№ 287
гр. Враца, 23.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борис К. Динев
Членове:Христо Н. Христов
Евгени Божидаров А.
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
в присъствието на прокурора И. Анг. Х.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров А. Въззивно частно
наказателно дело № 20251400600399 по описа за 2025 година
намира следното:
С определение № 224/13.06.2025 г. , постановено по ЧНД №592 /25 г. по описа на
Районен съд- Враца, е взета мярка за неотклонение " Задържане под стража" спрямо И. Н. Г.
от гр.Враца , ЕГН:**********, обвиняем по ДП № 3956/25 г. по описа на РП-Враца
/№123/25 г. на ОДМВР-Враца/.
Определението е обжалвано в срок от обв. Г. чрез договорният защитник адв. М.
М. от АК-Враца, с искане за отмяната му и вземане на по-лека мярка за неотклонение.
Изтъква се необременено съдебно минало, добри характеристични данни, семейно
положение / женен с две деца/, трудова ангажираност, наличие на постоянен и настоящ
адрес и липса на доказателства уличаващи обвиняемият в престъпленията в които е
обвинен.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция участващият по делото прокурор
от ОП-Враца счита, че определението е правилно и законосъобразно е следва да бъде
потвърдено и съответно жалбата да остане без уважение. При условия на алтернативност
моли за определяне на по-лека МН.Представя справка за липса на висящи ДП срещу
обвиняемото лице.
Защитникът твърди, че не са налице в кумулативна връзка предпоставките на чл.
63 ал.1 НПК, като липсва опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление,
както и липсва обосновано подозрение в извършване на престъпление от подзащитния.
Представя медицински документи за здравословно състояние на близки на обвиняемия, за
които той се грижи. Пледира за отмяна на най-тежката МН и вземане на МН "Домашен
арест" или "парична гаранция".
Обвиняемия се солидаризират със становището на защитника.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите залегнали в жалбата,
аргументите на страните в съдебно заседание и материалите по делото, намира следното:
Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице /защитник на
обвиняем/ в законоустановеният по чл.64 ал.7 НПК тридневен преклузивен срок срещу
подлежащ на обжалване валиден съдебен акт .
Разгледана по същество е основателна.
1
С постановление за привличане на обвиняем от 11.06.2025 г. по ДП № 3956/25 г. по
описа на РП-Враца /№123/25 г. на ОДМВР-Враца/ е ангажирана наказателната отговорност
спрямо И. Н. Г. за това, че:
1. на 10.06.2025г. около 17:40 часа в ***, пред соларно студио „Luxe” се заканил на
А. П. Ж. от гр.Враца с престъпление против неговата личност - с убийство - крещял му, че
„ще го убият и че ще умре" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.З, т.1 вр. ал.1 от НК,
2. и на 10.06.2025г. около 17:40 часа в ***, пред соларно студио „Luxe” е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото — на публично място в близост до преминаващи граждани и майка с малко
дете псувал и викал на висок глас заплахи -„сега ще видиш какво ще стане“, „ще те
пребием“ спрямо А. П. Ж. от гр. Враца, като тръгнал заплашително към него, опитал се да
му препречи пътя да избяга, замахнал с ръка да го удари и го подгонил из съседните улици-
престъпление по чл.325 ал. 1 от НК.
С определение № 224/13.06.25 г. на РС-Враца по НЧД № 592/25 г. спрямо
обвиняемия И. Н. Г. е взета мярка за неотклонение " Задържане под стража". Приети са за
налични в кумулативна връзка предпоставките по чл.63 ал.1 НПК. Изтъкната е налична
опасност обвиняемият да извърши престъпление предвид лоши характеристични данни и
специфика на извършеното деяние .
След преценка на всички доказателства настоящия съдебен състав намира, че са
налице основания за отмяна на взетата МН "Задържане под стража" и вземане на по-лека
МН.
„Задържането под стража“ като най-тежка мярка за неотклонение измежду тези по
чл. 58 НПК е драстично посегателство върху правото на свободно предвижване в
наказателния процес, поради законодателят е предвидил кумулативно наличието на три
предпоставки за преценка взимане на най-тежката мярка за неотклонение, визирани в
разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК, а именно от данните по делото да може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил съответното престъпление, това
престъпление следва да се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и
доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие
или извърши престъпление, като тази предпоставка самостоятелно е при условие на
алтернативност .
Наличността на „обосновано предположение“, съгласно стандартите на НПК на РБ
,в синхрон с чл.5 §1 б.“с“ и §4 от ЕКПЧ, където се използва синонимен термин “обосновано
подозрение“, обвързани с практиката на Европейският Съд по Правата на Човека /ЕСПЧ/ ,
не следва да се смесват с понятието „виновност“ на определено лице в престъпление,т.е с
произнасяне по същността на обвинението. Третирането на различията между тези понятия
се свежда до обобщен анализ на доказателствената съвкупност през призмата на „Prima
Facie“ /на пръв поглед/, от които може да се извади обосновано подозрение, че обвиняемото
лице е съпричастно към престъплението, в което е обвинено. Основания за подозренията си
съдът извежда без произнасяне на въпрос за виновността на лицето, тъй като се касае за
процесуален въпрос свързан със законен арест преди произнасяне на акта по същество. За
да прецени, че обоснованото предположение е налице, е достатъчно да съществуват
доказателства, каквито в случая са налице, като липсва изискване те да са безспорни, да
сочат само на един възможен извод или да установяват всички факти и обстоятелства,
относими към факта на извършване на престъплението и неговото авторство.
Съществуването на такива доказателства е достатъчно за да се прецени, че тази предпоставка
за вземане на мярка за неотклонение е налице, тъй като обоснованото предположение
представлява единствено индиция за съпричастността на обвиняемите към конкретно
инкриминирано деяние, но не и категоричен извод за авторството и виновността им, който
стои в основата на осъдителната присъда.
В атакуваното определение районният съд е посочил доказателства за наличие на
2
обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемото лице към престъплението в което е
обвинен. Този извод се споделя от контролиращият съд въз основа показанията на
свидетелите посочени от РС-Враца, но допълнени и с показанията на свидетелите М. Т. , М.
М. и самият пострадал А. Ж.. Тези свидетели обобщено сочат подсъдимият и други две лица
като лица осъществили неправомерни действия предмет на обвинението по време, място и
начин. Показанията на тези свидетели се подкрепят както взаимно, така и от показанията на
свид.А. П. , свид. В.Ц. и свид.Х. Н., както и от заключението на изготвената СМЕ
установяваща увреждания по тялото на на свид.А.Ж.. Разследването е в начална фаза и чрез
съответни ПСД подлежат на проверка както показанията на свидетелите, така също и
обясненията на обвиняемият и експертно изследваните данни от иззетите видеозаписи в
района на случилото се, като за последните е назначена експертиза , но заключение все още
не е депозирано. Правилно първата инстанция е отбелязала ,че в настоящето производство
обоснованото предположение към извършено престъпление е налице от доказателства на
събрани до момента, като поради по-ниският интензитет и степен на доказване в настоящето
производство не се изисква те да са безспорни, да сочат само на един възможен извод или
да установяват всички факти и обстоятелства, така както се изисква при решаване на
въпросите по същество на обвинението намиращи отражение в изготвените мотиви – арг. от
чл.305 ал.3 НПК. При тези доводи становището на защитата за липса на обосновано
подозрение в извършеното от обвиняемия престъпление са несъстоятелни, доколкото
доказателствената съвкупност дава индиция за подобна съпричастност. Доколкото тя ще се
докаже по несъмнен и категоричен начин, или ще бъде опровергана, е въпрос извън
настоящето производство.
При тези доводи е налице първата предпоставка по чл.63 ал.1 пр.1 НПК за взимане
на най-тежката МН "Задържане под стража".
Налице е и втората кумулативна предпоставка по чл. 63 ал.1 пр.2 НПК, тъй като
обвиненията предявени към обвиняемото лице са за престъпления наказуеми с "лишаване от
свобода".
Относно третата изискуема кумулативна предпоставка по чл.63 ал.1 пр.3 НПК за
съществуване на реална опасност обвиняемото лице да извърши престъпление ОС-Враца не
споделя изводите на първоинстанционният съд основан върху приети от него лоши
характеристични данни. По отношение на тях в характеристиката на л.77 от ДП е отразено,
че обвиняемият И. Г. не е криминално проявен, не е осъждан , няма данни за злоупотреба с
алкохол и наркотични вещества, не е съпричастен към извършване на престъпления и
нарушения на обществения ред, но поддържа връзки с криминално проявени лица. В този
вид характеристичната справка е неправилно оценена от РС-Враца, в резултат на което е
изведено заключение за наличие на реална опасност да се извърши престъпление от
обвиняемият. Това обстоятелство е несъвместимо да бъде поставено в основата на
презумпция за евентуално бъдещо престъпно поведение, тъй като съществува хипотетично и
за него няма конкретни убедителни доказателства, а от друга страна напълно е лишено от
валидност с оглед презумпцията за невиновност, вкл. и при наличие на криминалистични
регистрации. В този смисъл е практиката на ЕСПЧ обективирана в решение по делото
Matznetter v. Austria от 10.11.1969г.. Series А. №10. §9. и решение по делото Khudobin v.
Russia от 26.10.2006г., №59696/00, § 104 , както и Решение № 319/03.06.2024 г. на ВКС ,
второ н.о по НД №973/23 г. В допълнение към изложеното е и представената от прокурора
справка за липса на висящи производства срещу обвиняемия.
По отношение застъпеното становище на РС-Враца относно високата обществена
опасност на деянията и начинът на извършване, което би довело до опасност от ново
престъпление, то това виждане на първата инстанция е несъстоятелно, първо защото касае
хипотетична опасност от подобно поведение при липса на каквито и да са доказателства за
"реална опасност" по смисъла на т.3 от ал.1 на чл.63 НК, и на второ място специфичните
характеристика на деянието и начинът на неговото проявление са уредени от законодателя
като квалифициращи обстоятелства към основен състав на престъпление, а когато това не е
така те се отчитат от съда при определяне размерът на наказанието с присъдата по същество
3
на обвинението, доколкото е от категорията на осъдителните. Практиката на ЕСПЧ е
категорична, че тежестта на престъплението изолирано не може да обоснове вземане на
най-тежката МН при липса на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление / вж. дело Tomasi v. France – жалба 12850/87 и дело Letellier v. France - жалба
12369/86 г. /. При тези хипотеза най-тежката МН "Задържане под стража" може да се налага
само при изключителни случаи, когато съдът достигне до извод, че реалният обществен
интерес, а не медийният, надделява над индивидуалните права на обвиняемото лице. В
конкретният случай чистото съдебно минало на обвиняемият Г., установен траен адрес по
местоживеене, липсата на криминалистична регистрация, изрядно процесуално поведение,
семейно положение , трудова активност на обвиняемият и липса на висящи ДП не могат да
поставят приоритет на изразеното изключение над индивидуалните права на обвиняемото
лице. Факта, че случаят е станал медийно известен сред обществеността на гр.Враца по
никакъв начин не дава законно основание на въззивната инстанция това да бъде сторено.
Обобщено доказателствата събрани до момента установяват липса на реална
опасност обвиняемият Г. да извърши престъпление или да се укрие, поради което спрямо
него не са налице основанията по чл.63 ал.1 т.3 НПК за взимане на МН "Задържане под
стража".
При изложените съображения настоящия съдебен състав счита обжалваното
съдебно определение за незаконосъобразно и неправилно и като такова подлежи на отмяната
с последващо определяне на по-лека МН.
Въззивната инстанция счита, че най-адекватна спрямо обвиняемия и неговите
личностни характеристики ще бъде мярката за неотклонение "Парична гаранция" в размер
на 1500 лв. с оглед доказателствата за трудова ангажираност и месечен доход значително над
МРЗ съобразно представените доказателства пред контролирания съд. По този начин ще
бъдат постигнати целите на чл.57 НПК и в същото време ще се даде възможност на
обвиняемият да се грижи за своите болни близки съобразно представените пред ОС-Враца
ТЕЛК решения.
При изложените съображения и на основание чл.64 ал.9 НПК Окръжен Съд-Враца
в този съдебен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно определение № 224/13.06.2025 г.
, постановено по ЧНД №592 /25 г. по описа на Районен съд- Враца, с което е взета мярка за
неотклонение "Задържане под стража" спрямо И. Н. Г. от гр.Враца , ЕГН:**********,
обвиняем по ДП № 3956/25 г. по описа на РП-Враца /№123/25 г. на ОДМВР-Враца.
ВЗЕМА по отношение на обвиняемия И. Н. Г. от гр.Враца , ЕГН:********** ,
мярка за неотклонение "Парична гаранция" в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв. по ДП
№ 3956/25 г. по описа на РП-Враца /№123/25 г. на ОДМВР-Враца/ платими по сметка на
ОС-Враца в пет дневен срок на основание чл.61 ал.4 НПК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.64 ал.10 НПК задържаният под стража
обвиняем да се освободи след внасяне на паричната гаранция.
Определението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5