РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Габрово , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20214200500166 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. СТ. АТ. против Решение №260067/18.02.2021г.
по гр.д. №1405/2020г. по описа на Районен съд Габрово, с което признато за установено, че
жалбоподателят дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, КЧТ сумата
от 1680,12лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата 107,55лв. - възнаградителна лихва за
периода от 01.04.2019г. до 05.09.2019г. и сумата 104.15лв. - обезщетение за забава върху
главницата за периода 05.09.2019г. - 27.05.2020г., на основание договор за потребителски
паричен кредит №CARD-***, сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,
гр.София и ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №2696/17.06.2020г. по ч.гр.д.№689/2020г. на PC Габрово и предявените искове
за горницата над тези суми са отхвърлени, като неоснователни и недоказани. С обжалваното
решение ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата от 487,66лв.-разноски по делото
направени в заповедното производство и в първоинстанционното производство.
В жалбата се твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати от
съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния
закон и необоснованост- договорът, от който произтичали претендираните вземания бил
сключен в нарушение на императивните правила на чл.22 ЗПК, тъй като не били спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-т.12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-т.9 ЗПК, поради
което договорът бил недействителен. Конкретно нарушение било, че договорът не бил
сключен на шрифт с размер поне 12. в договора бил посочен ГРС, но единствено като
абсолютна процента стойност, а липсвало посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисление на ГПР, като липсвала конкретизация относно начина, по който
1
бил формиран ГПР. Моли съда да отмени обжалваното решение.
Ответникът по въззивната жалба в депозирания по делото отговор я оспорва като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение и да присъди направените пред
настоящата инстанция разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Решението е валидно и допустимо.
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК. За да
постанови решението си първоинстанционния съд е приел, че сключеният договор попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по
чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата от
закона писмена форма и съдът не е констатирал основания за недействителността му.
Уговореният в него ГПР не надвишавал пет пъти размера на ОЛП и бил посочен начина на
изчисляването му. Предвид характера на договора за револвиращ кредит, за същия не се
изготвя погасителен план, тъй като правото на кредитополучателя да усвоява суми по
кредита се възстановява за всяка погасена от него сума (револвира) многократно, изцяло или
частично, до максимално разрешения размер, като правоотношението между страните се
запазва, без да е необходимо ново предоговаряне за всяко усвояване. Тъй като не е известно
какъв ще бъде размерът на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично
или цялостно плащане, както не са известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми,
нито датата на погасяване, то и не е фиксиран размерът на месечната погасителна вноска,
нито крайният падеж, който е в пряка зависимост от размерът на усвоената сума и това дали
кредитополучателят ще избере да погаси усвоената сума изцяло или да се възползва от
възможността да погасява частично натрупаното задължение до пълното му погасяване. При
настъпване на договорения от страните падеж задължението по кредитната карта е
изискуемо, с оглед разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, че длъжникът изпада в забава и без
покана, като въпреки това кредиторът е изпратил покана за доброволно изпълнение на
задължението на длъжника на 09.09.2019г. Безспорно било установено, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е предоставило па ответника договорената сума, усвоена от него
чрез трансакции с предоставената му кредитна карта, поради което същият дължи връщане
на заетите суми чрез месечни погасителни вноски, ведно с уговорената лихва.
Представеното от страна на ответника доказателство за погасяване на част от задължението
му било взето предвид при изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, която не е
оспорена от него и което заключение установявало размера на дължимите от жалбоподателя
суми. Неоснователно било възражението на ответника, че ищецът не е материално
легитимиран да иска изпълнение, при извършена справка в Търговски регистър съдът
констатирал, че едноличен собственик на капитала на дружеството-кредитор е
чуждестранно юридическо лице, а именно - ищецът БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., Париж, Франция. Понастоящем „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД гр.София било
прекратено чрез сливане в ищцовото дружество, което развива дейността си в Република
България чрез своя клон - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", поради
което и като универсален правоприемник е носител на всички права и задължения по
процесния договор за кредит.
Въззивният съд намира правните изводи на първоинстанционния съд за правилни.
Обосновано районният съд е приел, че ищецът е легитимиран да води настоящия иск,
поради настъпило сливане с ищцовото дружество.
2
Правилен е извода на районния съд, че не са налице пороци на договора водещи до
неговата недействителност.
Във въззивната жалба са наведени нови възражения за недействителност на договора.
Същите са направени несвоевременно и съдът не следва да ги съобразява, но предвид
задължението му служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи същите следва да
се обсъдят.
Направените в жалбата възражения за неспазване на императивни изисквания по
чл.12, ал.1, т.7-т.9 ЗПК са несъстоятелни. Чл.12 ЗПК касае договори за овърдафт, а
процесния договор за потребителски кредит и издаване на кредитна карта не е от този вид и
за него не са приложими тези разпоредби.
Тъй като процесният договор е за револвиращ кредит и предоставена кредитна карта
по отношение на същият не са приложими разпоредбите на чл.11, ал.1, т.7, т.8, т.12 ЗПК,
както и изискването за прилагане на погасителен план (чл.11, ал.1, т.11 ЗПК). Не се
установява и твърдяното нарушение на чл.11, ал.2 ЗПК.
Не са налице твърдените нарушнеия на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. В чл.16 от
договора е посочено, че лихвения процент и ГПК са съгласно посочените в Приложение към
договор. В това Приложение (л.16 и л.17 от първоинстанционното дело) в табличен вид се
посочена по ясен и разбираем начин информация за вида на кредитната карта, ГЛП и ГПР,
както и относно други условия относно ползване на картата, като в т.17 от Приложението
изрично е посочено как е формиран ГПР.
Неоснователни са възраженията за липса на информация по чл.11, ал.1, т.20 ЗПК- в
чл.19 и чл.20 от договора са уредени хипотезите на прекратяване на договора.
По отношение на възражението за неспазване разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК
процесуалният представител на жалбоподателя е направил такова възражение още в първото
по делото съдебно заседание, но не е направил своевременно доказателствени искания за
установяване на това му твърдение, поради което възражението му се явява недоказано.
По делото не се установява, че размера на задължението е различен от установения в
заключението на счетоводната експертиза.
Поради горното подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ищеца-
ответник по жалбата сумата от 100лв.-юрисконсултско възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260067/18.02.2021г. по гр.д. №1405/2020г. по описа на
Районен съд Габрово.
ОСЪЖДА В. СТ. АТ., с ЕГН **********, от гр.Г., ул.Н.Г.№**, да заплати на БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция, рег. № ***, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ, ЕИК *********, със седалище и
3
адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 сумата от 100лв.
(сто лева) - юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4