Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен
брачен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова
въззивно гражданско дело № 2692 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по жалба на Т.М.Б., с която се обжалва изцяло Решение № ІІІ-139-301944/16.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 49635/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 139-ти състав, с което е оставена без
уважение молбата ѝ за издаване на заповед за закрила от домашно насилие
срещу Б.Л.Й. и е отказано да се издаде заповед за съдебна защита, с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, осъдена е Т.М.
Й.да заплати по сметка на Софийски районен съд 25 лева държавна такса.
Във въззивната жалба се сочи, че следва да бъде
извършена проверка на първоинстанционното решение и
същото да бъде отменено, тъй като молителката водела свидетел по време на
откритото съдебно заседание, но поради това, че била закъсняла, съдията не
допуснал свидетеля, моли се да се отмени решението и да се върне делото за
разглеждане на първата инстанцията, като
бъде допуснат искания свидетел.
Въззиваемият Б.Л.Й. в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН не е
депозирал писмени възражения.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителката
в първоинстанционното производство, имаща правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на насилие срещу Б.Л.Й.
– за защита от домашно насилие, извършено на 10.08.2019 г., описано в молбата от 28.08.2019 г.
Ответникът не е изразил становище по молбата.
С Решение № ІІІ-139-301944/16.12.2019 г., постановено по гр. д. №
49635/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 139-ти състав, е оставена без
уважение молбата на Т.М.Б. за издаване на заповед за закрила от домашно насилие
срещу Б.Л.Й. и е отказано да се издаде заповед за съдебна защита, с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, осъдена е Т.М.
Й.да заплати по сметка на Софийски районен съд 25 лева държавна такса.
В жалбата са изложени оплаквания, че молителката водела свидетел по време
на откритото съдебно заседание, но поради това, че била закъсняла, съдията не
допуснал свидетеля, т.е. навеждат се доводи за неправилни изводи на първоинстанционния съд поради неизслушването на допуснат
свидетел.
Въззивният съд, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
В производството по ЗЗДН тежестта на доказване е върху молителя (пострадал
или субституент). По-специално молителят трябва да
докаже главно и пълно следните обстоятелства:
- връзката между пострадалия и
нарушителя, т.е., че тези лица попадат в твърдяната хипотеза на чл. 3 от ЗЗДН.
- конкретния акт на насилие и
неговото авторството, т.е., че ответникът е извършил насилническия акт спрямо
пострадалия.
- вредоносните последици от акта
на насилие (евентуалните телесни увреждания, вкл. болки и страдания, и др.).
За доказване на посочените обстоятелства са допустими всички доказателствени средства по ГПК – документи, свидетелски
показания, експертизи, признания и т.н.
В чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН са предвидени и нарочни писмени доказателствени
средства. Документите по ал. 2, т. 1 и т. 2 могат да послужат за доказването
само на настъпилите вредни последици от насилническия акт (арг.
от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН).
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено
средство, чрез което се доказва конкретният насилнически акт и неговото
авторство, както и евентуалните последици от този акт.
Съгласно чл. 3 от ЗЗДН, защита по същия закон може да търси всяко лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство;
3. лице, от което има дете;
4. възходящ;
5. низходящ;
6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен
включително;
7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета
степен включително;
8. настойник, попечител или приемен родител;
9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо
съпружеско съжителство;
10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско
съжителство.
В настоящия случай молителката е посочила в молбата си за защита, че
ответникът е неин съпруг, като в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е отразила,
че актът на насилие е извършен в общия им дом, а същевременно в открито съдебно
заседание, проведено пред Софийски районен съд на 16.10.2019 г., е заявила, че с ответника живеят в различни входове,
посочила е и че ще представи удостоверение за брак. Въпреки предоставената
ѝ възможност от първостепенния съд да представи съответните доказателства,
че ответникът е неин съпруг, молителката не е изпълнила даденото указание, като
не е ангажирала и допуснатите гласни доказателства.
Оплакванията на въззивницата, че била закъсняла с
няколко минути за съдебно заседание са неоснователни, доколкото видно от
съдържанието на съдебния протокол от 11.12.2019 г., делото е разгледано на
второ четене, с начален час 15:16 часа, молителката не се е явила, съответно не
е довела и допуснатият ѝ свидетел, а съгласно чл. 152 ГПК, протоколът от
заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, като неудостоверените в
протокола действия се смятат за неизвършени.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че молителката не
е доказала, че връзката ѝ с
ответника покрива твърдяната хипотеза на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН - съпруг или бивш съпруг.
Отделно от това, приетата
от районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не представлява
годно доказателствено средство за установяване на твърдяните актове на насилие, защото не съдържа часа (точен
или приблизителен) на извършването им. Същевременно, съдът няма право да указва
на молителя да представи декларация, съдържаща всички индивидуализиращи белези
на актовете на домашно насилие, тъй като би нарушил своето безпристрастие.
Обжалваното съдебно решение е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че молителката не е ангажирала доказателства
относно обстоятелството, че ответникът е неин съпруг, поради което този съд е
приел, че това твърдение на молителката не отговаря на обективната истина.
С оглед обстоятелството, че молителката не е доказала, че ответникът е
лице, което попада в съответната хипотеза на чл. 3 от ЗЗДН, същата не може да
получи защита по реда на ЗЗДН, тъй като насилието, което същата твърди, че е
упражнено върху нея, не е извършено от лице, визирано в поне едно от десетте
предложения, отразени в чл. 3 на ЗЗДН.
Постановеното решение е съобразено с всички
ангажирани и относими към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния
съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в
сила заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа
(арг. от чл. 19 от ЗЗДН).
Въззивният съд
постанови жалбоподателката Т.М.Б. да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса за жалбата си в размер на 12,50
лв.
По
разноските: страните не претендират такива, поради което съдът не се произнася
по този въпрос с решението си.
Водим от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № ІІІ-139-301944/16.12.2019 г., постановено по
гр. дело № 49635/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 139-ти
състав.
ОСЪЖДА Т.М.Б., ЕГН **********, да заплати по сметката на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 12,50 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.