Р
Е Ш Е
Н И Е № 427
гр.Пловдив, 02. 04. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,
въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и седми януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
секретар
Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 2842/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК във вр. с чл.357 във вр. с чл.358 ал.1 т.2 във вр. с чл.188 т.2
от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по въззивна жалба на З.Е.Д., ЕГН – **********, като Директор на СУ „***“ гр. Пловдив, чрез адв. К.А., против Решение № 4151/31.10.2019г. на ПдРС – I гр.с. по гр.д.№ 8714/2019 г., с което е призната издадената Заповед № РД-10-585/19.04.2019 г., с която на С.И.Т., ЕГН – **********, е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“ за незаконосъобразна и е отменена; както и е осъдено СУ „***“ град Пловдив, да заплати на С.И.Т., ЕГН **********, сумата от 200 лв. разноски по делото и сумата от 50 лева - държавна такса, в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПдРС. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск.
Въззиваемата
страна С.И.Т., ЕГН **********, чрез адв. Д.И., депозира писмен отговор, че
жалбата е изцяло неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима, подадена от надлежна страна по делото в
законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно
решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от С.И.Т. против СУ „***“, гр. Пловдив, е заведена
искова молба, с която посочва, че е бил назначен по трудов договор в
училището – ответник на длъжността „***” на 14.09.2018г., с шестмесечен срок на изпитване. След
постъпването му на работа, в процеса на изпълнение на трудовите му задължения,
разбрал от свои колеги, че назначаването на учители по някои от предметите с
шестмесечен изпитателен срок, както и впоследствие, освобождаването им малко
преди изтичане на срока за изпитване, за който е сключен договорът, била
обичайна и повтаряща се практика, често използвана от директора на училището. Изтъква,
че малко преди да изтече срока на изпитване на трудовия му договор, в сайта на
училището се появила обява за свободна бройка на длъжност „***”, като към
датата на публикуване на обявата, в училището не е имало свободна бройка за
този предмет, поради което в ищеца се появили опасения за възможна
основателност на информацията, която е чул, както и възникнали притеснения за
работното му място. Така той решил да сезира Началника на РУО- гр. Пловдив и
Директора на училището, подавайки заявление, в което изложил достигналата до
него информация, както и опасенията му за достоверността на същата. Притеснен
бил, защото като родител на осемгодишно дете -момиче, което отглежда сам,
такова бъдещо уволнение би довело до сериозни затруднения, като единствената
цел на ищеца била да се провери информацията от компетентните органи. Също така
ищецът твърди, че е подал заявление и до директора на училището, което
свидетелствало за факта, че по никакъв начин не се опитва да прикрие действията
си, а единствено упражнява правата си на гражданин, обръщайки се към
компетентните органи, които имат правомощията да извършат необходимите проверки
за изясняване на въпроса. С.И.Т. пояснява, че в личен разговор с директора бил
уведомен, че договорът му няма да бъде прекратен, като бил помолен да оттегли
заявлението си до РУО, за да не причинява допълнителни неприятности на
директора. Бил уведомен също така, че обявата за ***, е предназначена за друг
преподавател, който впоследствие е подал молба за пенсиониране. Въз основа на
този разговор с директора ищецът оттеглил заявлението до РУО, но малко след
това, на 17.03.2019 година, било свикано заседание на Етичната комисия към
училището, което завършило с решение за налагане на дисциплинарно наказание на
ищеца „предупреждение за уволнение”, затова че подавайки заявление до РУО и СУ
„***” на 05.03.2015 година, в публичното пространство били разпространени
неверни и непроверени слухове и обвинения, което било в противоречие с чл. 37 и
чл. 49 от Етичния кодекс на училищната общност. Поддържа, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като не отговаряла на фактите, като няма извършено
нарушение на трудовата дисциплина, защото е налице противоречие между
твърдените нарушения в писмото, с което са му искани обяснения за
дисциплинарното нарушение, което му било наложено с издадената заповед, както и
защото заповедта не отговаря на предвидените в закона реквизити, доколкото в
същата липсва описано конкретното нарушение с неговите обективни и субективни
признаци, за да може да упражни надлежно правото си на защита. Ищецът счита, че
ако съдът приеме, че има извършено дисциплинарно нарушение, то наложеното
наказание не съответства по никакъв начин на тежестта на твърдяното
дисциплинарно нарушение. Заявява, че извършеното нарушение не е довело до
вредни последици до работодателя, респ., до училището. Направено е искане да
бъде отменена Заповед № РД-10-585/19.04.2019 г., с която на С.И.Т., ЕГН – **********, с която му е наложено дисциплинарно
наказание “предупреждение за уволнение“ като незаконосъобразна.
Ответникът СУ „***” с Директор З.Е.Д., депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който признава обстоятелството, че е налице трудово правоотношение между страните, както и че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение. Оспорват се обаче твърденията на ищеца, че е провел личен разговор с директора на училището, в който да е помолен за оттегляне на заявлението му до РУО- Пловдив. Поддържа, че заповедта е законосъобразна, обоснована и мотивирана. Застъпва, че и в искането за обяснение и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, по разбираем за работника начин е било индивидуализирано нарушението, така че той би могъл да организира правото си на защита.
Към делото е приложена цялата преписка по издаване на Заповед № РД-10-585/19.04.2019 г.
Разпитана като свидетел е Г. З., която е дала показания, че
след като е била запозната със сигнала на С. до РУО останала потресена и много
обидена, понеже установила, че той е писал и срещу нея. Споменава, че един от
учителите по *** К. е смятал да напусне, но след това бил оттеглил молбата си
за напускане. Казала е също така, че
синът й учи спортен профил в университета, но работи като треньор по футбол.
Районен съд –Пловдив, за да постанови решението, излага
основни съображения, че заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание “предупреждение за уволнение” е издадена от лице – носител на
работодателската власт, но за да бъде наложено дисц. наказание е необходимо да
се установи виновно неизпълнение на
трудови задължения по т. 8 на член 187 от КТ - злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на работодателя. Установено е, че към датата на
публикуване на обявата за свободно място за длъжността „***“ не е имало
свободна щатна бройка, доколкото работодателят не установи твърдението си, че
тази обява е по повод подадена по-напред от обявата молба за пенсиониране от
учителя К., който впоследствие я бил оттеглил, доколкото работодателят не е
представил молбата за напускане. Констатирано е също така, че молбата до РУО е
била оттеглена от ищеца след като при личен разговор с директора разбрал, че
мястото е било обявено, понеже учителят К. бил подал молба за напускане, с
оглед на което оттегляне не е била извършена и проверка от РУО - Пловдив
относно подадения от ищеца сигнал.
Представеният констативен протокол за извършената проверка от РУО касае
периода за учебната 2018/2019 година, като в тематичната проверка не са
извършвани проверки относно прекратените трудови договори през последните 5-6
години на назначените на длъжността ***.
Станало е ясно от доказателствата по делото, че сигналът до РУО е подаден от ищеца, с ясното
съзнание за наличие на нарушения, които е следвало да бъдат проверени от
компетентните органи, което поведение не говори за недобросъвестност на ищеца.
По друг начин биха изглеждали нещата, ако ищецът е знаел, че изложените от него
обстоятелства са неверни, но подава сигнал, за да навреди на училището. Отделно
от това Районният съд аргументира, че не са налице данни за разпространяване на
неверни слухове в публичното пространство, доколкото подаването на сигнали,
респ. жалби до директора на училището и до компетентните органи, представлява
упражняване на субективно материално право, очертано в член 45 от Конституцията на
Република България, което по презумпция не може да се определи като
противоправно. Поначало то е правомерно, доколкото не се установи, че е било
упражнено недобросъвестно или с други думи да е било злоупотребено с това
право. Не се е установило извършването на дисциплинарно нарушение от ищеца.
С подадената
въззивна жалба от директора на СУ „***“ се възразява срещу направените правни изводи с атакуваното
решение и намира същото за неправилно.
ПдОС
– V гр.с., въззивна инстанция, на
осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първото
основно възражение, направено от жалбоподателя се отнася до това, че неправилно Районният съд
е приел, че атакуваната заповед е незаконосъобразна. Поддържа, че тази заповед
съдържа всички законоустановени реквизити по чл.195 от КТ и се явява
мотивирана. Спазена е и разпоредбата на чл.189 ал.1 от КТ, съгласно която при
определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя. Също така се посочва, че е спазена и нормата на чл.126
т.9 от КТ, съобразно която работникът или служителя е длъжен да бъде лоялен към
работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и да пази доброто име
на предприятието. Жалбоподателят поддържа, че наложеното наказание
„предупреждение за уволнение“ съответства на нарушението, като в тази връзка се
позовава на чл.186 от КТ, с която разпоредба се дефинира понятието „нарушение
на трудовата дисциплина“.
На следващо място, с въззивната жалба се въвежда оплакване, че в случая, Районният съд не е приел, че С.И.Т. умишлено не е изпълнил етичните правила и норми, като този факт бил станал достояние на другите колеги и служители, които станали възмутени, и по-конкретно се визират показанията на св.Г. З..
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни. От
обстоятелствената част на Заповед № РД-10-585/19.04.2019 г., изд. от Директора
на СУ“***“ се чете, че „С.И.Т., на длъжност ***, на 05.03.2019г. е подал сигнал
в РУО –Пловдив и заявление в СУ“***“ с вх.№ РД-25-703/05.03.2019г., с изложени
твърдения, направени по слухове, които са абсурдни, неверни и представляват
злоупотреба с доверието и уронване доброто име на СУ“***“. С поведението си С.И.Т.
е извършил нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл.187 ал.1 т.8 от КТ –
злоупотреба с доверието и уронване доброто име на училището“.
Относно така формулираната заповед се налага извод, че същата не е мотивирана, доколкото на първо
място не са описани какви по-конкретно
„твърдения, направени по слухове“ се има предвид, което е задължително с оглед
на правото на защита на адресата. На следващо място, законосъобразен е изводът
на Районния съд, че подаването на сигнал до РУО –Пловдив, не съставлява нито
нарушение на трудовата дисциплина, нито може да се приравни на хипотеза,
изпълнена от фактическия състав на чл.187 ал.1 т.8 от КТ - злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на училището. Всеки учител има право да
подава сигнали до компетентия орган РУО –Пловдив, а последният, при
разглеждането им след извършване на съответна проверка, разполага с определени
правомощия. Подаването на сигнал до компетентния орган РУО -Пловдив
не може да бъде приравнено на действия по разпространяване на неверни
слухове в публичното пространство, защото както е аргументирал и Районният съд,
това съставлява упражняване на субективно материално право, очертано в член 45
от Конституцията на Република България. Правилен
е и изводът на Районния съд, че в конкретния случай липсват данни за виновно
неизпълнение на трудово задължение от страна на С.И.Т.. Фактът, че след получаване
на сигнала РУО с Писмо с вх.№ РД-25-725/11.03.2019г. /на л.62 по делото/ е
изискал представяне на доклад от
директора означава, че са били предприети действия в рамките на
предоставена компетентност. Обстоятелството, че впоследствие станало ясно, а
това е отразено и в Протокола на етичната комисия от 27.03.2019г. /на л.82/, че
Т. е оттеглил сигнала, но не бил информирал затова Директора на училището, е
ирелевантно за преценката на законността на наложеното дисциплинарно наказание.
Това е така, защото Т. не е длъжен да съобщава за извършеното оттегляне на сигнала
нито Директора, нито което и да било друго лице.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателят СУ „***“ ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна С.И.Т. сумата 300 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Обжалваемост.
На осн. чл.280 ал.3 т.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
По мотивите, ПдОС – V
възз.гр.с.
Р Е Ш И :
Потвърждава
Решение №
4151/31.10.2019г. на ПдРС – I гр.с. по гр.д.№ 8714/2019г.
Осъжда
СУ „***“, гр. Пловдив, бул.“***“ № 5, с Директор З.Е.Д., ЕГН – **********, да
заплати на С.И.Т., ЕГН – **********,*** – адв.Д.И., сумата 300 лв. за направени разноски по
възз.гр.д.№ 2842/2019г. по описа на ПдОС – V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: