Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 11514 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
258 - 273
ГПК.
С решение № 94849 от 16.04.2019 г. по гр. д. № 22770/2017 г., Софийски районен съд (СРС), ГО, 72 - и състав, е признал за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът „К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, дължи на ищеца сумата от 84,41 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 10.2015 г. до м. 02.2016 г. вкл., ведно със законна лихва за периода от 16.12.2016 г. до изплащане на вземането, присъдено със заповед от 23.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73847/2016 г. по описа на СРС, като е отхвърлил иска за установяване вземането за главница за разликата над 84,41 лв. до претендираните 909,31 лв. и иска за лихва за забава в размер на 78,01 лв. за периода от 30.07.2015 г. до 30.11.2016 г.
Осъдено е „К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 37,19 лв. разноски в исковото производство и сумата от 6,41 лв. разноски в заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт А.Т., против първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. Твърди се, че неправилно е прието, че ищецът не е установил доставянето на топлинна енергия за отопление на процесния апартамент. От приетата по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че разпределителите в имота на ответника са технически неизправни, поради което е начислен служебен разход за отопление на имота на база отопляемия обем, като в тази връзка въззивникът се позовава на чл. 44 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Сочи, че без значение за прилагане на последната е наличието на договорни правоотношения между страните. Моли се за отмяна на решението като неправилно и уважаване на исковата претенция в пълен размер. Претендират се направените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна - „К.“ ЕООД, не взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Третото
лице помагач - „Т.“ ЕООД не взема становище в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК.
Решението в частта, с която е признато за
установено по предявените от„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, че ответникът „К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, дължи на ищеца сумата от 84,41 лв. за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от м. 10.2015 г. до м. 02.2016 г. вкл., ведно със
законна лихва за периода от 16.12.2016 г. до изплащане на вземането, присъдено
със заповед от 23.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 73847/2016 г. по описа на СРС, не е обжалвано от ответника и е
влязло в законна сила.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, но по същество
е частично неправилно по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд
е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира установяване на вземането му за консумирана и незаплатена топлинна енергия, с включена такса за дялово разпределение, в размер на 909,31 лв. (897,25 лв. - главница за топлинна енергия и 12,06 лв. - главница за дялово разпределение) за периода м. 10.2015 г. - м. 02.2016 г., ведно със законната лихва от 16.12.2016 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 78,01 лв., за периода 30.07.2015 г. - 30.11.2016 г., от ответника като потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот - апартамент № 8, находящ се в гр. София, община „Лозенец“, бул. „*********, с код на платеца № Т382908, с неплащане на които суми ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца.
За процесните суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73847/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 72 - и състав, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение - обстоятелство, обосноваващо правния интерес от
настоящата искова претенция.
Не е спорно между страните и по делото се
установява, че въз основа на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № 70, том III, рег.
№ 22096, дело № 570 от 01.11.1999 г. „Б.-И.“ ЕООД е продало на „К.“ ЕООД
правото на строеж за собствения на фирмата недвижим имот, находящ се в
новостроящата се жилищна сграда с адрес: гр. София, район „Лозенец“, бул. *********, а именно
апартамент № 8, находящ се на втори надпартерен етаж, със застроена площ от
123,05 кв. м., заедно с избено помещение № 13, с площ от 4,36 кв. м., находящо
се в сутеренната част на сградата, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
дворното място. Въз основа на нотариален акт за покупко - продажба на недвижими
имоти № 89, том II, рег.
№ 2259, дело № 245 от 15.12.2015 г. ответникът „К.“ ЕООД е продал наЛ.С.Л.процесния
апартамент № 8, находящ се на втори надпартерен етаж в жилищна сграда с
административен адрес гр. София, район „Лозенец“, бул.
*********, вход А, със застроена площ от 123,05 кв.
м., заедно с избено помещение № 13, с площ от 4,36 кв. м., находящо се в
сутеренната част на сградата, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
дворното място, върху което е построена сградата, както и гараж № 10 със
застроена площ от 21,17 кв. м., находящ се в сутеренната част на сградата. В
нотариалния акт е предвидено, че всички консумативни разходи за имота до
предаване на владението (до 29.02.2016 г.) са за сметка на продавача. Със
споразумителен протокол от 15.12.2015 г. с нотариална заверка на подписите, Л.Л.и
„К.“ ООД са уговорили, че дължимите суми за услуги към дружествата ЧЕЗ,
„Софийска вода“ АД и „Топлофикация“ АД (с абонатен № 382908) към датата на
предаване на владението на имота (29.02.2016 г.) са за сметка на „К.“ ООД, като
в това число е включена изравнителната сметка към „Топлофикация” АД за този
период.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира процесният апартамент, е била
присъединена към топлопреносната мрежа, с оглед протокол от общо събрание на
собствениците на имоти на адрес: бул. *********, вх. А, проведено на 01.09.2004 г., договор от 20.06.2011
г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.“ ООД и договор от
07.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Топлофикация София“
АД и „Т.“ ООД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. През процесния период е в сила Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, приета на основание чл. 36,
ал. 3 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата
на §
1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „небитов
клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя - арг. чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 (изм.
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Според § 1, чл. 43 от ДР на
ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия е
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
В случая
ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен
договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
Безспорно
е, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е
бил сключен между страните по делото, с оглед на което между тях не е
възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди (за небитови) нужди. При липсата на възможност
топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия
на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е
предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща
група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото
се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на
пасивите му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба обуславя липса
на основание за получаването на топлинна енергия за процесния имот.
Настоящият състав приема, че по силата на
нормативните актове, действали през процесния период, както и приложените по
делото доказателства, видно от които „К.“ ЕООД се е задължило да заплати
разноските към топлопреносното предприятие за процесния период, въпреки
прехвърляне на правото на собственост върху процесния имот през 15.12.2015 г.,
при липсата на възражение в тази насока от ответника и влязлото в сила
първоинстанционно решение в частта, с която искът е уважен частично, следва
изводът, че „К.“ ЕООД дължи заплащане стойността на доставената до процесния
имот топлинна енергия (ТЕ).
Количеството на
доставена от ищеца ТЕ се установява от изготвената в хода на първоинстанционното производство и
неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза (СТЕ), която настоящият
състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като компетентно
изготвена. Видно от експертното заключение количеството топлинна енергия за
абонатната станция на адрес: бул. ********* се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ)
от средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в абонатната
станция (АС). Сградата се топлозахранва от една абонатна станция, като
технологичните разходи в АС за целия процесен период са изчислявани ежемесечно
по Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и са отчислявани от ТЕ
преди нейното разпределение между абонатите съгласно действащите разпоредби. От
експертизата се установява също, че етажната собственост на сградата е сключила
договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.“ ООД.
По данни на фирмата за дялово разпределение (ФДР) в процесното жилище има
монтиран апартаментен топломер № 7205016 и водомер за топла вода, по които се
отчита разходът. Вещото лице е посочило, че за процесния период 01.10.2015 г. -
29.02.2016 г. фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота. По
време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписани
от потребител. На 29.02.2016 г. има бележка в отчетния документ, че екранът е
бял, което означава неработещ уред. За отопление на имота за периода м. 10.2015
г. - м. 02.2016 г. е начислен служебен разход съгласно Методиката към чл. 61,
т. 7.3.3 от Наредбата. Допълнено е, че за периода 01.10.2015 г. - 29.02.2016 г.
количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в сградата -
етажна собственост е изчислено от ФДР съгласно приложението към чл. 61, т. 7.2.
от Наредбата. Процесният апартамент с абонатен № 382908 има отопляем обем по
проект 255 куб. м., като на базата на този отопляем обем се разпределя енергия,
отдадена от сградна инсталация съгласно Наредбата. ТЕ за загряване на топла
вода не се начислява. За процесния период сумата за изразходваната топлинна
енергия, изчислена в изравнителните сметки, изготвени от ФДР, е 896,37 лв.
(сума, начислена за периода за отопление - 943,15 лв. и сума за изравняване -
(-) 46,78 лв., сума за връщане) - Таблица № 3 от заключението. Общият размер на
дължимите суми за процесния период от 01.10.2015 г. до 29.02.2016 г. съгласно
издадените изравнителни сметки от фирма „Т.“ ООД по пера е както следва: сума
за ТЕ за сградна инсталация - 84,41 лв. и сума за ТЕ за отопление на имот -
811,96 лв. - Таблица № 4 от заключението. Вещото лице е посочило, че през
процесния период отчитането на ТЕ и разпределението й се извършва съгласно
действащите ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването. Сумите за топлинна енергия за
имота на ответника са начислявани в съответствие с действащата нормативна
уредба.
В съответствие с
изрично указаната доказателствена тежест
съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да проведе
главно и пълно доказване на положителните факти, от които черпи изгодни за себе
си правни последици - съществуването на вземането и неговите вид,
период и размер, които да съответстват на тези по заявлението по чл.
410 ГПК - факта, че е доставял топлинна енергия на ответника до процесния
имот през процесния период, във връзка с което ищецът се е обеднил, а
ответникът се е обогатил; че на последния е предоставена услуга за дялово
разпределение; че ответникът е собственик/ползвател на имота, който е
топлоснабден; а по иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че е настъпила забава за изпълнение на паричното
задължение (настъпил падеж).
Настоящата инстанция
намира за неправилен извода на първоинстанционния съд,
че на ищеца се дължат единствено разходите
за стойността на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия (84,41 лв.
съгласно заключението на СТЕ), не и разходите за топлинна енергия за отопление
на имота, определени от вещото лице в размер на 811,96 лв. Неправилно съдът е приел, че не се установява по делото такава
топлинна енергия да е доставена в имота, тъй като не съществува правна
възможност за служебно начисляване на количество топлинна енергия, предвид
това, че наредбата
за топлоснабдяването е приложима при наличие на
валидно договорно правоотношение, но не и когато се претендира присъждане на
стойност на топлинна енергия на извъндоговорно основание. Видно от експертното заключение поради неработещ уред
(СТИ) ищецът е начислил за периода м. 10.2015 г. - м. 02.2016 г. служебен
разход съгласно Методиката към чл. 61, т. 7.3.3 от Наредбата за отопление на
имота. Съгласно чл. 44 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването „при отсъствие или повреда на
средства за търговско измерване количеството топлинна енергия за отчетен период
се определя от топлопреносното предприятие или от производителя на база средни
стойности за клиента, измерени при аналогични климатични условия и в съответствие
с режима на потребление на топлинна енергия“. Налице е правна
възможност за служебно начисляване на количество топлинна енергия при отсъствие или повреда на средства за търговско
измерване. Настоящият състав намира, че Наредбата следва
да намери приложение и в процесния случай, независимо от липсата на договорни
правоотношения между страните, доколкото липсва друг
нормативен акт, по който да се изчисли количеството ТЕ в случай на незправност на средството за търговско измерване, съответно да
се претендира заплащане на реално доставено количество топлинна енергия до
имота.
Освен това, вещото лице по СТЕ е заявило, че през процесния период отчитането
на ТЕ и отоплението в сградата се извършва съгласно действащите ЗЕ и Наредбата
за топлоснабдяване от СТИ - общ топломер.
По изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства
настоящият състав намира, че ищецът е доказал количеството топлинна енергия,
доставена до процесния имот за исковия период от време за посочената от вещото
лице сума в размер на общо 896,37 лв. (84,41 лв. - сума за ТЕ за сградна
инсталация и 811,96 лв. - сума за ТЕ за отопление на имота). По отношение на
сумата от 12,06 лв., дължима според ищеца за предоставена услуга дялово
разпределение, по делото не са ангажирани конкретни доказателства, поради което
и при липса на оплаквания във въззивната жалба спрямо първоинстанционното
решение в тази част, искът за посочената сума подлежи на отхвърляне като
неоснователен. Ето защо решението следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен искът за главница за сумата над 84,41 лв. до сумата от 896,37 лв.,
като бъде прието за установено, че ответникът дължи главница в размер на тази
сума за периода от м. 10. 2015 г. до м. 02.2016 г. За разликата над сумата от
896,37 лв. до претендираните 909,31 лв. искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен, съответно първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Относно лихвата
по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 78,01 лв. (76,69 лв. лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия и 1,32 лв. лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение) за периода 30.07.2015 г. - 30.11.2016 г.
във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, като за пълнота настоящата инстанция допълва следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, тъй като
неоснователността на преминаване на благата съществува при самото преминаване,
а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради
което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД
кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за
мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок
настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има
значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и
ще дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил
(в посочения смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в решение
№ 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3 034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение №
218/29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I ГО; решение №
706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, III ГО, постановени по реда
на чл. 290 ГПК и
др.). По делото е представено копие от покана от 30.09.2016 г., адресирана да
ответника „К.“ ЕООД, с предвиден седемдневен срок от датата на получаване на
поканата за доброволно плащане на сумите, посочени в същата (за апартамент № 8
с абонатен № 382908 и код на платец Т382908 в размер на 4355,27 лв. за топлинна
енергия, в т. ч. главница 2986,98 лв. и лихва 1368,29 лв. и в размер на 91,69
лв., в т. ч. главница 60,54 лв. и лихва 31,15 лв. за услугата дялово
разпределение). От приложеното известие за доставяне обаче не може да бъде
установено налице ли е било редовно връчване на поканата на ответника и на коя
дата, поради което исковата претенция в тази част е неоснователна, а
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за лихва за
забава в размер на 78,01 лв. за периода от 30.07.2015 г. до 30.11.2016 г.
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този
изход на спора право на разноски имат и двете страни. Доколкото обаче
ответникът (въззиваем) не е взел становище по исковата молба, съответно по
въззивната жалба, не се е явил в проведените по делото открити съдебни
заседания, както и не е поискал присъждане на разноски и ангажирал
доказателства в тази връзка, то такива не следва да му бъдат присъждани.
Пред първоинстанционния съд ищецът
(въззивник) е направил разноски в размер на 435 лв. (75 лв. внесена държавна
такса, 120 лв. възнаграждение за юрисконсулт и 240 лв. депозит за вещо лице).
Съобразно уважената част от исковите претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът - „К.” ЕООД следва да бъде осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от
още 357,73 лв. (над присъдените от районния съд 37,19 лв.), представляващи
разноски в първоинстанционното производство. За заповедното производство се
претендират разноски в общ размер на 325 лв. (25 лв. за внесена държавна такса
и 300 лв. за възнаграждение за юрисконсулт), от които съразмерно с уважената
част от исковете на ищеца се дължи сумата от общо 295,06 лв., поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително сумата от 288,65 лв.
(над присъдените 6,41 лв.).
Пред въззивната инстанция ищецът
(въззивник) е направил разноски в размер на 150 лв. (50 лв. внесена държавна
такса и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото). На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК ответникът (въззиваем) - „К.”
ЕООД следва да бъде осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 134,89 лв., разноски
за въззивното производство, съобразно уважената част от въззивната жалба.
С оглед на цената на
иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 94849 от 16.04.2019 г. по гр. д. № 22770/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 72 - и състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против „К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, за разликата над 84,41 лв. до сумата от 896,37 лв., за доставена от ищеца на ответника топлинна енергия през периода от м. 10.2015 г. до м. 02.2016 г. вкл., ведно със законна лихва за периода от 16.12.2016 г. до изплащане на вземането, присъдено със заповед от 23.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73847/2016 г. по описа на Софийски районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, че ответникът „К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, дължи на ищеца сумата от още 811,96 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 10.2015 г. до м. 02.2016 г. вкл., ведно със законна лихва за периода от 16.12.2016 г. до изплащане на вземането, присъдено със заповед от 23.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73847/2016 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 357,73 лв. (триста петдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки), разноски в исковото производство и сумата от още 288,65 лв. (двеста осемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки), разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „К.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 134,89 лв. (сто
тридесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки), разноски във въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94849 от 16.04.2019 г. по
гр. д. № 22770/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 72 - и състав, в останалата обжалвана част.
Решението в частта, с която е признато за установено по
предявените от„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът „К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
дължи на ищеца сумата от 84,41 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от м. 10.2015 г. до м. 02.2016 г. вкл., ведно със законна лихва за
периода от 16.12.2016 г. до изплащане на вземането, присъдено със заповед от
23.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
73847/2016 г. по описа на СРС, не е обжалвано от ответника и е влязло в законна
сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „Т.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.