Р Е Ш Е Н И Е
№
260061
гр. Нови пазар, 01.04.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №536 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, съдържаща обективно съединени установителни искове: с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 744, 17 лв.; с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 138, 39 лв.; с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 211, 20 лв.; с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 580, 80 лв.; с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 54, 17 лв. и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 48, 62 лв., от страна на ищеца “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник по делото *** П.Б. против ответника Д.Х.А. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба ищцовата страна твърди, че на ***г. между „Микро Кредит“ - АД и ответника бил сключен договор за кредит CrediHome №***. По силата на договора дружеството предоставило на ответника кредит в размер на 800 лв., а ответникът се задължил да върне сумата при условията и в сроковете на договора и общите условия към него. Подписвайки договора ответникът удостоверил, че получил от кредитора заемната сума. Също така между страните била договорена и лихва в размер на 162,88 лв., като стойността на заема, ведно с договорената лихва, която ответникът следвало да върне, била в общ размер на 962, 88 лв. Тази сума ответникът следвало да заплати на 48 равни седмични вноски, всяка от 20, 06 лв., считано от датата на първата погасителна вноска – ***г.
На ***г. между „Микро Кредит“ - АД и ответника бил сключен и договор за допълнителни услуги към договор за кредит CrediHome №***, съгласно който заемодателят предоставил на ответника пакет от допълнителни услуги, описани подробно в приложение №1 към договора, което било предоставено на ответника при сключването на договора. По договора за допълнителни услуги ответникът се задължил да заплати пакетна цена за тези услуги от 230, 40 лв., разсрочена на 48 бр. равни месечни вноски, от по 4, 80 всяка, като първата от тях платима също на ***г.
На основание договора за допълнителни услуги „Микро Кредит“ – АД, в качеството си на застрахователен посредник, предоставило на ответника финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на заемодателя застраховка „Защита” към застрахователна компания „Уника Живот” АД, конкретните условия по които били посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на ответника и подписана от него. Последният се задължил да върне на „Микро Кредит“ - АД застрахователна премия в срок от 48 седмици на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 13, 20 лв., считано от ***г. Общата сума за застрахователна премия била от 633, 60 лв., която покривала следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука; трайна пълна неработоспособност над 40%, вследствие на злополука; временна неработоспособност, вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП.
Ответникът не заплатил изцяло дължимите суми към заемодателя. Срокът на договора изтекъл на 30.10.2018 г., когато бил падежът на последната погасителна вноска, но задълженията по него не били обявявани за предсрочно изискуеми. Погасените от страна на ответинка до момента суми били следните: 55, 83 лв. – главница; 24, 49 лв. – договорна лихва; 19, 20 лв. – допълнителни услуги и 52, 80 лв. (непосочено за какво). На ответника били начислени лихви за забава от 54, 17 лв. по договора за заем за периода от 02.01.2018 г. (датата, от която станала изискуема първата неплатена от длъжника вноска) до подаване на заявлението чл.410 от ГПК в съда и от 48, 62 лв. по договора за допълнителни услуги за същия период. Дължимите от ответника суми към момента били следните: 744, 17 лв. – главница по договора за заем; 138, 39 лв. – договорна лихва по договора за заем; 211, 20 лв. – сума за допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги; 580, 80 лв. – застрахователна премия по договора за допълнителни услуги; 54, 17 лв. – лихва за забава по договора за заем и 48, 62 лв. – лихва за забава по договора за допълнителни услуги.
На ***г. между „Микро Кредит“ – АД и ищеца бил сключен рамков договор за цесия, а на ***г. между тях било подписано Приложение №1 към рамковия договор, по силата на което вземанията на „Микро Кредит“ – АД към ответника били прехвърлени на ищеца с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и всички лихви. На ответника било изпратено уведомление за прехвърлените вземания от страна на „Микро Кредит“ – АД, но той не бил открит на адреса си. Същият, обаче следвало да се счита за уведомен за цесията и с получаване на препис от исковата молба, към която било приложено уведомлението.
Предвид неизпълнението на задължението за изплащане на кредита и задълженията по договора за допълнителни услуги от страна на ответника и предвид извършената цесия, за ищцовата страна възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите от ответника суми. Въз основа на заявлението в НпРС било образувано ч. гр. д. №1013/2019 г., по което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми. По това дело на заявителя било указано на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Предвид тези обстоятелства, ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът ѝ дължи горепосочените суми. Ищцовата страна моли също така и да й бъдат присъдени направените по делото разноски, както и разноските, направени в рамките на заповедното производство.
Ответникът Д.Х.А. не е бил намерен на установените за него постоянен и настоящ адрес, като съдебните книжа са му били връчени по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. На основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител - посочената от *АК адв. Ив. Х., на която са връчени съдебните книжа. В срока за отговор особеният представител заявява,че намира исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че договорът за заем е нищожен, тъй като не отговаря на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, а именно да бъде изготвен на шрифт не по-малък от 12. Неспазването на това изискване водело до нищожност на договора на основание чл.22 от ЗПК. Договорът за допълнителни услуги бил също недействителен, тъй като бил израз на неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, доколкото бил склчен във връзка с недействителен договор.
Относно претенциите за застрахователна премия особеният представител твърди, че договорът за застраховка бил сключен между ответника и застрахователното дружество, а заемодателят имал качеството на кредитен консултант, поради което той не можел да търси изпълнение на вноските по премията. Липсвали представени доказателства от страна на ищеца, че застрахователната премия е изплатена в пълен размер от страна на „Микро Кредит“ – АД в полза на застрахователя. Също така в приложението към рамковия договор за прехвърляне на вземания липсвало отразяване за прехвърляне на конкретни вземания за допълнителни услуги и застраховки.
Относно договора за допълнителни услуги особеният представител заявява, че клаузите в този договор били нервноправни, тъй като на ответника било наложено приемането им, без той да има възможност да се запознае с тях преди сключването на договора и без възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора в частта застраховката „Преференциално обслужване”, както и за застраховката „Защита”.
Предвид това особеният представител моли предявените искове да бъдат онхвърлени, като неоснователни и недоказани, като прави ивъзражение за прекомерност на претендираното ***ско възнаграждение от ищцовата страна.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: На 21.11.2017 г. е отправено искане за заем CrediHome №*** от страна на ответника Д.Х.А. към „Микро Кредит“ – АД. На ***г. между ответника и същото дружество е сключен договор за заем CrediHome №***. По силата на договора „Микро Кредит“ – АД, в качеството на заемодател, предало на ответника, в качеството на заемател, сумата от 800 лв. Съгласно договора отпуснатата заемна сума от 800 лв. ответникът се е задължил за върне на 48 седмични вноски на дати изрично посочени в погасителния план към договора, като първата падежна дата е ***г., а последната е 30.10.2018 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,73% и годишен процент на разходите по заема 50%. Размерът на всяка седмична погасителна вноска е уговорен на сумата от 20,06 лв.
На същата дата ***г. е сключен и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №***, съгласно който, като допълнение към подписания договор за заем, на ответника е предоставен пакет „Преференциално обслужване“, включващ: 1. Посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка ***; 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на ищеца; 4. Право на участие в специални промоции; 5. Преференциално обслужване и 6. Преференциално одобрение. Цената на тази допълнителна услуга е разсрочена на 48 седмици, с размер на погасителната вноска 4, 80 лв. седмично. В същия договор за допълнителни услуги е отбелязано, че на ответника се предоставя и застраховка Защита Пакет „Премиум Злополука“ на цена, разсрочена на 48 седмици с цена на седмичната вноска от 13, 20 лв. Между страните по договора е подписана и застрахователна полица за застраховка „Защита“, съгласно която„Микро Кредит“ – АД, в качеството си на застрахователен посредник, предоставя на ответника финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на същото дружество застраховка „Защита” към застрахователна компания „Уника Живот” АД, с уговорена застрахователна премия от 633, 60 лв., като конкретните условия са посочени в застрахователната полица.
Ответникът е направил четири месечни погасителни вноски – на 07.12.2017 г.; на 28.12.2017 г.; на 19.03.2018 г. и на 20.03.2018 г., след което не е внасял суми по заема. Общо платената от него сума е в размер на 152, 32 лв., с което ищецът е отчел погасяване на главница в размер на 551 83 лв.; договорна лихва от 24, 49 лв.; застраховки от 52, 80 лв. и допълнителни услуги 19, 20 лв.
На ***г. между „Микро Кредит“ – АД, в качеството на продавач, и ищцовата страна /тогава „Агенция за събиране на вземания” ООД/, в качеството на купувач, е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. С този договор страните са уговорили, че продавачът регулярно ще прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, на цена, при условията и в сроковете, определени в самия договор, като вземанията се индивидуализират в Приложение №1 към договора, което става неразделна част от него. Страните са изразили воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на договора на месечна база. Уговорили са следващите вземания да се индивидуализират от страните по ново Приложение №1 със съответната дата, като с неговото подписване то става неразделна част от договора. Уговорено е за целите на рамковия договор всяко поредно Приложение № 1 да има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. В т.4.1 от рамковия договор е уговорено, че след получаване на покупната цена продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл.99, ал.3 ЗЗД. Съгласно т.4.4 от рамковия договор купувачът се е задължил да изпрати от името на продавача писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на шест месеца, считано от датата на прехвърляне. Срокът на действие на рамковия договор е удължаван с анекси, сключени на 11.12.2015 г.; 16.12.2016 г. и 22.01.2018 г.
Рамковият договор и анексите към него са представени по делото в заверени копия, ведно с Приложение №1 от ***г. В приложението под №471453 фигурира името на ответника; датата на сключения с него договор и размери на задължения. Представено е и потвърждение за сключена цесия от „Микро Кредит“ – АД.
Във връзка със сключения рамков договор от страна на „Микро Кредит“ – АД, чрез представителя му, е дадено пълномощно на ищцовоно дружество да уведоми от името на „Микро Кредит“ – АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на договори за кредит, които дружеството е цедирало. До ответника два пъти са били изпращани уведомителни писма от страна на ищеца, с уведомление за извършената цесия, съгласно Приложение №1 от ***г. към рамковия договор, но уведомленията не са били получени и ответника, тъй като на обявените от него адреси той не е бил открит.
На 30.07.2019 г. ищцовата страна е депозирала в РС – Нови пазар заявление по чл.410 от ГПК за вземанията към ответника, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. №1013/2019 г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №607/02.08.2019 г., с която е разпоредил ответникът да заплати на ищцовата страна претендираните вземания на основание договора за заем и извършената цесия.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото и посочени по-горе писмени доказателства, както и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. На базата на така събрания доказателствен материал, съдът счита, че се налагат следните правни изводи: На първо място по делото е установено, че е бил сключен договор за заем между ответника и „Микро Кредит“ – АД, както и, че последното дружество е предоставило на ответника заемна сума от 800 лв., която ответникът получил. Също така е безспорен и фактът на сключения рамков договор за цесия и анексите към него, както и изготвеното Приложение №1 от ***г., подписано от страните по рамковия договор. Изпълнено е и условието по рамковия договор за извършване на писмено потвърждение от страна на продавача. С това следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор за цесия между „Микро Кредит“ – АД и ищцовата страна.
Относно уведомяването на ответника за извършената цесия: Видно е от доказателствата по делото (представените уведомления и известия за доставяне), че до ответника са били изготвени писмени уведомления, които не са получено от него. Съгласно трайно установената съдебна практика, обаче цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и връчено му чрез назначен особен представител, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В случая уведомлението е направено от ищцовата страна, като пълномощник на продавача на вземането, но това не съставлява пречка, тъй като предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Договорът, сключен между ответника и „Микро Кредит“ – АД има характеристиките на потребителски договор, а ответникът има качеството на потребител по смисъла на Закона за потребителския кредит и към този договор са относими разпоредбите на ЗПК, поради което сключеният между ответника и „Микро Кредит“ – АД договор следва да отговаря на изискванията на ЗПК, някои от които са условия за неговата валидност. По делото е назначена и изготвена и съдебно-техническа експертиза със задача да се установи какъв е използваният шрифт в договор за заем CrediHome №*** и какъв е размерът на шрифта. От самият представен договор в оригинал и от заключението на експертизата се установява, че договорът е изписан на шрифт Arrial Narrow и е използван размер 11pt. При така установеното обстоятелство следва да се приеме, че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, във вр с чл.10, ал.1 от същия закон. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Видно е, че в настоящия случай не е спазено изискването за размер на използвания шрифт при сключването на договора, което води до недействителност на последния. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е основателна и доказана само в частта относно претендираната неплатена главница. Претенциите относно суми за допълнителни услуги и застрахователни премии, доколкото са претендирани на база допълнителни уговорки към договора за заем, а последният се явява недействителен, са недължими и те следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Заплатените от страна на ответника суми по тях следва да се приспаднат от претендираната главница. При недействителността на договора за заем недължими са и сумите за лихви, поради котето и претенцията на ищеца за дължима договорна лихва и лихва за забава, също следва да се отхвърли, а платената от ответника сума, съставляваща договорна лихва, също следва да се приспадне от претендираната главница. Така от претендирания размер на главницата от 744, 17 лв. следва да се приспадне заплатената от ответника сума от 152, 55 лв. (сбор от платените главница, договорна лихва, застр. премии и доп. услуга) и следователно дължимата главница е от 591, 85 лв. В тази ѝ част исковата молба следва да се уважи, като уваженият размер на главницата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.07.2019 г. до окончателното плащане. В останалата част, до пълния размер от претендираната главница от 744, 17 лв., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана, а именно за сумата от 152, 32 лв., както и за сумите: 138, 39 лв. – договорна лихва по договора за заем; 211, 20 лв. – сума за допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги; 580, 80 лв. – застрахователна премия по договора за допълнителни услуги; 54, 17 лв. – лихва за забава по договора за заем и 48, 62 лв. – лихва за забава по договора за допълнителни услуги.
При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените по настоящото дело разноски, съобразно уважената част от иска. Направените по делото разноски от ишцовата страна са в размер на 689, 96 лв. (35, 55 лв. – внесена държавна такса; 354, 41 лв. – заплатен депозит за възнаграждение на особен представител и 200 лв. заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице, а също така в полза на ищцовата страна следва да се присъди ***ско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно от 100 лв.) Така от общо разноски и възнаграждение от 689, 96 лв. ответникът следва да заплати в полза на ищцовата страна разноски от 230, 66 лв., съобразно уважената част от иска. Също така ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство също съразмерно на уважената част от настоящия иск, а именно от общо 85,55 лв., сумата от 28, 23 лв. Също така по делото са направени разноски за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, които са в размер на 120 лв. и са платени от бюджетните суми на съда, доколкото искането за експертиза е направено от особения представител. От тази част ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от 39, 60 лв., а ищцовата страна следва да заплати сумата от 80, 40 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Х.А. с ЕГН ********** ***, №20 ДЪЛЖИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник по делото *** П.Б. следната сума по договор за заем CrediHome №*** от ***г.: 591,85 лв. (петстотин деветдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки) - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2019 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявената по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник по делото *** П.Б. против Д.Х.А. с ЕГН ********** ***, №20, в останалата ѝ част, а именно относно следните суми по договор за заем CrediHome №*** от ***г.: 152, 32 лв. – главница; 138, 39 лв. – договорна лихва; 211, 20 лв. – сума за допълнителни услуги; 580, 80 лв. – застрахователна премия; 54, 17 лв. – лихва за забава и 48, 62 лв. – лихва за забава по договора за допълнителни услуги.
ОСЪЖДА Д.Х.А. с ЕГН ********** ***, №20 да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник по делото *** П.Б., направените по настоящото дело разноски от 230, 66 лв. (двеста тридесет лева и шестдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА Д.Х.А. с ЕГН ********** ***, №20 ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник по делото *** П.Б., направените разноски по ч. гр. д. №1013/2019 г. по описа на РС – Нови пазар в размер на 28, 23 лв. (двадесет и осем лева и двадесет и три стотинки).
ОСЪЖДА Д.Х.А. с ЕГН ********** ***, №20 ДА ЗАПЛАТИ сумата от 39, 60 лв. (тридесет и девет лева и шестдесет стотинки), съставляваща разноски за възнаграждение на вещото лице, по сметка на РС – Нови пазар.
ОСЪЖДА “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник по делото *** П.Б. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 80, 40 лв. (осемдесет лева и четиридесет стотинки), съставляваща разноски за възнаграждение на вещото лице, по сметка на РС – Нови пазар.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: