№ 3415
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100506058 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на „Дженерали Застраховане“
АД, предпочитан ответник в първоинстанционното производство
/конституиран като правоприемник на ЗАД „Виктория“ АД/, чрез
процесуален представител – юрк. Михаела Стоянова срещу решение №
313827/15.01.2018 г. на СРС, 73 състав, постановено по гр.д. 22 145/2013 г., с
което е осъден да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на
основание чл. 213 ал.1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 49 от ЗЗД
сумата от 3 368, 59 лв., обезщетение за претърпените на 29.10.2010 г. в гр.
Пловдив, имуществени вреди от собственика на лек автомобил с рег. № ****,
в чиито права е встъпил с обезщетяването му по договор за застраховка –
полица 50345912 като застраховател по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ № 1301162100001 с „Техно Рент“ ООД, сумата от 151, 33 лв.-
обезщетение за забава в периода 12.12.2012 г. – 21.12.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2023 г. и сторените
съдебни разноски.
В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно,
1
необосновано и постановено в противоречие на материалния закон и
процесуалните правила.Заявени са твърдения, че с оглед ангажираните по
делото доказателства – заключение на САТЕ и свидетелски показания,
отговорността за процесното събитие е единствено на лице, което не е
служител на „Техно Рент“ ООД, а се дължи на поведението на служители на
трето неучастващо в спора лице „Маус ПС“ ЕООД. Изложени са твърдения, че
настъпилото събитие не попада в обхвата на сключения договор между „Техно
Рент“ ООД и ЗАД „Виктория“ /праводател на жалбоподателя, тъй като
основната икономическа дейност на застрахования е отдаване под наем на
машини и техника, а не са включени дейности по извършване на СМР, при
които е увредено процесното МПС. Иска се отмяна на решението като бъде
постановено ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
чрез адв. А.С., в което са наведени съображения относно правилността на
обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване. Претендират се
сторените в производството съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор и от
евентуалния ответник „Техно Рент“ ООД, чрез адв. Н. П., в което са изложени
съображения относно основателността на депозираната въззивна жалба.
Поддържат се твърдения, че застрахователното събитие не е покрит риск по
сключения договор за застраховка „ГО“.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по
чл. 213 ал.1 от КЗ – 2005 г.отм. вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 49 от ЗЗД ,
съединен с акцесорен за обезщетение за забава по реда на чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
2
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от състава
на СРС, поради което настоящият съдебен състав намира за безпредметно да
преповтаря в рамките на настоящото съдебно решение.
Правно релевантните факти от фактическия състав на регресната
отговорност включват установяване на сключен договор за имуществено
застраховане, настъпило застрахователното събитие в срока на действие на
договора, изплатено застрахователно обезщетение, застрахователното събитие
да осъществява признаците на деликт по чл.45 ЗЗД, реализирано от лице, със
сключена застраховка «ГО» при ответника.
Страните са концентрирали спора си относно правно-релевантните
факти, касаещи наличието на застрахователно събитие, което да е покрит риск
по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ респ. извършителят на
деянието. По останалите правно значими факти страните не са формирали
спор.
Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски съд,
IV-Д състав, намира следното:
Процесната по делото автовишка с окачен кош за повдигане на хора
попада в приложното поле на Наредбата за безопасната експлоатация и
техническия надзор на повдигателни съоръжения /именувана по-надолу
Наредбата/ по арг. на чл. 2 ал.1 т. 6 от същата.
Съобразно чл. 31 ал.1 от горецитираната наредба, относима към
строителни подемници на хора и товари, строителните подемници се монтират
в съответствие с инструкцията за експлоатация като с оглед ал.2 на същата
разпоредба, лицата, които монтират строителни подемници, трябва да спазват
инструкцията за експлоатация. Дефинитивната разпоредба на §1 т. 7 от ДР на
сочената наредба определя понятието „инструкция за експлоатация“ като
инструкцията, която съгласно Наредбата за съществените изисквания и
оценяване съответствието на машините или Наредбата за съществените
изисквания и оценяване съответствието на машините (отм.) трябва да
придружава машината или товарозахващащото приспособление, а за
повдигателни съоръжения, пуснати на пазара на Република България преди
влизането в сила на посочените наредби - инструкцията на завода
производител. Нормата на чл. 54 ал.2 от наредбата, на свой ред установява, че
ползвателят и лицата, които управляват повдигателните съоръжения, трябва
3
да спазват изискванията на инструкцията за експлоатация.
При така очертаната правна рамка се установява солидарната
отговорност на ползвателя и лицето, управляващо повдигателното
съоръжение с оглед спазване разпоредбите на инструкция за експлоатация на
същото. Тази солидарна отговорност, произтича от закона и не може да бъде
преодоляна по устни уговорки между солидарните длъжници в каквато връзка
са показанията на свидетелката К. – „устно сме се уговорили, че
обезопасяването е тяхна отговорност или на собственика на обекта“ и на
свидетеля К. – „не е задължение на „Техно Рент“ да обезопасява обекта“ респ.
не е обстоятелство, което би изключило или ограничило отговорността на
лицето, управляващо подемното съоръжение. На свой ред, кредиторът може
да иска изпълнение за цялото задължение от когото и да е от солидарните
длъжници по арг. на чл. 122 ал.1 от ЗЗД.
Няма данни по делото за наличие на инструкция за експлотация, а и
страните не са навели твърдения в тази връзка, поради което е приложим
редът, установен в чл. 32 ал.2 от Наредбата. Съгласно същия, когато в
инструкцията за експлоатация не са посочени изисквания за ограждането,
пространството, в което се движи кабината на строителния подемник, се
огражда с неподвижни защитни прегради: 1. по цялата височина откъм
входовете към кабината; 2. от всички страни на най-долната товарна площадка
с височина на защитната преграда, не по-малка от 2,5 m; 3. откъм местата с
възможен достъп на хора с височина на защитната преграда, не по-малка от 2
m. Нормата на ал. 3 от същата разпоредба установява забрана под
пространството, в което се движи кабината или противотежестта, да има
помещения или проходи, през които преминават хора. Изпълнение на
нормативните изисквания за безопасна експлоатация на подемника в
процесния случай не се установява. Напротив свидетелят Г. К. /лицето,
управляващо същия/ безпротиворечиво е заявил, че мястото не е било
обезопасено дори с лента като за наличието на небезопасно за преминаване
място е било сигнализирано със „започнах да махам с ръка“. Неизпълнението
на нормативно установеното задължение да се осигурят оградителни защитни
прегради, гарантиращи безопасната експлоатация на автовишката и
извършваните посредством нея мероприятия като краен резултат е довело до
настъпване на процесното застрахователно събитие. Поради което заявените
възражения във въззивната жалба се възприемат като неоснователни от съда в
4
решаващия му състав.
Второто заявено възражение касае липсата на покрит риск по договора,
обосновано с факта, че противоправното деяние е извършено при СМР, които
са извън кръга на извършваната стопанска дейност на застрахования –
евентуален ответник. Настоящият съдебен състав не може да сподели това
възражение. Основната стопанска дейност на застрахования е отдаване под
наем на машини и техника, както е посочено и във въззивната жалба.
Съобразно показанията на свидетелката К., служител на „Техно Рент“ ООД,
същата е заявила, че автовишката се отдава под наем с оператора, който е
правоспособен да я управлява. Въпросният оператор съставлява лице,
управляващо повдигателното съоръжение по смисъла на цитираната вече
разпоредба на чл. 54 ал.2 от Наредбата и като такъв в кръга на служебните му
задължения влиза осигуряване на безопасни условия при нейната
експлоатация, съобразно чл. 32 ал.2 от същата Наредба. Неизпълнението на
тези задължения е довело до настъпване на процесния инцидент, който е
покрит риск за сключения договор между предпочитания и евентуалния
ответници.
Предвид липсата на други заявени възражения и съвпадане крайните
изводи на настоящия съдебен състав с тези на СРС, същият намира решението
на СРС за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде
потвърдено, включително в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се следват разноски,
съобразно списъка по чл. 80 от ГПК, инкорпориран в нарочната молба от
07.05.2025 г. в общ размер на 292, 37 лв.
Водим от гореизложеното съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 313827/15.01.2018 г. на СРС, 73 състав,
постановено по гр.д. 22 145/2013 г.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 68 да
заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №
5
5 сумата от 292, 37 лв. – съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участие на евентуален ответник – „Техно
Рент“ ООД, ЕИК *********.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6