№ 3687
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20251110202547 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на И. В. Я. против електронен фиш /ЕФ/ серия
*****, издаден от СДВР, с който за нарушение чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50
лева.
В жалбата се твърди, че жалбоподателката не е извършила вмененото й
нарушение, както и че друго лице е подало декларация от нейно име с правно
основание по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП без да е управлявала, което не еднократен
случай, тъй като е подадена такава декларация и по отношение на други ЕФ,
издадени на нейно име.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован. Представлява се
от адв. Н.П., който в хода на съдебните прения отправя искане до съда да
отмени ЕФ, като поддържа жалбата и моли за присъждане на сторените в хода
на производството разноски в размер на 300 лева.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Поддържа, че ЕФ е правилен и законосъобразен; в писмени бележки настоява
за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, при
условията на евентуалност.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото
доказателства намира следното:
1
След анализ на приетите по делото доказателства съдът установи
следното от фактическа страна.
На 11.04.2024 г. в 09:52 часа по *****, срещу ***, в посока от *** към
***, при ограничение на скоростта 80 км. /ч. в извън населено място, въведено
с пътен знак В-26, била засечена скорост на движение на МПС лек автомобил
марка/модел ***** с рег. № ********. Отчетената скорост на движение била
98 км. /ч, при грешка в измерване на скоростта от 3 км/ч, при разрешена такава
– 80 км. /ч., т. е. било констатирано превишение на разрешената скорост от 18
км/ч. Техническото средство, с което било установено движението с
превишена скорост, било видеорадарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип "CORDON-M" 2, № MD 1194. Същото било одобрено и
вписано в регистър, в срок на валидност.
Въз основа на тези данни и след подадена декларация с правно основание
по чл. 189, ал. 5 ЗДвП от управителя на дружеството *****
/лизингополучател/ от СДВР е издаден електронен фиш за налагане на глоба в
размер на 50 лева на жалбоподателя И. В. Я..
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
гласни доказателствени средства – показанията на свид. М. Х. и писмени
доказателства, а именно: електронен фиш, ведно със снимков материал;
справка за собственост на МПС, копие от заповед за компетентност, справка
от Български институт по метрология ведно с удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и приложения към него, декларация по чл.189, ал. 5 от
ЗДВП, както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира
събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната фактическа
обстановка.
Съдът кредитира показанията на свид. Х., които макар и лаконични се
явяват информативни относно това, че са отдавали процесния автомобил под
наем, и заявената от него липса на спомен да са отдавали под наем автомобила
на жалбоподателката Я. на 11.04.2024 г.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Видно от справката на Български институт по метрология и техническата
спецификация на стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш
е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка
при измерване на скоростта с процесната стационарна система за
видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над
100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 98 км/ч, което е повече от
максимално позволената скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В 26.
Видно от приложените по делото фотоснимки в процесния участък е имало
поставен пътен знак В 26.
Затова съдът счита, че от обективна страна е осъществен съставът на
вмененото административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е
2
управляван процесния автомобил със скорост от 98 км/ч при ограничение 80
км/ч, въведено с пътен знак В 26, като превишената стойност на скоростта е с
18 км/ч.
Съдът намира обаче, че авторството на нарушението не е доказано по
безспорен начин. Единствените доказателства, които са налични по делото са
декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, която е попълнена от свид. Х. и неговите
показания, които са в противоречие с посоченото в декларацията, а именно, че
жалб. Я. е управлявала МПС на посочените в ЕФ дата и място. Други
доказателства липсват, а и са налице твърденията на жалбоподателя, че от
нейно име са подавани декларации без тя да е управлявала, както и
показанията на свид. Х., който твърди, че няма спомен на процесната дата да
са предоставяли посочения в ЕФ автомобил на жалбоподателката. Предвид
тези аргументи, съдът намира, че авторството не може да бъде установено
категорично, поради което следва да отмени ЕФ.
С оглед изхода на делото разноски не се дължат на въззиваемата страна, но
такива се дължат на жалбоподателя и следва да бъдат присъдени в размер на
300.00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия *****, издаден от СДВР, с който за
нарушение чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 50 лева.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнажраждение.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя сторени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3