Присъда по дело №67/2023 на Окръжен съд - Разград

Съдебното производство е образувано на основание чл. 247, ал.1 ,т.1
НПК във вр. с чл. 361 НПК по внесен обвинителен акт, по БП № 275-ЗМ-
34/2023 г. по описа на РУ МВР Исперих, против Ю. А. (А.О.) гражданин на
Република Турция и на ***, роден на *** в гр, ***, по обвинение за това, че:
На 27.01.2023 г. в гр. Исперих, предложил и дал подкуп - пари: 1 бр.
банкнота от 20 лв. със сер. № ВБ 6150400, 1 бр. банкнота от 20 лв. със сер. №
БЩ 9911821, 1 бр. банкнота от 20 лв. със сер. № ВБ 4497151, 1 бр. банкнота
от 20 лв. със сер. № ГД 02841676 и 1 бр. банкнота от 20 лв. със сер. № ВБ
3604032 - общо 100 лева на полицейски орган - младши инспектор О.Л.О. -
младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на Районно
управление - Исперих при ОДМВР - Разград, за да не извърши действие по
служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение за
установено административно нарушение по чл. 150 от Закона за движение по
пътищата, извършено от Ю. А. (А.О.) и да не изземе регистрационните табели
с № ***, издадени за лек автомобил „Фолксваген Пасат“, собственост на S.S.,
управляван от Ю. А. (А.О.) - престъпление по чл. 304а, пр. 1 и пр. 3, във вр. с
чл. 304, ал. 1 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от
събраните доказателства се установява, че подсъдимият е осъществил състава
на престъплението. Предлага да се определи наказание лишаване от свобода
за срок от 9 месеца, което на основание чл. 58а НК да се намали с 1/3 и тъй
като са налице предпоставките за приложение на чл. 66 НК да се определи
изпитателен срок от три години, да се наложи кумулативно предвиденото
наказание глоба в размер – 1000 лв. На основание чл. 307 НК банкнотите на
обща стойност 100 лв. да бъдат отнети в полза на държавата. Да се осъди
подсъдимия да заплати разноските по производството.

Подсъдимият Ю. А. се явява в съдебно заседание и признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да
не се събират доказателства за тях. Заявява, че съжалява за извършеното.
Заявява, че съжалява за извършеното и се извинява.
Защитникът на подсъдимия – адв. В. Косев в съдебно заседание прави
искане за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие - по
чл. 371, т. 2 НПК. Заявява, че подсъдимият изцяло признава обстоятелствата
по делото.
В хода на съдебните прения защитникът излага доводи, че подсъдимият
е дал обяснения на досъдебното производство, че предал пари на служителите
на МВР, за да плати глоба за извършеното нарушение, което изключва
виновността му и следва да бъде оправдан по обвинението за престъпление по
чл. 304а НК. Алтернативно изтъква наличието на смекчаващи вината
обстоятелства и заявява, че предложеното от прокурора наказание – 6 месеца
лишаване от свобода, с приложение на чл. 66 НК, е съответно на
извършеното, но размера на глобата, посочен от прокурора – 1 000 лв. не е
съответен на тежестта на извършеното и следва да се определи в минимален
1

размер. Намира, че ако съдът признае подсъдимия за виновен следва да
отнеме в полза на държавата средството на престъплението и да го осъди да
заплати разноски.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимият и
събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установи:
Подсъдимият Ю. А. (А.О.) е гражданин на ***, роден на *** в гр. ***.
Не е осъждан. Има средно образование. Женен е. Живее в гр. *** и работи
като управител на магазин.
А., провеждал курс за придобиване на правоспособност за управление
на моторно превозно средство, в Кралство Великобритания и по този повод
му било издадено свидетелство за управление на МПС (provisional driving
licence), в горният ляв ъгъл на което имало изписана буквата "L",
удостоверяващо че участва в такова обучение.
Ю. А. знаел, че това свидетелство не му дава право да управлява
моторно превозно средство на територията на Р. България. Въпреки това
ползвал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с британски peг. № ***.
На 27.01.2023 г. подс. А. пътувал с лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
с британски per. № ***, от гр. Главиница до гр. Исперих.
На същата дата свидетелите О.О. и Ю.В. – служители на МВР, били на
работа дневна смяна, за времето от 08,30 часа до 20,30 часа. По време на
дежурството си двамата полицейски служители използвали полицейски
патрулен автомобил „Шкода“ с peг. № ***, обозначен със съответните
опознавателни знаци.
Св. О. владеел турски език.
О.О. и Ю.В. участвали в специализирана полицейска операция по
противодействие на конвенционалната престъпност, провеждаща се на
територията на общините Исперих и Самуил.
Със заповед № 330з-1253/01.06.2021 г. на Директора на ОДМВР -
Разград, св. О.О. бил назначен от 02.06.2021 г. на длъжност „полицай“ в група
„Охранителна полиция“ на РУ МВР - гр. Исперих. Последната заемана от
него длъжност е „младши автоконтрольор“ II степен в група „Охранителна
полиция“ на РУ МВР - Исперих, съгласно Заповед № ЗЗОз-3315/24.11.2021 г.,
считано от 06.12.2021 г.
Със Заповед № 330з-1447/02.06.2022 г. св. Ю.В. бил назначен в
системата на МВР на длъжност „старши полицай“ в група „Охранителна
полиция“ на РУ МВР - гр. Исперих.
Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, било дадено право на всички лица, работещи на длъжността „младши
автоконтрольор първа и втора степен“ да съставят актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП. Като „младши автоконтрольор“ св.
2

О.О., имал задължение да предотвратява и пресича нарушения по пътищата и
обществения ред, както и да изготвя документи свързани с административно -
наказателната дейност.
Около 10,20 часа служителите на МВР се намирали, със служебния
автомобил, в гр. ***, в близост до дом №***. Полицейските служители
извършвали проверка на моторни превозни средства.
Около 10,25 часа св. О. спрял за проверка, управлявания от обв. Ю. А.,
лек автомобил "Фолксваген Пасат“ с британски peг. № ***. В автомобила
нямало други лица, освен водача.
Полицейските служители отишли до автомобила управляван от подс.
Ю. А. и св. О. поискал от него да му представи свидетелството си за
управление на моторно превозно средство и документите на автомобила.
Разговора между двамата бил на английски език. Обвиняемият представил
документите на автомобила, британският си паспорт и британско
свидетелството за управление на моторно превозно средство (provisional
driving licence), в горният ляв ъгъл на което имало изписана буквата „L“. Св.
О. видял, че името на обвиняемия има турска етимология и започнал да
разговаря с него на турски език, като го питал от къде е и къде живее.
Обяснил му, че това свидетелството не е валидно за територията на Р.
България и не му дава право да управлява моторно превозно средство и му
казал, че това е нарушение по чл. 150 от Закона за движение по пътищата. А.
заявил, че знае това. Св. О. обяснил, че ще му състави акт за установяване на
административно нарушение, както и че ще изземе регистрационните табели
на управлявания от него автомобил. Подсъдимият поискал да не изземват
регистрационните табели на автомобила, но св. О. му обяснил, че трябва да
направят това съобразно закона.
След това полицейските служители тръгнали към патрулния автомобил,
за да съставят акт. Ю.. А. ги настигнал и попитал какво е наказанието за
извършеното от него нарушение. Св. О. му обяснил, че глобата може да бъде
от 100 до 300 лева. Тогава подсъдимият го попитал дали може да се направи
нещо, за да не свалят табелите на колата. Обяснил, че трябва да пътува за
Англия и нямало да може да се прибере, ако автомобила му няма табели. Св.
О. казал, че закона е такъв и нищо не може да се направи. Полицейските
служители влезли в автомобила си и св. О. започнал да съставя акт за
установяване на административно нарушение за извършеното от обвиняемия
нарушение на чл.150 от Закона за движение по пътищата.
Подс. А. решил да даде подкуп на полицейските служители, за да не
бъде санкциониран за извършеното от него нарушение на Закона за движение
по пътищата. Върнал до управлявания от него лек автомобил "Фолксваген
Пасат“, взел няколко бели листа и поставил между тях няколко банкноти с
номинал от 20 лв. След това отишъл до полицейския автомобил и показал на
полицейските служители намиращите се между листите банкноти.
Св. О. попитал подсъдимия какво прави и разбира ли, че извършва
престъпление. След това му казал да се прибере в автомобила си и да изчака
да му бъде съставен акт. А. тръгнал към автомобила си, като казал на турски
3

език „Тези пари са ви малко, май“. Св. О. превел на св. В. какво е казал
подсъдимия. А. отишъл до автомобила си, взел турския си паспорт и сложил в
него сгънати на две 5 бр. банкноти с номинал на всяка от 20 лв. (1 бр.
банкнота със сер. № ВБ 6150400, 1 бр. банкнота със сер. Ш БЩ 9911821, 1 бр.
банкнота със сер. № ВБ 4497151, 1 бр. банкнота със сер. № ГД 02841676 и 1
бр. банкнота със сер. № ВБ 3604032), отишъл до полицейския автомобил и
подал паспорта с намиращите се в него банкноти на св. О.. Последният
възприел, че обвиняемия му подава документ за самоличност и го взел, за да
свери данните от него с тези в английския паспорт на обвиняемия. Когато го
разтворил, той видял намиращите се в него банкноти и веднага го оставил на
арматурното табло на автомобила, заедно с останалите документи. След това
заедно със св. В. слезли от автомобила и отишли при обвиняемия. Св. О. му
обяснил, че е извършил престъпление и ще бъде задържан за срок до 24 часа в
РУ - Исперих, след което му поставил белезници. След това той се обадил се
на дежурния служител в ОДЧ, за да изпрати на място дежурна група за
извършване на оглед.
Започнали действия по досъдебно производство.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на самопризнанието и всички събрани в хода на наказателното производство
доказателства.
Предвид събраните доказателства:
показанията на св. О.О. (л. 12), св. Ю.В. (л. 52), протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум (л. 4-11), писмените доказателства – копие
от акт за встъпване в длъжност на В. и О. (л. 33, л. 36), Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 43), удостоверение
от ОДМВР-Разград, относно длъжността, заемана от полицейските служители
О. и В. (л. 32), формуляр за типова длъжностна характеристика за длъжността
„Младши автоконтрольор“ (л. 34), формуляр за типова длъжностна
характеристика за длъжността „Полицай- старши полицай“ (л. 37), месечен
график (л. 42), докладна записка за предоставяне на видеозаписи от камери,
монтирани в полицейски патрулен автомобил „Шкода“ с peг. № *** (л. 45),
компакт диск (л. 48), копие на АУАН серия GA с № 887364/27.01.2023 г. (л.
49), справка за съдимост на (л. 59),
съдът прие, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят и въз основа на
това, по несъмнен начин, се установява приетото от съда от фактическа
страна.
Обясненията на подсъдимия, дадени на ДП, са защитна теза.
Опровергават се от показанията на служителите на МВР и записа от
служебната камера на служителя на МВР. Видно от превода на разговора
между служителя на МВР и подсъдимия, А. е развил теза, различна от
твърдението, че е дал сумата, за да плати глоба. Събраните доказателства
категорично опровергават твърдението на подсъдимия, че е дал паричната
сума, за да плати глоба, която все още не му е била наложена или че предал
документа за самоличност, в който държал парите си. Показанията на
служителите на МВР, извършили проверката са логични, непротиворечащи
4

си, последователни. Свидетелите О. и В. не познават подсъдимия, при
изпълнение на служебните си задължения са го спрели за проверка и
добросъвестно пресъздават събитията, развили се след това. Няма основание
за съмнение в достоверността на показанията им. Обясненията на подсъдимия
са в противоречие, както с показанията на свидетелите, така и с
информацията от звукозаписа, чиито превод от турски на български език е
приложен на л. 62 от ДП. От показанията на свидетелите и писмените
доказателства се установява длъжностното качество на свидетелите и
правомощията им като служители на МВР.
Събраните доказателства са достатъчни за установяване по несъмнен
начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
признати от подс. А.. Противоречащите обяснения на подсъдимия на
останалата част от доказателствената съвкупност, по изложените вече
съображения, не разколебават извода, че по несъмнен начин е установено
извършено престъпление и извършителя.
Освен това в признатите от подсъдимия факти се съдържат и такива,
относно това, че подс. А. поднесъл банкноти пред служителя на МВР,
недвусмислено предлагайки ги, след като бил отпратен, си тръгнал с думите:
„Тези пари са ви малко, май“, а след това се върнал и предал на служителя на
МВР документ за самоличност, с поставени вътре 100 лв. В случай че
подсъдимият не е бил съгласен с фактическите положения, описани в
обвинителния акт, е следвало да поиска разглеждане на делото по общите
правила и да ангажира доказателства в подкрепа на защитната си теза, но след
признавайки обстоятелствата по обвинителния акт, се е лишил от
възможността да оспорва признатите факти.
При съкратено съдебно следствие по т. 2 съдът е обвързан от
фактическите положения, изложени в обвинителния акт.

От правна страна.
Свидетелите О. и В. са длъжностни лица от състава на полицейските
органи. Св. О. е длъжностно лице, оправомощено да контролира спазването
на нормите за движение по пътищата, да констатира и документира
установените административни нарушения по ЗДвП.
Подсъдимият е съзнавал, че проверката се извършва от служители на
МВР – полицейски орган. Подсъдимият е уведомен и е съзнавал
длъжностното качество на свидетелите при извършената проверка. Знаел е че
е установено нарушение и предстои да бъде съставен акт.
За да избегне установяване на нарушение и санкция и за да мотивира
св. О. да не изпълни задълженията си и да не извърши действие по служба - да
състави акт за установяване на административно нарушение, Ю. А. първо
предложил да даде подкуп, показвайки банкноти и след това дал 5 банкноти
по 20 лева, които поставил в документ за самоличност, предаден на св. О..
Осъществени са и двете форми на изпълнителното деяние по 304а НК
във вр. с чл. 304, ал.1 НК - „предложи”, тъй като А. изразява недвусмислено,
5

по ясен начин, чрез поднасяне на банкноти, намерение да облагодетелства
длъжностно лице, за да не извърши действие по служба и предложението е
възприето от длъжностното лице, за което е предназначено и „даде”, тъй като
А. е осъществил активна дейност по прекратяване на собствената си
фактическа власт върху облагата и предоставяне на облагата на служителя на
МВР, по такъв начин, че той може безпрепятствено да упражни фактически
действия спрямо нея, като е предал документ за самоличност с поставени в
него банкноти.
Умисълът на дееца се установява от действията, възприети и
възпроизведени от свидетелите. Деянието е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимият е предвижвал настъпването на общественоопасните последици
на деянието и е искал тяхното настъпване. А. е съзнавал, че е спрян от
служители на МВР, че му е извършена проверка и че служителите на МВР
считат, че е извършил нарушение и ще му съставят акт, както и ще свалят
регистрационните номера на автомобила. За да мотивира св. О. да не изпълни
задълженията си и да не състави акт и да не предприеме други действия,
подсъдимият първо е предложил парична сума, като отишъл до автомобила и
показал на служителите на МВР банкноти, а след като бил отпратен от св. О.,
отишъл до автомобила си, след което се върнал до патрулния автомобил и
предал документ за самоличност, в които поставил 5 банкноти по 20 лв.
С действията си подсъдимият е осъществил, от обективна страна и
субективна страна, състав на престъплението по чл. 304а, предл. 1 и 3 от НК –
предложил и дал дар - 100 лева на служител на РУ МВР, за да не извърши
действие по служба.

По наказанието.
Престъпление по чл. 304а НК се наказва с лишаване от свобода до десет
години и глоба до петнадесет хиляди лева.
Прокурорът и защитата считат за справедливи еднакво по вид и размер
наказание – лишаване от свобода за срок от 9 месеца, като се наложи
наказание 6 месеца лишаване от свобода, след прилагане чл. 58а, ал. 1 НК.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба,
прокурорът предлага да се наложи в размер на 1 000 лв., а защитникът адв.
Косев в размер на 200 лв.
Съдът прецени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и
установи, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства – чистото
съдебно минало, разкаянието, трудовата ангажираност на подсъдимия.
От друга страна следва да се отЧ., че престъплението засяга в
значителна степен обществените интереси, тъй като е широко разпространено
и подронва авторитета на държавните органи. Следва да се вземе предвид и
упоритостта на подсъдимия, който е продължил да настоява да предостави и
дал облага на служителите на МВР и след като е предупреден, че това е
престъпление. Както и да се отчетат значителния брой нарушения по ЗДвП,
които водят до риск за живота, здравето и имуществото на гражданите, а
6

именно обективния и своевременен контрол върху участниците в движението
и установяване и наказване на нарушенията, води до предотвратяване им.
Поради това съдът счита, че не може да се наложи наказание към
предвидения минимум, нито че са налице многобройни или изключителни
смекчаващи обстоятелства.
Съдът намира, че съответно на обществената опасност на деянието и
дееца е да се определи наказание малко над минималния размер на
предвиденото в закона - лишаване от свобода за срок от девет месеца, което,
на основание чл. 58а НК да се намали с 1/3 и съответно да бъде осъден
Халилибрям на лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Налице са основанията на чл. 66 НК за отлагане изпълнението на
наложеното наказание. Съдът определи минималния изпитателен срок – 3
години.
Протеклият процес и възможността да приведе в изпълнение
наложеното наказание са в състояние да окажат нужното въздействие върху
подсъдимия за постигане на целите по чл. 36 НК. Наказанието е достатъчно и
за да окаже предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото.
Законът предвижда налагане и на наказание глоба до 15 000 лв. С оглед
материалното и семейно положение на подсъдимия съдът наложи глоба в
размер - 1000 лв. Подсъдимият е трудово ангажиран, заема ръководна
позиция, поради което съдът намира, че в този размер глобата ще допринесе
за нужното поправително и възпитателно въздействие.
Наказанието в този размер е съответно на тежестта на извършеното и
необходимо за поправянето на подсъдимия.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, тъй като подс. А. е признат за
виновен, съдът го осъди да заплати разноските от досъдебното производство
– 60 лв. възнаграждение на преводача за извършения превод на запис на
разговор между подсъдимия и служител на МВР на турски език.
Съгласно чл. 189, ал. 2 НПК разноските за преводач на досъдебното
производство са за сметка на съответния орган. Съответно разноските,
направени от прокуратурата за превод на обвинителния акт от български на
турски език, следва да останат за нейна сметка. Няма основание да бъде
осъден подсъдимият, който не владее български да заплати тези разноски.
На основание чл. 307а НК съдът постанови отнемане в полза на
държавата на предмета на престъплението – 5 бр. банкноти от 20 лв.

Съдия:
7

Номер на акта:	3
Дата:	16 февруари 2023 г.
Съдия:	Емил Димитров Стоев

Дело:	20233300200067
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 февруари 2023 г.

Присъда по дело №67/2023 на Окръжен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите