Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 05.05.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на осми април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретар АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1630/2021 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод подадена молба от „АДВАНС ФИНАНС“ ООД против С.П.И. за присъждане на вземания по договор за банков кредит по главница и договорна лихва.

Твърди се, че между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и ответника е постигнато съгласие за сключване на договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ/РайКАРТ+Dir.bg. На ответника е издадена кредитна карта, с която той може да ползва суми в рамките на кредитен лимит, като върху ползваната част дължи договорна лихва. Ответникът се е задължил да обслужва редовно картата, с оглед информацията, която му изпраща ежемесечно кредитора.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал задължението си редовно да обслужва задълженията по договора, като първото допуснато от него просрочие е от 17.11.2015 г., а последно изпълнение по договорната връзка той е предложил на 27.06.2017 г. Поради липса на изпълнение по четири вноски цялото вземане по кредита е станало автоматично предсрочно изискуемо.

Вземанията по договорната връзка с договор за цесия от 01.08.2019 г., сключен с ищеца, са му прехвърлени. За продажбата на вземанията длъжникът е уведомен.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 500,00 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането й и 265,16 лв. – договорна лихва и сторените по делото разноски.

По делото в срок не е ангажиран отговор на исковата молба.

В хода на производството ищецът не участва чрез свой представител, а становище за основателност на исковете излага в молба от 26.02.2021 г. /л. 35 от делото/.

Ответникът не участва в хода на производството и не изразява становище по същество.

При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Между „Райфазенбанк България” ЕАД и ответникът е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който банката открива сметка в български лева, с посочен номер, и издава на името на ответника И. кредитна карта РайКАРТ/РайКАРТ+Dir.bg с одобрен кредит лимит. В договора е уговорено, че картата следва да се предаде не по-късно от три месеца от подписването на договора, като след изтичането му се унищожава, а договора се счита прекратен. По договора банката се е задължила до пето число на всеки календарен месец да изготвя месечно извлечение, като го изпраща на адреса за кореспонденция, посочен от картодържателя или чрез електронно извлечение. Първоначалният кредитен лимит по договора е 500,00 лв., като за него или част от него картодържателят заплаща годишна лихва в размер на 18,5 %. Към датата на сключване на договора ГПР-то по договора е 20,15 %. По договора картодържателят се е задължил да заплаща ежемесечно минимална месечна вноска в размер на 5 % от усвоения кредит лимит с добавени лихви, такси и комисионни в срок от второ до шестнадесето число на месеца. При неплащане на две минимални месечни вноски банката блокира картата, а при не погасяване на четири месечни вноски вземанията по договора стават предсрочно изискуеми, като договорната лихва от 18,5 % се увеличава с 8 %. В договора страните са уговорили, че срока на договора е три години, като той се подновява автоматично, в случай че: картодържателят не е в просрочие към момента на изтичане валидността на картата; картодържателят не е уведомил банката, че не желае картата да му бъде подновен. /л. 4-7 от делото/.

На 18.05.2011 г. на ответника е предадена кредитна карта с посочен номер, ведно с ПИН към нея, което е удостоверено с полагане на подпис, видно от регистър на банкова карта на „Райфазенбанк /България/” ЕАД / л. 36 от делото/.

Между „Райфазенбанк България” ЕАД и „Адванс Финанс” ООД е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който първият прехвърля на втория портфейл от вземания, произхождащи от договори за кредитни карти, които са индивидуализирани в приложение 1А към договора, срещу заплащане на договорена цена /л. 8 от делото/. В извлечение от приложение 1 А, към договор от 01.08.2019 г., под № 461 е посочен договор от 18.05.2011 г., с длъжник С.П.И., с одобрен лимит от 500,00 лв., главница към 01.08.2019 г. в размер на 500,00 лв., лихва към 01.08.2019 г. в размер на 265,16 лв. и общ размер на задължението към тази датата 765,16 лв. /л. 9-11от делото/. Прехвърлянето на вземанията по договора е потвърдено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /чл. 13 от делото/.

„Райфазенбанк България” ЕАД е овластил „Адванс Финанс” ООД с правата да представлява „Райфазенбанк България” ЕАД, като извърши всички правни и фактически действия по уведомяване на всички длъжници за сключения на 01.08.2019 г. договор за цесия и приложение 1 А, сключен между „Райфазенбанк България” ЕАД и „Адванс Финанс” ООД, за прехвърляне на вземания, произхождащи от договори за кредитни карти на физически лица /л. 14 от делото/.

Ищецът, действащи като пълномощник на „Райфазенбанк България” ЕАД, е отправил изявление до ответника за прехвърляне на вземанията по договор за кредитна карта от 18.05.2011г. на „Райфазенбанк България” ЕАД в полза на „АДВАНС ФИНАНС” ООД с договор за цесия от 01.08.2019 г., като от датата на получаването му изпълнение се дължи на нови кредитор по посочена сметка /л. 12 от делото/. В кориците на делото няма данни изявлението да е достигнало до ответника пред датата на подаване на исковата молба, но в хода на производството той не оспорва този факт.

На 10.02.2021 г. С.П.И. е наредила на „Банка ДСК” ЕАД да заплати на сметка на „Адванс финанс” ООД о сметка в същата банка сумата от 50,00 лв. В проведеното нареждане като основание за плащане са посочени имената и ЕГН-то на ответника /л. 42 от делото/.

От приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че според счетоводните записвания в „Райфазенбанк /България/” АД на 17.06.2011 г. е направено първото удвояване по кредита чрез теглене в брой от АТМ на сумата от 400,00 лв. В рамките на периода 19.08.2011 г. до 27.06.2017 г. И. е извършила 23 операции, като е теглила и внасяла суми в рамките на кредитния лимит от 500,000 лв. За времето от 17.06.2011 г. до 27.06.2017 г. кредитът е обслужван, като се налице отклонено по отношение размера на револвираните суми, като през втората част на периода не са спазвани датата за внасяне на сумите по кредита, ката са пропуснати 11 месечни вноски. По договора ответникът е предложил изпълнение за сумата от 1 631,40 лв., с която са погасени суми както следва: 728,30 лв. – главница, 441,40 лв. – лихва, 276,00 лв. – такса за нереволвиране в срок, 110,00 лв. – такси за теглене, 0,70 лв. – такса баланс и 75,00 лв. – годишни такси. Погашенията са извършвани по реда такси, лихви и главница. Първото просрочие по кредита е допуснато на 17.11.2013 г., а последно вноска е внесена от ответника на 27.06.2017 г. в размер на 46,00 лв. До тази датата са били погасени всички такси и лихви, а негасена е останала сумата в рамките на кредитния лимит от 500,00 лв. За периода 17.06.2011 г. до 01.08.2019 г. усвоените суми по договора са олихвявани с лихва от 18,5 %. За периода 01.07.2017 г. до 01.08.2019 г. върху удвоения кредитен лимит е начислена договорна лихва в размер на 265,16 лв. Към датата на прехвърляне на вземанията /01.08.2019 г. вземанията по договорната връзка са в размер на 500,00 лв. – главница и 265,16 лв. – договорна лихва. Във връзка с договора банката ежемесечно е изготвяла извлечения до ответника, в които е отразявала транзакциите през предходния месец, начислените такси и лихви. В извлечението е отразяван размера на минималната месечна вноска и срока за заплащането й. Договорната лихва е начисляван върху усвоения кредитен лимит или за сметка на неговото надвишение и е събирана от банката служебно. След прехвърлянето на вземането в полза на ищеца ответникът е предложила изпълнение за сумата от 50,000 лв., като сумата по предложеното изпълнение е отчетена от ищеца, а с нея е намален размера на претендираната договорна лихва. В заключението вещото лице е направило извод за редовност на водените счетоводства по кредита при стария и новия кредитор. При разпита на вещото лице в съдебно заседание то уточнява в рамките на срока на действие на връзката размера на договорната лихва не е изменя. При проверката в счетоводството експерта посочва, че счетоводните записвания са извършване въз основа на първични счетоводни документи, като няма данни за капитализация на изтекли лихви към непогасена главница.

При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

При изложените твърдения и изведеното от тях искане съдът приема, че е сезиран с претенции за присъждане на вземания по главница, договорна лихва, произтичащи от договор за банков кредит, с правна квалификация чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ.

Между „Райфайзенбанк /България/” АД и ответникът е сключен договор за потребителски кредит. По договора е усвоена сума в рамките на кредитния лимит чрез издадена в полза на ответника кредитна карта, като първото теглене е направено на 17.06.2011 г. По договорната връзка длъжникът се е задължил да погасява ежемесечно определена му в извлечението минимална сума за револвиране, а при забава на четири минимални месечни вноски за него възниква задължения за връщане на цялата сума по кредита. По договорната връзка е предложено изпълнение общо за сумата от 1 631,00 лв. Последно изпълнение по договора ответникът е предложил на 27.06.2017 г.

След изпадането на ответника в забава вземанията по него са прехвърлени в полза на ищеца. Със сключване на договора между „Райфазенбанк /България/” АД и „Адванс Финас“ ООД, т. е. с постигане на съгласие, вземанията са преминали от цедента /от техния носител към този момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/. Момента на съгласието е релевантен за преминаването на вземането от цедента в полза на цесионера, заедно с акцесорните му права по аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По отношение на длъжника /ответник в производството/ договорът за цесия няма действие, тъй като той не е страна по него. Преди да бъде уведомен за цесия той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера, т. е., за да породи спрямо него цесията действия, тя трябва да му бъде съобщена, без съобщението да е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора /договор за цесия/.

След сключването на договора за цесия ищецът, действайки като пълномощни на стария кредитор, е отправил изявление до ответника за прехвърлянето на вземането. Няма данни по делото това изявление да е достигало по него преди датата на подаване на исковата молба, но то му е връчено с връчване препис от исковата молба, като част от приложенията към нея. В хода на производството ответникът не само, че не оспорил факта на прехвърляне на вземанията по договорната връзка в полза на ищеца, но е предложил изпълнение в негова полза.

            Срокът по договора за кредит е уговорен в полза на длъжника. При неизпълнение на задължението за заплащане на вноските по договора на уговорените падежи кредиторът може да търси изпълнение за всички вземания по него преди настъпване на падежа им. Предсрочната изискуемост съставлява прекратяване на договорната връзка с волеизявление кредитора, чрез което той упражнява свое потеставино право. Волеизявлението му трябва да достигне до длъжника, за да породи своето правно действие. Уговорките в договора, че при неплащането на определен брой вноски или настъпването на други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем, без уведомяване на длъжника от кредитора, не поражда действие преди кредитора да е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез изявление, адресирано до длъжника и достигнало до него. Преценката за това да упражнили или не право да получи цялата непогасена част от кредита поради неизпълнение от страна на длъжника принадлежи на кредитора, като той трябва да стори надлежно.

            По договора страните са уговорили предпоставките за настъпване предсрочна изискуемост по договора – не плащането на четири поредни минимални месечни вноски. Видно от данните по делото задълженията по договора не са обслужвани от 27.06.2017 г., когато ответникът последно е предложил изпълнение по договора. В полза на кредитора е възникнало право да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуем. Изявление в този смисъл преди датата на подавана на исковата молба той не е направил, като основание за формиране на този извод дава заключението на вещото лице.

Съгласно уговореното в договора, при настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по него, размерът на договорната лихва се повишава с осем пункта. В срока на действие на договора размерът на договорната лихва не изменян, т. е., макар ищецът в исковата молба да се позова на настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита, той или неговия праводател не се възползване от уговорената възможност за завишаване размера на възнаграждението за ползване на предоставения финансов ресурс.

Изявление, в този смисъл /за обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ съдът приема, че се съдържа в исковата молба, в която ищецът очертава представите за възникване на правото му за това в договора и отправя искане до съда да присъждане на всички вземания. С връчване преси от нея на ответника фактическия състав на обявяването на кредита за предсрочно изискуем се счита за завършен. С оглед правилото на чл. 235 ГПК, действието по обявяване на кредита за предсрочно изискуем и достигането на изявлението до ответника в рамките на процеса, следва да бъде отчетено при постановяване на решението.

Размерът на вземанията по главница и договорна лихва са установени от заключението на вещото лице.

В хода на производството ответникът е предложил изпълнение за сумата от 50,00 лв., което следва да бъде отчетено, при определяне размера на договорната лихва, с оглед правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, определящ поредността за погасяване на задължения за лихви, такси и главници.

При съобразяване на казаното в полза на ищеца следва да се присъди вземане за главница в размер на 500,00 лв., ведно със законната лихва от 09.10.2020 г. до изплащането й и 215,16 лв. – договорна лихва, а за горницата до сумата от 265,16 лв. искът за договорна лихва се отхвърли.

Ищецът е заявил искане за разноски. По делото той е сторил разноски в размер на 350,00 лв. /държавна такса и възнаграждение за вещо лице/. Общо сторените разноски по делото от ищеца са в размер на 350,00 лв., които при изхода на спора следва да се възложат в тежест на ответника.

Ответниците не са заявили искане за разноски, на което съдът да отговори.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК С.П.И., с ЕГН **********, с адрес: *** да запрати на „АДВАНС ФИНАНС” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Подуяне”, ул. „Резбарска” № 5, представлявано от Б. И. К.сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/ - главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта Рай КАРТ/РайКАРТ+Dir.bg от 18.05.2011 г., ведно със законната лихва от 09.10.2020 г. до изплащането й.

ОСЪЖДА на основание чл. чл. 430, ал. 2 ТЗ С.П.И., с ЕГН **********, с адрес: *** да запрати на „АДВАНС ФИНАНС” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Подуяне”, ул. „Резбарска” № 5, представлявано от Б. И. К.сумата от 215,16 лв. /двеста и петнадесет лева и шестнадесет стотинки/ - договорна лихва по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта Рай КАРТ/РайКАРТ+Dir.bg от 18.05.2011 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 265,16 лв. поради предложено плащане от ответника в хода на производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.П.И., с ЕГН **********, с адрес: *** да запрати на „АДВАНС ФИНАНС” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Подуяне”, ул. „Резбарска” № 5, представлявано от Б. И. К.сумата от 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ - сторени разноски в производството по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ловеч.

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: