Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ………………. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 17.02.
2021 година
В публично (закрито)
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР
НЕНЧЕВ в.гр.д.№707 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК –
въззивно обжалване.
Районен съд - Пазарджик е сезиран с
искова молба, подадена от „БНП П.П.Ф. С.А., Франция“ чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“ –
клон България, ЕИК ********* адрес: гр.С. 1715, район “М.”, ж.к.М. 4,
Бизнес Парк С. сгр.14 против И.Г.С., ЕГН **********
***. С исковата молба е предявен установителен иск по чл.422 ГПК.
С решение №727/14.07.2020г. на РС
– Пазарджик, постановено по гр.д.№3549/2019г. е прието за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на
322,25лв. представляваща неиздължен остатък от главница по договор за
револвиращ потребителски паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта СARD
-… от 11.12.2017г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 27.06.2019г. до окончателното изплащане за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2662/2019г. по описа на РС –
Пазарджик, като са отхвърлени като неоснователни искове за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца главница
над размера от 322,25лв. до претендирания размер от 519,31лв., сумата от
0,68лв. представляваща договорна лихва по кредита, считано от 01.03.2018г. до
06.12.2018г. и сумата от 27,08лв. представляваща мораторна лихва за периода
06.12.2018г. до 11.09.2019г. Присъдени са разноски.
Решението се обжалва с въззивна жалба от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж,
Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България чрез юрисконсулт П. в
отхвърлителната част.
Сочи за неправилен изводът на съда, че договорът
за кредит е недействителен, поради неизпълнение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК). В чл.20
изрично било посочено, че ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на
кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и ще се погасява на
равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията
на кредитното правоотношение. Що се отнася до методиката за изчисляване на
лихвения процент, моли да бъде съобразено, че методиката по чл.9а във връзка с
чл.33а ЗПК, видно от цитираните разпоредби, намира приложение когато е налице
договорен между страните по договора за кредит променлив лихвен процент, който
съответно е формиран от референтен лихвен процент и фиксирана надбавка (§5 ДР
към ЗПК). Изложеното налагало извода, че не е налице законово изискване за
прилагане на методика по чл.9а ЗПК към договор за кредит, по който е приложим
фиксиран лихвен процент за целия му срок.
Искането е да се отмени решението в обжалваната част и се постановите
друго, с което се уважат изцяло предявените искове. Претендират се разноски .
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от И.Г.С.,
чрез назначения му особен представител адв.Б., в с който се оспорва въззивната
жалба. Прави се искане решението на районния съд в
обжалваната част, като правилно и
законосъобразно да се остави в сила. Прави се искане за присъждане на възнаграждение за особен представител.
Пазарджишкият окръжен съд, след като
обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са посочени във
въззивната жалба, като взе предвид становището на страните и събраните доказателства
пред първата инстанция, при спазване разпоредбата на чл.235 ГПК, прие за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима.
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна (ищец в
производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.
1 ГПК.
След извършена проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, не се констатират
нарушения на императивни материално-правни норми, които въззивният съд е длъжен
да коригира.
По доводите в жалбата, свързани с правилността на решението, въззивният
състав намира следното:
В настоящият казус, районният съд е уважил
предявения иск, с правно основание чл.422, във вр. с чл.415,
ал.1 т ГПК, като е приел, че той е допустим и частично
основателен.
Районният съд е стигнал до извода за
неравноправност на клаузи в договора, породени от липса на данни за това, кои
компоненти са включени в ГПР. По тези съображения и като е отчел плащането на
две погасителни вноски от кредитополучателя, е присъдил останалата неплатена
чиста стойност на кредита, без лихва или други разходи по същия.
Основното възражение на жалбоподателя е свързано
с това, че първоинстанционният съд неоснователно е приел, че договорът за
кредит е недействителен, поради неизпълнение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като се позовава на чл.20 от договора за кредит.
Възражението е неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. От определението е видно, че
годишният процент на разходите включва лихвеният процент по кредита, както и
всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на
сключване на договора или в бъдеще.
В процесния
договор за кредит е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено
като абсолютна процентна стойност, без да става ясно по какъв начин и от какви
компоненти се състои ГПР. В договора липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.
Бланкетното посочване единствено на крайния
размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и
разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР,
но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Като това задължително
съдържание съгласно чл.11 ЗПК следва да е налице към момента на подписване на договора от страна на
кредитополучателя, тъй като именно към този момент същия следва да изрази
своето информирано съгласие по отношение на неговите общи параметри.
Съдът не обсъжда цитираният във въззивната жалба
чл.9а ЗПК, тъй като такава разпоредба „чл.9а“ не съществува в закона.
Предвид съвпадането в правните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК
(търговска сделка - чл.286, ал.2 ТЗ във вр. с чл.1,ал.1, т.8 ТЗ с цена на иска
под 20 000лв.) решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид на гореизложеното и на основание
чл.235 ГПК и чл.271, ал.1 ГПК Пазарджишкия окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №727/14.07.2020г., постановено по гр.д.№3549/2019г. по описа на Районен съд - Пазарджик,
в обжалваните части.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: