№ 1134
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000500248 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 21.10.24г. /с участието на секретаря Давидова/
въззивно гражданско дело № 248/24г. и констатира следното:
С решение на ОС - Монтана от 31.10.23г. по г.д. № 395/22г. е уважен /частично –
до размера на сумите, конкретизирани в диспозитива на съдебния акт/ иск по чл. 422 от ГПК
на „Банка ДСК“ АД против К. Б..
Решението на ОС - Монтана се обжалва /частично/ от „Банка ДСК“ АД /в
отхвърлителната част, която касае само неприсъдената от първоинстанционния съд
главница/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред ОС - Монтана и САС/.
Ищецът поддържа, че е предоставил /в качеството си на банка и на основание на
договор от 08.10.08г., допълнен с няколко следващи анекси/ на ответницата паричен заем
/кредит/ в размер на 17 600 евро; че ответницата не е изпълнила надлежно задълженията си
по учреденото правоотношение /да погасява в рамките на уговорените срокове дълга си/; че
е обявил /извън-съдебно/ кредита за предсрочно изискуем. С оглед това: „Банка ДСК“ АД
претендира – вземанията й по сделката /с настъпила и с предсрочна изискуемост - за
главница, за лихви, за такси, за застраховка/ да бъдат установени по реда на чл. 422 от ГПК.
Жалбата е неоснователна /решението на първоинстанционния съдия е
постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на
1
доказателствения материал/:
Горните обстоятелства /наличието на учредено кредитно правоотношение;
наличието на реално усвояване на предоставената от банката парична сума; частичната
неизправност на ответницата; надлежно обявената предсрочна изискуемост на дълга/ следва
да се приемат за безспорни към момента /на този етап от процеса/ предвид съдържанието на
разменените пред въззивния съд книжа. Не се явяват спорни /предвид съдържанието на
въззивната жалба/ и сторените от първоинстанционния съдия изчисления /които обосновават
размера на присъдената главница – единствено спорна пред настоящата инстанция/. Банката
не оспорва /съображения в такава насока не са изложени във въззивна жалба/ и изводите на
окръжния съдия, касаещи потребителската защита на ответницата /и в тази връзка -
наличието на неравноправни, съответно недействителни клаузи от договора/.
С оглед горното: настоящият съдебен състав не излага съображения в тези насоки
/и препраща към доводите на първоинстанционния съдия – при условията на чл. 272 от
ГПК/.
Спорен на практика /към момента; на този етап от съдебното производство/ е
само въпросът – приложима ли е в случая хипотезата на чл. 237 от ГПК /постановено ли е
първоинстанционното решение в противоречие с постановките по тази законова норма/. В
тази връзка:
Събраният в процеса доказателствен материал /основно в тази насока –
констатациите на приетата по делото счетоводна експертиза/ установява категорично
/еднозначно/, че процесният дълг е бил недопустимо капитализиран /в противоречие с
повелителни законови норми/. Това обстоятелство /съобразно изложеното по-горе/ не се
явява спорно към момента /на този етап от процеса/. В такъв случай следва да се приеме, че
са налице хипотезите на чл. 237, ал. 3, т. 1, предл. 1-во и предл. 2-ро от ГПК /които
препятстват възможността да бъде постановен съдебен акт при „признание на иска“/:
ангажирането на имуществената отговорност на ответницата въз основа на недействителни
/нищожни/ клаузи – договорени в противоречие с повелителни правни норми /които именно
клаузи са позволили недопустимо завишаване на дълга/ би означавало да се постанови
съдебен акт в противоречие със закона /и най-вече в противоречие с т. нар. „добри нрави“/.
Предвид това: в случая /и в хипотези като процесната/ сторено от страната /евентуално
поради грешка или заблуда/ признание на иск – не може да бъде зачетено като валидно /не
може да ангажира директно имуществената отговорност на длъжника по облекчения ред на
чл. 237 от ГПК/.
Изложеното обосновава – потвърждаване на обжалваното решение.
С оглед изхода на спора пред САС: в полза на ответницата следва да бъдат
присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски за въззивното
производство. Възражението на ищеца обаче /по чл. 78, ал. 5 от ГПК/ се явява основателно:
депозиране на отговор на въззивна жалба и на писмена защита, които възпроизвеждат
/преповтарят/ изцяло предходно застъпвани /с писмени молби/ по делото становища от
страната - не може да обоснове присъждане на адвокатски хонорар в размер на 3 000 лева. С
2
оглед това: заявената сума следва да бъде редуцирана до размера на 500 лева. В тази насока
съдът съобразява и актуалната /най-новата/ практика на СЕС /която позволява адвокатски
хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА /в обжалваната част/ решение на ОС - Монтана от 31.10.23г. по
г.д. № 395/22г.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД да плати на К. Т. Б. 500 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3