РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Ямбол, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело
от общ характер № *0242300600159 по описа за 2024 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.313 и сл. от
НПК.
С Присъда № 32/29.02.2024 г., постановена по НОХД № 1058/2023 г. по
описа на РС-Ямбол, подсъдимите В. Г. С. с ЕГН ********** и Й. Г. С. с ЕГН
**********, са признати за виновни в това, че в неустановен точен час за
времето от около 00.20 часа до 09.00 часа на **.**.**** г., в гр. *****, от
кабелно трасе на „**** ***“ ЕООД - Ямбол, преминаващо от ул. „*****“ по
ул. „****“ от № * до № **, по ул. „****“, ул. „****“, ул. „****“ и ул. „****
*****“, в съучастие, като извършители са отнели чужди движими вещи - 1000
м оптичен кабел FTP на стойност 1,04 лв. за 1 линеен метър, на обща стойност
1040 лв., от владението на собственика им „**** ***“ ЕООД - Ямбол, с
управител Г. П. А. от гр. ***** , без нейно съгласие, с намеР.е противозаконно
да ги присвоят, като деянието е извършено повторно от В. С. и не
представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, на
1
подсъдимия В. С. е наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК,
на подсъдимия Й. С. е наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от
свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено от изтърпяване за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С присъдата, подсъдимият С. М. Г. с ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че на **.**.**** г., в гр. *****, от кабелно трасе на „**** ***“
ЕООД - Ямбол, преминаващо в ж.к. „****** ***“ бл. *, бл. **, бл. ** и бл. **,
в условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи -
610 м оптичен кабел FTP на стойност 1,04 лв. за 1 линеен метър, на обща
стойност 634,40 лв., от владението на собственика им „**** ***“ ЕООД -
Ямбол, с управител Г. П. А. от гр. *****, без нейно съгласие, с намеР.е
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не
представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, му
е наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
С присъдата, съдът се е произнесъл и по отношение на вещественото
доказателство - 1 бр. сноп от обгорял метален проводник, оранжево кафяв на
цвят, като е отнел същото в полза на държавата и е постановил като вещ без
стойност да бъде унищожено.
Подсъдимите В. С., Й. С. и С. Г. са осъдени да заплатят направените по
делото разноски в размер на по 46.67 лв. за всеки от тях, вносими в приход на
Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР – гр. Ямбол.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Д. К. от
АК- ***** – защитник на подсъдимия В. Г. С. и по жалба на адв.Ж. Г. от АК-
***** – защитник на подс.С. М. Г., срещу Присъда № 32/29.02.2024 г.,
постановена по НОХД № 1058/2023 г. по описа на РС-Ямбол.
Депозираните въззивни жалби са бланкетни. В жалбите се твърди
неправилност, необоснованост и явна несправедливост на постановената
присъда. Претендира се изменение на присъдата чрез намаляване размера на
наложените наказания на подсъдимите В. С. и С. Г., ведно с всички законови
последици от това.
2
В съдебно заседание, подс.Й. С. упражни правото си по чл.320, ал.6 от
НПК, като същият се присъедини към вече подадената жалба на подс.В. С. и
се конституира в качеството на въззивник в наказателния процес.
В съдебно заседание ЯОП редовно призована изпраща представител.
Последният счита, че въззивните жалби са неоснователни. Посочва, че
обжалваната присъда е правилна, обоснована и справедлива. Поради всичко
това моли съда да я потвърди.
В съдебно заседание въззивниците участват лично и със служебно
назначените им защитници - адвокати от АК-Ямбол. Поддържат въззивните
жалби и молят съда да ги уважи по изложените в тях съображения.
При дадената от съда последна дума, подсъдимите претендират по-леко
наказание.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивните жалби,
доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от лица
имащи право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а
разгледани по същество се преценят като неоснователни.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства, поради което проверяващия
съд намира за ненужно да я преповтаря. Приетата за несъмнена фактическа
обстановка по делото въззивния съд намира за безспорна. Решаващият съд при
установяването на фактическата обстановка е обсъдил кои доказателства
кредитира и кои не. Правилно и обосновано първата инстанция приема и
кредитира както признанията, направени от страна на подсъдимите по реда на
чл.371 т.2 НПК, така и събраните в хода на досъдебното производство
писмени и гласни доказателства, които ги подкрепят.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е
направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимите са
осъществили от обективна и субективна страна престъпните състави както
3
следва: за подсъдимия В. Г. С. - по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, а за подсъдимия Й. Г. С. – по чл.194, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 от НК, т.к. в неустановен точен час за времето от около 00.20 часа до
09.00 часа на **.**.**** г., в гр. *****, от кабелно трасе на „**** ***“ ЕООД -
Ямбол, преминаващо от ул. „*****“ по ул. „****“ от № * до № **, по ул.
„****“, ул. „****“, ул. „****“ и ул. „**** *****“, в съучастие, като
извършители са отнели чужди движими вещи - 1000 м оптичен кабел FTP на
стойност 1,04 лв. за 1 линеен метър, на обща стойност 1040 лв., от владението
на собственика им „**** ***“ ЕООД - Ямбол, с управител Г. П. А. от гр.
*****, без нейно съгласие, с намеР.е противозаконно да ги присвоят, като
деянието е извършено повторно от В. С. и не представлява маловажен случай.
Правилен се явява и правният извод на районният съд, че подсъдимият С. М.
Г. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния
състав по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК,
т.к. на **.**.**** г., в гр. *****, от кабелно трасе на „**** ***“ ЕООД -
Ямбол, преминаващо в ж.к. „****** ***“ бл. *, бл. **, бл. ** и бл. **, в
условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи - 610
м оптичен кабел FTP на стойност 1,04 лв. за 1 линеен метър, на обща стойност
634,40 лв., от владението на собственика им „**** ***“ ЕООД - Ямбол, с
управител Г. П. А. от гр. *****, без нейно съгласие, с намеР.е противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява
маловажен случай.
Извършени са съставомерни деяния по посочените текстове от
материалния наказателен закон на РБ. Авторството на същите се установява
безспорно от признанията на подсъдимите, дадени от тях по реда на чл.371,
т.2 от НПК, от техните обяснения, дадени в хода на досъдебното производство,
от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. А., Н. Г., П. П. и Е. К.,
както и от писмените доказателства, приложени по делото.
От обективна страна, предметът на престъпленията са чужди движими
вещи, изчерпателно изброени в обвинителния акт. Същите са годен предмет на
престъпление и са на обща стойност 1040 лв. - за престъплението, извършено
от подсъдимите В. С. и Й. С. и 634,40 лв. - за престъплението, осъществено от
подс.С. Г..
Както вече бе посочено, вещите предмет на престъпните деяния са били
4
чужда собственост, което обстоятелство ясно е било съзнавано от всеки един
от подсъдимите. При извършване на всяко едно от деянията е налице и
вторият елемент от състава на престъплението кражба визиран в чл. 194, ал. 1
от НК, а именно - отнемането на вещите от владението на другиго, именно –
от владението на собственика им „**** ***“ ЕООД - Ямбол, с управител Г. П.
А. от гр. *****. Същото е осъществено чрез скъсването с ръце на процесните
кабели, вземането на същите от подсъдимите от кабелно трасе на „**** ***“
ЕООД - Ямбол и отнасянето им от мястото на извършване на всяко от
деянията. По този начин е била прекратена от една страна фактическата власт
върху вещите, която до този момент се е упражнявала от собственика им, а от
друга страна - подсъдимите са установил трайно своя фактическа власт върху
тях. Налице е и престъпния акт, изразяващ се в промяна на фактическата власт
върху предмета на всяко от престъпленията, настъпила в следствие на
осъществяването им, с които и същите се считат за довършени.
Елемент от обективната страна на престъплението “кражба” е и липсата
на съгласие от страна на собственика на вещите, за отнемането им. Видно
както от обясненията на подсъдимите В. С. и Й. С., дадени в хода на
досъдебното производство, така и от показанията на св.Г. А. – управител на
ощетеното юридическо лице „**** ***“ЕООД - Ямбол, такова съгласие нито е
било искано, нито е било давано.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите, направени от
първоинстанционния съд в посока, че подс.С. Г. е извършил продължавано
престъпление по см. на чл.26, ал.1 от НК; че престъплението, осъществено от
подсъдимите В. С. и Й. С. е извършено в условията на съучастие в качеството
им на извършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК; че осъщественото от
всеки един от двамата подсъдими В. С. и С. Г. не представлява маловажен
случай. Освен това, правилен и обоснован е изводът на ЯРС, че подсъдимите
В. С. и С. Г. са осъществили престъпленията в условията на повторност по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК, с оглед предишните им осъждания за кражби.
Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от
субективна страна всеки от подсъдимите е осъществил всяко от
престъпленията, вменени им във вина, с пряк умисъл. Те ясно са съзнавали, че
чрез действията си лишават от фактическа власт върху вещите – предмет на
престъплението, собственикът им и са искали и предвиждали преминаването
5
им в своя фактическа власт. Подсъдимите са разбирали противоправния
характер на извършеното, както и общественоопасните му последици, но
въпреки това са искали настъпването им. Действали са и със съставомерното
намеР.е противозаконно да присвоят инкриминираните вещи. Този извод се
налага предвид последващите им действия, изразяващи се в разпореждане с
отнетите вещи като със свои.
Относно наложеното на всеки един от подсъдимите наказание:
При определяне вида и размера на наказанието на всеки един от
подсъдимите районният съд е отчел всички налични смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че същото
следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК както следва: на
подсъдимия В. С. - една година и шест месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален общ режим; на подсъдимия Й. С. - една година и
шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години и на подсъдимия
С. Г. - една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален общ режим. Правилно, предвид наличното му задължение за
това съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 вр.чл.58а, ал.1 от НПК, РС е
наложил /след редуциране размера на наказанието с 1/3/ наказание лишаване
от свобода в размер на от по 1 година за всеки от подсъдимите.
Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
за подс.В. С. и подс.С. Г. е правилно определен като общ такъв в съответствие
с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и предвид обстоятелството, че
подсъдимите не попадат в хипотезата на т.1 и т.2 на ал.1 на чл.57 от ЗИНЗС.
Обосновано и правилно, първият съд на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложил от изтърпяване така определеното наказание 1 година лишаване от
свобода на подс. Й. С. за изпитателен срок от 3 години, т.к. същият е с чисто
съдебно минало и за поправянето и превъзпитанието му не е наложително да
изтърпи наложеното му наказание ефективно, а и са налице всички други
императивни законови изисквания за това.
При индивидуализиране на наказанията районният съд правилно и
обосновано е взел предвид като отегчаващи вината им обстоятелства –
високата степен на обществена опасност на извършеното, високата степен на
обществена опасност на личността на подсъдимите В. С. и С. Г. предвид
6
предишните им осъждания /извън тези, които са относими към
квалификацията по чл.28, ал.1 от НК/, че към момента на извършване на
престъпленията стойността на процесните вещи, предмет на кражбите е
относително висока, както и това, че причинените вреди на собственика на
вещите не са възстановени. Правилно и обосновано решаващият съд е отчел
като смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства – направените
от тях самопризнания за стореното и оказаното съдействие на прокуратурата
и съда за установяване на обективната истина по делото, младата им възраст,
тежкото им материално и социално положение и критичното отношение към
извършеното, а за подс.Й. С. – и чистото му съдебно минало. В тази връзка,
довода на защитата на подсъдимите в посока, че РС-Ямбол не е взел предвид
всички налични смекчаващи вината на подсъдимите доказателства, се явява
неоснователен. Правилно, по отношение на подсъдимите съдът е определил
наказанието при условията на чл.54 от НК, т.к. наличните смекчаващи вината
им обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни такива, така, че
да доведат до извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се
окаже несъразмерно тежко, както и до определяне на наказанието под най-
ниския предел.
С оглед на изложеното дотук, въззивният съд намира въззивните
жалби за неоснователни. Наложените наказания са справедливи и напълно
съответстват на степента на обществената опасност на деянието и на
личността на всеки един от извършителите, поради което не са налице
основания за тяхното изменение. Намаляването на размера на така
наложените наказания на всеки от подсъдимите би било проява на
необосновано снизхождение към тях. Ето защо, ЯОС в настоящия си състав
намира, че така определените и наложени от районния съд на подсъдимите
наказания ще въздействат както превантивно-предупредително, така и
възпитателно-възпиращо за постигане целите на генералната и специалната
превенция.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл и по отношение на
вещественото доказателство по делото като го е отнел в полза на държавата,
както и по отношение на направените по делото разноски като с оглед изхода
на делото ги е поставил в тежест на подсъдимите.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.334 т.3 и т.6 от НПК, Ямболски
7
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 32/29.02.2024 г., постановена по НОХД
№ 1058/2023 г. по описа на РС-Ямбол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8