Решение по дело №228/2020 на Административен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

град Шумен, 20.07.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                           Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 

при секретаря Светла Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 228 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.268 от Данъчно осигурителния процесуалния кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „И.“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Х.А.против Решение №100/14.04.2020г. на Директора на ТД на НАП град Варна, с което са потвърдени Разпореждане изх. №С200027-125-0052416/24.02.2020 г. за разпределение на плащане и Разпореждане изх. № С200027-125-0079463/18.03.2020г. за разпределение на плащане по изп.д. № 27150002457/2015 г., издадени от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна, ИРМ-Шумен.      

 В жалбата се изразява несъгласие с постановения административен акт, с който са потвърдени  цитираните разпореждания. Оспорващият сочи, че управляваното дружество извършва плащания по изпълнително дело №27150002457/2015г. към НАП - офис Шумен, като при разпределяне на направени плащания от страна на дружеството на 21.02.2020г. - 3 700.00 лв. и на 12.03.2020г. - 3 700.00  в НАП, разпределянето е извършено за покриване на лихви по данъчни задължения, въпреки че са налице неплатени главници по осигурители вноски. С  оглед изложеното,  счита направените разпределения на постъпили по сметката на публичния  изпълнител суми, потвърдени с Решение №100/14.04.2020г. на Директора на ТД на НАП - Варна за неправилни и незаконосъобразни. Отправено е искане за отмяна на Решение №100/14.04.2020г. на Директора на ТД на НАП - Варна.

Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – директор на Териториална дирекция на НАП - Варна, в писмено становище рег.№ ДА-01-1710/08.07.2020г. оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В ТД на НАП – Варна е образувано изпълнително дело №27150002457/2015г. срещу „И.“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Х.А.за разнородни публични задължения, посочени в приложена към административната преписка актуална справка.

С Разпореждане изх. №С200027-125-0052416/24.02.2020 г. за разпределение на плащане публичен изпълнител е разпределена сумата от 3700,00 лева, постъпила на 21.02.2020г. по ИД, като сумата е разпределена за погасяване на главници за данъчни и осигурителни задължения, с изключение на сумата от 167.48 лв. по т.3 от Разпореждането, с която се погасява лихва, произтичаща от данък върху дивидентите и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица.

С разпореждане № С200027-125-0079463/18.03.2020г. на публичен изпълнител е разпределена сумата от 3700,00 лева, постъпила на 12.03.2020г. по ИД, като сумата от 909.36 лв. по т.3 от Разпореждането, с която се погасява лихва, произтичаща от данък върху дивидентите и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица.

Разпорежданията са връчени на дружеството на 31.03.2020г.

С жалба вх.№ 4217/07.04.2020г. дружеството оспорило същите пред директора на ТД на НАП – Варна, излагайки аргументи за незаконосъобразност на разпределението, поради неспазване на предвидената в чл.169, ал.8 от ДОПК поредност на погасяване на задълженията.  Според жалбоподателя от общо постъпилите суми в размер на 7400 лева по изпълнителното дело, са погасени задължения за лихви в общ размер на 1076.84 лева, при положение че остава непогасена главница по данъчни, митнически задължения и осигурителни задължения и санкции в общ размер на 10876.62 лева главница по данъчни, митнически задължения и осигурителни задължения и плащания на санкции по наказателни постановления. Въз основа на изложеното моли за отмяна на разпорежданията в частта, с която е извършено разпределение за погасяване на лихви по данъчни, митнически задължения и осигурителни задължения в размер на 167.48 лв. лева по първото разпореждане и в размер на 909.36 лева по второто разпореждане.

Директорът на ТД на НАП – Варна счел подадената жалба за неоснователна, като посочил, че действията на публичния изпълнител са съобразени с регламентираната чл.219, ал.1 от ДОПК поредност на погасяване на конкуриращи се публични притезания. По изложените аргументи, с решение № 100/14.04.2020г. оставил без уважение депозираната пред него жалба.

Решението е изпратено по пощата и получено от неговия адресат на 28.04.2020г.

Настоящата жалба е подадена чрез административния орган на 20.05.2020г.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № 100/14.04.2020г. на Директора на ТД на НАП - Варна - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за материална и териториална компетентност. Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение №100/14.04.2020г. на Директора на ТД на НАП - Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

По делото е безспорно, че „И.“ ООД е длъжник по горецитираното изпълнително дело, по което на 21.02.2020 г. и на 12.03.2020г. са постъпили суми, които с разпореждания на публичен изпълнител са разпределени за погасяване на налични разнородни публични задължения.

Спорът е относно това дали е следвало да бъдат погасени първо всички главници по данъчни, митнически задължения и осигурителни задължения и санкции и едва след това да се премине към погасяване на лихви, произтичащи от тези задължения.

Според публичният изпълнител при изчисляване на общия размер на задълженията в дадена група се включват техните главници и относимите към тях акцесорни вземания за лихви. Погасяването на разнородните задължения (подгрупи), включени в съответната група се осъществява съразмерно като за всеки род задължения се взема предвид общата сума на главниците и лихвите към тях. При погасяване на главниците на еднородните задължения не се прилага съразмерност между различните видове задължения, а погасяването се извършва в последователност от най-старото към най-новото задължение, определено според датата на доброволно плащане. След пълното погасяване на главниците в съответната подгрупа, се пристъпва към разпределение на лихвите по този род задължения. В случая постъпилите суми са разпределени съразмерно спрямо общия размер на задължения в съответните подгрупи, формирани от главници и лихви, а вътре в самите подгрупи се погасяват първо главниците, а ако има остатък – лихвите. По този начин в рамките на различните подгрупи е допустимо погасяване на лихви в една подгрупа (например данъци), при наличие на непогасени задължения за главница в друга подгрупа (например задължителни осигурителни вноски).

Съдът намира становището на ответника за неправилно, предвид следните съображения:

Основният принцип на погасяване в изпълнителния данъчен процес съгласно чл.169, ал.1 от ДПОК е: главница, лихви, разноски. Целта е стопиране на постоянно нарастващите задължения чрез непогасяване на лихвоносната главница в полза на длъжника. Според ал.8 след образуване на изпълнителното дело ал.3, 3а, 4 и 5 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. В случая е налице тази хипотеза, предвид наличието на образувано изпълнително дело. Разноските не са предмет на обсъждане, тъй като такива не са направени, но поредността на предпочтително погасяване на разноските пред лихвите остава по същата причина. Лихвите се погасяват последни. Поради изричното ограничение в изпълнителния процес на така посочените алинеи следва да се има предвид, че законодателят изрично е предвидил, че при принудителното изпълнение не се прилагат алинеи от 3 до 5 на чл.169 от кодекса.

Според чл.219 от ДОПК когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред: 1. за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски - съразмерно; 2. за други публични задължения, които постъпват направо в държавния и/или местния бюджет - съразмерно; 3. за други публични вземания - съразмерно. В настоящия казус постъпилите суми са било недостатъчни, за да покрият изцяло всички задължения на дружеството и процесното разпределение стига до първи ред, т. е. преимущество имат данъчните и митнически задължения, както и задълженията за задължителни осигурителни вноски. Законодателят не е предвидил поредност на задълженията вътре, в рамките на една група. Напротив – той има предвид съразмерното погасяване на всички задължения от дадената група, като на основание чл.169, ал.8 от ДОПК първо следва да се погасят главниците, а едва след тях – лихвите. Този извод произтича и от разпоредбата на чл.219 от ДОПК, която има предвид поредност на вземанията според вида им като публични задължения и няма отношение към определяне на поредността на задълженията като главни и акцесорни. Последното се определя именно съгласно правилото на ал.8 на чл.169 от кодекса. Липсва каквато и да е логика да се изисква преди започване на принудителното изпълнение първо да бъдат погасявани всички главници, а едва след това натрупаните лихви, а това правило да не важи в производството по принудително изпълнение, което неминуемо ще увеличи задълженията на лицето, съответно ще го затрудни при удовлетворяването на фиска.

Настоящият състав намира за незаконосъобразно становището на ответника в обжалваното решение, че при изчисляване на общия размер на задълженията в дадена група се включват техните главници и относимите към тях вземания за лихви, поради което след пълното погасяване на главниците в съответната подгрупа следва да се пристъпи към погасяване и на лихвите за този род задължения, а едва след това да се погасят и задълженията от следващата подгрупа или група – тоест е допустимо в рамките на една група да бъдат погасени лихви при наличието на непогасени задължения за главници от друга подгрупа.

Виждането на ответника противоречи и на разпоредбата на чл.169, ал.6 от ДОПК, според която при прилагането на ал.5 към погасяване на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията. Следва да се отбележи, че съдържанието на чл.169, ал.6 от ДОПК надхвърля ограничението на препращането към ал.5 и въвежда принципа, че към погасяването на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията. В този смисъл е и Решение № 1338 от 30.01.2018г. на ВАС по адм. д. № 6190/2017г. В мотивите на същото е посочено, че „разместената поредност на погасяване на вземанията по чл.169, ал.8 от ДОПК, в сравнение с тази по ал.1 на същия текст, е в пределите на принудителното изпълнение и за вземанията по изпълнението. Не се основава на закона конструкция, според която с факта на образуване на изпълнително дело вземането за разноски и лихви на публичния взискател придобива приоритет пред вземането за главница ... С арг. от чл.169, ал.6 от ДОПК, чието съдържание надхвърля ограничението на препращането към ал.5, към погасяването на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията“. Разнородността на публичните вземания е ирелевантна за поредността на погасяването по чл.169, ал.8 от ДОПК, като значим е видът на задълженията – главници, лихви или разноски. Ако законодателят е искал да изключи прилагането на чл.169, ал.6 от ДОПК в процеса на принудителното изпълнение, то щеше да стори това изрично, както е направил с ал.3, 3а, 4 и 5. Следва да се посочи, че съгласно мотивите на законопроекта, с който е въведена нормата на чл.169, ал.5 (сега ал.6) по този начин се спира начисляването на лихви и се предотвратява натрупването на нови задължения, като в нито една от последващите редакции на чл.169 правилото на ал.5 (сега ал.6) не е било изключено за прилагане при принудителното изпълнение. В този ред на мисли основателно е оплакването в жалбата, че с това неправомерно разпределение на сумите по двете разпореждания за лихви се увеличава основата, върху която продължават да се начисляват такива, като остава непокрита лихвоносната част на задължението, което утежнява правната сфера на длъжника, а не това е целта на закона. Законодателното решение на правоотношенията от вида на процесните предвижда облекчаване положението на длъжника след иницииране на принудителното събиране на задълженията, като при недостатъчност на постъпленията първо се погасяват главниците, които са лихвоносни, а след това лихвите, които не са основа за ново задължение.

Разпоредбата на чл.169, ал.8 от ДОПК не влиза в противоречие с чл.219 от ДОПК. Разнородността на задълженията по чл.219 от ДОПК касае видове публични задължения, които са главници. Разграничението на задълженията (разноски, главница и лихва) по чл.169, ал.8 от ДОПК е на база различното предназначение, респективно произход на задължението: разноски (такси, депозити и хонорари), лихва (обезщетение за просрочие на парично задължение) и главница (публично задължение, различно от обезщетение за забава на парично задължение).

В този смисъл е и трайната съдебна практика. Според мотивите на редица решения, постановени от ВАС е казано, че извършеното прихващане в процедура по чл.223 от ДОПК не освобождава органа по приходите да спази чл.169, ал.5 от ДОПК (в редакция на ДВ, бр. 108 от 2007г., която е идентична с чл.169, ал.8 от ДОПК в ред. на закона, ДВ, бр.18 от 2014г.), според който при започнало изпълнително производство последователността на погасяване на публичните вземания е: разноски, главница, лихви...; … в акта следва да се прихванат сумите по дължимите главници, предмет на изпълнителното дело, след като няма разноски и едва след това да се пристъпи към прихващане на дължимите лихви; ... чл.169, ал.5, респективно чл.169, ал.8 от ДОПК „не позволява избор в рамките на групата главници или лихви“ - Решение №5437 от 12.04.2012г. по АД № 9082/2011г. на ВАС, Решение № 8257 от 11.06.2012г. по АД № 9994/2011г. на ВАС.

В заключение на изложеното съдът приема, че публичният изпълнител е следвало да разпредели сумите от постъпилите плащания, като погаси всички налични главници на данъчни и митнически задължения, както и такива от задължения за задължителни осигурителни вноски при спазване поредността в чл.219 от ДОПК, а едва след това да пристъпи към погасяване на начислените лихви, в случай че има остатъчни средства. Като не е сторил това, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, визиран в чл.169, ал.8 от ДОПК. Приемайки подадената пред него жалба против разпорежданията на публичния изпълнител за неоснователна, директорът на ТД на НАП е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като преписката се изпрати по компетентност на публичния изпълнител за предприемане на съответните действия съгласно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лева.

Водим от горното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК Шуменският административен съд

Р     Е     Ш     И:

 

  ОТМЕНЯ по жалба на „И.“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Х.А., Решение №100/14.04.2020г. на Директора на ТД на НАП град Варна, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба вх.№4217/07.04.2020г. срещу действията на публичен изпълнител от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна офис Шумен по ИД № 27150002457/2015 г., обективирани с разпореждане изх. №С200027-125-0052416/24.02.2020 г. и разпореждане изх. № С200027-125-0079463/18.03.2020г., издадени от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна, ИРМ-Шумен.      

ИЗПРАЩА преписката по компетентност на публичния изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Шумен за предприемане на съответните действия съгласно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП – Варна да заплати на „И.“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Х.А., разноски по делото в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.

 

        

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: