Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 25.06.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 2104/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С.М.М. твърди, че е пострадал от ПТП на 17.04.2018
г., в гр. София, в следствие противоправното поведение на водача на т.а.
„Мерцедес”, с рег. № ******Ю.В.Р.,***
път от бул. Цар Борис ІІІ и в района на бензиностанция ОМВ реализирал ПТП с
ищеца, който пресичал от дясно на ляво. Твърди, че по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗК „Л.И.” АД отговаря за
вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство.
Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от
претърпените увреждания – закрито счупване на горния край на раменната кост и разкъсно-контузни рани на лицето. Твърди, че му било
проведено оперативно лечение, при което била поставена заключваща плака с
винтове, а при домашното лечение била проведена антикоагулантна
и антибиотична терапия. Твърди, че болките били интензивни през първия месец,
че следвало да разчита на помощ от домашните си, имал проблеми със съня, станал
тревожен и имал страх от автомобили. Счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата в
размер от 35 000 лева, ведно със законната лихва от 16.10.2018 г. до
окончателното плащане. Сочи, че е сторил разходи за закупуване на остеосинтезен материал в размер на 2070,00 лева и
претендира същите, както и законна лихва от датата на плащането – 19.04.2018 г.
до плащането. Претендира разноски.
Ответникът ЗК „Л.И.” АД оспорва иска. Оспорва да е
налице противоправно поведение на застрахования при него водач, евентуално прави
възражение за съпричиняване, поради неправилно пресичане от страна на ищеца на пътното
платно. Оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди
като завишен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е
да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда
по справедливост, при съобразяване на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващото си възражение – поведението на
пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.
На 17.04.2018 г. е съставен констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 18,10 г. в гр.
София, на ул. „Околовръстен път“ в района на бензиностанция „ОМВ“ е настъпило
ПТП между участник 1 – т.а. Мерцедес, модел Вито, с рег. № ******, управляван
от Ю.В.Р. и пешеходеца С.М.М., като в протокола е
посочена работна диагноза на пешеходеца фрактура на дясно рамо и разкъсно-контузни рани на лицета.
В протокола като причини и обстоятелства за настъпване на произшествието е
посочено, че водачът на товарния автомобил се движел по бул.
„Околовръстен път“ с посока от бул. „Цар Борис ІІІ“ към бул. „Братя Бъкстон“ и
в района на бензиностанция „ОМВ“ участва в ПТП с пресичащият от ляво на
дясно пешеходец С.М.М..
Според епикриза, издадена от „Клиника по ортопедия и
травматология“ на УМБАЛ „Пирогов“ АД ищецът е постъпил в клиниката на 17.04.2018
г., като му е проведено оперативно лечение, при което е поставена заключваща
плака с винтове за фиксация на счупването. Изписан е за домашно личение с ненатоварване на крайника и фраксипарин.
Според показанията на свидетелката С.М.тя е съпруга
на ищеца. Свидетелката сочи, че още
вечерта на същия ден видяла съпруга си в Пирогов, като той бил със сцепена
вежда, вечерта го приели за лечение, като болничният престой продължил 5 дни.
Свидетелката сочи, че съпругът й 6 месеца не ходил на работа, като
непосредствено преди инцидента работел като техник монтажник. Първият месец
дясната му ръка, която е водеща, била с гипс, като според М.6 месеца тя го е
хранила. Свидетелката сочи, че вече съпругът й не може да върши тежък физически
труд, като за тежка физическа работи се обаждала на брат си или баща си. Според
показанията на свидетелката съпругът й не е правил рехабилитация, тъй като
нямали средства за това, като към момента на депозиране на показанията той
работел като пазач.
Не е спорно между страните, определение в о.с.з.,
проведено на 21.01.2020 г., че ищецът 6 месеца е ползвал отпуск за временна
неработоспособност поради така настъпилата травма.
Според заключението на автотехническата експертиза,
по данни от протокола за оглед и сателитна снимка на кръстовището ПТП е
настъпила при следния механизъм т.а. „Мерцедес“, „Вито“ се е движел по бул.
„Околовръстен път“ от бул. „Цар Борис ІІІ“ със скорост от около 50 км.ч. се
приближавал към кръстовището с ул. „Братя Бъкстон“, като в същото време
пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение от дясната пътна
лента в посока от ляво на дясно към товарния автомобил в посока към входа на
бензиностанция „ОМВ“. Водачът не е спрял своевременно и е настъпил удар на
пешеходеца с предна лява част на товарния автомобил, в следствие на което той
паднал на платното за движение. Вещото лице сочи, че разстояние от 55 метра в
зоната на кръстовището е имало пешеходна пътека. Според експертизата ако
водачът е имал видимост в двете десни пътни ленти, което е в случай, че там са
били спрели леки автомобили над които би могъл да забележи главата на
пешеходеца, тогава той би могъл да го види и да предотврати произшествието чрез
предприемане на аварийно спиране, освен ако пешеходецът не е тичал бързо.
Според вещото лице, ако превозното средство пред което е пресичал пешеходецът е
било по-високо, тогава водачът на товарния автомобил е нямало как да го
забележи и своевременно да предприеме аварийно спиране.
Според показанията на свидетеля Ю.Р. той е участвал
в процесното ПТП като водач на товарния автомобил, като идвал от кв. Павлово по
бул. Околовръстен път с посока бул. Черни връх. Свидетелят сочи, че било час
пик и двете ленти за движение на право на светофара на кв. Бъкстон били заети
от спрели на светофара колони от автомобили, а той трябвало до се спусне към
кв. Бъкстон с посока на ляво на светофара, като лявата пътна лента била
свободна, а светофарът светел зелено. Свидетелят сочи, че се движел с около
30-40 км.ч., когато пешеходецът изкочил ненадейно от
дясната му страна, между колите и автобусите, като той нямал време за реакция и
спирачен път. Свидетелят първоначално посочва, че мисли, че превозните средства
от мястото, където изкочил човека, че били камион,
лек автомобил и автобус, но не е сигурен. Сочи, че камионът бил спрял на
светофара, след него имало лек автомобил и след него автобус на градския
транспорт. Свидетелят сочи, че не помни точно измежду кои превозни средства е
дошъл пешеходецът, но от автобуса нямал видимост в дясно. В последствие
свидетелят сочи, че не е сигурен за поредността на автомобилите и дали
пешеходецът е изкочил пред автобус или пред лек
автомобил.
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза в следствие на процесното ПТП ищецът е получил счупване на горния
край на раменната кост в дясно и разкъсно-контузна
рана на лявата вежда. Вещото лице сочи, че този вид счупване зараства за около
45-60 дни, при липса на усложнения за каквито няма медицински данни по делото.
Според експертизата е през първите 10-15 дни започна процеса на зарастване на
счупената кост и тогава болките и страданията са с голям интензитет като с
времето започват постепенно да намаляват. На ищеца е проведено оперативно
лечение, при което е поставен остеосинтезен материал,
който не се заплаща от здравната каса.
Предвид събраните по делото писмени, гласни
доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за пълно
доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и
противоправно поведение на свидетеля Ю.В.Р., като водач на т.а. „Мерцедес”, с
рег. № ******, който е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2, изр. последно ЗДвП.
По
възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите
обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според
задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 206
от 12.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012
г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Тежестта на доказване на тези факти е у
ответника.
В настоящия случай се установи, че ищецът
е пресичал пътното платно на необозначено за това място, като в близост е имало
кръстовище с обозначена пешеходна пътека и светофарна уредба. Мястото на
пресичане е Околовръстен път на гр. София, като е предприето пресичане на три
платна за движение само в едната посока, в натоварен трафик, между две колони
спрели на светофара превозни средства. Според заключението на автотехническата експертиза, пешеходецът е имал възможност
да види приближаващия товарен автомобил и да съобрази поведението си с неговата
скорост и посока на движение. По делото не се установява начинът на движение на
пешеходеца, поради което съдът приема това да е станало с нормален ход. От
показанията на свидетеля Р. не се установява по несъмнен начин пред какъв
автомобил е пресичал М., поради което съдът приема, че това е станало пред лек
автомобил като най-масово превозно средство. В тази връзка следва да се
отбележи, че съдът изключва това да е станало пред автобус на градски
транспорт, тъй като при наличие на три ленти за движение автобусите за градски
транспорт следва да ползват най-дясната пътна лента, а и непосредствено след
светофарната уредба след мястото на произшествието е налице автобусна спирка
/по данни от Гугъл Земя/. Ето защо съдът намира, че с
поведението си ищецът е нарушил правилата на чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е
пресичал пътното платно на място, което не е пешеходна пътека и без да съобрази
приближаващия лек автомобил и неговата скорост на движение. При съпоставка
противоправното поведение на делинквента и
пострадалия с оглед приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява
характера и тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата на
всеки от двамата причинители. Съдът съобразява и конкретните обстоятелства
относно пътната обстановка - намалена видимост за водача на лекия автомобил,
поради наличието на колони от спрели на светофара в дясно превозни средства,
наличие в непосредствена близост на кръстовище, регулирано с пешеходен светофар
и пешеходна пътека, предприемане на пресичане от страна на ищеца на
Околовръстен път в столицата, през няколко платна при натоварен трафик. Предвид
изложеното съдът намира, че приносът на пострадалия С.М.М.
в настъпване на произшествието и вредоносният резултат следва да бъде определен
в размер на 1/3.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от С.М.М., болки и
страдания в следствие на ПТП е сумата от 31 500 лв. За да определи размера
съдът отчита възрастта на пострадалия към датата на произшествието – същият е
бил в активна, трудоспособна възраст, че лечението е наложило оперативна
интервенция с поставяне на остеосинтезен материал, периодът
на временна неработоспособност на ищеца, който с оглед признатия за безспорен
между страните факт е 6 месеца, обстоятелството, че за период от един месец
горният водещ крайник на ищеца е бил имобилизиран и
той не е могъл изобщо да си служи с него, а първите 15 дни болките са били
интензивни. Съдът взема предвид, че обичайно произшествие от типа на процесното
представлява стресова ситуация. При определяне на обезщетението съдът взема
предвид и икономическата конюктура в страната към датата
на деликта, както и предвидените в закона лимити на отговорността на
застрахователя.
Предвид изложеното предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 21 000,00 лева, а този
за имуществени вреди – за сумата от 1380,00 лева, при отчитане приноса на
пострадалия и отхвърлени за горницата до пълния предявен размер от 35 000,00
лева за неимуществените вреди и 2070,00 лева – за имуществените вреди.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ
в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице
пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на
ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
В настоящия случай се установява,
че ищецът е предявил застрахователната си претенция пред ответника на 16.07.2018
г., поради което на ищеца следва да бъде присъдена и лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата, от която такава се претендира –
16.10.2018 г., а върху това за имуществени - от дата 16.07.2018 г., като искът за лихва за забава върху тази сума бъде
отхвърлен за периода 19.04.2018 г. – 15.07.2018 г..
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото
за депозити за вещи лица съразмерно с уважената част от исковете в размер на
307,89 лева.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Я.Д.Д. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с
чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска в размер на 991,37 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 895,20 лева.
Ищецът дължи на ответника разноски за депозит за вещо
лице и юрисконсулство възнаграждение /липсват доказателства
за сключен договор за правна помощ с адв. Томова и
заплатено адвокатски възнаграждение/ съразмерно с отхвърлената част от иска в
размер на 22,06 лева.
С оглед изявлението за извършване на компенсация на
извършените разноски, направено от ответника, след прихващане същият дължи
разноски на ищеца в размер на 285,83 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”
АД, ЕИК: ******,
да заплати на С.М.М.,
ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 21 000 лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпените от реализирано на 17.04.2018 г. пътно-транспортно произшествие, в
следствие противоправното поведение на Ю.В.Р., като
водач на т.а. „Мерцедес”, с рег. № ******, неимуществени вреди – болки и
страдания от настъпило закрито счупване на горния край на раменната кост и разкъсно-контузни рани на лицето и преживян стрес, ведно
със законната лихва от 16.10.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 1380,00 лева -
разходи за заплатени медицински изделия, ведно с лихва за забава, считано от 16.07.2018 г. до
плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 285,83
лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 35 000
лева и иска за имуществени вреди до пълния предявен размер от 2070,00 лева,
както и иска за лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода 19.04.2018 г. – 15.07.2018 г.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК: ****** да заплати на адв. Я.Д.Д. на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на
991,37 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК: ****** да заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 895,20 лева –
държавна такса.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: