№ 407
гр. Плевен, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20234430201052 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр.
чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата, на ЕТ „***” ЕИК: *** е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/
лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП.
Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ), санкционираното
юридическо лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че
ЕФ е незаконосъобразен, тъй като: е издаден от некомпетентен орган, вкл. –
не може да се проследи кой е автора на санкционния акт; липсва конкретно,
ясно описание на нарушението; не са посочени обстоятелства относно вида на
техническото средство, използвано за установяване и заснемане на
твърдяното нарушение, вкл. - липсват доказателства за неговата годност и
дали отговаря на разпоредбите на Закона за измерванията; липсва подробно и
ясно описание на мястото на извършване на нарушението. Наред с това
изтъква, че ЕФ е неправилен, тъй като липсват доказателства, че е извършено
нарушението, за което е издаден – такова по чл.102 ал.2 ЗДвП, като в тази
връзка се посочва, че между ЕТ „***”, „А1 БЪЛГАРИЯ“ и
„ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД е сключен тристранен договор,
в съответствие с който, процесното МПС е оборудвано с бордово устройство
и се е движело в рамките на договорен кредитен лимит. Позовава се на
1
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на комисията от 28 ноември 2019
година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската
услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на
заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО като счита,
че е следвало административнонаказващият орган да съобрази разпоредбата
на чл.2 §7 от същия Регламент. На тази основа, моли за отмяна на ЕФ като
неправилен и незаконосъобразен, както и за присъждане на направените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Депозирани са
писмени бележки, в които се поддържат по същество, изтъкнатите
съображения в жалбата. В допълнение, прави се възражение на основание
чл.34 ЗАНН за изтекла погасителна давност; изтъква се, че за нарушения по
чл.179 ал.3б ЗДвП не е предвидено да бъде издаван ЕФ, т.е. че процесният
такъв е издаден без съответно правно основание и е незаконосъобразен,
защото е следвало да бъде съставен АУАН, респ. – издадено НП за
посоченото нарушение; че е неясно дали нарушението се изразява в
допускане движение на ППС, без да са били изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответна такса по чл.10 ал.1 ЗП или в
това, че не е заплатена дължима пътна такса; че по делото не са представени
надлежни доказателства, че процесното техническо средство, използвано за
заснемане и установяване на твърдяното нарушение е действително
технически изправно. Пледира за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и
неправилен, за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на
550 лева, както и в случай, че бъде претендирано юрисконсултско
възнаграждение – същото да бъде в предвидения минимален размер.
За ответната страна – АПИ при МРРБ - се явява съответен
юрисконсулт. Развива подробни съображения в подкрепа на това, че е
издаден законосъобразен и правилен ЕФ, който пледира да бъде потвърден,
както и отправя искане за определяне на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.189ж ал.5 ЗДвП. По нейната основателност, след щателно
обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Издаден е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********– за това, че на
23.02.2021г. в 13:55 часа е установено нарушение №
BC65A21405D21F24E053031F160AE10C с ППС влекач „*** Р560“,
регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 19500,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5. в състав с ремарке с общ брой оси
2
5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община
ДОЛНИ ДЪБНИК, на път I-3 км 100+471, с посока Намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло
не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата,
тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Отбелязано е, че нарушението е установено с
устройство № 40222, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се
на път I-3 км 100+471. На тази основа е прието, че е налице нарушение по
чл.102 ал.2 от Закона за движението по пътищата, а на собственика на
посоченото ППС – ЕТ „***” ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева; указан е реда и срока за
заплащане на глобата, реда и срока за обжалване на ЕФ, както и
възможността за заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 ЗП.
Посоченото лице не се е ползвало от възможностите за анулиране на ЕФ,
съобразно чл.189ж ал.2 и 3 ЗДвП.
Съдът счита, че обжалваният ЕФ е издаден от надлежна
институция - АПИ при МРРБ и съдържа реквизитите, изискуеми съобразно
чл.189ж ал.1 ЗДвП. Следва да бъде отбелязано, че административното
наказване чрез издаване на ЕФ съдържа особени правила, които са специални
по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63
от ДР на ЗДвП, Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. Според мотивите към
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013
Г., ОСК НА ВАС, Електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции, а от гледна точка на правното му
действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава специфики,
характерни както за АУАН, така и за НП; изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Съдът намира, че
макар в цитираното Тълкувателно решение да са засегнати въпроси, свързани
с издаваните по реда на чл.189 ал.4 – 11 ЗДвП Електронни фишове, развитите
от страна на висшата съдебна инстанция съображения, следва да намерят
приложение и по отношение на Електронните фишове, издавани на основание
чл.189ж ал.1 ЗДвП – както предвид същественото сходство в
регламентираните обществени отношения, така и предвид същественото
сходство в правната им уредба, съгласно ЗДвП.
Именно поради спецификите, отбелязани по-горе, не могат да
бъдат възприети редица съображения на жалбоподателя, свързани с
процесуалната изрядност на административнонаказателното производство,
тъй като:
ЕФ е издаден от компетентен орган, в случая – съответно учреждение -
3
АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА /чл.189ж ЗДвП, чл.61 ал.1
вр.чл.58д т.4 ЗАНН/, а посочване на конкретно физическо лице –
издател, не е предвидено в чл.189ж ал.1 ЗДвП, явява се ирелевантно в
рамките на настоящия предмет на доказване, още по-малко - може да
обуславя съществено нарушение на процесуалните правила;
ЕФ не съдържа обстоятелства относно вида на техническото средство,
използвано за установяване и заснемане на твърдяното нарушение и
неговата техническа годност, но подобни данни, не е предвидено да се
излагат в чл.189ж ал.1 ЗДвП, т.е. тяхната липса не може да обуслови
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Тук е
мястото да бъде отбелязано, че в хода на съдебното следствие, от страна
на АПИ беше представен заверен препис на Протокол за установяване
годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна
контролна точка от 07.02.2020г., във връзка със стационарна контролна
точка /СКТ/ №4022 /л.85 – 88 от делото/, от което писмено
доказателство се установява техническата годност на процесното
техническо средство. Наред с това, налага се да бъде подчертано, че се
касае за техническо средство, което не представлява АТСС и което не
подлежи на метрологичен контрол съобразно Закона за измерванията,
тъй като не извършва измерване, а единствено „…събиране, пренос,
обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и
изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на
платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното
превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за
изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното
събиране.“ /чл.10 ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние/. В този смисъл, неоснователни са и възраженията
на жалбоподателя за несъответствие на процесното техническо средство
с изискванията на ЗИ. От друга страна, доколкото липсват доказателства
за действителна техническа неизправност на процесното техническо
средство – СКТ №4022, следователно възраженията в тази насока, се
явяват недоказани и голословни;
разпоредбата на чл.34 ЗАНН, респ. – позоваването на изтекла давност,
също не могат да намерят приложение, още повече, че предлаганото от
страна на жалбоподателя съответно приложение на разпоредбите на
чл.34 ЗАНН не само поражда опасност от правна несигурност, но и би
довело до нарушение на правния принцип за еднакво приложение на
Закона спрямо неговите адресати.
По-нататък Съдът намира, че неоснователни се явяват и другите
възражения на жалбоподателя, свързани с процесуалната редовност на
административнонаказателното производство, тъй като:
налице е конкретно, ясно описание на нарушението, което дава
4
възможност да се узнае за какво нарушение, с какви обективни
признаци, е ангажирана отговорността на едноличния търговец;
налице е ясно описание на мястото на извършване на нарушението,
посредством посочване на съответния път, км. и Община, където се е
придвижвало процесното ППС, респ. - където е разположна
стационарната контролна точка;
неправилно се счита, че за нарушения по чл.179 ал.3б ЗДвП, не е
предвидено да бъде издаван ЕФ, т.е. че процесният такъв е издаден без
съответно правно основание и е незаконосъобразен, защото е следвало да
бъде съставен АУАН, респ. – издадено НП за посоченото нарушение.
Очевидно, касае се за неправилна интерпретация на Закона, доколкото
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.189 ал.1, ал.7 и ал.8
ЗДвП недвусмислено разкрива, че действителната воля на законодателя е
била за нарушения по чл.179 ал.3б ЗДвП, да бъде издаван електронен
фиш на основание чл.189ж ЗДвП, т.е. налице е необходимост от
корективно/поправително/ тълкуване на разпоредбата на чл.189ж ал.1
ЗДвП, но последното не е непонятно, предвид обусловеността му от
качеството на законодателната дейност в страната;
отново неправилно се счита, че е неясно дали нарушението се изразява в
допускане движение на ППС, без да са били изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответна такса по чл.10 ал.1 ЗП
или в това, че не е заплатена дължима пътна такса. Както е отбелязано в
обжалвания ЕФ, същият е издаден за нарушение по чл.102 ал.2 ЗДвП,
съобразно която правна разпоредба „Собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него.“ – и е видно, че изложеното в ЕФ описание на
нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, кореспондират
на така посочената като нарушена, правна разпоредба.
Проверката за законосъобразност, осъществявана от настоящата
инстанция, не разкрива и други нарушения на процесуалните правила при
издаването на Електронния фиш. Ето защо Съдът приема, че от формална
страна, същият се явява законосъобразен. По неговата правилност, бяха
събрани веществени доказателствени средства – снимки и разпечатка
/създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси/,
изготвени с техническо средство /л.15 – 18 от делото/, от които е видно, че
отразените в ЕФ /и посочени по-горе/ факти и обстоятелства на нарушението,
са правилно установени, поради което Съдът ги приема - и няма да ги
преповтаря.
Както беше отбелязано и по-горе, съобразно чл.102 ал.2 ЗДвП,
5
собственикът на ППС е длъжен да не допуска движението му по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, ако за същото ППС, не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата . Видно е, че
заплащането на дължимата такса по чл.10 ал.1 ЗДвП се явява абсолютна
предпоставка за законосъобразно ползване на платената пътна мрежа, като в
случай, че съответното задължението не е изпълнено /таксата не е заплатена/,
то за собственика възниква задължението за бездействие, регламентирано в
разпоредбата на чл.102 ал.2 ЗДвП. При отчитане на гореустановените
фактически положения Съдът намира, че при процесните условия на време,
място, обстановка, ЕТ „***”, не е изпълнило това свое задължение - да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, тъй като за същото ППС, не са били изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/. В този смисъл,
нарушението по чл.102 ал.2 ЗДвП, се явява доказано по несъмнен начин. Ето
защо правилно, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл. 179 ал.3б от Закона за
движението по пътищата, на ЕТ „***” ЕИК: *** е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за извършено
нарушение по смисъла на чл.102 ал.2 ЗДвП. Тъй като се касае за абсолютно
определена санкция, която правилно е преценена при издаването на ЕФ,
нейния размер не следва да бъде обсъждан. Не на последно място, случаят не
е „маловажен“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като не са налице
доказателства, обуславящи извод, че процесното нарушение представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение по чл.102 ал.2 ЗДвП – напротив, неговата обществена опасност е
типична за случаите на такова нарушение.
Съдът намира, че не могат да бъдат възприети и съображенията на
жалбоподателя по съществото на правния спор. Наличието на сключен
тристранен договор между ЕТ „***”, „А1 БЪЛГАРИЯ“ и „ИНТЕЛИГЕНТНИ
ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД /л.8 – 13 от делото/ и наличието на оборудвано
бордово устройство, не са в състояние да опровергаят фактическата
констатация, доказана по убедителен начин, че за ППС влекач „***“,
регистрационен номер ***, към 23.02.2021г. в 13:55 часа, не е била налице
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Именно защото такива не са били налице, изцяло не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Впрочем,
ползвателите на бордови устройства са задължени да следят за тяхната
изправност, за да се обезпечи надлежно постъпване на съответните данни,
теглене на средства по депозита, в случай, че такъв е налице - и заплащане на
дължимата пътна такса. Наред с това, неправилно е позоваването на
разпоредби на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на комисията от 28
ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
6
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО,
включително - чл.2 §7 от същия Регламент, тъй като този европейски
нормативен акт е в сила от 19.10.2021г., докато процесното нарушение е
извършено на 23.02.2021г., т.е. още преди влизането му в сила.
Не на последно място, следва да бъде отбелязано, че изложените
по-горе съображения – както във връзка с процесуалната редовност на
административнонаказателното производство, така и във връзка с
приложението на материалния закон, са в съответствие с трайната практика
на касационната инстанция по сходни дела, намериала отражение например в
Решение № 308 от 29.06.2022 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 381/2022 г.,
Решение № 417 от 28.09.2022 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 522/2022 г.,
Решение № 403 от 27.09.2022 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 521/2022 г.
и други.
Крайният извод е, че обжалваният Електронен фиш се явява както
законосъобразен, така и правилен, поради което - следва да бъде потвърден.
При този изход на административнонаказателното производство и при
отправено искане от страна на адмнистративнонаказващия орган, следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че
съобразно фактическата и правна сложност на казуса, включително –
разглеждането на делото в повече от едно открито съдебно заседание,
справедливо е това възнаграждение да бъде в размер на 120 лева, а не в
претендирания от жалбоподателя минимален размер. Ето защо и на
основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.3 АПК
следва да бъде осъден ЕТ „***” ЕИК: *** да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ паричната сума в размер на 120 лв. /сто и
двадесет лева/, представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД №1052/2023г. по описа на РАЙОНЕН СЪД –
ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, с който на основание
чл.187а ал.2 т.3 вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата, на ЕТ
„***” ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.102 ал.2
ЗДвП.
7
На основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143
ал.3 АПК ОСЪЖДА ЕТ „***” ЕИК: *** да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ паричната сума в размер на 120 лв. /сто и
двадесет лева/, представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД №1052/2023г. по описа на РАЙОНЕН СЪД –
ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8