Решение по дело №20/2023 на Районен съд - Елена

МОТИВИ: НАХД № 20/2023 г. на ЕлРС

С Наказателно постановление № 22-0260-000407/19.01.2023 г., издадено
от Началника на РУ – Елена към ОД на МВР – Велико Търново, на Х. Ю. Б. с
ЕГН ********** от гр. Е., ул. „З.“ № ** за извършено нарушение по чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са
наложени следните административни наказания (санкции), а именно: 1. Глоба
в размер на 500.00 лв. (петстотин лева), 2. Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 (шест) месеца, и 3. Отнемане на 10 (десет) контролни точки
(- на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР).
Недоволен е останал нарушителят Х. Ю. Б.. Същият, чрез адв. В. Д. Д. от
ВТАК, е подал жалба против НП. Намира, че същото е неоснователно и
незаконосъобразно, за което излага съображения. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление.
Жалбоподателят Х. Ю. Б., редовно призован, се явява в съдебно
заседание лично и с адв. В. Д. Д. от ВТАК. Същите поддържат подадената
жалба против НП.
Ответник-жалба Началника на РУ – Елена Т. И. Т., редовно призован, се
явява в съдебно заседание. Взема становище да се потвърди наказателното
постановление.
Районна прокуратура – Велико Търново, редовно призована, се
представлява в съдебно заседание от прокурор К. Х.. Същата намира, че НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Районният съд, като провери НП и по повод направените в жалбата
оплаквания, взе предвид становището на страните, и обсъди и прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалба е допустима, тъй като е подадена в изискуемия от закона срок.
Същата, разгледана по същество, е неоснователна.
От събраните по делото писмени доказателства, обясненията на
жалбоподателя и показанията на разпитаните свидетели се установява
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Х. Ю. Б. е с постоянен адрес гр. Е.. Същият е
правоспособен водач на МПС. Притежава КТ № ******* и СУМПС №
**********/**.**.**** г. В последното са отразени категориите „А“, „М“, „В“
и „АМ“. Като водач на МПС Б. се води на отчет в сектор „ПП“ при ОДМВР –
Велико Търново. Същият има наложени наказания за извършени нарушения
по ЗДвП. Жалбоподателят управлява лек автомобил „Ф. Б.“ с рег. № ** ****
**, негова собственост.
На 27.12.2022 г. жалбоподателят Х. Ю. Б. бил в гр. Елена. Същият
вечерта пил алкохолни напитки.
1

На 28.12.2022 г. жалбоподателят Х. Ю. Б., въпреки консумираните от
него алкохолни напитки вечерта на 27.12.2022 г., решил да управлява лекия
си автомобил „Ф. Б.“ с рег. № ** **** **.
На 28.12.2022 г. около 09.25 ч., управлявайки лекия автомобил „Ф. Б.“ с
рег. № ** **** ** на път 3 – 662 при км. 67+680 на територията на Община
Елена, в посока град Твърдица, Х. Ю. Б. бил спрян за проверка от
служителите при РУ – Елена – свидетелите С. Д. С. – младши
автоконтрольор, и И. С. И. – младши инспектор „ООР“. Служителите на
полицията поискали на жалбоподателя свидетелство за управление на МПС,
КТ и свидетелство за регистрация на МПС. Х. Ю. Б. представил на полицаите
поисканите му документи. Служителите на реда видели, че в колата на предна
дясна седалка бил седнал пътникът С. Я. М., а на задната седалка имало още
един пътник. Полицаите поканили жалбоподателя да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест
7510“ с фабр. № ARРМ 0746, по отношение на което на 08.09.2022 г. била
извършена метрологична проверка със срок на валидност от 6 месеца, т.е. до
08.03.2023 г., удостоверена от проверител със знак № 02705. Последният се
съгласил да бъде тестван. В резултат на изследването, проведено в 09.30 ч.,
апаратът отчел показание от 0.64 на хиляда съдържание на алкохол в кръвта
на Х. Ю. Б. чрез измерването му в издишания въздух. Полицаите попитали
жалбоподателя дали е консумирал алкохол, а същият им отговорил, че
вечерта на 27.12.2022 г. е пил алкохолни напитки. Х. Ю. Б. не се съгласил с
показанията на техническото средство. Същият бил поканен да му бъде взета
кръвна проба за медицинско изследване. Служителят при РУ – Елена –
младши автоконтрольор С. Д. С. съставил талон за изследване № 124713 на
жалбоподателя. Последният на 28.12.2022 г. в 09.39 ч. получил документа,
ведно със 7 бр. стикери сер. А № 047815, и се подписал в него, и бил
уведомен, че следва да се яви в ФЦСМП гр. Елена до 10.00 ч., за да бъде
освидетелстван и даде кръвна проба за медицинско изследване. Х. Ю. Б. се
явил в посоченото медицинско заведение, където на 28.12.2022 г. в 09.50 ч.
му била взета кръвна проба за изследване от д-р Д. Л.. Пред последната
заявил, че употребил два броя таблетки деанксит. За осъщественото на
28.12.2022 г. бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози. На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение сер. GA № 723349/28.12.2022 г. от младши
автоконтрольор С. Д. С., като с последния му били иззети СУМПС №
********, КТ № *******, СРМРС № ********** и 2 бр. регистрационни
табели № ** **** **. Същият се подписал в АУАН и получил препис от
последния.
Видно от протокол от 06.01.2023 г. за извършена химическа експертиза
№ 27/2023 г. на Е. С. Н. – химик в сектор „НТЛ“ при ОД на МВР – Габрово, е,
че в представената за изследване проба кръв на Х. Ю. Б. концентрацията на
етилов алкохол е 0.60 промила.
2

Въз основа на АУАН сер. GA № 723349/28.12.2022 г. било издадено НП
№ 23-0260-000407/19.01.2023 г. от Началника на РУ – Елена към ОД на МВР
– Велико Търново срещу Х. Ю. Б.. В същото било посочено, че на 28.12.2022
г. на път 3-662 при км 67+680 на територията на Община Елена, в посока гр.
Твърдица, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Ф. Б.“ с
рег. № ** **** **. На Х. Ю. Б. в 09.30 ч. била извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабр. №
ARРМ 0746, при която се получил резултат на дисплея от 0.64 на хиляда
алкохол в издишания въздух. Жалбоподателят не приел показанията на
техническото средство. Отразено било, че на Х. Ю. Б. бил издаден талон за
изследване бланков № 124713 и връчени 7 бр. стикери сер. А № 047815. В
ЦСМП гр. Елена жалбоподателят дал кръв за химичен анализ. Отразено било,
че на 16.01.2023 г. в деловодството на РУ – Елена бил входиран протокол за
извършена химическа експертиза № 27/06.01.2023 г., като от заключението
било видно, че в представената за изследване проба кръв на Х. Ю. Б. е
установено наличие на етилов алкохол с концентрация 0.60 промила. Вписано
било, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
На същия за извършеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на осн. чл.
53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП били наложени следните
административни наказания (санкции), а именно: 1. Глоба в размер на 500.00
лв. (петстотин лева), 2. Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
(шест) месеца, и 3. Отнемане на 10 (десет) контролни точки (- на осн. Наредба
№ Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР). НП било връчено на Х. Ю. Б. на 30.01.2023
г.
В съдебно заседание вещото лице Е. С. Н., извършила химическа
експертиза № 27/2023 г., поддържа даденото от нея заключение.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза от 18.04.2023 г.,
изготвена от д-р Н. В. Г. – Началник отделение по „Съдебна медицина“ при
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико Търново. От същата е видно, че
на въпроса ако жалбоподателят Х. Ю. Б. е употребил през последните 24 часа,
преди 28.12.2022 г. в 09.30 ч., два броя таблетки деанксит, без да е употребил
алкохолни напитки, възможно ли е, с оглед антропометричните му данни, при
изследване на същия за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабричен номер АRPM 0746, техническото средство да
покаже резултат от 0.64 промила алкохол в обема на издишания въздух или
друг положителен резултат алкохол в обема на издишания въздух и какъв
конкретен, вещото лице е дало следният отговор: „Медикаментът „деанксит“
не съдържа етилов алкохол или друг вид алкохол като активно вещество. В
обвивката на таблетката участва вид алкохол, като частично хидролизиран
поливинилов алкокохол в количество от няколко микрограма. Такъв вид
хидролизиран алкохол се използва при всички медикаменти с капсула на
таблетката. Количеството на алкохол в две таблетки „деанксит“ е толкова
малко и незначително, че ако приемем, че Х. Б. тежи десет грама, то
съдържанието на етилов алкохол няма да се позитивира в издишания въздух
3

при изследане с техническо средство, поради факта, че такова пренебрежимо
малко количество алкохол не може да достигне до кръвта, а се елиминира
още в стомаха и червата на човек.“ От експертизата е видно, че на въпроса
ако жалбоподателят Х. Ю. Б. е употребил през последните 24 часа, преди
28.12.2022 г. в 09.30 ч., два броя таблетки деанксит, без да е употребил
алкохолни напитки, възможно ли е, с оглед антропометричните му данни, при
изследване на кръвната проба, взета на 28.12.2022 г. в 09.50 ч., - химическо
изследване за съдържание на етилов алкохол, чрез газхроматографски метод,
да се установи концентрация на етилов алкохол в изследваната кръвна проба
на Х. Ю. Б. от 0.60 промила или друг положителен резултат на концентрация
на етилов алкохол в изследваната кръвна проба и какъв конкретен, вещото
лице е дало следният отговор: „Такова количество алкохол, съдържащо се в
две таблетки „деанксит“, няма практическа стойност, не може да бъде
измерено по никакъв начин количествено, поради факта, че се елиминира още
в стомаха и червата и не достига до кръвта. При употреба дори на 500
таблетки „деанксит“ в кръвта и издишания въздух няма да се позитивира
наличие на етилов алкохол.
В съдебно заседание вещото лице д-р Г. поддръжа изцяло заключението
по съдебно-медицинската експертиза. Същият излага, че, тъй като
медикамента „деанксит“ е психоактивно вещество, същият има отношение
към качеството на етиловия алкохол, но не променя неговото количество в
кръвта, т.е. концентрация. Излага, че всяко психоактивно вещество, взето с
алкохол засилва своето действие, всякакви други действия, но количеството
на алкохола и неговата концентрация не се променят.
По делото е прочетено заключение на вещите лица магистър химик И.
Б. Е., главен асистент д-р И. Д. И. /съдебен токсиколог/ и главен асистент д-р
Б. Г. М. – тримата химици от специализираната химикотоксикологична
лаборатория към ВМА – София, по извършената от тях повторна съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза рег. № И-
6068/28.06.2023 г. От същото е видно, че в представената за изследване
контролна проба кръв на Х. Ю. Б. е наличие на алкохол /етилов алкохол,
етанол/ в концентрация 0.58 g/L, промили.
Така описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
показанията на разпитаните свидетели, приложените по делото писмени
доказателства и изсушаните химическа експертиза на вещото лице Е. С. Н.,
дадена на протокол за извършена химическа експертиза № 27/2023 г.,
съдебно-медицинска експрекиза от 18.04.2023 г. на вещото лице д-р Н. В. Г. и
повторна съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза рег.
№ И-6068/28.06.2023 г. на вещите лица магистър химик И. Б. Е., главен
асистент д-р И. Д. И. /съдебен токсиколог/ и главен асистент д-р Б. Г. М..
Показанията на свидетелите са последователни, логични и обективни.
Същите кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и
изслушаните експертизи.
4

Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не
са допуснати нарушения по ЗАНН и ЗДвП, които да налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление. НП се явява законосъобразно от
процесуалноправна страна. Същото е издадено от компетентен орган, в
рамките на правомощията му, спазени са формата и реда за издаването му и
съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са
допуснати нарушения в административно наказателната процедура,
отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответен
израз в издаденото постановление, което като цяло определя неговата
законосъобразност от формална страна.
При така установената фактическа обстановка, възприета от съда като
доказана, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно
органът, издал наказателното постановление, е реализирал адм.-наказателната
отговорност на жалбоподателя. Последният е нарушил нормата на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП. Съгласно същата на водача на ППС е забранено да управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В
настоящия случай жалбоподателят като водач на МПС не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Съдът приема за установено, че Х. Ю. Б. е нарушил от обективна страна
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, чрез което е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На
28.12.2022 г. на път 3 – 662 при км 67+680 на територията на Община Елена, в
посока град Твърдица, същият управлявала моторно превозно средство (лек
автомобил „Ф. Б.“ с рег. № ** **** **) с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, а именно 0.58 на хиляда,
установено по надлежния ред (повторна съдебна химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза рег. № И-6068/28.06.2023 г. на вещите лица
магистър химик И. Б. Е., главен асистент д-р И. Д. И. /съдебен токсиколог/ и
главен асистент д-р Б. Г. М. – тримата химици от специализираната
химикотоксикологична лаборатория към ВМА – София).
Нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е осъществено
при пряк умисъл на вината. Жалбоподателят Х. Ю. Б. е разбирал свойството и
значението на извършеното деяние, съзнавал е характера и последиците му и
е целял тяхното настъпване.
Обществената опасност на деянието като нарушение (по чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП) е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените
отношения, касаещи правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП.
Обществената опасност на нарушителя Х. Ю. Б. следва да се преценява
с оглед на това, че същият е правоспособен водач на МПС. Жалбоподателят е
човек на 33 години. Същият има наложени наказания за извършени
нарушения по ЗДвП. Следва да се отчете, че по българското законодателство,
видно от разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, е налице абсолютна
5

забрана за водачите на ППС да управляват ППС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда. В случая Х. Ю. Б. не се е съобразил със същата, а е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си в размер на 0.58 на
хиляда. При жалбоподателя се касае за поведение, умишлено насочено към
несъобразяване с нормите на ЗДвП.
Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил
от обективна и субективна констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП. За осъщественото от Х. Ю. Б. на осн. чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са му
наложени следните наказания: Глоба в размер на 500.00 лв. (петстотин лева) и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Настоящата инстанция констатира, че наказанията глоба и лишаване от
право да управлява МПС, наложени на жалбоподателя, са правилно и
законосъобразно определени по вид и по размер. Съдът намира, че при
определяне вида и размера на наказанията наказващият орган стриктно се е
ръководил от правилата на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. При определяне на вида и
размера на същите са отчетени особеностите на конкретния случай.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че Наказателното
постановление в частта, в която на жалбоподателя за извършеното нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП са наложени административни наказания (санкции) – глоба в размер на
500.00 лв. (петстотин лева) и лишаване от право да управлявана МПС за срок
от 6 (шест) месеца, следва да бъде потвърдено, като обосновано и
законосъобразно. Настоящата инстанция счита, че наложените санкции с така
определения размер на наказанията биха респектирали наказаното лице към
спазване на административните разпоредби за в бъдеще и ще въздействат
възпитателно както на него, така и на останалите членове на обществото. По
този начин чрез необходима и заслужена репресия ще се осуети или поне
ограничи често срещаното нарушение, граничещо с престъпление –
управление на моторно превозно средство в пияно състояние, което създава
изключително висока опасност за движението.
Съдът намира, че следва да се измени НП в частта, в която на Б. е
наложена следната санкция – отнемане на 10 контролни точки (- на осн.
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР), като се намали размера им, както
следва: от 10 контролни точки на 8 контролни точки. Налице е по-
благоприятен закон. С ДВ бр. 27/2023 г. е изменен чл. 6, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като за нарушения по чл. 174, ал.
1, т. 1 от ЗДвП се отнемат 8 контролни точки.
Жалбата следва да се остави без уважение. Същата се явява
неоснователна. Направените в жалбата оплаквания, доразвити в съдебно
заседание не могат да бъдат съобразени.
Съдът намира, че АУАН и НП са надлежно съставени и съдържат
всички реквизити по чл. 42, съотв. чл. 57 от ЗАНН. Посочените два
документа са съставени при стриктно спазване на кодификационния закон. Не
6

е налице нарушение на процедурата по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание. Както
актосъставителят при съставяне на АУАН, така и наказващият орган при
издаване на НП са спазили разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП. Не се установяват
обстоятелства, че обжалваното НП е незаконосъобразно и неправилно.
Не може да бъде споделена, тъй като е неоснователна и развитата в
жалбата защитна теза за употреба от страна на жалбоподателя на
медикамента „деанксит“, в следствие на което е установено наличие на
алкохол у него, първоначално с техническо средство, а в последствие чрез
химически експертизи. Посоченото се опровергава по един категоричен
начин от заключението на вещото лице д-р Г. по извършената СМЕ.
Освен това, спазени са правилата по Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В този смисъл осъщественото от
жалбоподателя нарушение е надлежно установено и доказано. Изразеното от
защитата становище в обратния смисъл не може да бъде съобразено, тъй като
е неоснователно – не почива на никакви годни доказателства.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен
случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този
случай, при който извършеното нарушение, с оглед на смекчаващите
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност с оглед
на обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Осъщественото от
жалбоподателя деяние – управление на МПС в пияно състояние, не е
маловажен случай. Посоченото нарушение е на просто извършване. Съставът
не предвижда настъпване на съставомерни последици. Нарушението е с
голяма обществена опасност. Жалбоподателят с безотговорното си поведение
– управление на МПС в пияно състояние, не само е поставил в опасност
собствения си живот и здраве, но и живота и здравето на пътуващите в лекия
автомобил двама пътници. С факта на управление на превозното средство
след употреба на алкохол същият е бил в състояние да застраши сигурността
и безопасността на движението на други участници в движението по
пътищата. Деянието на жалбоподателя засяга (накърнява) значими
обществени отношения, като за такова административно нарушение трябва да
се носи отговорност по реда, предвиден в закона. Освен изложеното по-горе,
следва да се напомни, че съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този
закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения
и наказания.
Настоящата инстанция намира, че НП е обосновано и законосъобразно,
в частта касаеща наказанията глоба и лишаване от право да се управлява
МПС. Като такова в посочените части същото следва да се потвърди. В хода
на адм.-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Описаната в НП фактическа обстановка
кореспондира изцяло на обективната истина. Правилно е приложен
7

материалния закон.
Наказателното постановление следва да се измени в частта, касаеща
контролните точки, за което настоящият съдебен състав е изложил
съображения по-горе, които не следва да преповтаря.
Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение. Не са налице основания за отмяна на наказателното
постановление, с което на жалбоподателя за извършеното нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са
наложени съответните санкции.
При този изход на делото жалбоподателят Х. Ю. Б. следва да заплати
сумата 1170.00 лв., представляваща направени разноски по същото по сметка
на Районен съд – Елена.
В този смисъл съдът постанови решението си.

Районен съдия:
8

Номер на акта:	30
Дата:	17 юли 2023 г. (в сила от 1 август 2023 г.)
Съдия:	Пейо Иванов Приходков

Дело:	20234130200020
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 февруари 2023 г.

Решение по дело №20/2023 на Районен съд - Елена

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите