№ 667
гр. Варна , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500589 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано е по две въззивни жалби,
както следва:
1.От страна на И. В. Д., чрез адв.С., против Решение № 3060 от
13.07.2020 година, постановено по гр.дело № 456/2020 година на ВРС, в
частта, с която съдът е отхвърлил исковата му претенция против ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ за заплащане на сумата от 200.09
лева /двеста лева и девет/, представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец октомври
2016г. до месец декември 2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, поради погасяване на вземането по давност, на осн. чл. 178, ал.
1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
В жалбата се излага, че съдът е тълкувал превратно закона, като
респективно извода му се явява неправилен.По същество искането е
атакувания съдебен акт, в тази му част да бъде отменен, като се присъди и
търсената сума от 200.09 лева.Според жалбата давностния срок не е изтекъл, а
с предявяване на жалба през януари 2020 година, той е бил и прекъснат.
Излагат се и нарочни правни аргументи в тази насока.
2.Втората жалба е от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“,
чрез ю.к.И. против Решение № 3060 от 13.07.2020 година, постановено по
гр.дело № 456/2020 година на ВРС, в частта, с която са били осъдени да
заплатят в полза на ищеца И. В. Д., както следва:
1
сумата в общ размер 2 029 лева, както следва: сумата от 190.59 лева /сто
и деветдесет лева и петдесет и девет/, представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от
месец януари - март 2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 200, 09 лв. /двеста лева и девет ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за
времето от месец април - юни 2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 74, 97 лв. /седемдесет и четири лева и деветдесет и седем ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец юли - септември 2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 133, 45 лв. /сто тридесет и три лева и четиридесет и пет ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец октомври - декември 2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 132, 59 лв. /сто тридесет и два лева и петдесет и девет ст./
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец януари - март 2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
2187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 213, 24 лв. /двеста и тринадесет лева и двадесет и четири ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец април - юни 2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 111.86 лв. /сто и единадесет лева и осемдесет и шест ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец юли - септември 2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 202, 62 лв. /двеста и два лева и шестдесет и две ст./,
2
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец октомври - декември 2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 197, 89 лв. /сто деветдесет и седем лева и осемдесет и девет
ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец януари - март 2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, (на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 222, 83 лв. /двеста двадесет и два лева и осемдесет и три ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец април - юни 2019г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 140, 73 лв. /сто и четиридесет лева и седемдесет и три ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец юли - септември 2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
С жалбата си въззивника моли съдът да отмени атакуваното решение,
като неправилно и противоречащо на наличните по делото
доказателства.Излагат се доводи, според които съдът превратно е тълкувал
както закона, така и представените от тях писмени и гласни
доказателства.Излага се още, че приложения материален закон за исковия
период не намира своето приложение и в тази връзка съдът е допуснал
нарушение, което води след себе си до отмяна на съдебния акт, в атакуваната
му част.
В срока по чл.263 от ГПК против жалбата на ищеца е бил депозиран
отговор от страна на „Гранична полиция“ и с него се настоява решението да
бъде потвърдено.
Отговор против жалбата на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ не е бил подаван.
Страните не са направили доказателствени искания.
В открито съдебно заседание страните, въззивника не се явява, редовно
призован, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.
3
За да се произнесе по спора, след като съобрази предметните предели на
същия и застъпените от страните становища, ВОС, намери за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, и съдът приема, че въззиваемия И. В. Д.
изпълнява длъжността „Мл.експерт“ в ГПУ-Варна към ГД „Гранична
полиция“.По делото са приети като писмени доказателства Заповед № 8121з-
791 от 28.10.2014г., Заповед № 8121з-40 от 19.01.2015г., множество
протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 ч. и 6:00 ч.,
времето на разположение и положеният труд по време на официални
празници в ОДП-Варна за процесния период, платежни бележки за начислени
и изплатени часове за положен извънреден труд и труд през официалните
празници за претендирания период. Първоинстанционния съд е описал
подробно съдържанието на протоколите, свързани с положения от
въззиваемия Д. извънреден труд, нощен труд и труд по време на официални
празници, и доколкото няма спор по отношение на тяхното съдържание и
същите са ползвани от приетата по делото ССчЕ.
От приобщената по делото съдебно икономическа експертиза става
ясно, че за претендирания период от време е бил положен извънреден труд в
размер на сумата от 2 029 лева, както.
Основния спор между страните е правен и той обозначава различни
становища, касаещи приложението на наличното законодателство и
подзаконовите актове.Както правилно е посочил и ВРС през посочения
период от време са действали различни нормативни актове - на 19.08.2014
година в „Държавен вестник", бр. 69, е обнародваната Наредба № 81213-407
от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР, в сила от 01.04.2015 г. издадена на основание
чл.179, ал.2.
След нея на 02.06.2015 година в „Държавен вестник", бр. 40, е
обнародвана нова Наредба № 8121 592 от 25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР
(отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС, по адм. д. № 5450/2016
година).
Следва 02.08.2016 година, когато в „Държавен вестник", бр. 60, е
обнародвана нова Наредба № 8121-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
4
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР
(Наредба №8121з-776 в сила от 02.08.2016г.). В чл.З, ал.З се регламентира, че
за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22 ч. и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24 часов период.В нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работното време е прието следното, че
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Това ограничение води до изчисляване 8ч:7ч или
с коефициент равен на 1.143. Ограничението в Наредба № 81213-776 от
29.072016 г. е нощен труд не повече от 8 часа, което се различава от
Наредбата за структурата и организацията на работното време.
Страните спорят дали положения труд следва да бъде заплатен съгласно
Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 година или съгласно заповед № 8121з-40
от 15.01.2015 година, по коя формула и по колко на час. На база на допусната
и неоспорена Съдебно икономическа експертиза става ясно, че въззиваемия е
отработил извънреден труд в размер на 223 часа общо, като не са направени
преизчисления по коефициента – 1.143. Извънредния труд, получен при
преизчисляването на положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143, не е
заплащан в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019 година и възлиза на сумата
от 2 059.27 лева.
Становището на съда е следното:
По жалбата на ГД „Гранична полиция“:
По делото не се спори, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител в ГД
„Гранична полиция“. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени
отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл.
142, ал. 2 ЗМВР.По делото няма спор, че предвид характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът е полагал труд както през нощта
(22.00 – 06.00 часа), така и по време на официални празници, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно.Спорен по делото е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се
превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, респ. дължи ли се
заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР посочва, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период –
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата
извън редовното работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен
5
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден
труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Действала е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г.,
в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От
01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г.
до настоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60
от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите
наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В
нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и № 8121з-
776/29.07.2016г, приложими към процесния период 01.03.2017 година до
29.02.2020 година, липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Доколкото в последните две Наредби е посочено, че
отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстанционният съд е приел, че
е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи,
че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1.143.
Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.Ето защо исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание. От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът,
за периода от 01.10.2016 година до 30.09.2019 година , е положил 223 часа,
или за сумата от 2 059.27 лева, с коефициент 1.143 за превръщането му в
дневен труд.
По жалбата на И. В. Д., чрез адв.С.:
Жалбата е основателна и съображенията за това се крият основно в
6
наличната законодателна уредба към него момент.Съвсем правилно
въззивника се е позовал на разпоредбата чл.33 ал.1 от Наредба № 8121 з-776
от 29.07.20216 година, която във въпросния текст изрично сочи, че
възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в
месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния
период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите
звена.Следователно извънредния труд за този период от време е следвало да
бъде изплатен в края на месец януари 2017 година, докато исковата молба е
била предявена на 16.01.2020 година, т.е. преди изтичане на изискуемата 3
годишна давност.
Понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Винаги,
когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от
отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД. Вземанията на въззивника Д., съдържат изброените по-
горе признаци. Поради това те са периодични плащания по смисъла на чл. 111
б."в" ЗЗД и за тях се прилага кратката тригодишна давност /в този смисъл и
ТР 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното
отговорът на правния въпрос е, че се касае за периодични плащания по
смисъла на чл. 111 б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност, която
към датата на предявяване на иска не е изтекла.Ето защо, в тази му част
решението на ВРС следва да бъде отменено и ГД „Гранична полиция“ бъде
осъдена да за му заплати претендираните 200.09 лева.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3060 от 13.07.2020 година, постановено по
гр.дело № 456/2020 година на ВРС, в частта, с която съдът е отхвърлил
исковата претенция И. В. Д., ЕГН ********** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ за заплащане на сумата от 200.09 лева /двеста лева
и девет/, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
положени извънреден труд за времето от месец октомври 2016г. до месец
декември 2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
поради погасяване на вземането по давност, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ да
7
заплати в полза на И. В. Д., ЕГН ********** сумата от 200.09 лева /двеста
лева и девет/, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
положени извънреден труд за времето от месец октомври 2016г. до месец
декември 2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
поради погасяване на вземането по давност, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3060 от 13.07.2020 година, постановено
по гр.дело № 456/2020 година на ВРС, в частта, с която ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ да заплати в полза на И. В. Д., ЕГН
**********, както следва:
сумата от 190.59 лева /сто и деветдесет лева и петдесет и девет/,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец януари - март 2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 200,09 лв. /двеста лева и девет ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за
времето от месец април - юни 2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 74, 97 лв. /седемдесет и четири лева и деветдесет и седем ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец юли - септември 2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 133, 45 лв. /сто тридесет и три лева и четиридесет и пет ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец октомври - декември 2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 132, 59 лв. /сто тридесет и два лева и петдесет и девет ст./
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец януари - март 2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
2187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
8
сумата от 213, 24 лв. /двеста и тринадесет лева и двадесет и четири ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец април - юни 2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 111.86 лв. /сто и единадесет лева и осемдесет и шест ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец юли - септември 2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 202, 62 лв. /двеста и два лева и шестдесет и две
ст./,представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец октомври - декември 2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 197, 89 лв. /сто деветдесет и седем лева и осемдесет и девет
ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец януари - март 2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, (на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 222, 83 лв. /двеста двадесет и два лева и осемдесет и три ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец април - юни 2019г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
сумата от 140, 73 лв. /сто и четиридесет лева и седемдесет и три ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд за времето от месец юли - септември 2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ГД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР - СОФИЯ да
заплати в полза на ВОС сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща
дължими в производството разноски, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК, съобразно
уважената част от иска.
9
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10