№ 14261
гр. ..., 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20211110172206 по описа за 2021 година
Производството е по съдебно делба във фазата на извършването й.
С решение № 13591 от 05.08.2023 г., постановено по настоящето дело, е допуснато
извършването на съдебна делба между В. П. П. и Л. П. на следните съсобствени недвижими
имоти: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор .................... по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 33/15.06.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект, от 10.12.2019г. с адрес на имота ..................... /по документ за собственост етаж ../,
находящ се в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ........, разположена в
поземелн имот с идентификатор ............., с предназначение: жилище, апартамент, на едно
ниво, със застроена площ от 73,56 кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и серзивни
помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж: ....................6 и
.........62, под обекта: .........42, над обекта: .........48, заедно с мазе с данъчно декларирана площ
от 4,20 кв.м. при граници: север – коридор, юг - коридор, изток – мазе, запад – мазе, заедно с
таван с данъчно декларирана площ 4,00 кв.м., при граници: север – двор, юг- коридор, изток
– таван, запад – калкан, заедно с прилежащите му се 1,45 идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, в което е построена 2. поземлен имот с
идентификатор .. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-1205/04.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот, от 15.02.2023г., с адрес на поземления имот в ......, площ
от 2 000 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, категория на земята – 5, с номер по предходен план – 047004 и при съседи:
поземлени имоти с идентификатори ...., ......., ... и .... и 3. поземлен имот с идентификатор
1
...... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
1205/04.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот, от 15.02.2023г., с адрес на поземления имот в .....“, площ от 984
кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, категория на земята – 4, с номер по предходен план –073021 и при съседи: поземлени
имоти с идентификатори ....., . и .. при квоти: 1/2 идеална част за В. П. П. и 1/2 идеална
част за Л. П. Г. с ЕГН **********. Със същото решение съдът е приел за основателно
направеното от ответника Л. П. Г. възражение по чл. 76 ЗН за относителна недействителност
на дарението на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
.................... , извършено от съделителя В. П. П. с нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 193, том І, рег. № 4343, н. д. № 141 от 2021 г. на нотариус ... рег. № 4701 с район на
действие Софийски районен съд в полза на дъщерите му на А. В. Т. и П. В. П..
В първото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане
на делбата съделителката Л. П. Г. е направила възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК
по отношение на жилищния имот в гр. ....
С протоколко определение, държавно в проведеното на 07.11.2023г. открито съдебно
заседание по делото е приета за съвместно разглеждане по реда на чл. 346 ГПК претенция по
сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС от В. П. П., А. В. Т. и П. В. Т. срещу Л.. П. Г.,
уточнена с последваща молба с вх. № 328655, както и устно в проведеното на 04.06.2024г.
открито съдебно заседание по делото за по 1/3 част от сумата от 9 000 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на жилищния имот за периода от 07.04.2022г. до
07.11.2023г., ведно със законната лихва.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съгласно чл. 12 ГПК, вр. чл. 235, ал. 2 ГПК, от фактическа и правна страна,
достигна до следното:
По способа за извършване на делбата:
В настоящата втора фаза на съдебната делба, съдът следва да реши въпроса чрез кой
способ да се ликвидира съсобствеността, след като принадлежността на правото на
собственост и съответните квоти е установена с влязлото в сила решение в първа фаза.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством теглене на
жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на
чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен
критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на
съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на
дяловете на съделителите. Основния принцип при извършването на делба на съсобствени
имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата
му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари - чл.
69, ал. 2 ЗН.
2
По делото въз основа на неоспореното заключение на съдебно-оценителната
експертиза се установява, че и трите делбени имоти са реално неподеляеми съобразно
действащите технически правила и норми. Вещото лице дава заключение, че пазарната
стойност на жилищния имот възлиза на сумата 312 470 лв., на поземления имот с
идентификатор .. – 420 лв., а на поземления имот с идентификатор ...... – 207 лв.
По претенцията за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК:
Съгласно чл. 349, ал. 2, изр. 1 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго
жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари.
По силата на ал. 4 искането за възлагане може да се направи най-късно в първото
заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1, като
имотът се оценява по действителната му стойност.
В случая от страна на ответника Л. П. Г. своевременно е отправено искане за
възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 ГПК.
От разпита на свидетелите М. С. Г. и Д. И. Х. по делото се изяснява, че поради
влошеното здравословно състояние на родителите й преди кончината им съделителката Л.
П. Г. се установила да живее с тях в делбения жилищен имот и от тогава насетне живее само
в него.
Видно от представената декларация /на л. 137/ със същата Л. П. Г. е декларирала, че
не притежава друго жилище в гр. ....
По делото не се твърди и не се докзва съделителката Г. да притежава друг жилищен
имот.
При това положение се налага извод, че по делото е доказано кумулативното наличие
на предпоставките за възлагане в полза на съделителката Л. Г. по чл. 349, ал. 2 ГПК – тя е
живяла в имота към момента на откриване на наследството и на двамата наследодатели, и
не притежава друго самостоятелно жилище.
По изложените съображения претенция за поставяне на имота в дял на Л. Г. на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК следва да се уважи със съответните последици от това –
заплащане на парично уравнение на другия съделител според пазарната оценка на дела му.
Установената по делото пазарна цена на този имот е 312 470 лв. С оглед дяловете на
страните в съсобствеността ответницата дължи на ищеца за неговата 1/2 ид. ч. сумата от 156
235 лв.
По отношение на останалите два делбени имоти с идентификатори .. и ......:
Няма спор в съдебната практика и в правната доктрина, че ако някой от жилищните
имоти, включен в делбената маса, бъде възложен по реда на чл. 349 ГПК, останалите
съсобствени имоти, ако са достатъчно на брой, следва да бъдат разпределени между
3
съделителите или чрез жребие, или по реда на чл. 353 ГПК. Съдът трябва да направи усилия,
за да разпредели реално онези имоти, които остават извън възложения неделим недвижим
имот. При избора между ставащите два възможни способа за извършване на делбата съдът
се ръководи от предвидените в чл. 353 ГПК критерии. Разпоредбата гласи: "Съдът може да
извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли
жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или
много неудобно". Съгласно т. 5, б. "б" от Постановление № 7 от 28.11.1973 г., Пленум на ВС,
тегленето на жребий по смисъла на чл. 353 ГПК е невъзможно, когато до делба са допуснати
имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а
същевременно частите на съделителите са различни. Ако при такава хипотеза се пристъпи
към разпределение на имотите чрез жребий, може да се получи така, че съделителят с по-
голяма част да получи по-малък дял, а на този с по-малка част да се падне по-голям дял.
Тегленето на жребий трябва да се счете за много неудобно например в случаите, когато
преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във
владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки,
надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи
значителни имуществени спорове между съделителите. В тези случаи разпределението на
допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител има имот, се извършва от съда, без
да се тегли жребий. Във формираната по-късно съдебна практика тези разрешения са
доразвити. Например в Решение № 166 от 03.12.2018 г. по гр. д. № 28/2018 г., І Г. О., ВКС е
прието, че разпоредбата на чл. 353 ГПК не поставя ограничения относно това какъв вид
неудобства биха били пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий. Те могат да
са свързани както с имуществената, така и с личната сфера на съделителите и ако са
значителни, независимо дали са от имуществено или от лично естество, следва да се
съобразят при извършване на делбата.
При съобразяване на цитираната съдебна практика съдът намира, че в
случая делбата може и следва да бъде извършена чрез теглене на жребий. Това е така,
защото квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата, са
равни, а допуснатите до делба имоти не се различават съществено един от друг по площ, вид
и стойност. Не се установява никоя от гореизброените предпоставки за предпочитане
способа по чл. 353 ГПК.
От всеки от двата имота може да се обособи самостоятелен дял, а именно:
-Дял І състоящ се от поземления имот с идентификатор .. с пазарна стойност 420 лв.
и
-Дял ІІ състоящ се поземления имот с идентификато ...... с пазарна стойност 207 лв.
Стойността на дела на всеки от съделителите е в размер на 313,50 лв., определена от
общата пазарна стойност на имотите/ и съобразно формирането на посочените дялове за
уравнение получилият Дял І следва да заплати на получилият Дял ІІ су:мата от 106,50 лв.
4
По претенциията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС
Според нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някой
от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от
деня на писменото поискване.
Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и
въпреки това: той или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да
си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои/лични
или на семейството си/потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с
цялата обща вещ, но имайки достъп до нея не допуска друг съсобственик да си служи с нея;
ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за
послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
По делото се установи, че с исковата молба от 16.12.202г. В. П. П. е отправил молба
по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, че е лишен от ползване и претендира обезщетение спрямо Л.
П. Г..
По делото не се спори, че Л. П. Г. обитава лично жилищния имот. Спорен между
страните е само въпросът имал ли е В. П. П. достъп до него.
В тази връзка са разпитани двама свидетели.
В показанията си св. Д. Н.а К. заявява, че В. П. казал на внука си, че не може да
ремонтира съсобствения апартамент на бул. „.....“, защото сестра му Л. Живее там и той
нямал достъп. В същото време свидетелката заявява с категоричност да й е известно, че
приживе на родителите на съделителите В. П. многократно посещавал жилището.
В показанията си свидетелката М. С. Г. споделя, че е пета сестра на майката на
двамата съделители и че В. имал ключ от имота, в който влизал необезпокоявано. Заявява, че
не й е известно по какъвто й да било начин, включително с подмяна на бравата достъпът му
да е бил ограничаван.
Съдът кредитира като непосредствени и по-конкретни показанията на свидетелката Г.
относно обстоятелството, че ищецът по претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е имал ключ и
съответно достъп до имота. Другата свидетелка не споделя лични впечатления, а разказва
споделеното й от приятелски разговори. Освен това отказът на Л. Г. да осигури достъп за
ремонт на жилището от трето за съсобствеността лице не е равнозначен на недопускане на
другия съсобственик, който е разполагал с ключ от имота.
Наред с това, че в хода на процеса В. П. се е разпоредил с правото си на собственост
върху жилищния имот, с което сам е лишил от правно основание претенцията си за
обезщетение за лишаване от правото на ползване на същия, макар и тази сделка да е
призната за относително недействителна поради основателност на своевременно
релевираното възражение по чл. 76 ЗН.
5
Не е налице покана по смисъла на чл. 31 ЗС от приобретателите на имот А. Т. и П. П.,
което прави и техните претенции за обезщетение неоснователни.
Не на последно място въпреки дадените изрични указания в тази връзка ищците по
претенцията не са ангажирали доказателства за размера на ползата, от която са били лишени.
Всичко изложено дава основание на съда да отхвърли приетите за съвместно разглеждане
претенции по чл. 31, ал. 2 ЗС.
По разноските:
Всеки от съделителите следва да заплати на основание чл. 355, изр.1 ГПК държавна
такса върху стойността на дела си от делбеното имущество. Съгласно чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс,
размерът на държавната такса е 4 % от стойността на дела. Определената от вещото лице по
приетото заключение на съдебно-техническата експертиза пазарна стойност на делбените
недвижими имоти е общо 313 097лв. . Дължимата се от страните държавна такса,
определена от съда по горните критерии, е в размер на пo 12523,88 лв. от всеки от двамата
съделители. Отделно от това в тежест на съделителите на основание чл. 77 ГПК следва да се
възложи и държавната такса по приетите за съвместно разглеждане по реда на чл. 346 ГПК
претенции по сметки съобразно изхода на спора по същите. В тази връзка В. П. П., А. В. Т. и
П. В. П. дължат по 120 лв. за държавна такса върху отвхърления размер на претенцията по
чл. 31, ал. 2 ЗС.
Общото правило по чл. 78, ал. 1 ГПК за разпределяне на разноските съобразно изхода
на спора не се прилага в производството за делба предвид двойното качество на всяка
страна /ищец и ответник/. Това правило се прилага за производството пред районния съд
като първа инстанция, където необходимите за движението на делото по делбата и
ликвидирането на съсобствеността разноски, когато съделителите не спорят относно
имотите, квотите в тях и способа за извършване на делбата, се понасят от тях във втората
фаза, съразмерно дела им, съобразно установеното в чл. 355 ГПК правило. Всички разноски
по делбения иск в първоинстанционното производство, каквото е и това за адвокатско
възнаграждение, без разноските по съединените искове, се понасят от всяка страна така,
както ги е направила. Освен по съединените с делбения иск други искове, специфичното
правило по чл. 355 ГПК не важи и в следващите фази на делбеното производство - по
обжалване пред въззивна и касационна инстанция, където разпределението на разноските
става по общите правила на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС
/например: Определение № 268 от 08.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1308/2014 г. на I..-то г. о.,
Определение № 255 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на I-во г. о., Определение № 47 от
29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на I-во г. о., и др. /.
Разноските за адвокатско възнаграждение на страните, направени по съединените с
делбения иск облигационни искове, принципно следва да бъдат присъждани по реда на чл.
78, ал. 1 и 3 ГПК. По делото не се установява Л. Г. да е сторила разноски по предявената
6
срещу нея претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, доколкото платеното адвокатско възнаграждение е
уговорено общо за орицесуална защита и съдействие в производството по съдебна делба,
поради което такива не й се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Л. П. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. ..., бул. „.....“ №......“, ет.
4, ап. 15 на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор .................... по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18- 33/15.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, от 10.12.2019г. с адрес на
имота ..................... /по документ за собственост етаж ../, находящ се в многофамилна
жилищна сграда с идентификатор ........, разположена в поземелн имот с идентификатор
............., с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ от 73,56
кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и серзивни помещения, при съседни
самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж: ....................6 и .........62, под обекта:
.........42, над обекта: .........48, заедно с мазе с данъчно декларирана площ от 4,20 кв.м. при
граници: север – коридор, юг - коридор, изток – мазе, запад – мазе, заедно с таван с данъчно
декларирана площ 4,00 кв.м., при граници: север – двор, юг- коридор, изток – таван, запад –
калкан, заедно с прилежащите му се 1,45 идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, в което е построена самостоятелен обект в сграда с
идентификатор .................... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18- 33/15.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на КККР, засягащо самостоятелния обект, от 10.12.2019г. с адрес на имота ..................... /по
документ за собственост етаж ../, находящ се в многофамилна жилищна сграда с
идентификатор ........, разположена в поземелн имот с идентификатор ............., с
предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ от 73,56 кв.м.,
състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и серзивни помещения, при съседни самостоятелни
обекти в сградата – на същия етаж: ....................6 и .........62, под обекта: .........42, над обекта:
.........48, заедно с мазе с данъчно декларирана площ от 4,20 кв.м. при граници: север –
коридор, юг - коридор, изток – мазе, запад – мазе, заедно с таван с данъчно декларирана
площ 4,00 кв.м., при граници: север – двор, юг- коридор, изток – таван, запад – калкан,
заедно с прилежащите му се 1,45 идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, в което е построена ПРИ УСЛОВИЕТО в шестмесечен срок от
влизане на решението в сила Л. П. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. ..., бул. „.....“ №......“, ет. 4,
ап. 15 заплати на В. П. П. с ЕГН ********** с адрес гр...., ж.к. „.....“ ..... за уравняване на
неговия дял сумата 156 235 лв., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила до
окончателното плащане.
7
СЪСТАВЯ И ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН РАЗДЕЛИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ за
останалите два от допуснатите до делба, недвижими имоти, както следва:
-ДЯЛ І, състоящ се от поземлен имот с идентификатор .. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1205/04.06.2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от
15.02.2023г., с адрес на поземления имот в ...., местност
„Дулевица“, площ от 2 000 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 5, с номер по предходен план –
047004 и при съседи: поземлени имоти с идентификатори ...., .......,... и 70038.47.3 с пазарна
стойност 420 лв.
-ДЯЛ ІІ, състоящ се от поземлен имот с идентификатор ...... по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1205/04.06.2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от
15.02.2023г., с адрес на поземления имот в .....“, площ от 984 кв. м., трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 4, с
номер по предходен план –073021 и при съседи: поземлени имоти с идентификатори ....., . и
..., с пазарна стойност 207 лв.
ЗА УРАВНЕНИЕ на дяловете притежателят на ДЯЛ І следва да заплати на
притежателя на ДЯЛ ІІ сумата 106,50 лв.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на В. П. П. с ЕГН ********** с адрес гр...., ж.к. „.....“ .....,
А. В. Т. с ЕГН ********** с адрес гр. ..., ул. „......... и П. В. П. с ЕГН ********** с адрес
гр...., ж.к. „.....“ ..... срещу Л. П. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. ..., бул. „.....“ №......“, ет. 4, ап.
15 за заплащане на по 1/3 част от сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор .................... по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
33/15.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект, от 10.12.2019г. с адрес на имота ..................... /по документ
за собственост етаж ../ за периода от 07.04.2022г. до 07.11.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК и чл. 77 ГПК Л. П. Г. с ЕГН ********** с адрес
.............. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен
съд сумите от 12 523,88 лв. за държавна такса по иска за делба
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК и чл. 77 ГПК В. П. П. с ЕГН ********** с
адрес гр...., ж.к. „.....“ ..... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд сумите от 12 523,88 лв. за държавна такса по иска за делба и 120 лв.
за държавна такса по приетата за съвместно разглеждане претенция по чл. 346 ГПК вр. с чл.
31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК и чл. 77 ГПК А. В. Т. с ЕГН ********** с адрес
гр. ..., .................... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд сумата от 120 лв. за държавна такса по приетата за съвместно разглеждане
8
претенция по чл. 346 ГПК вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК и чл. 77 ГПК П. В. П. с ЕГН ********** с
адрес гр...., ж.к. „.....“ ..... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд сумата от 120 лв. за държавна такса по приетата за съвместно
разглеждане претенция по чл. 346 ГПК вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание ч. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за насрочване на съдебно
заседание за теглене на жребий.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9