№ 515
гр. Русе, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Й.
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Й. Административно наказателно
дело № 20244520200636 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. И. К., депозирана против наказателно
постановление № 24-1085-000258 от 15.02.2024г., издадено от началник -
група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя,
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни
наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
неправилно и постановено при процесуални нарушения, и се моли за неговата
отмяна. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че АУАН е
съставен в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, тъй като от същия не може
да се установи, дали автомобила, за който се твърди, че е управляван от
жалбоподателя е бил в движение или на място, дали двигателят е работил или
не. На следващо място се релевират доводи, че в АУАН е посочено единствено,
че е налице отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и е
издаден талон за медицинско изследване, но няма данни да е дадено
предписание за изследване с доказателствен анализатор и такова не е било
предлагано на жалбоподателя и пропускът да бъде предложено такова
изследване е лишило жалбоподателя от правото на установяване на факта,
дали е налице алкохол в кръвта му при управление на автомобила. На
следващо място се излагат доводи, че жалбоподателят страда от заболяване,
състоянието след което не позволява да прилага усилия при издишване, както
и са му противопоказни инвазивни манипулации поради риск от кръвоизлив
или нова тромбоза. На последно място се посочва, че жалбоподателят не е
управлявал процесния автомобил, за да се налага проверка за употреба на
алкохол. Същият е бил проверен, когато е бил извън лекия автомобил, като
след проверката на неговите документи полицейските служители са се
1
отдалечили и говорили с някого по мобилен телефон, след което са се върнали
и са му заявили, че бил видян да шофира и ще му направят проверка за
алкохол.
В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа депозираната жалба
по изложените в същата фактически и правни доводи. В хода и по реда на
съдебните прения излага доводи, че с оглед здравословното си състояние, не е
възможно същият от 15,55 часа до 16.08 часа да се придвижи до ул. „Яне
Сандански“ № 10, когато се твърди, че му е била извършена проверката.
Посочва, че не е бил правен опит да му бъде връчвано никакво наказателно
постановление и счита, че полицейските служители са получавали заповеди
по телефона, а жалбоподателят е бил извън колата, с намерение да я
препаркира и същата е била с изгасен двигател, когато са се появили
полицейските служители по ул. „Вардар“.
Наказващия орган, чрез процесуалния си представител, заема
становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Заема
становище, че фактическата обстановка е напълно изяснена, съответства на
дадената квалификация на нарушението и се установява от всички събрани в
хода на административнонаказателното производство гласни, писмени и
веществени доказателства, които категорично установяват, че жалбоподателят
е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, а впоследствие
и чрез даване на кръвна проба за изследване. Посочва се, че от заключението
на приетата съдебномедицинска експертиза категорично се опровергава тезата
на жалбоподателя, че здравословното му състояние не му е позволявало да
бъде изпробван за употребата на алкохол. Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН Серия GA № 1196458 от 30.01.2024г. против
жалбоподателя, за това, че на 30.01.2024г., в 16,15 часа, в град Русе, ул. „Яне
Сандански“ № 10, като водач на лек автомобил ****, с рег. № ***** отказал да
му бъде извършена проверка за наличието на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARВВ-0099 за установяване
употребата на алкохол, като му бил издаден талон за изследване № 269302.
Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от актосъставителя
като нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
2
Нарушителят е отказал да подпише акта, който негов отказ бил
удостоверен по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, с подписа на един свидетел.
На жалбоподателя бил издаден талон за изследване № 269302, в
който същият отказал да удостовери с подписа си, своят избор по какъв начин
са бъде изследван за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, а
именно чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо
изследване, и да подпише издадения му талон за изследване, поради и което
жалбоподателят бил уведомен, че трябва да се яви в УМБАЛ „Канев“ АД за
медицинско и химическо изследване до 45 минути. Отказът на лицето да
подпише връчването на талона за изследване, също бил удостоверен с подписа
на един свидетел.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са били депозирани
възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление № 24-1085-000258 от 15.02.2024г., при същата
правна квалификация на деянието и фактическо описание на нарушението, че
на посочените в АУАН дата, час и място, жалбоподателят е отказал проверка с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № ARВВ-0099 за установяване
употребата на алкохол и не е изпълнил предписание за медицинско изследване
№ 269302, и вземане на биологични проби за химично лабораторно
изследване за установяване употребата на алкохол, като на жалбоподателя, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца”, за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства,
приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното
качество на свидетели актосъставител П. И. С. и свидетелите Ж. Й. Ж. и К. В.
Б., както и от писмените и веществени доказателства – Заповед рег. № 336з-
5066/22.12.2023г., Докладна записка рег. № 1085р-996/30.01.2024г. относно
отказ на водач да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол, АУАН серия GA № 1196458/30.01.2024г.
стикери и талон за изследване № 269302/30.01.2024г., протокол за доброволно
предаване, докладна записка относно арогантно поведение на водач, касови
бонове, обяснение, ЗППАМ № 24-1085-000074/31.01.2024г., ЗППАМ № 24-
1085-000073/31.01.2024г., справка за нарушител/водач, епикриза от отделение
по съдова хирургия от 12.10.2023г., епикриза от клиника по ангинология и
кардиология от 12.09.2023г., резултат от образно изследване № 13301 от
01.11.2023г., медицинско направление, ведно с рецепти, амбулаторен лист с
приложения, Удостоверение рег. № 336р-40667/21.12.2023г. и заповед №
2121з-1632/02.12.2021г. прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и запис от
охранителна камера в заведение, предявен на страните по реда на чл. 284
НПК.
В хода на производството по обжалване на наказателното
постановление е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, по което вещото
лице е дало заключение, че от доказателствата по делото не се установява
жалбоподателят да страда от заболяване, което да е противопоказание за
провеждане на проба с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ и
провеждането на тази проба, при установеното му здравословно състояние не
3
би създало опасност за живота и здравето му, както и че няма данни
жалбоподателят да страда от заболяване, което да е противопоказание за
вземане на кръвна проба за химическо изследване за установяване на алкохол
в кръвта и вземането на кръв, при така установеното му здравословно
състояние, не би създало опасност за живота и здравето му.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, досежно
подлежащите на доказване факти, включени в предмета на доказване, които да
налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства
приема и кои отхвърля. Всички приети в хода на производството
доказателства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с
приетата за установена доказателствено обезпечена фактология.
Както показанията на актосъставителя П. И. С., така и показанията
на свидетелите Ж. Й. Ж. и К. В. Б. се намират в корелативно единство, в частта
им, касаеща отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол, който факт не се й оспорва от последния.
Не е налице и противоречие в показанията на свидетелите П. С. и Ж.
Ж., касателно факта на управлението на моторното превозно средство от
страна на жалбоподателя. Всеки един от двамата свидетели пряко и
непосредствено е възприел жалбоподателя да управлява моторното превозно
средство на посочените в АУАН и НП дата. Показанията на тези двама
свидетели напълно се подкрепят и от показанията на свидетелката К. Б., в
частта им, къде и по какъв начин са били паркирани полицейския автомобил и
автомобила, който е бил управляван от жалбоподателя. Показанията на
двамата полицейски служители напълно кореспондират и с приобщения по
делото и предявен в съдебно заседание видеозапис. Видно от същия
жалбоподателят на 30.01.2024г., за времето от 13,18 часа до 15,55 часа, се е
намирал в ресторант „Българче“, находящ се в град Русе, до Пантеона на
възрожденците. Както актосъставителят С., така и свидетелят по акта Ж., в
своите показания посочват, че са се намирали на ул. „Вардар“, непосредствено
след кантората на нотариус А. Ф., когато покрай тях е минал жалбоподателят с
управлявания от него автомобил, като е идвал от Пантеона на възрожденците
и тъй като автомобилът му е бил със замърсени регистрационни табели,
полицейските служители са тръгнали след него и са го спрели на ул. „Яне
Сандански“ № 10, където същия е отказал да му бъде извършена проверка в
16,15 часа. С оглед създадената организация на движението в този район, за да
се придвижи с автомобил от ресторант „Българче“ до ул. „Яне Сандански“ №
10, същият преминава именно по ул. „Вардар“, на която именно улица
полицейските служители посочват, че са възприели управлявания от
жалбоподателя лекия автомобил.
С оглед часът, до който жалбоподател се е намирал в ресторант
„Българче“, а именно 15,55 часа до момента, в който е бил спрян и е отказал да
му бъде извършена проверка за употреба на алкохол – 16,15 часа, съдът
намира за напълно опровергани твърденията на жалбоподателя, че не е
управлявал моторното превозно средство, а същото е било паркирано пред
дома му, тъй като видно от неговите твърдения и от показанията на
свидетелката К. Б., жалбоподателят има проблем с краката и се придвижва
трудно, което обосновава извод, че е в противоречие с правилата на
формалната и житейска логика твърдението му, че се е придвижил от
4
ресторант „Българче“ до мястото, където е бил спрян за проверка пеша и не е
управлявал автомобила си, а само е бил слязъл да го премести.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и
извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за
тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на
който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на
нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили
отражение всички обективни признаци, както на състава на нарушението по
чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната
действителност, които са субсумирани от наказващия орган под хипотезиса на
приетата за нарушена правна норма. Не е налице противоречие между
приетите за установени факти, нормата под които същите са субсумирани и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че в хода на протеклото
административнонаказателно производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното
наказателно постановление на процесуално основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
В настоящия случай, в хода на протеклото
административнонаказателно производство, не е допуснато нарушение на
процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да
разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за
да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите,
така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните
права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното
постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
Неоснователни се твърденията в жалбата, касаещи допуснато
нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН. Изрично, както в АУАН, така и в НП е
посочено, че жалбоподателят е управлявал посочения лек автомобил.
Съгласно Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г.,
Пленум на ВС, Понятието „управление“, включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и
задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или
бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици,
независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се
5
намира в покой или в движение.
С оглед изложеното не е накърнено по никакъв начин правото на
защита на наказаното лице да разбере, за какво нарушение е санкциониран и
да бъде запознат, с всички приети за осъществили се факти от обективната
действителност, за да може да организира защитата си, както по фактите, така
и по правото.
Не представлява процесуално нарушение, изнесеното в жалбата, че
на жалбоподателят не е било предложено да бъде изпробван с доказателствен
анализатор. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят категорично
е отказал да посочи, избора си за начина по който да бъде изследван за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта, поради и което същият е
бил насочен, именно за медицинско и химическо изследване. Никой не може
да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение и след като
жалбоподателят е отказал, в издадения му талон за медицинско изследване да
обективира избора си, за начина по който желае да бъде изследван, а именно
по ред различен от медицинско и химическо изследване и му е била
предоставена възможност да му бъде извършено такова, да се приеме, че са
нарушени правата му и редът разписан в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
По гореизложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията на
защитника на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, имащи за последица отмяна на
оспореното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, подлежи на санкция
„Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта... или не изпълни предписанието за изследване
с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му“ и за да е осъществен състава на това
нарушение, следва да не е приложен, който и да е от посочените в цитираната
разпоредба способи за проверка.
В чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози лимитативно са посочени начините, по които се извършва
проверката на водача и способите за това, а именно, чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания и за да е налице правомерно поведение
на водача е достатъчно да е приложен, който и да е от тези алтернативни
способи за проверка.
В настоящия случай видно от показанията, както на актосъставителя,
така и на свидетелите, а и това не се оспорва от жалбоподателя, същият е
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство,
както и не е изпълнил и даденото му указание да се яви в УМБАЛ „Канев“ АД,
в указания му срок, където да му бъде извършено медицинско и химическо
или химико-токсикологично изследване.
От събраните в хода на производството по обжалване на
наказателното постановление гласни доказателства, по никакъв начин не е
6
опровергана и доказателствената сила, която разпоредбата на чл. 189, ал. 2
ЗДвП е придала на АУАН.
С оглед всичко изложено, следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както от обективна, така и от
субективна страна.
Жалбоподателят не е изпълнил дадените му от контролните органи
по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания във връзка с
изпробването му с техническо средство, както и дадените му указания да се
яви, за да му бъде извършено медицинско изследване като тези указания,
категорично не са налагали извършването на очевидно за лицето
престъпление, както и съгласно заключението на вещото лице изготвило
съдебномедицинската експертиза, не са застрашавали неговите или на други
лица живот и здраве и чрез неизпълнение на дадените му указания,
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП
като е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, която
проверка е можело да бъде извършена, както чрез техническо средство, така и
чрез медицинско изследване и в конкретния случай лицето не е предприело,
който и да е от предвидените в наредбата способи.
На лицето, съгласно изискванията на чл. 6, ал. 5 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е бил издаден
талон за изследване, в който са отразени обстоятелствата по чл. 3а, със
съдържанието, изискуемо съгласно ал. 6.
Жалбоподателят не се е явил в указания му срок и не е изпълнил
дадените му указания за извършване на медицинско изследване и по този
начин е препятствал възможността да му бъде извършена проверка за
употребата на алкохол, по който и да е от разписаните в наредбата способи.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма
на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца са намерили отражение
всички обективни факти от състава на това нарушение и във волево
отношение, същият пряко е целял да осуети извършването на проверка за
употреба на алкохол.
Правилно е издирена и приложена съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, в която
санкциите са в абсолютни размери досежно всяко едно от кумулативно
предвидените наказания, каквито именно размери на наказанията са наложени
на жалбоподателя.
Не се касае за малозначителност на деянието, по смисъла на чл. 9, ал.
2 НК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, тъй като нарушението не
разкрива липса или явна незначителност на обществена опасност.
Нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, с оглед разпоредбата на чл.
198з ЗДвП.
Соченото от защитата и от жалбоподателя обстоятелство, че
полицейските служители три пъти са разговаряли по телефона, преди същият
да бъде изпробван за употреба на алкохол са ирелевантни за състава на
нарушението и не могат да обосноват извод за липса на осъществен състав на
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя.
По гореизложените мотиви и при липса на основания за отмяна или
7
изменение на наказателното постановление, същото следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
приложим на основание чл. 84 ЗАНН в тежест на жалбоподателя следва да
бъдат възложени и извършените в хода на производството по обжалване на
наказателното постановление разноски в размер на 820 лева във връзка с
назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр.
чл.63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН в полза на наказващия орган следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева, съгласно
чл.63д, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9, вр. чл.
58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1085-000258 от
15.02.2024г., издадено от началник - група Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Русе, с което на С. И. К., ЕГН:**********, с адрес *****, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания
„ГЛОБА“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1
ЗДвП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, приложим на основание
чл. 84 ЗАНН С. И. К., ЕГН:**********, с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Висш съдебен съвет на Република България, по сметка на Районен съд -
Русе, сумата в размер на 820,00 лева (осемстотин и двадесет лева),
представляваща разноски по делото за изготвената съдебномедицинска
експертиза, а така също и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН:**********, с адрес *****ДА ЗАПЛАТИ
на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – РУСЕ, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. чл. 37
ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 143
АПК СУМАТА в размер 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8