомобила в момента на удара, е взела
предвид мястото, на което се е намирал
автомобила при първото стъпване на пострадалата на платното за движение,
мястото на установяване на автомобила
след удара, мястото на отхвърлянето на тялото на пострадалото лице след
инициалния удар и характера на причинените й травматични увреждания. Изчисленията
за скоростта на автомобила, експертите са направили съобразявайки и
обстоятелството, че автомобилът е спрял на посоченото в огледния протокол
място, без да остави спирачни следи. Доколкото експертите при комплексната
експертиза са използвали комплекс от научни методи и по-голям обем от изходни
данни, на които са се позовали, за да изчислят скоростта на превозното средство,
то и тяхното заключение се явява по-убедително и обосновано, поради което и
въззивният съдебен състав се позова на него, за да изгради изводите си по
фактите и приложимото право въз основа на установените факти. Още повече, че
при разпита на вещите лица пред първия съд, същите поясняват, че използвани
самостоятелно методите на М. и
К. за изчисляване на скоростта на движение на автомобила, дават грешка от 10%,
докато съобразявайки посочените по-горе данни се получава значително по-точно
изчисление на скоростта на превозното средство в момента на удара. Обсъжданото
експертно заключение в частта, в която експертите посочват, че подсъдимият е управлявал
автомобила със скорост от 60 км/ч в момента на удара, се подкрепя и от допълнителните
разяснения на вещите лица, дадени от тях при извършеното от първия съд,
предявяване на снимковия материал, изготвен при огледа на
местопроизшествието. В допълнителния
разпит на вещите лица, извършен след предявяване на снимковия материал в тяхно
присъствие, вещите лица посочват, че установените 2 бр. концентрични
пропуквания върху челното стъкло на процесния автомобил - едното в средата на
стъклото, в неговата долна част, а другото - в дясната част на стъклото, не се
дължат на удар с главата на пострадалата. По средата на стъклото е констатиран
отвор с продълговата форма, намиращ се извън концентрираните окръжности на
двете пропуквания, който също не е вследствие на удар с главата на пострадалата
К.. Според експертите при скорост, по-голяма от 70-80 км/ч, на предното
панорамно стъкло действително се образува отвор, в центъра на концентрична
окръжност, доколкото на посоченото място попада главата на пострадалото лице. В
конкретния случай, обаче, пробиването се намира в средната част, на място, на което
не е попаднала главата на пострадалата, а същото е възможно да е получено от
удар с предмет, носен от самия пешеходец. В допълнителния разпит на
пострадалата К., проведен в хода на въззивното следствие, същата заяви, че на
инкриминираната дата е носела дамска чанта и пазарска чанта, в която имало
два-три празни плика. Посоченото от свидетелката К. в допълнителния й разпит,
за носените от нея предмети в момента на ПТП, напълно съответства на поясненията на вещите лица досежно начина, по
който би могло да се получи констатирания отвор в предното панорамно стъкло на
процесния автомобил, като същите са категорични, че отвора не е в резултат от
удар с главата на пострадалата в предното стъкло на автомобила. Според вещото
лице И.Т. това пробиване не се дължи на удар с глава или рамо, като то би могло
да се получи и от предварителен дефект на самото стъкло, а констатираната при
огледа деформация в предната част на тавана, в близост до горната част на
предното панорамно стъкло, която е описана и в протокола за оглед, също не е в
резултат от удар с главата на пешеходката, тъй като е невъзможно главата да се
удари в две места едновременно - в долните концентирични напуквания и тавана. В
подкрепа на заявеното от вещото лице Т. са и изявленията на експертите-медици –
Е.И.и Н.С., според които отворът в предното панорамно стъкло предполага доста
по-силен удар в главата на пострадалото лице от описаните в медицинската
документация, където е отразено, че има оток на меките тъкани на главата в дясна
челно-теменна област, мозъчно сътресение и охлузвания по главата, без да е
конкретизирано в коя част на главата се намират констатираните охлузвания. Тези
сравнително малки травматични увреждания, според вещите лица, не могат да се
обяснят с пробиването на отвор в стъклото, поради което и от медицинска гледна
точка считат, че процесната деформация е причинена с други части от тялото или
с предмети, носени от самата пострадала. Медиците, участвали в КМАТЕ, също считат,
че деформацията в областта на тавана на автомобила не би могла да се получи от
удар с главата на пострадалата, доколкото тялото й се качва на капака, удря се
и след това се отхвърля, като е невъзможно да се удари едновременно в тавана и
в долната част на предното стъкло. За тази деформация вещите лица-медици също достигат
до извод, че евентуално е била причинена от предмет, носен от пострадалата, а
не от главата или ръката й, поради липсата на данни за подобни увреждания. В
заключение, същите отбелязват, че ако пробиването на предното панорамно стъкло
или деформацията в областта на тавана са били причинени с глава, което
предполага движение на автомобила със скорост от около 70-80 км/ч, то в такъв случай уврежданията на А.К. биха
били много по-тежки, а подобни данни в медицинската документация няма. Ето защо
и въззивният съд се довери на посоченото в заключението на КМАТЕ касателно
скоростта на движение на процесния автомобил в момента на удара, а именно, че в момента на удара подсъдимият Ч.
се е движел с управлявания от него автомобил със скорост от 60 км/ч, която
скорост превишава максимално разрешената за този пътен участък от 50 км/ч.
Тук е мястото да се посочи, че въззивният
съд, съпоставяйки обясненията на подсъдимия Ч., дадени след изменение на
обвинението, с допълнителните разяснения на експертите досежно увредите по
автомобила, направени след предявяване на снимковия материал от огледа на
местопроизшествието, намери, че следва да кредитира с доверие заявеното от
подсъдимия, че по управляваното от него превозно средство е имало щети,
вследствие на силната градушка, паднала в гр.София през 2014г., изразяващи се в
пропуквания на предното панорамно стъкло - в долната част, вляво и в горната
част, вдясно, считано от позицията на водача, както и множество побитости в
областта на предния капак и тавана. По отношение на констатирания отвор с
продълговата форма, намиращ се по средата на предното панорамно стъкло на
автомобила, въззивният съд прие, че се дължи на удар с носените от пострадалата
предмети – дамска чанта и пазарска чанта. За да достигне до този извод
въззивният състав съобрази поясненията на вещото лице Т., направени пред
първостепенния съд, който след предявяване на снимковия материал внася яснота,
че при съприкосновение между главата на пешеходеца и челното стъкло на
автомобила, при скорост на движение от 70-80 км/ч, се получава отвор с
концентрична окръжност, докато отвора, установен в средата на панорамното
стъкло на процесния автомобил е с продълговата форма, което сочи, че е получен
от удар с носен от пострадалата предмет, какъвто би могло да е дамската или
пазарската чанта, носени от К. в момента на удара с превозното средство. Този
извод на въззивния съд се подкрепя и от разясненията на медиците, взели участие
при предявяване на снимковия материал, които сочат, че констатираните по
предното стъкло на автомобила отвори не са получени в резултат от
съприкосновение с главата на пострадалата, тъй като тогава уврежданията по
главата на К. биха били доста по-сериозни от констатираните - оток на меките
тъкани на главата в дясна челно-теменна област, мозъчно сътресение и охлузвания
по главата. Обясненията на подсъдимия в посочената по-горе част досежно
съществуващите деформации по автомобила преди ПТП са съответни на
допълнителните пояснения на вещите лица, които след предявяване на снимковия
материал от огледа посочват, че всички констатирани пропуквания и отвори в
предното стъкло на автомобила не съответстват на установените наранявания в
областта на главата на пострадалата. Ако те бяха в резултат от удар с главата
на К. в стъклото, то нейните травматични увреждания в тази част на тялото биха
били доста по-тежки от действително установените. Съобразявайки заявеното
допълнително от вещите лица, въззивният съд намери, че обясненията на
подсъдимия Ч. за наличните преди ПТП увреди по автомобила, в резултат от
градушка са правдиви, поради което ги кредитира с доверие.
С оглед на обсъденото по-горе, въззивният
съдебен състав се довери на заключението на КМАТЕ не само във връзка с
установената от експертите скорост на движение на управляваното от подсъдимия Ч.
превозно средство, а и по отношение на останалите констатации на вещите лица,
изложени в това заключение. За да дадат отговор на поставените задачи, вещите
лица са използвали комплекс от научни знания и множество изходни данни, които
не са взети предвид от експерта, изготвил АТЕ, поради което за изводите си по
фактите този съдебен състав се довери на заключението на КМАТЕ, а заключението
на АТЕ прецени като непълно и необосновано.
Съгласно заключението на КМАТЕ, мястото
на удара се намира върху пешеходната пътека на бул. „Цариградско шосе“ срещу №
238, на около 1,80 метра вдясно от левия край на платното за движение. Заключението
на вещите лица в тази му част е напълно съответно на показанията на свидетеляС.,
който сочи, че е възприел момента на удара между превозното средство и
пострадалата, който удар е настъпил върху пешеходната пътека, в лентата, в
която се е движел автомобила на подсъдимия. В тази връзка е необходимо да се
посочи, че въззивният съд не се довери на показанията на пострадалата К., в
частта, в която излага твърдения, че при предприетото от нея пресичане на
лентите за движени в посока от гр.Пловдив към центъра на гр.София,
непосредствено преди да настъпи удара, е спрял движещ се автомобил, който й е
позволил да премине по пешеходната пътека, след което е настъпил удара. В тази
част показанията на пострадалата се оборват от експертното заключение и от
показанията на свидетеляС., съгласно които мястото на удара по ширина на платното
за движение е на пешеходната пътека, около средата на лявата пътна лента, в
която се е движел подсъдимият Ч.. Всичко това сочи, че процесният удар е
настъпил около средата на лявата пътна лента, т.е. малко след стъпването на К.
върху платното за движение, пострадалата е изминала по-малко от 2 метра от края
на разделителния остров до мястото на удара, което разстояние тя е изминала за
около 1.12 сек., съответно практически е невъзможно преди автомобила на
подсъдимия да се е движел друг автомобил, който да е пропуснал К. да премине по
пешеходната пътека, след което да е настъпил инкриминирания удар.
Според заключението на КМАТЕ, опасната
зона за спиране на лекия автомобил при скорост на движение от около 60 км/ч
възлиза приблизително на 44 метра, а при движение с разрешената скорост в
процесния пътен участък от 50 км/ч, същата е около 34 метра. Видимото осветено
разстояние пред автомобила възлиза на не по-малко от 60 метра, което поначало е
по-голямо от опасната зона за спиране на превозното средство както при 50 км/ч,
така и при 60 км/ч, т.е. водачът е имал възможност да спре преди мястото на
удара в момента на първата възможност да забележи пострадалата, докато същата
се е намирала на разделителния остров. При проведения допълнителен разпит на
вещите лица И.Т. и Ц.Т., в хода на въззивното съдебно следствие, същите
поясняват, че при установените по делото атмосферни условия /в тъмната част на
денонощието/, при движение на автомобила на къси светлини, за което има данни
от показанията на свидетелката Б., при наличието на работещо улично осветление,
за което се извличат данни от справка от
ДЗЗД „Улично осветление СМ“ /л. 73 от СП/, водачът е имал възможност да
забележи пешеходката от много по-голямо разстояние, от което са осветявали
неговите фарове. Експертите посочват още, че със скорост на движение от 60
км/ч, подсъдимият е имал възможност да вижда пешеходката и когато не я е
осветявал с фаровете на управляваното от него превозно средство, поради което
ако подсъдимият е задействал спирачната система не аварийно, а с намаляване на
скоростта от по-голямо разстояние, би могъл да намали скоростта и да я пропусне
да мине по пешеходната пътека, с каквато и скорост да е бил. В конкретния случай, обаче, подсъдимият И.Ч. е
възприел и реагирал на опасността в момента на стъпването на пострадалата К. на
платното за движение, намирайки се на разстояние от около 18 метра от мястото
на удара, от който момент времето му за реакция се явява недостатъчно и ударът
е непредотвратим. Вещите лица изтъкват, че от разстоянието, на което се е намирал автомобила – 18 метра
от мястото на удара, когато подсъдимият е възприел пешеходката при стъпването й
на пешеходната пътека, и при движение с 50 км/ч, ударът е непредотвратим. От
това разстояние подсъдимият би могъл да спре аварийно при движение със скорост
от 32 км/ч или по-ниска, като експертите подчертават, че движение с такава
скорост в най-лявата лента по бул.“Цариградско шосе“ би затруднило движението
на другите автомобили, но при наличието на пешеходна пътека, задължение на
водача е да намалява скоростта и да спира. Във връзка с възможността на
пострадалата да възприеме движението на автомобилите и да прецени скоростта им
на движение, респ. колко бързо те се приближават към пешеходната пътека, вещите
лица сочат, че в тъмната част на денонощието пешеходците имат възможност да виждат
автомобилите не толкова като автомобили, а като излъчена светлина от техните
фарове. Автомобилът на подсъдимия се е движел точно срещу пешеходката, тя го е
наблюдавала фронтално и в тази ситуация пострадалата не е могла да прецени с
голяма точност с каква скорост се движи автомобила и за колко време ще достигне
до нея.
В
заключението на КМАТЕ са обсъдени и евентуалните технически мерки за безопасност,
които е следвало да съблюдава водачът, за да предотврати процесното ПТП. Според
експертното становище, в хипотезата на възникнала опасност от момента на
стъпването на пострадалата на платното за движение такива не биха могли да се
предприемат, а при хипотезата за възникнала опасност в момента на първата
възможна видимост на пострадалата, докато се е намирала на разделителни остров,
водачът е следвало да намали скоростта или да спре преди мястото на удара,
пропускайки пешеходеца. От заключението на КМАТЕ и допълнителните разяснения на
вещите лица при проведения им разпит в хода на първоинстанционното съдебно
следствие, се установява механизма на причинените на пострадалата травматични
увреждания, техния характер и причинно-следствената връзка между тях и настъпилото ПТП. В
следствие на удара между автомобила, управляван от подсъдимия и свидетелката К.,
на последната били причинени: закрита черепно-мозъчна травма с мозъчно
сътресение, охлузвания по главата, оток на меките тъкани на главата в дясната
теменна област, счупване на главата на малкия пищял и на външно-страничния
кондил на големия пищял. Тези увреждания според експертите се дължат на удари с
или върху твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени при ПТП.
Счупването на костите на подбедриците, реализирало медико-биологичния признак
трайно затрудняване на движенията на долните крайници за срок по-дълъг от
тридесет дни и се дължи на съприкосновението между пострадалата и предната част
на автомобила - решетка и преден капак, като фрактурата на костите на дясната
подбедрица е получено по директен механизъм, а счупването на костите на лявата
подбедрица, видно от фактурната линия, е получено по индиректен механизъм със
завъртане по надлъжната ос на подбедрицата. Счупванията на двете подбедрици е
почти на еднакво ниво и същите са получени към момента на удара между пешеходката
и автомобила, когато е била на платното за движение, последвало е качване на
предния капак и удар на главата в челното стъкло с дясната теменна област. Тук
е мястото да се посочи, че въззивният състав се довери напълно на описания в
КМАТЕ механизъм на причиняване на травматичните увреждания на пострадалата.
Пострадалата след инициалния удар, който е реализиран между предната част на
автомобила - решетка и дясната подбедрица, причинило фрактура на костите на
дясната подбедрица, последвало е завъртане по надлъжната ос на лявата
подбедрица, в резултат от което е последвало счупване на костите на лявата
подбедрица, след което тялото на пострадалата е качено върху капака на
автомобила, а главата е достигнала челното стъкло, при което е последвал удар
на главата с дясната теменна област в челното стъкло на автомобила, в резултат
от който е настъпила закрита черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение, охлузвания
по главата, оток на меките тъкани на главата в дясната теменна област. Въпреки
наличието на констатираните напуквания на челното стъкло с концентрични
окръжности, същите не се дължат единствено на удара с главата на пострадалата.
Напукванията на стъклото са били налични преди ПТП, същите са резултат от
паднала градушка, целостта на предното стъкло на автомобила вече е била
нарушена, като удара с главата на пострадалата е довел до увеличаване на вече
съществуващите поражения върху стъклото. При така установените факти въззивният
съд прие, че автомобилът на подсъдимия не се е движел със скорост по-висока от
60 км/ч, в каквато насока е и заключението на КМАТЕ.
По посочените по-горе в настоящето
изложение съображения, въззивният съд се довери изцяло на заключението на КМАТЕ
и го постави в основата на изводите си за установените по делото факти.
Въззивният съд също цени с доверие протокола за оглед на местопроизшествието,
изготвените скица и фотоалбум към него, досежно особеностите на платното за
движение, наличието на разделителен остров, разположението на пътните знаци в
района на ПТП и на пешеходната пътека, местоположението на управлявания от
подсъдимия автомобил след произшествието, констатираните повреди и деформации по
превозното средство, а също и местоположението на кървавото петно в лявата
пътна лента. Това действие по разследването е извършено от разследващия орган при
спазване на правилата, предвидени в чл.155 и чл.156 от НПК и в присъствие на
поемни лица, поради което за въззивния състав не останаха съмнения относно достоверността
на отразените в протокола факти. Отразените в скицата факти са съответни
на описаното в протокола за оглед на местопроизшествие, а изготвения фотоалбум
отразява установеното към момента на огледа. С доверие бе ценен и констативния
протокол от 10.11.2014г., от който се
установяват отразените в него обстоятелства относно участниците в ПТП, тяхното
движение, констатираните щети по автомобила, пострадалата, част от нараняванията
на същата, наличието на пешеходна пътека в района на ПТП, вида й, както и че
същата е била обозначена с пътен знак Д 17 от ЗДвП. Обстоятелствата, отразени в
цитирания констативен протокол се подкрепят от показанията на свидетелите К., С.и
Б., както и от описаното в протокола за оглед на местопроизшествие, изготвения
към него фотоалбум и скица на местопроизшествието.
От
правна страна:
Първостепенният съд правилно е приел, че
от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява от
обективна страна – че на 10.11.2014 г. около 17.40 ч. в гр. София, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„Ц 2“ с ДК **** по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от
автомагистрала „Тракия“ към ул. „Павел Красов“ и в района на № 238, на
пешеходна пътека, обозначена с пътен знак „Д - 17“ от ЗДвП /пешеходна пътека/,
подсъдимият Ч. се е движел със скорост от около 60 км/ч, при разрешена такава
от 50 км/ч, въведена с пътен знак В 26, и е причинил на преминаващата отляво
надясно спрямо неговата посока на движение по пешеходната пътека А.Д.К., средна
телесна повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на
близката до коляното част на лявата голямопищялна кост /в тръбестата част/;
счупване на близката до коляното част на главата на лявата малкопищялна кост,
които в съвкупност реализират медико- билологичния признак “трайно затрудняване
на движенията на левия долен крайник“ за срок по-дълъг от тридесет дни от
датата на травмата и счупване на главата на малкия пищял и външно-страничния
кондил на големия пищял на десния крак, реализирало медико-биологичния признак
“трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник“ за срок по-дълъг от
тридесет дни. Контролираната инстанция е достигнала до правилен извод, че
описания съставомерен резултат не се дължи на нарушение от страна на подсъдимия
на правилата за движение по пътищата, предвидени в чл. 21, ал. 2 ЗДвП, чл. 47,
ал. 3 ППЗДвП. Това е така, тъй като съгласно цененото с доверие в цялост от
въззивния съд, заключение на КМАТЕ, се сочи, че и при движение с разрешената за
този пътен участък скорост от 50 км/ч, ударът е бил непредотвратим от момента
на стъпване на пострадалата върху платното за движение, тъй като отстоянието на
автомобила до мястото на удара е било по-малко от опасната зона за спиране на
автомобила, т.е. и при движение с максимално позволената от закона скорост,
автомобилът няма да може да спре преди мястото на удара. В този смисъл, макар и
безспорно да се установява, че подсъдимият Ч. с поведението си на
инкриминираната дата, е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е управлявал
процесния автомобил със скорост, която е над максимално разрешената за този
пътен участък, това нарушение на правилата за движение не е в пряка причинна
връзка с настъпилия общественоопасен резултат, който би настъпил и при
управление на автомобила с максимално разрешената скорост от 50 км/ч. Не е
налице нарушение на чл. 47, ал. 3 ППЗДвП, както обосновано е приел първият съд,
защото посочената правна норма е описателна – посочва какво е значението на
пътен знак „В26“, съответно тя няма как да бъде нарушена от водача на превозно
средство, тъй като не съдържа конкретно правило за поведение.
Не може да бъде споделено обаче
становището на районния съд, че подсъдимият Ч. следва да бъде оправдан, макар и
по категоричен начин от доказателствата по делото да се установява, че на инкриминираните
дата и място, е управлявал процесния автомобил със скорост, която е била
несъобразена с конкретната пътна обстановка /поставените в района на ПТП пътни
знаци/, тъй като на същия не е повдигнато обвинение за неспазване на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Макар и да няма изменение на обвинението по
реда на чл.287 НПК, след като в хода на първоинстанционното съдебно следствие
се е установило, че управлението на автомобила с превишена скорост не е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, както и че подсъдимият не е
съобразил поведението си с наличните в района пътни знаци, указващи наличието
на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д 17, очертана с широки бели
непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя /пътна маркировка М 8.1, съгл.
чл. 64, т. 3, б. „а“ ППЗДвП/, сочещи на потенциална опасност за движението, за
съда не е имало пречка да оправдае Ч. по първоначалното обвинение и да го
признае за виновен в това, че е нарушил правилата за поведение, очертани в
нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Това е така, тъй като нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е обща/основна спрямо разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която определя
пределно допустимата скорост на движение на ППС, съответно тя касае конкретна
пътна обстановка. В т.4 от ТР №28/28.11.1984г. по н.д.№10/84г. на ОСНК на ВС, е
категорично изяснено, че съотношението между чл.20, ал.2 от ЗДвП и нормите,
които определят пределно допустимата скорост, представлява съотношение на общ
състав към частен случай на пътната обстановка. Задълженията на водачите на
пътни превозни средства по основното правило и по конкретните пътни обстановки
са едни и същи, поради което когато водачите се движат с несъобразена скорост и
не вземат предписаните мерки при възникване на опасност, не нарушават
едновременно общото и специалното правило, а само едно от тях. Същността на
разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП е идентична –
поставят изисквания към водачите на превозни средства във връзка със скоростта
им на движение, поради което няма пречка деецът да бъде признат за виновен за
нарушение на общото правило, когато не се докаже наличието на съответния частен
случай на пътната обстановка. Нещо повече, доколкото превишената скорост е
винаги несъобразена, няма пречка отговорността на водача да се реализира на
плоскостта на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като тази разпоредба обхваща случаите на
движение с неразрешена скорост, при което не отпада задължението на водача да
съобразява всички конкретни фактори, свързани с безопасността на движението. В
този смисъл са и следните решения на ВКС: /№414/15.02.2016г. по
н.д.№1389/2015г., ІІ НО; №111/08.09.2000г. по н.д. №2/2000г., І НО;
№533/31.01.2001г. по н.д.№397/2000г., І НО/
В конкретния случай, в обстоятелствената
част на ОА подробно са изброени пътните знаци, намиращи се в района на ПТП, с
които е било обозначено приближаването към пешеходна пътека – А 18 и наличието
на такава - Д 17. С поставените пътни знаци, които са били видими за подсъдимия
при движението му по бул.“Цариградско шосе“ с посока на движение от
автомагистрала „Тракия“ към ул. „Павел Красов“, Ч. е бил своевременно
предупреден за приближаването към пешеходна пътека, както и за наличието на
потенциална и предвидима опасност, каквато представлява появата на пешеходец на
обозначената с пътен знак Д 17 пешеходна пътека, маркирана с широки
непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя /пътна маркировка М8.1 съгласно
чл.64, т.3, б.“а“ от ППЗДвП/. И.Ч.,***, в лявата лента за движение в посока
центъра на гр. София, на 10.11.2014г., около 17.40ч., е възприел пътните знаци,
указващи приближаването му към пешеходна пътека, но въпреки това не е намалил
скоростта, с която се е движел – 60 км/ч, като продължил да управлява лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 2“ с ДК **** с тази скорост, която била и
над максимално разрешената за този пътен участък – 50 км/ч, сигнализирана с
пътен знак „В26“. В 17.28ч. се включило автоматично уличното осветление,
поставено по бул. „Цариградско шосе“, което позволявало на подсъдимия Ч. да вижда
на разстояние повече от 60 метра пред автомобила. В това време свидетелката А.К.
предприела пресичане на платното за движение в описания участък на бул.
„Цариградско шосе“, като първо пресякла лентите за движение в посока от гр.
София към изхода на града, след което предприела движение по разделителния
затревен остров и се насочила към пешеходната пътека, за да пресече на
определеното за това място, лентите за движение с посока от гр. Пловдив към гр.
София. Спряла в частта на острова, където металната ограда била прекъсната /в
участъка на очертаната пешеходна пътека/. Тъй като подсъдимият Ч. е имал пред
себе си видимост на повече от 60 метра, поради наличното улично осветление,
свидетелката К. е била видима за подсъдимия още при движението си по
разделителния остров, когато автомобилът на подсъдимия се е намирал поне на 60
метра от пешеходната пътека, като в този момент Ч. е имал възможност да намали
скоростта на движение на превозното средство до такава, че да има възможност да
спре преди пешеходната пътека, в случай че намиращата се върху разделителния
остров пешеходка предприеме пресичане. Въпреки техническата възможност, с която
подсъдимият разполагал, да намали скоростта и при предприемане на пресичане на
пешеходната пътека от пешеходката да спре, Ч. не намалил скоростта на движение
на автомобила, а продължил да управлява със скорост от 60 км/ч, която скорост
се явявала несъобразена с конкретната пътна обстановка – наличните в района
пътни знаци, указващи приближаване към пешеходна пътека и наличието на такава,
а също и с движещата се по разделителния остров пешеходка, като достигайки до
пешеходната пътека не пропуснал
преминаващата отляво надясно спрямо неговата посока на движение по пешеходната
пътека пешеходка – А.Д.К., вследствие на което по непредпазливост причинил на
същата средна телесна повреда, изразяваща се в описаните в КМАТЕ травматични
увреждания.
По изложените по-горе съображения,
въззивният съд намери, че с деянието си подсъдимият И.В.Ч. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр.
последно, б. „а”, пр. 2 във вр. с ал. 1, б. „б”, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал.1,
пр. 3 от НК.
От обективна страна - на 10.11.2014 г., около 17.40 ч. в гр. София, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
"Ситроен", модел "Ц 2" с регистрационен номер *******по
бул. "Цариградско шосе“, с посока на движение от автомагистрала
"Тракия" към ул. "Павел Красов“, и в района на номер 238, на
пешеходна пътека, обозначена с пътен знак "Д - 17" от ЗДвП /пешеходна
пътека/ нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и
в чл. 119, ал.1 от ЗДвП, като същият се движел с несъобразена скорост при наличие на сигнализирана
с пътни знаци пешеходна пътека /пътен знак А18 и пътен знак „Д 17“/ и не е
пропуснал преминаващата отляво надясно спрямо неговата посока на движение по
пешеходната пътека пешеходка – А.Д.К., с ЕГН: **********, вследствие на което
по непредпазливост причинил на същата средна телесна повреда, изразяваща се в
следните травматични увреждания: “счупване на близката до коляното част на
лявата голямопищялна кост /в тръбестата част/; счупване на близката до коляното
част на главата на лявата малкопищялна кост“, които в съвкупност реализират
медико-билологичния признак “трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник" за срок по-дълъг от тридесет дни от датата на травмата и счупване
на главата на малкия пищял и на външно-страничния кондил на големия пищял на
десния крак, реализирало медико-биологичния признак “трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник" за срок по-дълъг от тридесет дни, като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
Движението
на подсъдимия е било в нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и
в чл. 119, ал.1 от ЗДвП. В чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, са
изброени неизчерпателно хипотези, свързани с атмосферните условия, с релефа на
местността, състоянието на пътя и моторното средство, с осветеността на пътния
участък, превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
недостатъчен опит и проблеми със здравето, за която водачите са информирани
предварително, било защото тя е съществувала още при потеглянето, било защото е
очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от
естествени процеси в развитието на действителното положение на нещата. В
случая, подсъдимият Ч. при управлението на процесното МПС не е избрал скорост
на движението си, която да е съобразена с поставените в района пътни знаци,
указващи приближаването и наличието на пешеходна пътека, които са изисквали Ч.
да избере такава скорост на движение, която да му позволи да спре пред
предвидимо препятствие, каквото е появата на пешеходец на предварително
обозначена с пътни знаци пешеходната пътека. В чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП, е
предвидено задължение за водачите на превозни средства да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В
конкретиката на фактите, намиращата се върху затревения остров пешеходка е
представлявала не хипотетична, а реална опасност за движението, доколкото
намиращият се на това място пешеходец има една единствена възможност - да
предприеме пресичане на платното за движение, тъй като наоколо няма други
обекти, към които би могъл да се насочи. Подсъдимият Ч. е имал добра видимост
към разделителния остров, могъл е да възприеме движещата се върху него А.К., насочена
към пешеходната пътека, от разстояние около 60 метра преди пешеходната пътека,
което разстояние е по-голямо от опасната му зона за спиране дори и при движение
с установената по делото превишена скорост от 60 км/ч /опасната зона за спиране
на автомобила е 44м при скорост на движение с 60 км/ч /. Въпреки това
подсъдимият не е предприел намаляване на скоростта или спиране, като е започнал
да спира аварийно едва при стъпването на К. на платното за движение, когато
автомобилът се е намирал на отстояние 18 м от мястото на удара, поради което
въззивният съдебен състав прие, че подсъдимият е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и
в двете му части. На първо място, Ч. не е избрал скорост на движение, която да
му позволи да спре пред предвидимо препятствие при обозначена отнапред с пътни
знаци пешеходна пътека, на следващо място, когато вече е възникнала опасност за
движението в лицето на намиращата се върху разделителния остров К., не е
намалил скоростта, до такава, че да може да спре преди пешеходната пътека, ако К.
предприеме пресичане на обозначеното за това място.
Въззивният съд в отлика от първостепенния
прие, че с поведението си Ч. е нарушил и правилото на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Посочената норма предвижда задължение за водачите на нерелсовите превозни
средства, при приближаване към пешеходна пътека, да пропуснат стъпилите или
преминаващи по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат. В
действителност, при стъпването на К. върху пешеходната пътека, автомобилът,
управляван от Ч. се е намирал на разстояние от 18 м. преди мястото на удара,
което е върху обозначената с пътен знак и очертана с широки непрекъснати линии,
успоредни на оста на пътя пешеходна пътека, като опасната му зона за спиране
при движението му с превишена скорост от 60 км/ч, е по-голяма от това
разстояние, т.е. подсъдимият не е имал техническа възможност при движение с
тази скорост да спре преди мястото на удара. Доколкото обаче подсъдимият сам се
е поставил в тази ситуация, нарушавайки правилата за движение, предвидени в
чл.20, ал.2 от ЗДвП, избирайки скорост на движение, която не е съобразена с
пътните знаци, указващи приближаването на пешеходна пътека, респ. наличието на
предвидима опасност, не е съобразил скоростта си на движение с възникналата
вече опасност, каквато е представлявала пострадалата
от момента, в който се е движела върху разделителния остров, насочвайки се към
пешеходната пътека, като в този участък са липсвали съответните заграждения, според
този състав наказателната отговорност на Ч. следва да се ангажира и за
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Първият съдебен състав се е позовал за това
си решение на т.6 от Тълкувателно решение №2/22.12.2016 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСНК
на ВКС, като е приел, че А.К. не изпълнила задълженията си, предвидени
в чл.113, т. 1 ЗДвП /в ред. преди изм. с ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от
26.01.2017 г./ - не се е съобразила с разстоянието до приближаващите се
превозни средства и с тяхната скорост на движение, както и на чл.114, т. 1 ЗДвП
– пешеходците да не навлизат внезапно на платното за движение. Въззивният
състав не споделя тези изводи на районния съд. От доказателствата по делото се
установява, че пострадалата, заставайки пред пешеходната пътека е сигнализирала
за намерението си да пресече платното за движение на обозначеното за това
място, вдигайки дясната си ръка, след което е стъпила на платното за движение.
Възможността й да прецени обективно скоростта на движение на приближаващите
автомобили е била ограничена от настъпилия мрак, тя е възприемала светлината на
фаровете им, а не самите автомобили. При тези обстоятелства, установими от
събраните доказателства, не може да се приеме, че К. е навлязла внезапно на
платното за движение и не е изпълнила задължението си да сигнализира с ръка.
Според въззивния съд, причина за произшествието е неправомерното поведение на
подсъдимия Ч., който е нарушил множество правила на ЗДвП, а не поведението на
пострадалата, която е била видима за подсъдимия в един много по-ранен момент,
от който вече е представлявала опасност за движението.
Като
последица от посочените нарушения на правилата за движение по пътищата от
страна на подсъдимия Ч., е последвал удар на автомобила, управляван от
подсъдимия с пострадалата, който е реализиран между предната част на автомобила
- решетка и дясната подбедрица на пострадалата, причинило фрактура на костите
на дясната подбедрица, последвало е завъртане по надлъжната ос на лявата
подбедрица, в резултат от което е последвало счупване на костите на лявата
подбедрица, след което тялото на пострадалата е качено върху капака на
автомобила, а главата е достигнала челното стъкло, при което е последвал удар
на главата с дясната теменна област в челното стъкло на автомобила, в резултат
от който е настъпила закрита черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение,
охлузвания по главата, оток на меките тъкани на главата в дясната теменна
област, след което е последвало хлъзгане на тялото по капака на автомобила и
било отхвърлено пред превозното средство на разстояние от 32,10 метра, считано от мястото на инициалния
удар и на около 5,9 метра пред установилия се в покой автомобил. Вследствие на описания удар, на пострадалата К.
били причинени две средни телесни повреди, изразяващи се в следните травматични
увреждания: “счупване на близката до коляното част на лявата голямопищялна кост
/в тръбестата част/; счупване на близката до коляното част на главата на лявата
малкопищялна кост“, които в съвкупност реализират медико-билологичния признак
“трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник" за срок
по-дълъг от тридесет дни от датата на травмата и счупване на главата на малкия
пищял и на външно-страничния кондил на големия пищял на десния крак,
реализирало медико-биологичния признак “трайно затрудняване на движенията на
десния долен крайник" за срок по-дълъг от тридесет дни.
Доколкото по
категоричен начин се установи, че произшествието е реализирано на пешеходна
пътека /на 1.80м. от левия край на платното за движение, върху очертана с
широки бели непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя пешеходна пътека/, то
безспорно е налице и квалифициращият признак по чл.343, ал.3, пр. последно
от НК, поради което и съдът призна
подсъдимия за виновен по квалифицирания състав на чл.343, ал.3, пр. последно, б. „а”, пр. 2 от НК.
От
субективна страна – деянието е извършено виновно, при форма на вината
непредпазливост – подсъдимият И.В.Ч. не е искал и предвиждал настъпването на
престъпния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Подсъдимият е
бил нормативно задължен от нормите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, да извърши
редица действия при управлението на автомобила, които биха довели до избягване
на инцидента, но не го е сторил. Подсъдимият е бил задължен да избере скорост
на движение, която да му позволи да спре при появата на пешеходец върху
пешеходната пътека, доколкото появата на пешеходец е предвидимо препятствие при
наличието на пътни знаци, сигнализиращи приближаването и наличието на пешеходна
пътека. Подсъдимият Ч. е имал законово задължение да намали скоростта, а при
необходимост и да спре при възникването на опасност за движението, каквато е
представлявала пострадалата К. още от момента, в който е предприела движение по
разделителния остров, насочвайки се към пешеходната пътека. Подсъдимият е имал и регламентирано от закона
задължение, при
приближаване към пешеходна пътека, да пропусне стъпилата върху нея К., като
намали скоростта или спре, което не е сторил. Доколкото
по делото бе установено, че в района на ПТП е имало поставен знак А18,
сигнализиращ приближаването на пешеходна пътека, респ. появата на предвидима
опасност и доколкото се установи, че подсъдимият е могъл да възприеме К. върху
затревения осторов, когато вече е представлявала опасност за движението, от
разстояние по-голямо от опасната му зона за спиране и с движение с превишена
скорост от 60 км/ч, когато е имал възможност да намали скоростта и да спре
преди мястото на удара, и доколкото се установи, че нарушавайки правилата за
движение, регламентирани ч чл.20, ал.2 от ЗДвП сам се е поставил в невъзможност
да намали или спре, за да пропусне стъпилата на пешеходната пътека К., за него
са възникнали напълно предвидими общественоопасни последици, които са били
предотвратими при избиране на скорост, позволяваща му да намали или да спре при
приближаване на пешеходната пътека, при възникване на опасност за движението,
съответно да пропусне стъпилата на пешеходната пътека пострадала, което
подсъдимият не е сторил.
По
наказанието:
Санкционната част на приложимата
материално-правна норма –чл.343, ал.3, пр. последно, б. „а”, пр. 2 от НК , в редакцията му към 2014г. / дата на
деянието/ и съобразно предвиденото в чл.2, ал.2 НК, предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 до 5 години за престъплението, за което
подсъдимият Ч. бе признат за виновен. При определяне на наказанието въззивният съдебен
състав отчете наличието и на двете групи обстоятелства, влияещи върху неговия
размер, като намери, че не са налице основания за приложение на чл. 55 от НК.
Като обстоятелство, което смекчава наказателната отговорност на подсъдимия, съдът
отчете необремененото му съдебно минало и младата му възраст към датата на
деянието. Като отегчаващи такива, съдът прие многобройните и предимно тежки нарушения
по ЗДвП, извършени от подсъдимия, сред които управление на МПС след употреба на
алкохол, управление на МПС с превишена скорост, както и управление на МПС, след
като е бил лишен от това право по съдебен или административен ред. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете и извършването на две престъпления
по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, за които подсъдимият е бил освободен от
наказателна отговорност с налагане на административни наказания. Всичко това
сочи, че подсъдимият Ч. при управление на МПС, показва грубо погазване и
незачитане на установените в закона правила за движението по пътищата, в
резултат от което е осъществено и настоящето деяние. Като отегчаващо
обстоятелство съдът прецени и нарушението на повече от едно правило на ЗДвП,
както и причиняването на две средни телесни повреди на пострадалата. Налице е
превес на отегчаващите вината обстоятелства, но с оглед младата възраст на
подсъдимия към датата на деянието, както и с оглед обстоятелството, че Ч. вече
е семеен, съответно върху него лежи и грижата за членовете на семейството му, съдът
определи размера на наказанието „лишаване от свобода” за срок от две години, който
е под средния за това деяние размер, но и над минимума, което наказание според
съдебния състав е обосновано и справедливо и ще постигне целите на наказанието,
посочени в чл. 36 от НК. При отмерване на наказанието съдът съобрази и обстоятелството,
че върху подсъдимия все още не е оказано въздействие с най-рестриктивните
методи на наказателната репресия. Съобрази и възрастта му към момента, която
вече не може да се определи като „млада“, съответно предполага се, че вече е
придобил необходимия жизнен и социален опит, за да преценява по съответен на
законовите предписания начин своето поведение, както и необходимостта да полага
грижи за собственото си семейство, които фактори според този състав ще окажат
допълнителен превъзпитателен и въздържащ ефект. Отмереното именно в този размер
наказание, от една страна ще подейства превъзпитателно и възпиращо на дееца и ще
спомогне същият да осъзнае тежестта на извършеното от него макар и непредпазливо,
но все пак престъпно деяние, също неизбежността на наказанието, наложено му за
извършеното престъпление, а от друга страна ще подейства предупредително спрямо
останалите членове на обществото.
Съдът намери, че са налице
предпоставките на чл.66 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание,
доколкото същото е отмерено за срок от 2 години, подсъдимият до сега не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и поправянето му
може да бъде постигнато, и без наказанието да бъде изтърпяно ефективно. С оглед
обаче превеса на отегчаващите вината обстоятелства и за успешното, и трайно
превъзпитание на подсъдимото лице, съдът намери, че следва да отложи
изпълнението на наказанието за максимално предвидения в закона изпитателен срок
от 5 години.
На
основание чл.343г вр. чл.37
ал.1 т.7 от НК, съдът задължително следва да наложи на
подсъдимия Ч. и кумулативно предвиденото в НК наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство”. Като съобрази посочените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, многобройните нарушения на правилата за движение по
пътищата, за които Ч. е бил санкциониран по административен ред, съдът прие, че
срокът на лишаването от правоуправление следва да бъде в размер, по-голям от
наказанието лишаване от свобода, а именно за срок от 3 години.
По
разноските:
С
оглед изхода от делото във въззивната инстанция, а именно – признаването на
подсъдимия И.Ч. за виновен по предявеното му обвинение и в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, въззивният съд намери, че сторените по
делото разноски, както следва: сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща
сторените в ДП разноски, сумата от 2054.10 лв. /две хиляди петдесет и четири
лева и десет стотинки/, представляваща сторените в производството пред районния
съд разноски, сумата от 130 лв. /сто и тридесет лева/, представляваща
направените разноски във въззивното
производство, както и сумата от по 5.00 лв. /пет лева/, представляваща
държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист, да бъдат възложени
в тежест на подсъдимия Ч..
С оглед на всичко изложено
въззивният съд постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.